Skip to content Skip to navigation

Трако-дакийската лексика в румънския език (по повод на два етимологични речника на румънския език)

В статията се обсъжда мястото на автохтонната лексика в румънския език по повод на два етимологични речника, публикувани през последните десет години. Коментират се терминологични, фонологични и етимологични проблеми, свързани с трако-дакийския субстрат, който според авторите С. Палига и М. Винеряну заема съществено място в съвременната румънска лексика. Обръща се внимание на редица славянски заемки и тяхното етимологизуване като трако-дакийски, трако-илирийски или предлатински.

The article discusses the place of autochthonous lexical fund of the Romanian language in the context of two etymological dictionaries, published in the last ten years. The problems which are discussed are terminological, phonological and etymological, related to the Thracian-Dacian substrate, which according to authors S. Paliga and M. Vinereanu occupies a significant place in modern Romanian vocabulary. Attention is drawn to a number of Slavic borrowings and their etymologization as Tracian-Dacian, Thracian-Illyrian or pre- Latin.

Интересът към тракийската (трако-дакийската) лексика, унаследена в съвременния румънски език, датира сред румънските индоевропеисти и палеобалканисти от началото на миналия век и се поддържа жив до днес с различни етимологични студии по тази тема. Бележки върху субстратните елементи в румънския включват всички по-обхватни изследвания върху историята на румънския език, каквито са например: Densusianu, O. Histoire de la langue romaine (1901) и Rosetti, L. Historia limbii române (1968). Важен принос към проучванията на автохтонната лексика в румънския език имат някои по-конкретни трудове като: Brâncuș, Gr. Vocabularul autohton al limbii române (1983); Russu, I. I. Elemente autohtone în limba română. Substratul comun româno-albanez (1970); Vraciu, A. Limba daco-geților (1980); Rădulescu, M.-M. Illyrian, Thracian, Daco-Mysian, the substratum of Romanian and Albanian .Journal of Indo-European Studies (1984). През последните десет години излязоха два етимологични речника – на Сорин Палига и Михай Винеряну, които поставят силен акцент върху тракийското (трако-дакийското, трако-илирийското) лексикално наследство в румънския език: Paliga, S. Etymological Lexicon of the Indigenous (Thracian) Elements in Romanian, Bucureşti (2006) и Vinereanu М. Dicționar еtymological limbii române. Pebaza cercetrilor de indo-europenistică. Bucureşti (2009).

В румънската езиковедска литература съществува традиция по отношение на автохтонния субстрат да се използват най-вече термините трако-дакийски или дако-тракийски. Тези формулировки разкриват мнението на повечето румънски индоевропеисти и палеобалканисти (Русу, Врачу, Радулеску, Палига, Винеряну и др.), според което тракийският и дакийският се разглеждат като две разновидности на един общ език. Най-важният аргумент в полза на разграничаването на тракийския и дакийския като отделни езици – съществуването на придвижване на съгласните (Lautvershiebung) в тракийския – или не се приема от споменатите по-горе румънски изследователи (Russu 1969: 166-167; Rădulescu 1984: 243) или в по-ново време този въпрос изобщо не се дискутира (Paliga 2006: 11-16; Vinereanu 2009: 32-50). В подробния Argument към своя етимологичен речник Винеряну излага „фонетичните характеристики на трако-дакийския език” (Vinereanu 2009: 32-50), според които единствено индоевропейските звучни аспировани съгласни *bh, *dh,*gh се деаспироват и съответно преминават в трако-дакийски в b, d, g (Vinereanu 2009: 42-43, 46-47). Както Винеряну, така и Палига използват термините „тракийски” и „трако-дакийски” доста свободно и до голяма степен условно: например в увода към речника на Палига на румънски език в скоби след автохтонни е уточнено „трако-дакийски” (traco-dace) елементи, а в английската версия определението автохтонни е последвано от „тракийски” (Thracian). При Винеряну освен трако-дакийски език се намесва още един термин – трако-илирийски език, който за него е вариант на трако-дакийския и предава по-общото понятие или един по-ранен стадий на трако-дакийския (Vinereanu 2009: 22-24). Винеряну не вижда достатъчно основание в разделянето на кентум и сатем по отношение на палеобалканските езици и обединява тракийския и илирийския в един общ език с централна позиция на Балканите, който според него е притежавал както кентум, така и сатем характеристики (Vinereanu 2009: 20). Тези схващания на Винеряну напомнят за трако-илирийската хипотеза от първата половина на XX век, според която илирите са населявали почти цялата територия на Балканския полуостров, а траките като етнос и език са били най-близките им родственици. Основни поддръжници на идеята за общ трако-илирийски език в миналото са били Ст. Младенов, Н. Йокл, Х. Крае, Й. Русу и за известно време Вл. Георгиев, който по-късно сам казва „че това схващане може вече да се смята за напълно преодоляно”, тъй като се е допускала грешката да се приемат за илирийски всички имена в римската провинция Illyricum, а не само тези в същинската географска област Illyria съвпадаща с днешна Албания (Георгиев 1977: 235).

