Skip to content Skip to navigation
Резюме:

Учебникът „Лесното в трудния български език“ представлява компактен общ курс по български език за чужденци, включващ нова система от образователни подходи за практиките на чуждоезиковото обучение, с което заема своето иновативно място сред учебните пособия в българската приложна лингвистика. Той е предназначен за обучение на чужденци с различна степен на лингвистична компетентност, както начинаещи, така и напреднали или подготвящи се за полагането на сертификатни езикови изпити. Точно тази компактност на разработката на всички езикови равнища определя спецификата на учебника като високофункционален и съобразен с общоевропейските стандарти в чуждоезиковото обучение. Съдържанието е структурирано в 30 урочни единици и Приложения с диктовки, фразарий, фразеологизми, тестове и таблици с граматически факти, които затрудняват изучаващите български език. Представеният учебен материал отговаря на стандартите за степен на владеене на чужд език на традиционно утвърдените нива:

  • от 1 до 10 урок - ниво А1;
  • от 1 до 17 урок - ниво А2;
  • от 1 до 23 урок - ниво В1 ;
  • от 1 до 30 урок - ниво В2.

Като основно учебно помагало за изучаването на българския език от чуждестранни граждани, а също и от членовете на българските общности в чужбина, учебникът се отличава с утвърждаването на редица модели и рубрики, позволяващи „трудните" специфики на българския език да бъдат възприети по-лесно. Един от тези модели е краткият уводен курс по българска фонетика, фонетиката рядко присъства в учебните пособия за изучаването на българския език като чужд, а трябва да се отбележи, че именно тя кореспондира пряко с говоренето, респективно с писмото, както и със слушането.

Овладяването на базисните фонетични норми на чуждия език е задължителна предпоставка за ефективното му изучаване. Затова към учебника е приложен и аудиодиск с учебните текстове.

От рубриките особен акцент представляват „Етикет за всеки ден", „Повече лексика", „Запомнете", „Разбирате ли?". Внимателният подбор на представените литературни форми също е подчинен на общата идея на учебника да се опознае по-лесно „трудният" български език и българското културно пространство като част от европейското (в рамките на което българският език се отнася към малко изучаваните и редки езици). Поради тази причина са включени и произведения на представители на съвременната българска интелектуална мисъл като Блага Димитрова, Георги Господинов, Деян Енев, Милен Русков, Теодора Димова и др., образци, които допринасят за културния прочит „плюс" на една нова действителност. А това предполага, от една страна, обогатяването на чуждоезичната естетическа рецепция, а, от друга, скъсяването на дистанцията между изучаващите „екзотичното" присъствие на „непознатото" и самото „непознато", като по този начин то се превръща в едно естествено социокултурно общуване, макар и в чужда среда.

Резюме:
Резюме:

Тази книга продължава насоката на антологията "Зубър, видра и паун", запознаваща българския читател с ключови текстове и явления на Средновековието, Ренесанса, Барока и Просвещението в Полша. Тя е адресирана към широката публика с интерес към полската история и култура и към идейното наследство на домодерна Западна Европа. Специалната й цел е да служи като учебник и христоматия за студентите, изучаващи полска литература и култура и история на славянските литератури в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

Резюме:

Езиковото общуване е сложен социалнокомуникативен феномен, който се реализира чрез вербални и невербални речеви единици, отличаващи се със самоидентичност, формирана от културата на отделната личност и тази на обществото.

Ефективността на общуването следва да се синхронизира с етикетните норми на поведение в дадено общество, които от своя страна очертават естетическия дискурс на културното общуване.

При изучаването на българския език като чужд редица наблюдения потвърждават факта, че по-доброто усвояване на езиковите умения у обучаваните кореспондира и с по-доброто ориентиране в сферата на национално специфичното културно пространство на чуждата среда, каквато за тях е българската.

Изборът на „добрия тон“, вежливостта и уважението са традиционните маркери на културата на речта, която предполага спазването на определени езикови норми, а също и използването на подходящи езикови средства (етикетни формули), съобразени с условията на съответната комуникативна ситуация.

Една от целите на чуждоезиковото обучение е постепенното изграждане в съзнанието на обучаваните на концептите за чуждата култура на общуване и усвояването на езиковите модели на етикетното поведение. По този начин се формира езиково- етикетната компетентност, т.е. знанията за етикетните единици от темите на речевия етикет, който е свързан с речевата ситуация и нейните параметри: участниците в комуникативната ситуация, темата, мястото и времето, мотивите и целите на езиковия контакт.

Учебната книга „Как се общува на български?“ е предназначена за чуждестранни граждани, изучаващи български език и култура, чиито интереси са насочени към усъвършенстване на социокултурната и комуникативната им компетентност.

Книгата съдържа следните части: Етикет за всеки ден, Делова кореспонденция, Бизнес етика и бизнес етикет, Бизнес комуникация, Говоренето пред публика, Учтивост в ефир.

В дяловете са представени конкретни предписания и правила за нормативната употреба на етикетните формули, съдържащи признаци като официалност, уважителност и социална дистанция. В зависимост от съответната комуникативна ситуация – от сферата на личното или бизнес общуване, а също и на деловата кореспонденция, във функционален план са диференцирани етикетните формули за започване на контакт, за поддържането и за завършването му. Предложените в края на дяловете упражнения, задачи или образци имат за цел проверка на придобитите знания по български език и по-специално на знанията, свързани с етикетното общуване в съвременното българско общество.

Една от причините, която инициира създаването на тази книга, е използването, особено напоследък в ежедневието или от ефира, на т. нар. „модни разговорни форми“, редуциращи учтивите фрази, белег на всяко културно общуване, а важна цел на настоящото изследване е актуализирането на позабравените вежливи речеви единици, без които диалогът без граници би бил трудно осъществим.

доц. д-р Елена Хаджиева

Резюме:

Drawing on the analysis of over 4,000 surveys collected in seven developing countries and corresponding qualitative interviews, this report paints the most detailed picture to date of who reads books and stories on mobile devices and why.

Резюме:
Герварт Р, Хорн Д. Война в мирно време : Паравоенното насилие в Европа след Голямата война. Социооптики. София: Критика и хуманизъм; 2014. 376–337 p.
Превод от английски: Николай Вуков, Галина Лозанова.Данни за английската публикацияОткъси от книгата на страниците на издателството
Резюме:
Duncan H. Rhapsody: Notes on Strange Fictions. Maple Shade, NJ: Lethe Press; 2014. 282 p.
Резюме:

Nonfiction examination of the current state of science fiction, with a long introduction examining the many traditional definitions of science fiction.

Резюме:

От детските приказки до Флобер, По и Мики Спилейн, Еко ни разкрива техниките на разказвача и ни прави съпричастни в създаването на нов текст, в изследването на някои от най-основните механизми в литературата.

Резюме:
Кънчева П. Съвременната българска медицинска терминология (Относно развитието и днешното ѝ състояние). In Езикът във времето и пространството. София: Международно социолингвистическо дружество; 2014. pp. 151 – 157.
Резюме:
Тачева В. Съвременни тенденции в езика на дисертационните трудове по медицина и здравеопазване. In Езикът във времето и пространството. София: Международно социолингвистично дружество; 2014. pp. 72 – 83.
Резюме:
Парижкова Л. Проучване на буккросинг зони в България. В: . . In Общество на знанието и хуманизмът на ХХІ век. Сборник. 1–2 ноември 2013. София: За буквите – О писменехь; 2014. pp. 177–183.
Резюме:
Парижкова Л. Книгата и четенето – някои добри практики за стимулиране на четенето в Университета по библиотекознание и информационни технологии. In Четенето в реална и електронна среда : Мотивация и опит на библиотеките и образователните институции. София: За буквите – О писменехь; 2014. pp. 123–128.
Резюме:
Илиев Д. Еманципираният дскурс. Два прагматически модела на отношение към словото в ранната гръцка култура. In: Герджикова В. Studia Classica Serdicensia. Литература, култура, действителност. Сборник с докладиот юбилейната конференция в чест на 70-годишнината на проф. Богдан Богданов, 6 ноември 2010 г., София. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски"; 2014. pp. 127-135.
Резюме:
Зимел Г. Големият град и духовният живот. In Фрагментарният характер на живота. София: Кристика и хуманизъм; 2014. pp. 36-57.
Резюме:
Трендафилова А. Роля на социалната идентичност и каузалните атрибуции в динамиката на апроксималните акомодационни стратегии. Проблеми на социолингвистиката. 2014;11:355–360.
Доклади от Единадесета конференция по социолингвистика „Езикът във времето и пространството“, посветена на 100-годишнината от рождението на професор Стойко Стойков, София, 26 – 27.10.2012 г.
Резюме:
Резюме:
Резюме:

The word Balkanization appears just after the Great War, when the process of breaking up stretches out the European continent. The creation of the Balkan States seemed to be the manifestation of the power of Europa and the expression of the national aspirations in the region. In XXth century, Balkanization belonged to the scientific vocabulary. The two Balkan wars explained indeed the success of the word Balkanization. It is also associated with western stereotypes about the Balkans. In modern western European languages , the term begins to be used outside the geopolitical contexts as a metaphor of fragmentation and division of integers with a negative connotation.