Субстратната лексика с палеобалкански произход в румънския и албанския език е сравнително добре проучена още през миналия век както в посочените по-горе румънски трудове, така и в изследванията на нерумънски учени като Гиндин (1976), Нерознак (1978), Георгиев (1968), Золта (1980), Калужская (2001) и др. Езиковедите разглеждат като автохтонни обикновено между 30 и 40 лексеми в румънския език, между които са безспорните amurg, argea, a bucurá, buză, druete, mal, mazăre, măgură, mînz. В етимологичните речници на Палига и Винеряну лексиката, изведена от дакийски (трако-дакийски) произход, е значително повече, като според Винеряну трако-дакийското и предлатинското наследство съставлява около 58 % от лексикалния фонд на румънския език (Vinereanu 2009: 10). Авторът поддържа хипотезата за трако-дакийски произход на румънския език с латинско, славянско и друго влияние (Vinereanu 2009: 11) и обяснява наличието на множеството еднакви думи в румънския и в славянските (най-вече българския) езици с общия за всички балкански езици трако-илирийски лексикален фонд. Така напр. традиционно приеманите за славянски заемки popă, pilă, viteaz се представят като трако-дакийски заемки в праславянски (Vinereanu 2009: 29). Както Палига, така и Винеряну етимологизуват унаследени латински думи или очевидни славянски, унгарски и турски заемки в румънския като автохтонни (напр. doică, drum (от слав.), hotar, labă, oraş (от унг.), duşman и ciorap (от тур.), pulă, vin (от лат.). За обосноваването на автохтонния произход на посочените думи понякога се използват аргументи ad hocкакто е в случая с drum ‘път’: думата се свързва с тракийското местно име Ana-draimos (преведено у античните автори като ‘девет пътя’) с преход [ai] > [u] (draimos > drum), който по принцип не е характерен за тракийския език (Paliga 2006: 91; Vinereanu 2009: 331-332). Традиционната етимология на рум. drum се извежда от грц. δρομός ‘път’ чрез посредничеството на българския (Ciorănescu 2001: 303), докато Палига предполага, че съвременната гръцка дума е вторична спрямо румънската: „The Modern Greek form may be re-modelled after Romanian.” (Paliga 2006: 92).

Любопитно е как Палига и Винеряну разглеждат трако-дакийските сонанти, отразени в румънския език. В предговора (Argument) към речника си Винеряну представя особеностите на трако-дакийската фонологична система и нейното продължение в румънската, но не засяга въпроса за отраженията на индоевропейските сонанти (Vinereanu 2009: 32-51). Според предложените етимологии на думи като burduf ‘чанта’(Paliga 2006: 58; Vinereanu 2009: 167 ), a încurca ‘обърквам’ (Paliga 2006: 114; Vinereanu 2009: 450), pîlnie ‘фуния’ (Paliga 2006: 156),< dîrz ‘смел, дързък’, и dîmb ’могила, хълм’ (Paliga 2006: 89; Vinereanu 2009: 307, 308) става ясно, че тракийските ur (or)/ul/um (рефлекси на индоевропейските сонанти r̥, l̥, m̥) в румънски се предават съответно с ur,îr, îl и îm. Думите burduf ‘чанта’ (срв. алб.bardhë ‘торба’) и burtă ‘стомах’ закономерно се извеждат от нулевата степен *bh на ие. корен *bher- ‘нося’. Глаголът a încurca ‘обърквам’ (както и curma ‘отсичам, прекратявам’) Палига обяснява от нулевата степен *kr̥k- на ие. корен *(s)ker- ‘извивам’ (Paliga 2006: 114, 83), докато Винеряну реконструира рум. a încurca от ие. корен *gerg- < * ger- ‘огъвам’, което изглежда по-малко вероятно (Vinereanu 2009: 450). За думата pîlnie ‘фуния’ Палига с основание предполага приемственост от тракийския рефлекс *pul- < ие. *pl̥- < *pel- ‘пълня’ (Paliga 2006: 156). Етимологизуването на думите dîrz и dîmb като наследени директно от трако-дакийски е по-несигурно. Палига представя рум. dîrz ‘смел, дързък’ като родствено на тракийското име Derzelas (Paliga 2006: 89), което обаче се реконструира от пълната степен на ие. корен *dhers- ‘смел съм, дръзвам’, а не от нулевата му степен *dhr̥s-, която се предполага като изходна за румънската дума dîrz. На пръв поглед паралелът между рум. dîmb и предгрц. τύμβος и грц. τάφος, който правят Палига и Винеряну (Paliga 2006: 89; Vinereanu 2009: 307), изглежда логичен, но в изходния за τύμβος и τάφος ие. корен *dhm̥bh- от *dhembh- ‘копая’ се съдържа идеята за гроб, която не съответства на румънската дума dîmb ’хълм’ в смисъла на ‘възвишение’. В други етимологични речници на румънския език dîmb се приема за заемка от унгарски (Ciorănescu 1958: 2947), а dîrz – за заета през славянски – срв. стбълг. дрьзъ ‘дързък’ (Ciorănescu 1958: 2973; БЕР 1971: I 462).

В реконструкцията на фонетичните черти на трако-дакийски, направена от Винеряну, се наблюдават и други пропуски и спорни моменти: не са предадени отраженията на ие. дифтонг *oi и на палаталните велари *k’ и *g’, а посочените рефлекси на ие. лабиовелари *kw > p и *gw > b (Vinereanu 2009: 47-48) са възможни за дакийски (илирийски?), но не и за тракийски: напр. думата bou ‘вол’ се етимологизува като трако-илирийска от ие. корен *gwou-s (Vinereanu 2009: 38), докато общоприетият ѝ произход е от латинската форма в acc. sg. bovem (Ciorănescu 1958:1061). Към трако-дакийския и трако-илирийския фонд са причислени и други думи с доказан латински произход като apâ, noapte и lume (Vinereanu 2009: 81-82; 577-578; 501). Винеряну отхвърля връзката на рум. lume ‘свят’ с лат. lumen ‘светлина’ поради промяната в значението, но отдавна е прието, че рум. lume ‘свят’ всъщност е семантична калка по стбълг. свѣтъ ‘светлина, свят’ (БЕР 2002: 6, 567; Șăineanu 1999: 123-124)1.

Бих искала да обърна специално внимание на многобройните славянски заемки в румънския език, които в етимологичния речник на Винеряну се определят като трако-дакийски, трако-илирийски или „предлатински”. Става въпрос за безспорни по отношение на славянския им произход лексеми, които въз основа на техния индоевропейски корен се извеждат хипотетично от трако-дакийски (трако-илирийски), като се игнорират езикови факти, свързани с историческото развитие и свидетелствата в паметниците на румънския език. Такъв е случаят с глагола a iubi ‘влюбен съм, обичам’ в румънски с доказан старобългарски произход от стбълг. любити¸. Думата е заета по устен път в епохата на билингвизма (показателна е характерната за румънски фонетична промяна l’ > i), а в румънските паметници от XVI в. като книжовен етимологичен дублет се явява формата a liubi както и съществителното liubov (libov) (Алексова 1992: 22). Въпреки това Винеряну смята, че румънският глагол a iubi е с предлатински произход (Vinereanu 2009: 437), както и думата muncă ‘работа’ (Vinereanu 2009: 554). Ученият изтъква, че голямата носовка от стбълг. мѫка не би дала вокал + назална съгласна в румънски. Всъщност има много такива рефлекси на назалната гласна ѫ от старобългарски в румънски при по-старите заемки, напр.: a zâmbi ‘усмихвам се’ (срв. стбълг. зѫбъ ‘зъб’) mândru ’горд, горделив; хубав’ но и остар. ‘мъдър’ (срв. стбълг. мѫдръ ‘мъдър’), dumbravă ‘дъбрава’(срв. стбълг. дѫбрава ‘дъбрава, лес’) и др. В старите текстове на румънски се явява и форма măcenic от среднобългарски, докато вариантът mucenic е навлязъл през руската и сръбската редакция на старобългарски (Алексова 1992: 24). Семантичният развой ‘мъка’ > ‘работа’ е съвсем логичен и се наблюдава както в славянските, така и в много други езици (Șăineanu 1999: 157). Думата dar ‘дар’ също e определена от Винеряну като трако-дакийска: той дава българското, руското и сръбското съответствие дар, но твърди, че формата не била разпространена в славянските езици (Vinereanu 2009: 303-304). Напротив – както в български, така и в румънски dar (дар) е широко разпространена и с дериватите си, като румънският глагол a dărui ‘дарявам’ се обяснява традиционно от стбълг. даровати (Dicționarul ...2006: 977; БЕР 1971: 320-321). Като автохтонна лексика с трако-дакийски, трако-илирийски или предлатински етимон са отбелязани и думите: glas ‘глас’ (Vinereanu 2009: 397), druşkâ ‘дружка’ (Vinereanu 2009: 332), crac ‘крак’ Vinereanu 2009: 274-275), padină ‘падина’ (Vinereanu 2009: 605), plug ‘плуг’ (Vinereanu 2009: 650; също Paliga 2006: 158) – всичките утвърдени в основните етимологични речници на румънския език като заети от славянски (български). В словообразувателен план Винеряну оспорва произхода и на някои характерни славянски суфикси: напр. наставката за място - işte в branişte, gradişte, grobişte се приема за трако-илирийска (Vinereanu 2009: 153, 404, 409), а наставката -at в bogat се извежда от суфикса за минало причастие в румънски (Vinereanu 2009: 142).

Речниците на С. Палига и М. Винеряну имат своя важен принос за етимологичните изследвания, ориентирани към наследената от палеобалканските езици субстратна лексика в румънския език. Предлага се нов поглед към разнообразната по произход лексикална структура на румънския език, където автохтонната лексика заема съществено място. В тази посока са направени някои нови и интересни етимологии, особено на думи с неизяснен досега произход. И при двамата учени думите, определени като автохтонни са значително повече от обичайно приетите в предишните етимологични речници на румънския език. Въз основа на своята хипотеза за трако-дакийска основа на румънския, Винеряну етимологизува над 50% от румънската лексика като трако-дакийска или трако-илирийска – един не особено успешен опит, който в много случаи е довел до оспорването най-вече на заемки със сигурен славянски произход.

Цитирана литература

Алексова, Василка, авт . 1992. Етимологични дублети в румънския език. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics 17(2). 21–30.

Гиндин, Л. А, авт . 1976. Некоторые вопросы древнего балканского субстрата и адстрата. В , Вопросы этногенеза и этнической истории славян и восточных романцев : Методология и историография, 48 – 67.

Brâncuş, Grigore, авт . 1983. Vocabularul autohton al limbii române. Bucureşti: Editura ştiinţifică şi enciclopedică.

Ciorănescu, Al., авт . 1958. Diccionario etimologico rumano. Madrid: Universidad de La Laguna.

Ciorănescu, Al., авт . 2001. Dicționarul etimologic al limbii române. 2nd изд. Bucureşti: Universidad de La Laguna.

Densusianu, Ovide, авт . 1901. Histoire de la langue roumaine. . Том 1. Paris: Е. Leroux.

Iordan, Iorgu, Alexandru Graurși & Ion Coteanu (ред-ри).. 2006. Dicționarul limbii române. Serie nouă. (ред-ри)Iorgu Iordan, Graurși, Alexandru & Coteanu, Ion. . Том T. 1, Partea a 3-a, Litera D. Bucureşti: Ed. Academiei Române.

Paliga, Sorin, авт . 2006. Etymological Lexicon of the Indigenous (Thracian) Elements in Romanian. Bucureşti: Universatea din Bucureşti.

Râdulescu, Mircea-Mihai, авт . 1984. Illyrian, Thracian, Daco-Mysian, the Substratum of Romanian and Albanian. Journal of Indo-European Studies 12(1-2). 77 – 192.

Șăineanu, L, авт . 1999. Semasiologia limbii române. Ed. 2. , 1999.. 2nd изд. Timișoara: ???

Russu, I, авт . 1969. Die Sprache der Thraco-Daker. Bucureşti: Fundaţia Evenimentul.

Russu, I, авт . 1970. Elemente autohtone în limba româna : substratul comun româno-albanez. Bucureşti: Editura Academiei Republicii Socialiste România.

Vraciu, Ariton, авт . 1980. Limba daco-geților. Timișoara: Facla.

  • 1. Шъйняну нарича семантичните калки „славянски нюанси“ на някои латински думи. Относно lume той дава примери от текстове от 16. век, където думата все още означава ‘светлина’.
Година: 
2016
Том: 
13
Рубрика: 
Книжка: 
3-4
Рубрика в списание Littera et Lingua: 
Дата на публикация: 
09.12.2017