Резюме:

The paper draws a comparative analysis of linguistic politeness and political correctness, studied as socio-pragmatic principles regulating social interactions, as well as categories which possess extralinguistic (sociocultural) and linguistic aspects. Their verbal realization implies the usage of different discursive strategies and substrategies.

Резюме:

The present paper is an attempt to systematize the linguistic means for apologizing in modern Bulgarian. According to the typology proposed by Renate Rathmayr the Bulgarian apologies are divided in two main groups: explicit and implicit ones. A detailed description of the use of apologies depending on the social roles of interlocutors is also provided in the paper.

Димитрова М. Две-трети. Българска реч. 2014;20(3):41 – 42.
Резюме:
Резюме:

The Arabic definite article is written before the noun and together with it. It consists of one word only – [al], which, however, is not always read as it is written. There are two groups of consonants in Standard Arabic. The first group, when in the beginning of the word, calls for the assimilation of the sound [l] in the definite article, whereas the other group does not cause any phonetic changes to the definite article.
Having that in mind, we cannot but notice that there occur three major problems when spelling the Arabic proper names, which are defined by the definite article, in Bulgarian. They are as follows:
1. Whether the definite article should be written together with the word it defines, separately or with a hyphen, for example: [alqamar] (which means „the moon"), [al qamar] and [al-qamar].
2. Where should capital letters be put. The possible combinations here depend on whether the definite article is written separately or together with the proper name.
3. Whether or not the assimilation of the sound [l] should be marked in Bulgarian.
The present norm in Bulgarian language regulations states that the Arabic definite article should be written separately from the noun and in small letters. Since the idea of the regulations is that the norms be as close to the original languages as possible regulation inaugurators should take the specific problems mentioned above into consideration.

Резюме:

The tree is one of the universal symbols of the spiritual culture of man. It is a symbol of the central axis joining heaven and earth; the man and his path to spiritual heights, cycle of life, death, rebirth, etc.
The oak is considered a sacred tree. The paper makes an analysis of the oak in terms of linguistic culturology, i.e., the tree is considered as a symbol of health, strength, hardness, wisdom and greatness. The linguistic and mythological image of the oak associated with the folk beliefs and customs of the Bulgarians is also analyzed. Comparisons are made with other peoples and cultures.

Резюме:

On the basis of concrete examples from Modern Bulgarian language the present expose seeks the manifestations of the category of gender on a linguistic level and investigates the response of the language to the changes that occur in the public views on gender as a socio-cultural construction. The study is based on methods elaborated by semantic and cognitive linguistic theories. The collation of the results of our linguistic analysis with the results from other investigations, for instance anthropological, historographic, and other research, gives one ground to suppose that the Bulgarians belong to a wider community of nations that have similar views of the world.

Резюме:

Тhe article considered the spread of reflex y < ѫ in the Bulgarian dialects in the region of Gora, Republic of Albania. Comparisons are made with other Bulgarian dialects, as well as conclusions about the way of the occurrece of this reflex in Bulgarian language.

Резюме:

The complex sentences are described from the viewpoint of their conjunctions and correlative elements in the main clause. The paper analyses the mutual juxtaposition of the main and subordinate clauses as well as the optional use of coordinating conjunctions after some types of antepositional subordinate clauses. Emphasis is placed on the frequency and importance of the prospective phenomena present in the literary language during the National Revival.

Толева П. Музейната библиотека – традиции, иновативни политики и практики. Годишник на Регионалния исторически музей – Пловдив. Пловдив: Блаком 2014;12:33–44.
Резюме:
Резюме:
Резюме:
Резюме:
Метев Н. В Краков. Българска реч. 2014;20(1):106-108.
Резюме:
Игнатов В. В сърцето на Прага. Българска реч. 2014;20(1):109-110.
Резюме:
Радева В. Оферта и анонс. Българска реч. 2014;20(1):111-112.
Резюме: