Skip to content Skip to navigation

Индоевропейските дорсали

Съдържание 

Класическата теория*1, развита от младограматиците и изложена във второто издание на Бругмановия Grundriss (1897), разделя индоевропейските дорсали в три реда – палатали, чисти велари и лабиовелари. По-долу е представена съвременната реконструкция на трите индоевропейски гутурални реда, от която са изключени беззвучните аспирирани звукове h kh kwh.

палатали ḱ ǵ ǵh
чисти велари k g gh
лабиовелари kw gw gwh

В съответствие с концепцията за съществуването на три реда дорсални съгласни в праезика една традиционна звукова изоглоса дели индоевропейските езици на centum (западните: гръцки, италийски, келтски, германски езици) и satǝm (източните: индоирански, арменски, балто-славянски). Хетският и тохарският, разположени в източната част на индоевропейския езиков ареал, показват обаче сходни със западните езици отражения.

Термините centum и satǝm произлизат от думите, означаващи числителното „сто“ в латинския и авестийския език – представители на съответните групи. Техен автор е германският санскритолог Петер фон Брадке (1853–1897), който в труда си Über Methode und Ergebnisse der arischen (indogermanischen) Alterthumswissenschaft (За метода и резултатите от арийските (индоевропейските) изследвания) от 1890 г. поставя основите на теорията, според която индоевропейският праезик се е разделил на satǝm-езици (на изток) и centum-езици (на запад).

В езиците centum редът на палаталите съвпада с този на чистите велари, докато в езиците satǝm лабиовеларите съвпадат с чистите велари, а палаталите се развиват в африкативни или фрикативни съгласни, най-често в сибиланти (s, z).

Отражения на веларните и палаталните гутурали в езиците centum

ие.

хет.

гр.

лат.

стирл.

гот.

тох.

*k и ḱ

k, kk1

k

c [k]

c [k]

h, g3

k, ś [ç]4

*g и*ǵ

k

g

g

g

k

k, ś4

*gh и ǵh

k

c [kh]

g, h2

g

g

k, ś4

1kk – между гласни

2 h– в началото на думата и между гласни

3 g – по закона на Вернер

4 ś – пред предни гласни

Отражения на палаталните гутурали в езиците satǝm

ие.

стинд.

авест.

лит.

латв.

стб.

арм.

алб.

*ḱ

ś [ɕ/ç/ ʃ?]

s

š [ʃ]

s

с

s

th [θ]

j [ɟ/dʒ?]

z

ž[ʒ]

z

з

c [ts ]

dh[ð]

h

h

z

ž[ʒ]

z

з

j [dz], z1

d-, dh

1 z - в позиция между две гласни

Примери2

-палатали:

ие. *ḱ
  • ие. (d)ḱtom‘сто’: стинд. śatá-, авест. satǝm, лит. šitas, стб. съто / гр. ἑκατόν, лат. centum, гот. hund;

  • ие. *ḱerd-/*ḱd- ‘сърце’: лит. širdìs, арм. sirt, стб. срьдьце / хет. ki-ir, род. п., ед.ч. kar-di-aš, гр. κῆρ,καρδῖα, лат. cor, cordis.

ие. * ǵ
  • ие. *bherHǵ-/*bhHǵ- ‘бреза’: стинд. bhūrjá-, лит. béržas, рус. берëза / нем. Birke;

  • ие. *h2eǵ- ‘карам, водя’: стинд. ájati, авест. azaiti, арм. acem ‘карам’ / гр. ἄγω, лат. agō ‘водя’.

  • ие. *ǵerh2-‘узрявам, остарявам’: стинд. járant-, авест. zauruuan-‘старост’ (u- в първата сричка е вторично), стб. зьрѣти, зьрѣѭ ‘зрея’ / гр.γέρων ‘старец’;

  • *ǵonu ‘коляно’: стинд. jnu-, ав. znu, алб. gju / гр. γόνυ, лат. genu, гот. kniu, англ. knee.

ие. * ǵh
  • ие. *weǵh- ‘движа се, водя’: стинд. váhati, авест. vazaiti‘движа, водя’, стб. вести, везѫ ‘возя’ / гр. памфил. императив ϝεχέτω ‘той трябва да донесе’, ὄχος (< *woǵhos) ‘колесница’ , лат. vehō ‘возя, нося’;

  • ие. *h2emǵh-: стинд. ámhas- ‘страдание’, стб. ѫзъкъ‘тесен’/хет. amank- ‘свързвам’ (глагол с назален инфикс), гр. ἄγχω, лат. angō ‘душа, удушвам’, angustus ‘тесен’, нем. Angst ‘страх’;

  • ие. *ǵhewH-/*ǵhweH- ‘викам, призовавам’: стинд. hávate, aвест. zavaite ‘зове’, лит. žavti ‘заклинам, омагьосвам’, стб. зъвати, зовѫ ‘крещя, повиквам, наричам’ / тох. B kwātär ‘викам’, гот. guþ, англ. god < ие. *ǵhu-tо- ‘което е призовано’, срв. стинд. hutá- ‘призован’, епитет на бог Индра;

  • ие. ǵhew- ‘изливам, правя възлияние’: стинд. juhóti ‘правя възлияние’, авест. zaotar- ‘жрец’, трак. Σεύθης (име на владетел).

-велари

ие. *k
  • ие. *krewh2- ‘кръв, суров, месо’: стинд. krávi- ‘сурово месо’, авест. xrūra- ‘кървав’, стб. кръвь, лит. kraũjas ‘кръв’/ гр. κρέας ‘месо’, κρυερός ‘ужасен’, лат. cruor ‘кръв’, ствиснем. hrō ‘суров’;

  • ие. *keh2p- ‘хващам, улавям’: лит. kúopa ‘тълпа’, kapti, kàmpiu ‘сграбчвам’, алб. kap ‘хващам’, kam ‘имам’ (от ие. назално сег. вр. *kh2-(e)n-p-) / гр. κάπτω (καπjω < *kh2p-ye/o-) ‘улавям, поглъщам’, лат. capiō ‘улавям, вземам’, ствиснем. habēn ‘имам, притежавам’;

  • *kelh2- ‘убивам, удрям’: лит. kálti, kalù ‘бия’, kélmas ‘дънер на дърво’, стб. клати, колѭ ‘убивам’/ гр. κλαήω ‘чупя’, лат. -cellō (в percellō‘събарям’) ‘удрям’

  • *neyk- ‘издигам се, нападам’: лит. ap-nìkti ‘нападам’, стб. възникнѫ / хет. nini(n)kzi ‘раздвижвам, мобилизирам’, гр. νεῖκος ‘кавга, вражда, борба’,

ие. *g
  • ие. *(H)yugom ‘ярем, хомот’ : стинд. yugá-, стб. иго (с преход ju>jъ>и / гр. ζυγόν, лат. iugum;

  • ие. *gerbh- ‘дълбая’: стпр. gīrbin ‘число’ (< ‘резка, врязване’) / гр. γράφω ‘дълбая, пиша’, стангл. ceorfan ‘врязвам, режа’;

  • ие. *gres- ‘паса’: стинд. grásate ‘ям (за крави и коне)’/ гр. γράω ‘гриза’

ие. *gh
  • ие. *h3migh-leh2-: лит. miglà, стб. мьгла/ гр. ὀμίχλη, стинд. meghá- ‘облак, мрачно време’;

  • ие. *ghreb- (*ghrebh2-) ‘сграбчвам’: стинд. gbhnti, аорист, agrabham, стб. граблѭ, грабити ‘грабя, сграбчвам’/, ствиснем. garba ‘сноп, вързоп’;

  • ghrebh- ‘копая’: лит. grbti, grbiu ‘стържа’, стб. грети, гребѫ ‘греба, копая’;

  • ие. *steygh- ‘вървя, качвам се, издигам се’: гр. στείχω ‘вървя, отивам’, гот. steigan ‘издигам се’/ стинд. stighnōti ‘вървя, издигам се’, лит. steĩgti, steigiù ‘основавам, създавам’, латв. stèigt, stèidzu ‘бързам’, стб. по-стигнѫти, по-стигнѫ ‘постигам, достигам’

-лабиовелари

Индоевропейските лабиовелари (по-правилно лабиализирани велари) са представлявали веларни оклузиви с вторична лабиална артикулация – закръгляне на устните, както при произнасяне на звука [w]. Те се различават от звукосъчетанията от палатал и полугласна (апроксимант) *ḱ+w и ǵh+w.В езиците satǝm са засвидетелствани различниотражения на лабиовеларите и звукосъчетанията *ḱ+w и ǵh+w3. Гръцкият език също показва различни отражения в средата на думата, където *ḱw > pp, а *kw > p.

Съчетания палатал+w:

  • ие. *h1eḱwos ‘кон’ > стинд. áśva-, авест. aspa-, арм. ēš ‘магаре’, лит. ešvà, ašvà ‘кобила’ / лув. azuwa (лик. esb-), гр. ἵππος, лат. equus ‘кон’, equa ‘кобила’, гот. aíhwa-, стирл. ech, тох. B yakwe ‘кон’;

  • ие. *ḱwey-d-/-t- ‘светя, блестя; бял’: стинд. śvetá-, авест. spaēta-, стб. свѣтъ ‘светлина, свят’ / гот. hweits, англ. white ‘бял’;

  • ие.*ǵhweh1-r- ‘диво животно: стпрус. (вин. п., мн. ч.) swīrins, лит. žvėrìs, стб. звѣрь, срхр. zvȉjer ‘звяр’ / гр. θήρ ‘звяр’, лат. fērus ‘див’, тох. B śerwe ‘ловец’.

Лабиовелари:

  • ие. kweh1y- ‘забелязвам, чакам’: стинд. cyati ‘наблюдавам, опасявам се’, чаꙗти, чаѭ ‘надявам се, очаквам’, срхр. cȁjati ‘чакам’ / гр. τίω ‘почитам, ценя’, τετιημένος ‘уважаем, почитан’;

  • ие. *pekw- ‘пека, варя’: стинд. pácati, стб. печетъ ‘той пече’ / гр. πέπων ‘узрял’, лат. coquō ‘готвя, пека’ (с асимилация), тох. pakät ‘сготви’ (3 л. ед. ч., мед. аорист);

  • ие. *ǵwhed- ‘моля, желая’: авест. jaiδiiemi ‘моля’, стб. жѧдати, жѧждѫ (с вторична назализация), гр. θέσσασθαι Hesych. ‘умолявам’, ποθέω ‘жадувам, копнея’;

При елизия на следващата гласна в нулева степен на корена отражението на лабиалния елемент w се отличава от това на апроксиманта w:

  • ие. *gwhen-ti ‘той убива’ : *gwhn-enti ‘те убиват’ > стинд. hánti : ghnánti за разлика от *swep-no-s > стинд. svápna- ‘сън’, но в нулева степен suptá- ‘заспал’.

В езиците satǝm лабиовеларите губят лабиалната си артикулация *kw *gw *gwh > *k *g *gh и обикновено по-късно заедно с веларите са подложени на палатализация. Например при действието на т. нар. „първа палатализация“ праславянските *k (< ие.*kw, *k), *g (< ие.*gw, *gwh, *g, *gh) и *х (< ие. *s след *r, u, k, i и ие. *sk в началото на думата) пред предна гласна се развиват в tʃ ʒ ʃ (стб. ч ж ш). Сигурни свидетелства за наличието на индоевропейски лабиовелари предоставят единствено езиците centum. Според това дали индоевропейските лабиовелари се отразяват (1) като велари с лабиална вторична артикулация и велари, последвани от лабиален апроксимант, или (2) като лабиални оклузиви, езиците centum се поделят на две групи – Q-диалекти (хетски, микенски гръцки, латински, фалискийски, староирландски, германските езици) и P-диалекти (оскийски, умбрийски, уелски, галски). На този фон гръцкият език заслужава особено внимание, тъй като в него са засвидетелствани едновременно лабиовеларни, веларни и лабиални, както и дентални рефлекси, които не се срещат в нито един от останалите индоевропейски езици.

Отражения на лабиовеларите в езиците centum:

ие.

хет.

гр.

лат.

стирл.

гот.

тох.

*kw

ku, kku1

p t k

qu, c [k] 3

c

hw

k, ś4

*gw

k

b d g

gu, g, v3

b

q

k, ś4

*gwh

k

f q c [ph th kh]

gu, g, v, f-3

g

g, gw, w

k, ś4

1kku – между гласни

2 κ, γ, χ – пред или след υ; τ – пред ε, ι; δ, χ – пред ε; π, β, φ – в останалите позиции

3c, g – лабиалният елемент се губи пред o, u или съгласна; qu, v – пред предни гласни, gu – след назал, f- – в начална позиция

4 ś – пред предни гласни

Отражения на лабиовеларите и чистите велари в езиците satǝm:

ие.

стинд.

авест.

лит.

стб.

арм.

алб.

*kw (=*k)

k, c [c/tʃ ?]1

k, c [tʃ] 1

k

к, ч, ц2

k‘ [kh], č‘ [tʃh] 3

k, s, q [c]4

*gw (=*g)

g, j [ɟ/dʒ?] 1

g, j [dʒ] 1

g

г, ж, s [dz] > з2

k

g, z, gj [ɟ] 4

*gwh (=*gw)

gh, h1

g, j [dʒ] 1

g

г, ж, s [dz] > з2

<pg, ǰ [dʒ]3

g, z, gj4

1 c, j, h пред предните гласни e, i в резултат на втората палатализация в индоирански

2 ч, ж в резултат на първата славянска палатализация; ц, s в резултат на втората и третата славянска палатализация

3 č‘ ǰ – пред ие. *e, ē, i, y

4 s, z – пред предни гласни; q, gj – вторично пред предни гласни.

Отраженията на индоевропейските лабиовелари в гръцки

Най-показателни за развитието на индоевропейските лабиовелари са техните отражения в гръцкия език:

  1. Микенският, най-рано засвидетелстваният стадий от развоя на гръцкия език, пази индоевропейските лабиовелари.

  2. Вторият вид отражение на лабиовеларите в гръцкия език е дентализацията им пред предна гласна в резултат на палатализация: ие. *kw > τ, ие. *gw > δ, ие. *gwh > θ. Дентализацията на беззвучния лабиовелар настъпва в позиция пред *e и *i. Не са изяснени причините, поради които *gw и *gwh показват дентални отражения единствено пред *е. Специфична черта на еолийските гръцки диалекти е, че много думи показват само лабиални рефлекси – лесб., тес. πέμπε, лесб. πέσσυρες.

  3. Лабиовеларите се превръщат в чисти лабиали пред съгласни и гласни от задния ред: ие. *kw > p, ие. *gw > b, ие. *gwh > f.

  4. Пред или след u лабиалният призвук изпада дисимилаторно и лабиовеларът се отразява като чист велар.

По-нататък в изложението гръцките примери ще бъдат отбелязани с индекс (1) (2) (3) (4) според вида на отражението на лабиовелара.

Примери:

*kw

  • ие. *kwi- (неопределително или въпросително местоимение): стинд. kim ‘какво,кой, защо’, стб. чь-то, хет. kui- ‘кой’, гр. (2) τις ‘някой’, τίς ‘кой’, (4) οὐ-κί> ‘съвсем не’, оск. pis, pid = лат. quis, quid ‘кой, какво’ (въпросително, относително, неопределително местоимение) ;
  • ие. * kwelh1-/ kwоlh1- ‘въртя се, движа се; колело’: стинд. cárate ‘вървя, ходя’, cakrás = гр. (4) κύκλος ‘колело’ (< *kwe-kwlo-) / мик. гр. (1) -qo-ro- (в композити) ‘слуга, пастир’: (1) a-pi-qo-ro- = (3) ἄμφι-πόλος ‘слугиня’, (3, 4) мик. qo-u-ko-ro = βου-κόλος (< *gwow-kwolos) ‘говедар’, (2) τέλλω, но беот. πέλομαι ‘извършвам’;
  • ие. *sekw-: гр. (3) ἕπομαι, лат. sequor, гот. saihwan / стинд. sácate (<*sekwetoy), лит. sekù, стб. сочити;
  • ие. *kwoyneh2- от корена *kwey- ‘наблюдавам, преценявам’: авест. kaēnā ‘наказание’, стб. цѣна, лит. káina ‘цена’ / гр. (3) ποινή ‘наказание’.

* gw

  • ие. *bhegw- ‘бягам’: лит. bgmi, bgu, стб. бѣгати, бѣгаѭ ‘бягам’ / гр. (3) φέβομαι ‘бягам’, φόβος ‘паническо бягство, страх’, тох. А pkänt (pkät) ‘отстранявам’;
  1. ие. *gwerh3- ‘гълтам’ : стинд. giráti (<*gwh3-é-), перфект jagāra (*gwe-gworh3-e), стб. жрьти, жрѣти, жьрѫ, аорист по-жрѣтъ ‘погълна’ / гр. (3) аорист ἔβρων ‘изядох’ от редуплицирано сегашно време βιβρώσκω, лат. vorō ‘поглъщам’;
  • ие. *gwelbh- ‘утроба, матка; малкото на животно’: gárbhas ‘малко животно, зародиш’, sá-garbhyas ‘син на същата майка, брат или сестра’ = гр. (2) ἀ-δελφεός (sá-, α-< *s-), гр. δελφύς ‘утроба, матка’.

*gwh

  • ие. *gwhen- ‘удрям, убивам’: стинд. hánti (< *gwhen-ti), ghnánti (< *gwhn-enti), лит. gin͂ti, genù, ‘прогонвам’, стб. жѧти, жьнѭ ‘жъна’; гонити, гонѭ (<*gwhоn-éye-) / хет. kuenzi (<gwhen-ti), kunanzi (< *gwhn-enti), гр. (2) θείνω (< *gwhen-ye/o-) ‘удрям, бия, убивам’, (3) φόνος (< *gwhonos) ‘убийство’, лат. of-fendō ‘удрям’, de-fendō ‘отблъсквам’, стирл. gonaid ‘той рани’
  • ие. *sengwh- ‘пея’: гр. (3) ὀμφή ‘божествен глас’ (с о-вокализъм), гот. siggwan ‘пея’;
  • ие. *h1lengwh-/ *h1lgwh- ‘малък, лек; бърз’: стинд. raghú- ‘бърз’, laghú- ‘лек’, стб. лѧгъкъ / гр. (3) ἐλαφρός ‘бърз’, (4) ἐλαχύς ‘малък’;
  • ие. *gwher- ‘горещ (съм), ставам горещ’: стинд. háras- (< *gwher-es-), gharmás (< *gwhor-mo-) ‘жега’, арм. jеr ‘горещина’, jerm ‘горещ’, лит. garti, gariù ‘горя’, стб. горѣти, горѭ / гр. (2) θέρος ‘зной, горещина’, θερμός ‘горещ’, лат. formus ‘горещ’.

Палатализациите в езиците satǝm

Индоиранските палатализации

Като първа палатализация в индоиранските езици традиционно се означава преходът на индоевропейските палатовелари в африкати и сибиланти. >

  • ие. *weyḱ-/*wiḱ-: стинд. víś- ‘поселение’, авест. vis-, стб. вьсь ‘село’, алб.vis ‘място’/ гр. (ϝ)οἶκος ‘къща’, лат. vīcus, гот. weihs ‘село’; >

  • ие. *ǵews-/*ǵus- ‘опитвам, вкусвам’: стинд. joṣate ‘радвам се’, jóṣa- ‘задоволство’, авест. zaoša- ‘удоволствие’/ гр. γεύομαι, гот. kiusan ‘опитвам’, лат. gustus ‘вкус’; >

  • ие. *ǵheh1- ‘изоставям’: стинд. jáhāti, авест. zazāiti ‘изоставям’ (редуплицирано сегашно време), стинд. áhās (сигматичен аорист) / гр. χῆρα ‘вдовица’, χῆρος ‘осиротял, празен’, лат. hērēs ‘наследство’.>

Втора палатализация в индоиранските езици

След края на процеса на сатемизация и след делабиализацията на лабиовеларите в индоирански остава само един веларен ред *k, *g, *gh, който е подложен на палатализация в позиция пред предна гласна. Различието между двата палатализирани веларни реда по първа и втора палатализация е напълно запазено в иранския, където *ḱ > s, *ǵ ,*ǵh > z, а *kw> č, *gw, *gwh > ǰ. В индоарийския различието е съхранено единствено при беззвучните: *ḱ > ś, но *kw > c.

  • ие. *-kwe ‘и’ (енклитика): стинд. -ca, авест. -ča, мик. гр. -qe, гр. -τε, фриг. -κε, лат. -que, гот. -h в ni-h ‘ако не’; >

ие. *gwiеH-/ *gwiH- ‘връв, нишка’: стинд. jy- (jiy-), авест. jiiā- ‘тетива’, гр. βιός ‘лък’, лит. gijà ‘конец, стб. жила, срхр. žȉla ‘жила’. >

  • ие. *gwhеr- ‘топъл’: стинд. háras-, гр. θέρος, арм. ǰer ‘горещина’.>

Палатализациите в славянските езици

В славянските езици индоевропейските палатовелари *ḱ *ǵ *ǵh се отразяват в сибилантите s z. Лингвистите отнасят процеса на сатемизация към ранната праславянска епоха. Най-вероятно той се извършва след прехода s > x в позиция след звуковете r u k i, тъй като праславянското *s < ие. *ḱ не споделя това развитие (Shevelov 1964: 146-147), срв. напр. стб. вьсь ‘село’, сродно със стинд. víś- ‘поселение’, алб. vis ‘място, местност, село’ < ие. *wiḱ-. Няма обаче сигурни данни, които да позволяват датирането на спирантизацията на палатовеларите.

В славянските езици протичат три палатализации, които повечето учени датират към праславянския период.

Първата палатализация засяга индоевропейските чисти велари и лабиовелари, които в един по-ранен етап са загубили лабиалния си елемент. Пред предни гласни и *j те претърпяват следния фонетичен развой4:

ие. *kw > *kʲ > прасл.*č’ [tʃj]

ие. *gw, *gwh > *gʲ > *dž’ [dʒj] → *ž’ [ʒj] >

Праславянският фрикатив x5 се смекчава в *xʲ > *š’ [ʃj].

Примери:

  • ие. *kwetwores > праслав. *četyre > стб. четъіре, бълг. четири, срв. лит. keturì, стинд. catvā́ra-, гр. τέσσαρες, омир. πίσυρες, лат. quattuor, стирл. cethir, гот. fidwor, тох. А śtwar, тох. B śtwer; >

  • ие. *gwih3wos > праслав. *živъ > стб. живъ, бълг. жив, срв. лит. gývas, латв. dzîvs ‘жив’, свеж, бодър’, стинд. jīvá- ‘жив’, лат. vīvus ‘жив’, гр. βίος ‘живот’, гот. qius ‘жив’; >

  • ие. *mūs (muHs) > *mūxis > праслав. *myšь > стб. мъішь, бълг. мишка, срв. стинд. mṹṣ-, гр. μῦς, лат. mūs, алб. mi, стисл. mús, нем. Maus, англ. mouse.>

Втората палатализация протича след монофтонгизацията на индоевропейските дифтонги >*oy, *ay > праслав. >*ě/*i и засяга праславянските звукове, произхождащи от индоевропейските чисти велари и лабиовелари. Задноезичните съгласни k, g, x се променят в c’ [tsj], dz’ > z’, s’/ >š’ пред нововъзникналите предни гласни6>. Някои езиковеди смятат, че втората палатализация не засяга всички славянски езици и затова не бива да се смята за праславянско явление7>. Особено красноречиво свидетелство в полза на това становище е отсъствието на сибилантни отражения в староновгородско-псковския диалект, където веларите пред >*ě и> *i само се омекчават в [kj] [gj] [xj]: >кѣле ‘цял’, хѣрь ‘сиво сукно’, точно съответстващо на чеш. šěř, по-късно> šеř ‘idem’ (Зализняк 2004: 42-45). 

От друга страна, втората палатализация засяга веларите в консонантните групи *kv-, *gv-, *xv- в южните и източните славянски езици, но не и в западната група и в староновгородско-псовския диалект на руския език.

Примери:

  • ие. *koylo- > праслав. *kělъ >*cělъ ‘цял, здрав’ > стб. цѣлъ, бълг. цял, рус. целый, стновгор. кѣле, чеш. celý, срв. гот. hails ‘здрав, цял’;

  • ие. >ḱHe/oyro-8  > праслав. *хěrъ > *>s>ěrъ, струс. сѣръ, рус. серый ‘сив’, стновгор. х>ѣ>рь ‘сиво сукно’, бълг. сяр, сер ‘пепеляв, сив’, чеш. šerý ‘тъмносив, мрачен’, пол. szary ‘сив’, срв. прагерм. *haira- > стисл. hárr ‘сивокос’, стангл. hār, стирл. cíar ‘тъмнокафяв’;

  • ие. *ḱwoyto- > праслав. *květъ > *cvětъ > стб. цвѣтъ ‘цвете’, бълг. цвят ‘цвете, окраска’, срхр. cvȉjet, словен. сvệt ‘цвете, звят’, рус. цвет ‘цвят’, диал. квет ‘цвете, цвят’, чеш. květ ‘цвят, цвете’, польск. kwiat ‘цвете’;

  • ие. *ghoylo- > праслав. *gělо > *dzělо > стб. ꙃѣлъ, ꙃѣло, словен. zelo, струс. зѣлъ ‘силен’, рус. зело (остар.), стчеш. zielo ‘много’, срв. лит. gailùs ‘стипчив, горчив, отровен; отмъстителен’;

  • праслав. *gvězda > *dvězda > стб. ꙃвѣзда, бълг. звезда, срхр. zvijèzda, словен. zvézda, чеш. hvězda, пол. gwiazda, срв. лит. žvaigzdė̃, žvaigždė̃, латв. zvàigznе ‘звезда’, стпрус. svāigstan (вин.п., ед.ч.) ‘сияние, блясък’.

Третата палатализация в славянските езици е прогресивна за разлика от другите две. Под влияние на предшестващи гласни > или >ę веларните съгласни се палатализират и дават същите резултати, както при втората палатализация: >c’ [tsj], dz’ > z’, s’/ >š’. Този процес протича непоследователно и има редица отклонения, които изследователите се опитват да обяснят с различни ограничителни условия, например наличие на съгласна или > след велара9>. Въпросът за хронологизацията на третата палатализация е спорен10>. Някои лингвисти (Х. Педерсен, Т. Лер-Сплавински, Н. С. Трубецкой и др.) смятат, че тя протича след втората. Андре Ваян разглежда втората и третата палатализация в рамките на един и същ фонетичен процес (Vaillant 1950: 55). 

Фонетичните изменения в резултат на прогресивната палатализация са много добре засвидетелствани в думи съдържащи суфиксите -iko, *-ika.>

  • праслав. *otьkъ > *otьcъ > *otьcь > стб. отьць ‘баща’, срв. ие. *h2et-o- ‘тате’ (дума от детската реч, заменила в славянските езици ие. *ph2ter-): хет. аttаš ‘баща’, стинд. attā ‘майка, по-голяма сестра на майката’, гр. ἄττα, гот. atta, алб. atë ‘баща’;

  • праслав. *sьrdьce (с диминутивен суфикс *-iko) > стб. срьдьце, срв. ие. *ḱd- > стинд. hd-, гр. καρδία, лат. cor, cordis (род. п), арм. sirt; >

  • праслав. *liko > *lice > стб. лице, рус. лицо, сродно със стб. ликъ ‘лик, образ’ < праслав. *likъ11;

  • праслав. *stьga > *stьdza ‘пътека, пътечка’ > стб. стьꙃа, срхр. staza, рус. стезя, чеш. stezka, пол. ścieżka, срв. латв. stigа ‘пътека’.

Палатализацията в арменския език

Индоевропейските лабиовелари се палатализират пред предни гласни и *y в арменския език: ие. *kw > арм. č‘ [tʃh], ие. *gwh > арм. ǰ [dʒ]:>

  • арм. č‘ork‘ ‘четири’, срв. стинд. catvā́ra-, гр. τέσσαρες, дор. τέτορες < ие. *kwetwores;

  • арм. ǰerm< ие. *gwhermos, срв. гр. θερμός ‘топъл’;

  • арм. ǰil ‘сухожилие’ < *gwhiH-(s)leh2, срв. стб. жила (Martirosyan 2009: 558).

Не са засвидетелствани случаи на палатализирано ие. *gw, а отражението му съвпада с това на чистия велар *g > арм. k. Възможно е обаче в тези случаи веларният оклузив да е възстановен по аналогия като например в арм. kin ‘жена’ < ие. *gʷеn-eh2 (срв. стинд. jáni-, гр. γυνή, беот. βανά, стб. жена), където веларът е възстановен вероятно по аналогия с мн. ч. kanayk‘ (Kortlandt 1975: 44). 

Палатализацията в албанския език

В албанския език протичат две палатализации. Първата засяга лабиовеларите, които се палатализират в s, z пред предни гласни и глайда *y.

  • алб. mos (отрицателна частица) < ие. *meh1-kwe, срв. гр. μήτε;

  • алб. si ‘как, като’ < ие. *kwih1 (инстр., ед. ч. на въпросителното местоимения *kwe, *kwis ‘кой?, какво?’, срв. лат. quī ‘как, по какъв начин’;

  • алб. zi ‘черен’ < ие. *gwhih2-d-, срв. гр. φαιός ‘сив’, φαιδρός ‘светъл, сияен’.

Втората палатализация засяга предимно заемки. Веларите *k и *g се омекчават съответно в q и gj пред предни гласни, y и пред дифтонги, съдържащи глайда y.

  • алб. qen ‘куче’ < праалб. *ken < лат. canis;

  • алб. qind ‘сто’ < лат. centum.

Проблемът за индоевропейските дорсални съгласни

Както вече видяхме, традиционната реконструкция на три реда дорсали – палатали, велари и лабиовелари, се основава на трите вида съответствия в индоевропейските езици, показани схематично от Майрхофер по следния начин (Mayrhofer, Cowgill 1986: 136)12:

Основният проблем на тази реконструкция е, че в нито един от индоевропейските езици няма сигурни свидетелства за отражения и на трите дорсални реда. Смята се обаче, че в лувийски, лидийски, албански, арменски, староиндийски и балтославянски се откриват откъслечни следи, показващи наличието на три реда дорсални съгласни. Показателни в тези случаи са:

  • различията в рефлексите на лабиовеларите и на чистите велари пред предна гласна в езиците от типа satǝm;
  • следи от вторична лабиална артикулация на лабиовеларите в езиците от типа satǝm;
  • контраст в рефлексите на палаталите и веларите и необусловена фонетично палатализация (т. е. пред гласни от задния ред) в езиците от типа centum.

Свидетелства за три реда гутурали в албанския език

В албанския език, който спада към групата satǝm, лабиовеларите съвпадат с чистите велари, a палаталите показват дентални отражения:

  • ие. *h2oḱ- > ath(ët) ‘остър’, срв. гр. ὀξύς ‘остър’;
  • *ǵombhos > dhëmb ‘зъб’, стб. зѫбъ ‘зъб’, гр. γόμφος ‘болт, зъб, кол’;
  • heym- > dimër, гр. χειμών ‘зима’.

Тезата, че трите реда гутурали се различават в албанския, се основава на схващането, че лабиовеларите пред предна гласна се палатализират, докато чистите велари се запазват. Тази идея е изказана за първи път от Холгер Педерсен (Pedersen 1900) и се поддържа от редица албанолози (Ерик Хемп, Мартин Хулд, Херман Йолберг).

Лабиовелари, палатализирани пред предна гласна по първата албанска палатализация:

  • алб. pesë < ие. *penkwe, срв. стинд. pan͂ca, гр. πέντε, лат. quinque;
  • алб. sjell ‘нося’ < ие. *kwel-, срв. стинд. cárati ‘движа се, вървя’, лат. colō ‘отглеждам’;
  • zjarm ‘огън’ < *gwhermo-, срв. стинд. gharmá- ‘горещина’, гр. θερμός ‘топъл’.

Чисти велари, които не са палатализирани по първа палатализация пред предна гласна:

  • kohë ‘време’ < *kēseh2, *kesḱeh2 (Matasović 2012: 14, Orel 1998: 188) или *kēsweh2 (Demiraj 1997: 57), вероятно сродно със стб. часъ, старопрус. kīsman ‘време’;
  • алб. qoj ‘будя’ < *ki(y)-eh1- от ие. корен *key(h2)- ‘раздвижвам се’, срв. гр. κίω ‘вървя, идвам’, лат. cieō ‘раздвижвам, развълнувам’;
  • qell ‘задържам, издържам, нося’, сродно с гр. κέλομαι ‘подтиквам, подбуждам’;
  • qeth ‘стрижа’ < праалб. *kaitsa, сродно със стинд. kéśa- ‘коса’, лит. káišti ‘осъргвам’ (Orel 1998: 359) или от ие. корен *(s)ker- ‘режа’, срв. гр. κείρω, лит. kertù ‘режа’13;
  • gjëndem ‘намирам се’, сродно с гр. χανδάνω ‘съдържам, побирам, държа’, лат. pre-hendo ‘хващам, сграбчвам’, англ. get ‘вземам’, получавам’, назални формации от корена *ghed- ‘хващам’.

Повечето индоевропеисти отхвърлят тезата, че трите реда гутурали имат различни отражения в албанския, тъй като според тях тя не е подкрепена с достатъчно на брой случаи със сигурна етимология. От друга страна, формите с непалатализирани велари могат да се обяснят с аналогично възстановяване на велара. Фредерик Кортландт (Kortlandt 1980) смята, че особено показателна в това отношение е формата qell ‘задържам, издържам, нося’, която Педерсен сближава с етимологически неясния гръцки глагол κέλομαι ‘подтиквам, подбуждам’. Според Кортландт qell не може да се отдели в етимологично отношение от sjell ‘нося’. Все пак остава въпросът по какъв начин в qell се задвижва механизмът на аналогичното възстановяване на *k, което по-късно се палатализира в q по втората албанска палатализация.

Интерпретацията на албанските данни се затруднява и от факта, че индоевропейските палатовелари се депалатализират пред сонорни съгласни, срв. напр. алб. quhem ‘казвам се, наречен съм’, сродно със стинд. śrutá-, гр. κλυτός ‘прочут’ от коренa *ḱlew-/*ḱlu- ‘слушам, чувам’; алб. grua ‘жена, съпруга’ < ие. *ǵreh2u-, срв. гр. γραῦς ‘стара жена’; алб. gju ‘коляно’ < *ǵnew- ‘коляно’, срв. гот. kniu ‘id.’ (Matasović 2012: 14).

Свидетелства за три реда гутурали в арменския език

Случаите на велари, които не са палатализирани пред предни гласни в арменския език, са твърде малобройни и изглеждат несигурни14. Според Храч Мартиросян те могат да бъдат обяснени с възстановяване на велара или с други фонетични процеси15. Наличието на следващ палатал в думата блокира процеса на палатализация в арменския, което води до запазване на веларни оклузиви пред предна гласна: арм. geɫj-k‘ ‘жлези’ < *g(w)helǵ-, срв. цслав. жлýза, бълг. жлеза (Martirosyan 2009: 711).

Друг често цитиран пример, привеждан в подкрепа на тезата за наличие на отражения на трите гутурални реда в арменския език, е глаголът k‘erem ‘драскам, търкам, дера’ < *(s)ker- ‘режа’, срв. гр. κείρω ‘режа, стрижа’, ствиснем. sceran ‘режа’, англ. shear ‘стрижа’, алб. shqerr ‘разкъсвам’, лит. skiriù ‘разделям’. Според Ф. Кортландт началният велар тук е възникнал по аналогия със синонима k‘оrem, където липсата на палатализация пред предна гласна е закономерна. Същото развитие се наблюдава и в k‘ert‘em ‘трия, одирам’, лит. kertù ‘сека’ (Kortlandt 1975: 44). От друга страна, веларите в корените, които започват с s mobile, нерядко се запазват непалатализарани пред предни гласни. Такъв е вероятно и случаят с арм. k‘erem, k‘ert‘em и лит. kertù.

Непалатализиран велар се открива и в арм. argel ‘пречка, препятствие’, argelum ‘забранявам, преча’. Макар и с недостатъчно изяснен суфикс, по всяка вероятност тези форми са сродни с хет. arkzi ‘държа, имам’, гр. ajrke>w ‘пазя, защитавам’, лат. arceō ‘заграждам, задържам, възпирам’ < ие. *h2(e)rḱ-. Кортландт (1975) обяснява липсата на палатализация в арм. argel, като допуска, че то е образувано от незасвидетелствана в арменския паралелна формация на съществителното ἄρκος ‘защита’, което стои в основата на гръцкия глагол. Според Мартиросян хипотезата на Кортландт се потвърждава от наличието на формата *arg в диал. bk‘-arg (Martirosyan 2009: 133).

Свидетелства за три реда гутурали в староиндийския

Като се основава на известната закономерност, според която в староиндийския т. нар. „дълги сонанти“ ()16 се отразяват като ūR или uR след лабиални съгласни, а в останалите случаи като īR или iR, Томас Бъроу предполага, че същото противопоставяне може да се установи и за рефлексите на  след лабиовелар и велар (Burrow 1957: 133-134). В подкрепа на своето твърдение ученият привежда причастието gūrtá- ‘приветстван’17 < ие. *gw-to- (*gwH-to-). Тази форма е сродна с лат. grātus ‘благодарен’, оск. brateís (род. п., ед. ч.) ‘милост, милосърдие’, стирл. bráth ‘присъда’, лит. giriu, gìrti ‘възхвалявам’, стпус. girtwei ‘възхвалявам’, стб. жьрѫ, жрьти ‘принасям жертва’, произхождащи от нулевата степен на индоевропейския корен *gwerH- ‘приветствам, възхвалявам, възпявам’ (Pokorny 1959: I, 478, Rix 2001: 210-211). За да обясни обаче форми като стинд. girá- ‘хвалебствена песен’, Бъроу приема съществуването на омонимичен корен в староиндийски gṝ- ‘разгласявам, възпявам’, чийто начален гутурал произлиза от чист велар, и gṝ- ‘приветствам’, чийто велар произхожда от лабиовелар (Burrow 1957: 138), като причислява към първия корен балтославянските паралели, а италокелтските към втория корен. Сравнението на giráḥ с гр. γῆρυς ‘глас’ и стирл. gáir ‘вик, зов’ е неудачно (Burrow 1957: 142), тъй като тези форми се извеждат от ие. *ǵeh2r- (Matasović 2009: 152).

Ако в разгледания по-горе случай решението на Бъроу е в известна степен основателно, то доста преднамерен изглежда опитът му да отхвърли общоприетата етимологията на стинд. giráti, giláti ‘поглъщам’, gīrná- ‘погълнат’, която свързва тези форми с корена *gwerh3- (Pokorny 1959: 1, 474-476, Rix 2001: 211-211), засвидетелстван в гр. βιβρώσκω ‘ям’, βρωτός ‘който може да се яде’, лат. vorō ‘поглъщам’, и да го свърже със стирл. gelid ‘паса, ям’18.

Единственият по-убедителен пример в полза на хипотезата на Бъроу е стинд. gurú- ‘тежък’, чието точно съответствие е гр. βαρύς ‘тежък’ < ие. *gwHus. Именно тази форма се привежда като свидетелство за отражението на лабиовеларите и от Манфред Майрхофер (Mayrhofer 1986: 104-105)19. Привърженик на тази идея е и Освалд Семерени (Szemerényi 1999: 66-67), който подкрепя и предположението, че различният рефлекс на сонантите в балтославянските езици също е позиционно обусловен и се появява след лабиовелари20, срв. напр. стб. гънати от нулевата степен ие. *gwhen-. Детайлният анализ на фактите обаче не я потвърждава21.

Твърдението, че последователността *RH се реализира като ūR/uR след лабиални консонанти в индоарийски и балтославянски се опровергава от редица случаи, свидетелстващи за обратната дистрибуция или за двойни рефлекси R/R, които най-често са обяснявани като развитие по аналогия или дисимилационни процеси22.

Очевидно е, че въз основа на разгледаните по-горе факти нямаме сериозни основания да твърдим, че в индоарийските или балтославянските езици, е засвидетелствано отражение на лабиовеларите, различно от това на чистите велари.

Свидетелства за три реда гутурали в лувийския и ликийския

Много езиковеди смятат, че в лувийския и ликийския се откриват рефлекси, които убедително свидетелстват, че трите реда индоевропейски гутурали са отразени с различни рефлекси в тези езици. Крейг Мелчърт (Melchert 1985) твърди, че беззвучните дорсални оклузиви показват тройно отражение в лувийския пред гласни от предния ред. Две години по-късно Мелчърт предполага, че става въпрос за необусловен позиционно контраст (т. е. палаталните отражения се появяват и пред гласни от задния ред) въз основа на съответствието между суфиксите лик. -(i)s- и лув. -izza- < *i(s)ko- (Melchert 1989: 29-30). Около две десетилетия по-късно обаче американският лингвист отхвърля тезата за общия произход на тези два суфикса23 и въз основа на детайлен анализ на наличния материал стига до заключението, че в лувийския и ликийския език няма необусловен позиционно контраст между трите дорсални серии (Melchert 2012). Според Мелчърт преди сливането на предните и задните дорсали предният беззвучен велар24 е подложен на палатализация пред фонетично обкръжение, което предизвиква изместване на артикулацията напред (fronting environment)25. В същите условия задният беззвучен велар обаче не се палатализира, което ни дава oснования да твърдим, че в лувийския и ликийския наистина е засвидетелствано различие между трите веларни серии. Мелчърт отбелязва, че картината в лувийския и ликийския изглежда огледална на тази в албанския. Все пак, трябва да подчертаем, че данните от тези два анатолийски езика са много по-сигурни, отколкото тези от албанския.

*ḱ:

лув. azu(wa)- ‘кон’ ~ лик. esbe- < *eḱwo-;

лув. ziyari ‘лежи’ ~ лик. sijẽni < *ḱeyo-;

лув. zār-(za)/zart- ‘сърце’ < *ḱēr/*ḱd-;

лув. zuwan(i)- ‘куче’ < *ḱwon-.

*k:

лув. kišā(i)- ‘реша’ < *ks-, стб. чесати;

лув. karš- ‘режа’ < *k(e)rs-, тох. kärṣt-/kärst-;

лув. tukedre/i ‘статуя’ < *twek- Skt. tvác- ‘кожа’.

*kw:

лув. kui- ‘кой’ ~ Lyc. ti < *kwi-

Балтославянските centum рефлекси

В балтийските и славянските езици се наблюдават centum рефлекси на гутуралите (т. нар. Gutturalwechsel). В редица корени е засвидетелствано редуване на сибилант/африкат и велар като отражение на индоевропейските палатали. Различните изследователи изброяват между 30 и 70 корена, показващи „неправилни“ отражения на дорсалите26. Ето някои от най-типичните примери:

  • бълг. крава, лит. kárve / бълг. сърна, лит. stìrna, латв. sirna < ие. *ḱer- ‘рог’;
  • лит. klausýti / стб. слъішати < ие. * ḱlew- ‘слушам’;
  • стб. градъ, бълг. град, рус. город / стинд. ghá- ‘жилище’, лит. žаdas, стпрус. sardis ‘ограда’, стб. жрьдъ, рус. диал. зород < ие. * ǵherdh- ‘ограждам, оградено място’;
  • стб. гѫсь, бълг. гъс-ка, рус. гусь / стрпрус. sansy, лит. žąsìs, латв. zòss < ие. *ghons-;
  • стб. брѣгъ, бълг. бряг, рус. берег / стинд. bhánt-, авест. bǝrǝzant ‘висок’ < ие. bherǵh- ‘висок, височина’;
  • лит. pẽkus, стпрус. peckus / стинд. paśú- < ие. *peḱu ‘добитък’;

стб. коса / стинд. śasati ‘режа’ < ие. *ḱes- ‘режа’;

  • лит. akmuõ ‘камък’, латв. akmens, лит. akuotas ‘костен’, бълг. камък / стинд. áśman-, лит. ašmuõ ‘острие’, лит. aštrùs ‘остър’, стб. остръ от ие. корен *h2eḱ- ‘остър’;
  • стпрус. gīrbin ‘число’ : стб. жрѣбии ‘жребий’, струс. жеребеи ‘резбарски мотив’ (ие. *gerbh- ‘дълбая).

Лингвистите предлагат различни теории27, опитвайки се да обяснят неправилните редувания: фонетични промени, заемки от centum език, заемки от непознат субстратен или суперстратен centum език, незасвидетелстван протобалтославянски кентумен диалект28. Нито една от тях обаче не е в състояние да предложи цялостно решение на проблема.

Владимир Георгиев смята, че тези редувания са един от най-значимите аргументи в полза на теорията за два гутурални реда. Според него те се обясняват с позиционно обусловена палатализация, която в някои случаи води до „раздвояване на корена“. Георгиев обаче подчертава, че правилните резултати от палатализацията са запазени само когато думите остават изолирани, не принадлежат на някаква система. В противен случай те са подложени на действието на тенденцията за унификация на аломорфите (Georgiev 1981: 52-54).

Кортландт (Kortlandt 1978) определя следните фонетични позиции, в които настъпва депалатализация в балтославянските езици: след s, пред u, r, m, n, както и пред l, намиращо се пред предни гласни. Матасович (Matasović 2008: 86) формулира по-общо правило: депалатализацията на палатовеларите настъпва пред сонант в позиция пред гласна от задния ред K' > K/_RVзадни.

Идеите за непознат субстрат и балтославянски диалект от типа centum, разбира се, са напълно недоказуеми и спекулативни. От друга страна, както отбелязва и Хенинг Андересен (Andersen 2003: 57), нищо не изключва възможността двойните рефлекси на гутуралите да се дължат на различни причини: в някои случаи на вътрешно развитие по силата на фонетични закономерности, в други да са заемки от centum език, като например праслав. *korva ‘крава’, която се обяснява най-добре като заемка от пракелт. caravos ‘елен’ (ЭССЯ 1984: 11: 110).

Според една от осъвременените интерпретации на младограматическата хипотеза пъвоначалните два реда са били /*k/ и /*kw/, като опозицията е била не по място на учленение, а по признака лабиализуваност-нелабиализуваност. /*k/ се проявява като два алофона – „чистият“ велар /*k/, който се учленява по-назад на мекото небце, и предният велар (палатовелар) /*kj/, реализиращ се най-вече в позиция пред предни гласни и *y. Фонемното разцепване, довело до фонологизацията на предните велари, се е извършило в праезика29. В такъв случай още преди разпадането на индоевропейската езикова общност е съществувала тричленна опозиция /*kj/, /*k/ и /*kw/. Така всъщност се връщаме в изходно положение до младограматическата теза на Беценбергер, Остхоф и Бругман за три реда гутурали, но с уговорката, че най-вероятно тричленното противопоставяне се проявява в ограничен брой примери, като при това в много случаи се запазва предишната комплементарна дистрибуция, което е типично в случай на фонемно разцепване (Melchert 2012: 206). Отново възниква въпросът как се развиват палатовеларите /*kj/ в езиците от типа centum, тъй като от типологична гледна точка процесът на депалатализация е малко вероятен30. За да избегне това неудобство, Мелчърт отбелязва, че тук не става въпрос за сливане на фонемите /*kj/ и /*k/ чрез изместване назад на артикулацията на /*kj/, тъй като няма никакво доказателство, че индоевропейските звукове, наричани условно палатали, са били в действителност такива. Предвид факта, че мястото на учленение на фонемата /k/ в древните езици от типа centum не е известно, той предполага генерализация на предните велари.

В продължилата почти век и половина дискусия за гутуралите31 противниците на тезата за наличието на три реда дорсални оклузиви достигат до извода, че от гледна точка на езиковата типология и общата фонетика и фонология възможните системи за индоевропейския праезик са:

1. първоначални два реда /*k/ и /*kw/ с опозицията по признака лабиализуваност : нелабиализуваност;

  1. първоначални два реда /*kj/ и /*k/, като опозицията е по място на учленение – предни велари : задни велари
  2. първоначални два реда /*kj/ и /*kw/
  3. първоначален един ред чисти велари, от който като комбинаторни варианти се развиват /*kj/ и /*kw/

Р. Бейкъс и Ф. Кортландт подчертават, че най-същественото възражение срещу реконструкцията на три дорсални реда е фактът, че чистите велари се откриват само в определени позиции – там, където единият или и двата други реда не се появяват. Следователно веларите не бива да се разглеждат като отделни фонеми, а като алофони на другите два реда (Kortlandt 1975: 245, 1978: 237, Beekes 2011: 124-125).

Й. Курилович отбелязва невъзможността за корелация между два маркирани члена /*kj/ и /*kw/, тъй като без съществуването на немаркираното /*k/ фонологичният им характер остава неясен (Kuryłowicz 1956: 356, бел. 1). Ф. Кортландт обаче посочва, че противопоставяне на фонеми от веларния ред по признака лабиализация и палатализация (/*kj/ : /*kw/) съществува в някои абхазко-адигейски езици (например черкаски и убихски), както и в някои индиански езици, говорени на канадското тихоокеанско крайбрежие като квакиутъл и хейлцук. В случая не е ясно дали предният палатален велар трябва да се възприема като маркиран член. В своя класически речник на убихския език Вогт определя палатализираните палатали, които се учленяват на предната част на твърдото небце, като прости немаркирани оклузиви (Vogt 1963: 21).

Бейкъс отбелязва, че условията, в които се проявява алофонът /*k/, са установените от Антоан Мейе. Френският учен смята, че в индоевропейския праезик първоначално са съществували препалатални *k1 и постпалатални звукове с лабиален елемент *kw (Meillet 1894: 277-304). Мейе посочва, че е невъзможно да се определи дали препалаталните звукове първоначално са били „чисти“ (както в западните езици) или меки (както в източните)32. Всъщност от гледна точка на артикулационната фонетика e невъзможно да си представим „чисти“ препалатални /*k/, /*g/, /*gh/, т.е. учленени в областта на предната част на твърдото небце. Следователно звуковете, наричани от него „постпалатални“ трябва да бъдат разглеждани като заднонебни (веларни), а „препалаталните“ трябва да се разбират като превеларни (постпалатални), т. е. звукове с място на учленение около границата на твърдото и мекото небце. От изложението му в Увода от 1937 г. става съвсем ясно, че Мейе смята, че в праезика са съществували два реда: лабиовелари и велари, които са имали два варианта, реализиращи се в различни позиции в езиците satǝm (Meillet 1937: 91-95)33. В този смисъл изложеното по-горе становище на Мелчърт всъщност до голяма степен продължава това на Мейе.

Мейе определя позициите, в които препалаталите не са асибилирани (Meillet 1894: 277-304; Meillet 1908: 65, 1937: 93-94):

  • след ие. *s: в ие. *(s)ker(H)- ‘режа’: лит. skìrti ‘разделям’, kertù ‘сека’
  • след *u: в ие. *(H)yugo- ‘ярем, хомот’ : стинд. yugá- ‘ярем’, стб. иго
  • пред *r се откриват обикновено чисти велари: в *krewh2- ‘кръв, месо’, срв. стинд. kravi- ‘сурово месо’, стб. кръвь ‘кръв’
  • пред *а: ие. *kap- ‘хващам, държа’, срв. алб. kam ‘имам’, лат. capiō ‘хващам’

Забележително е, че големият френски езиковед не говори за депалатализация (както например Бейкъс), а за условия, които блокират процеса на палатализация в езиците от типа satǝm.

Още в края на XIX в. Йоханес Шмит (Schmidt 1881) и Херман Хирт (Hirt 1899) се изказват в полза на два първоначални реда и обясняват сибилантите и африкатите като резултат от палатализация.

Българският езиковед Владимир Георгиев застъпва тази теза и я защитава ревностно и последователно в продължение на пет десетилетия (Георгиев 1932, Georgiev 1981: 41-62). Според него в индоевропейския праезик, поне в последния му стадий преди разпадането на езикови групи, е имало два реда гутурали – велари и лабиовелари, като в различните езикови групи сибилантите и африкатите възникват независимо в резултат на палатализация (Georgiev 1981: 50). Езици от т. нар. тип centum в един момент от развитието си също показват тенденция към палатализиране. Такъв е случаят с латинския език, чиито „наследници“ са палатализиращи в по-голямата си част. В този смисъл е по-обосновано да се говори за палатализиращи и непалатализиращи езици, което според Георгиев обезсмисля старото диалектно деление на centum и satǝm езици.

Американският лингвист Андрю Силър обаче смята, че развитието на сибиланти от палатални оклузиви е еднократен процес, чиито резултати са наследени в цялата група satǝm (Sihler 1995: 154)34. Според него разпределението на двата клона – иновативните satǝm-езици в централната област, заобиколени от три страни от езиците centum, е класическо за лингвистичната география: реликтите от по-старо състояние са запазени в периферните езици, разделени помежду си от централно разположен иновиращ ареал (Sihler 1995: 152)35.

След откриването и разчитането на хетския и на тохарските езици, които са най-източният клон на индоевропейското семейство, се оказва, че те показват centum рефлекси. Този аргумент става причина много индоевропеисти да отхвърлят идеята за съществуването на centum-satǝm изоглоса. Интерпретацията на фактите, предложена от Силър, обаче е в подкрепа на старото диалектно членение на индоевропейските езици на centum и satǝm група.

В полемика с Владимир Георгиев влиза големият полски езиковед Йежи Курилович, който предполага, че първоначалните два реда гутурали в праезика са велари и палатали (Kuryłowicz 1935, 1956). Според него появата на лабиовеларите се дължи на съвпадане в езиците centum на чистите велари с групите велари + w пред предна гласна36.

За да обясни появата на лабиовеларите, Курилович предлага следната схема (Kuryłowicz 1956: 358):

ḱе ḱi ḱo ḱu ḱT ḱe ḱi

                     >      } ko ku kT

ke ki ko ku kT ke ki

Звуковете ḱ губят своята палаталност пред о, u, Т и така съвпадат с k. Палаталността на ḱ пред e, i става недиференциален комбинаторен признак, който се дължи на следващите предни гласни. От фонологична гледна точка ḱе, ḱi се възприемат като принадлежащи на парадигмата на ko, ku, kT, а ke, ki като маркираният член на опозицията. По-късно ke, ki съвпадат с kwe, kwi и се превръщат в kwe, kwi. Полският учен, смята, че това развитие е резултат от маркираността на k(e), k(i), чийто веларен характер е подчертан от закръгляне на устните, което се появява почти автоматично при артикулация на задноезични съгласни. И така развитието в езиците centum може да бъде илюстрирано със следната схема:

ke ki (препалатална артикулация като комбинаторен вариант) ko

                                                                                                                 } ku kT

kwe kwi kwo

Трябва да се отбележи, че и в двете теории, реконструиращи два гутурални реда, има редица слаби места. Предположението за късната палатализация не обяснява множество случаи, когато палаталите не се намират в позиция пред предна гласна. Нито едната от двете теории не успява да обясни т. нар. centum рефлекси на дорсалните съгласни в балтославянските езици. За да оправдаят многобройните отклонения, поддръжниците на идеята за два реда гутурали, са принудени да предположат различни фонетични преходи, дължащи се на аналогични преобразувания и унификации на аломорфите. При все това, възражението на Вл. Георгиев (Georgiev 1981: 47) срещу теорията на Курилович, че делабиализацията е добре засвидетелствана в историята на езиците, но няма случаи на промяна на велар в лабиовелар, не е основателно. Например в уастекския, индиански език от семейството на маянските езици, има лабиализиран веларен оклузив kw и лабиализиран глотален оклузив kw’, които не се срещат в сродните езици. Първоначално се смятало, че за протомаянски трябва да се реконструират *kw и *kw’, но писмени свидетелства от XVIII в. доказват, че лабиализираните съгласни в уастекски са късно развитие (Campbell 2004: 363).

Съществува и минималистична хипотеза, според която първоначално в праезика е съществувал само един веларен ред, от който като позиционни варианти са се развили палатовеларите и лабиовеларите37. Тази идея всъщност сумира аргументите на двете теории за бипартиция на гутуралите.

За съжаление повечето доводи на противниците на трите реда гутурали имат чисто негативен характер.

Най-силният аргумент против съществуването на три дорсални реда в индоевропейския праезик е, че отраженията им не са засвидетелствани в нито един индоевропейски език. Както отбелязват Т. Гамкрелидзе и В. Иванов (Гамкрелидзе, Иванов 1980: 21), този довод е несъстоятелен от методологическа гледна точка, тъй като за реконструирането на определена изходна система не е необходимо наличието на идентична структура в някой от историческите езици, които са преки наследници на реконструирания праезик. Още повече, че макар и оскъдни, данните от лувийския и ликийския език с доста голяма сигурност свидетелстват за тройно отражение на индоевропейските дорсали38.

Езиковите факти опровергават и другия често изтъкван аргумент, че тричленната система на дорсалните съгласни /*k/, */kj/ и /*kw/ не е вероятна, тъй като не е представена в нито един исторически засвидетелстван индоевропейски език. В противовес на това становище се привеждат не само типологични успоредици от неродствени езици (абхазки, хопи, хауса и много други), но съществуването на тричленна система от дорсали в язгулемския – новоирански език, говорен в Таджикистан.

Отричането на трите реда е чисто умозрителна интерпретация, която не се основава на езикови факти, а на догадки. Майрхофер (Mayrhofer 1986: 103-104) справедливо отбелязва, че същественото в случая е да бъдат получени реконструкции въз основа на сравнението на засвидетелстваните езици, от които се извеждат непосредствено формите в тези езици. Единствено възстановяването на три дорсални реда позволява да бъде представена по правилен начин връзката между исторически засвидетелстваните форми39. Най-вероятно е непосредствено преди началото на разпадането на индоевропейския праезик на диалекти в него да са съществували три дорсални реда:

    • задни велари *K
    • лабиализирани велари *KW
    • предни велари,

за които не може да се твърди със сигурност, че са притежавали признака палаталност, но поради по-предната си артикулация са били силно склонни към палатализиране в позиция пред предни гласни, а също и пред y, w. Ако приемем, че те са били палатални, веднага възникват възраженията срещу депалатализацията им в езиците centum, която в типологичен план е рядко явление в сравнение с почти универсалната фонетична промяна, каквато е палатализацията. Колкото и рядко срещана да е депалатализацията40 като историческа фонетична промяна, тя е засвидетелствана например в историята на някои от езиците банту41. Особено показателна е депалатализацията в датския език, в резултат на която палатализираните по-рано пред предна гласна велари се депалатализират в съвременния книжовен датски език, срв. срдат. kjende > дат. kende ‘познавам’, срдат. gjøre > дат. gøre ‘правя’42.

Възможни, но напълно недоказуеми са твърденията, че по произход предните велари са били алофони на задните или че лабиовеларите произхождат от съчетания велар + w. В етапа непосредствено преди разпадането на индоевропейския праезик предните велари и лабиализираните велари са вече фонологизирани. По силата на тенденция за опростяване на системата на дорсалите в езиците centum е генерализиран немаркираният член с по-задно учленение, а лабиовеларите до късно запазват статута си на самостоятелни фонеми. Следи от съществувалия някога преден дорсален ред са запазени в лувийския и ликийския, които показват сатемни рефлекси пред предни гласни, y, w в контраст с кентумни отражения в същата позиция. В езиците satǝm маркираният преден ред е отстранен чрез африкатизация. Според Гамкрелидзе и Иванов този процес се съотнася с процеса на сливане на лабиовеларите с веларите. Тези два процеса трябва да бъдат разглеждани взаимосвързано като общ процес на елиминиране на маркираните редове на задните оклузиви (Гамкрелидзе, Иванов 1980: 13-14).

Кентумните отражения в групата satǝm са един от основните доводи на поддръжниците на бипартицията на дорсалните съгласни, които ги обясняват като резултат от алофонни редувания на един и същи дорсален ред. Многобройните отклонения се дължат на стремежа за унификация на аломорфите и действието на принципа на аналогията.

По-склонна съм да приема мнението на Гамкрелидзе и Иванов, които смятат, че тези двойни рефлекси свидетелстват не за вторичния характер на предните велари (палаталите), а за позиции на неутрализация, в които се проявяват само чисти веларни оклузиви. Вследствие на това възникват морфонологични редувания между палатализирани и непалатализирани съгласни в аломорфите на общите индоевропейски морфеми. Като резултат от редуването на индоевропейските аломорфи в историческите диалекти на групата satǝm се появяват определени форми с веларни съгласни вместо очакваните палатализирани фонеми (Гамкрелидзе, Иванов 1980: 20)43.

Цитирана литература

Георгиев, Владимир И, авт . 1932. Индоевропейските гутурали. Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. София: Софийски университет.

Зализняк, Андрей А, авт . 2004. Древненовгородский диалект. Studia philologica. 2nd изд. Москва: Языки славянской културы.

Откупщиков, Юрий В, авт . 1989. Ряды индоевропейских гуттуральных. В , Актуальные вопросы сравнительного языкознания, 39–69. Ленинград: Наука.

Andersen, Henning, авт . 2003. Slavic and the Indo-European Migrations. В , Language Contacts in Prehistory. Studies in Stratigraphy, 45–76. Amsterdam ; Philadelphia: John Benjamins.

Bandle, Oskar, Lennart Elmevik & Gun Widmark (ред-ри).. 2005. The Nordic languages: An International Handbook of the History of the North Germanic Languages. (ред-ри)Oskar Bandle, Elmevik, Lennart & Widmark, Gun. Handbücher zur Sprach- und Kommunikationswissenschaft / Handbooks of Linguistics and Communication Science. Berlin: Mouton de Gruyter.

Beekes, Robert SP, авт . 2011. Comparative Indo-European Linguistics. An Introduction. (ред)Michiel de Vaan. 2nd изд. Amsterdam ; Philadelphia: John Benjamins.

Brugmann, Karl, авт . 1897. Grundriss der vergleichenden Grammatik der indogermanischen Sprachen. (ред)Berthold Delbrück. 2nd изд. Том 1. Vergleichende Laut-, Stammbildungs- und Flexionslehre der indogermanischen Sprachen. Strassburg: K.J. Trübner. https://archive.org/details/p2grundrissderve01brug (2013-12-26).

Burrow, Thomas, авт . 1957. Sanskrit "gṝ-/gur-" 'to Welcome'. Bulletin of the School of Oriental and African Studies 20(1/3). 133–144.

Campbell, Lyle, авт . 2004. Historical Linguistics: An Introduction. The MIT Press. 2nd изд. Boston: MIT Press.

Demiraj, Bardhyl, авт . 1997. Albanische Etymologien. Untersuchungen zum Albanischen Erbwortschatz. Leiden Studies in Indo-European. Amsterdam ; Atlanta: Rodopi.

Derksen, Rick, авт . 2008. Etymological Dictionary of the Slavic Inherited Lexicon. Leiden Indo-European etymological dictionary series. Leiden ; Boston: Brill.

Georgiev, Vladimir, авт . 1981. Introduction to the History of the Indo-European Languages. 3rd изд. Sofia: Bulgarian Academy of Sciences.

Gołąb, Zbigniew, авт . 1992. The origins of the Slavs: a linguist's view. Columbus, OH: Slavica Publishers.

Hirt, Herman, авт . 1899. Zur Lösung der Gutturalfrage im Indogermanischen. Beiträge zur Kunde der indogermanischen Sprachen 24. 218–290.

Hyman, Larry, авт . 2002. Cyclicity and base non-identity. В , Sounds and Systems: Studies in Structure and Change, a Festschrift for Theo Vennemann, 223–240. Berlin: Walter de Gruyter.

Kortlandt, Frederik HH, авт . 1975. A note on the Armenian palatalization. Zeitschrift für vergleichende Sprachforschung 89(1). 43–45.

Kortlandt, Frederik HH, авт . 1978. I.-E. palatovelars before resonants in Balto-Slavic. В , Recent Developments in Historical Phonology, 237–243.

Kortlandt, Frederik HH, авт . 1980. Albanian and Armenian. Zeitschrift für vergleichende Sprachforschung 94. 243–251.

Kuryłowicz, Jerzy, авт . 1935. Etudes indoeuropéennes. Prace Komisji Językowej Polskiej Akademii Umiejętności. Kraków: Gebethner & Wolff.

Kuryłowicz, Jerzy, авт . 1956. L’apophonie en indo-européen. Prace językoznawcze. Wrocław: Zakład im. Ossolińskich.

Lehmann, W. P, авт . 1993. Theoretical bases of Indo-European linguistics. 1st изд. London ; New York: Routledge.

Martirosyan, Hrach K, авт . 2009. Etymological Dictionary of the Armenian Inherited Lexicon. Leiden Indo-European etymological dictionary series. Том 8. Leiden ; Boston: Brill.

Matasović, Ranko, авт . 2008. Poredbenopovijesna gramatika hrvatskoga jezika. Theoria. 1st изд. Zagreb: Matica hrvatska.

Matasović, Ranko, авт . 2009. Etymological Dictionary of Proto-Celtic. Leiden Indo-European etymological dictionary series. Leiden ; Boston: Brill.

Mayrhofer, Manfred & Warren Cowgill, авт-ри . 1986. Indogermanische Grammatik. . Том 1. Heidelberg: Carl Winter.

Mayrhofer, Manfred, авт . 1992. Etymologisches Wörterbuch des Altindoarischen. Indogermanische Bibliothek. 2. Reihe: Wörterbücher. Том 1. 3 том. Heidelberg: Carl Winter.

Meillet, Antoine, авт . 1894. De quelques difficultés de la théorie des gutturales indo-européennes. Mémoires de la Société linguistique de Paris 8. 277–304. http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k432908w (2013-12-26).

H. Melchert, Craig, авт . 1985. PIE velars in Luvian. В , Studies in Memory of Warren Cowgill (1929-1985). Papers from the Fourth East Coast Indo-European Conference Cornell University, June 6-9, 1985, 182–204. http://isites.harvard.edu/fs/docs/icb.topic254229.files/melchert.pdf (2013-12-26).

H. Melchert, Craig, авт . 1989. New Luvo-Lycian Isoglosses. Historische Sprachforschung 102(1). 23–45. http://www.linguistics.ucla.edu/people/Melchert/luvo-lycian.pdf (2013-12-26).

H. Melchert, Craig, авт . 2010. Hittite harp(p)- and Derivatives. В , Investigationes Anatolicae. Gedenkschrift für Erich Neu, 179–188. Wiesbaden: Harrasowitz. http://www.linguistics.ucla.edu/people/Melchert/Melchert%20GsNeu.pdf (2013-12-26).

H. Melchert, Craig, авт . 2012. Luvo-Lycian Stops Revisited. В , The Sound of Indo-European, vol. 2, 206–218. München: Lincom. http://www.linguistics.ucla.edu/people/Melchert/melchertSofIE2.pdf (2013-12-26).

Orel, Vladimir E, авт . 1998. Albanian etymological dictionary. Leiden ; Boston: Brill.

Pedersen, Holger, авт . 1900. Die gutturale im Albanesischen. Zeitschrift für vergleichende Sprachforschung auf dem Gebiete der indogermanischen Sprachen 36. 277–340.

Rix, Helmut & Martin Kümmel (ред-ри).. 2001. Lexikon der indogermanischen Verben : die Wurzeln und ihre Primärstammbildungen. (ред-ри)Helmut Rix & Kümmel, Martin. 2., erw. und verb. Aufl.nd изд. Wiesbaden: Ludwig Reichert.

Schmidt, Johannes, авт . 1881. Zwei arische a-Laute und die Palatalen. Zeitschrift für vergleichende Sprachforschung auf dem Gebiete der indogermanischen Sprachen 25(1–2). 1–179. https://archive.org/details/zeitschriftfrve51kuhngoog (2013-12-26).

Sihler, Andrew L, авт . 1995. New Comparative Grammar of Greek and Latin. Oxford: Oxford University Press.

Szemerényi, Oswald, авт . 1999. Introduction to Indo-European Linguistics. Oxford: Oxford University Press.

Tischler, Johann, авт . 1990. Hundert Jahre ‘kentum-satem’ Theorie. Indogermanische Forschungen 95. 63–98.

Vaillant, André, авт . 1950. Grammaire comparée des langues slaves. . Том 1. Phonétique. Paris: Klinksieck.

Vogt, Hans, авт . 1963. Dictionnaire de la langue oubykh. Serie B--Skrifter. Oslo: Universitetsforlaget.

  • *. Благодаря за ценните съвети и поправки на доц. Василка Алексова, д-р Албена Мирчева и д-р Томас Оландер, които прочетоха предварителната версия на този текст. Разбира се, отговорността за грешките и неточностите е изцяло моя.
  • 1. Традиционното название на разглежданите по-долу звукове „гутурали“ всъщност е доста неточно, тъй като произлиза от лат. gutturālis ‘гърлен’ от лат. guttur ‘гърло’.  По-точните термини, използвани в съвременната литература, са дорсали (от лат. dorsum ‘гръб’– езиковият гръб, с който се учленяват тези звукове) или тектали (от лат. tēctum ‘покрив’ – термин, с който във фонетиката се обозначават мекото (velum) и твърдото небце (palatum durum). Вж. Mayrhofer 1986: 102 и бел. 37, 38. В това изложение термините „дорсали“ и „гутурали“ ще бъдат използвани като синоними.
  • 2. На първо място са представени примери от езиците satǝm (индоирански, арменски, балтославянски), а след наклонената черта от езиците centum (гръцки, италийски, келтски, германските езици, тохарски, хетски).
  • 3. Няма сигурни примери за *ǵ+w.
  • 4. Според Вл. Георгиев първата палатализация в славянските езици трябва да бъде наричана втора, а сатемизацията да бъде разглеждана като първа палатализация, както това е прието в индоиранистиката и арменистиката (Georgiev 1981: 48-49).
  • 5. Прасл. >x >произлиза най-често от ие. >*s >след звуковете >r u k i, >както и от >*sk- >в началото на думата.>
  • 6. Африкатът dz се опростява в >z >във всички славянски езици с изключение на полски, полабски, словински и кашубски. Пази се и в най-древните старобългарски паметници. Преходът >x > s се извършва >в южните и източните славянски езици, а в западните славянски езици x се променя в> š.
  • 7. Вж. за това Лашкова (2004: 97-98).>
  • 8. Вж. Derksen 2008: 447. Ие. *kH-  праслав. х-. >
  • 9. Вж. за това Vaillant 1950: 53-55; Shevelov 1964: 340-347 ; Лашкова 2004: 92-93, 100-101.
  • 10. Вж. Shevelov 1964: 351-353, Лашкова 2004: 101.
  • 11. На пръв поглед изглежда, че тази форма е рядък пример за действие на прогресивната палатализация в корена. Авторите на ЭССЯ (XV 77-78) извеждат *li-kъ,*li-ke от глагола *liti ‘изливам’. Те се основават на факта, че думите за ‘лице’ често се развиват от понятието ‘форма’, което обикновено се изразява от отглаголни образувания, производни от глаголи със значение ‘правя’ (срв. лат. facies ‘лице’ от facere ‘правя’). Изходен пункт за *li-kъ,*li-ke е понятието ‘правя, оформям чрез изливане’.
  • 12. А означава реда на палатовеларите, B – на чистите велари, а С – на лабиовеларите.
  • 13. Тази етимология се поставя под съмнение, тъй като не се очаква изпадане на r пред th (Matasović 2012: 14).
  • 14. Вж. подробен анализ на случаите на непалатализиран велар или лабиовелар у Kortlandt 1975: 43-45.
  • 15. Подобно развитие се наблюдава при беззвучния лабиовелар, който се озвучава след назални съгласни, срв. арм. hing < ие. *penkwe ‘пет’.
  • 16. Т. нар. от младограматиците „дълги сонанти“ са всъщност последователност от сонант и ларингал RH.
  • 17. От сегашно време с назален инфикс gṇti ‘възхвалявам, приветствам’.
  • 18. Матасович предлага две възможни етимологии за стирл. gelid: от една страна, във връзка с арм. klanem ‘гълтам’, рус. глотать ‘гълтам’, лат. gluttio ‘разкъсвам’ от ие. *glew- , а от друга, с келтска дума за трева, срв. србрет. gwellt ‘трева’ (Matasović 2009: 145-146).
  • 19. Майрхофер обаче отхвърля предложените от Бъроу етимологии на gṝ- и giráti (Mayrhofer 1992: I, 469, 470). Тук той отбелязва, че развитието *RH в R/R трябва да се тълкува като индоарийско развитие, а не като доказателство за различието на отраженията *gwH- > gR, *gH- > gR.
  • 20. Тази хипотеза е предложена от Ваян (Vaillant 1950: 171).
  • 21. Вж. подробно у Шевельов (Shevelov 1964: 86-90) със статистически анализ. Разгледани са 86 корена, от които 34 са с лабиали, но само в десет от тях (29%) рефлексът е uR. Най-голям процент на рефлекса uR се среща след велари – 19 от 33 корена (58%).
  • 22. Вж. критика на теорията на Бъроу у Откупщиков (1989: 46-47).
  • 23. В действителност съответствието е лув. -zza = лик. -za < *-tyeh2 (Melchert 2012: 207).
  • 24. Данните за звучните и звучните аспирирани дорсали не са достатъчно ясни, за да позволяват сигурни изводи.
  • 25. Според Мелчърт „fronting environment” включва не само предните гласни и j, но и позиция пред w (но не и u). Той посочва, че за w като предно фонетично обкръжение говори липсата на последователност *kw в индоевропейския за сметка на добре засвидетелстваната последователност *ḱw. При това положение обаче за мене остава неясна загубата на палаталност в ие. *ḱwоytos > *kwoytos > прасл. *cvětъ.
  • 26. Шевельов изброява около 30 (Shevelov 1964: 142-143), Збигнев Голомб около 60 (Gołąb 1992: 79-91), а Ларс Стeнсланд около 70 (Lars Steensland. Die Distribution der urindogermanischen sogenannten Gutturale. 1973. Uppsala – цитирано по Andersen 2003).
  • 27. Вж. подробно у Андерсен (Andersen 2003: 54-58).
  • 28. Вж. Чекман 1974.
  • 29. Вж. например Melchert 2012: 206-218.
  • 30. Вж. по въпроса например Georgiev 1981: 43, Sihler 1995: 152-153.
  • 31. Вж. изчерпателен преглед на теориите у Тишлер (Tischler 1990).
  • 32. “On ne peut déterminer si la prépalatale k1 était primitivement pure comme l’indiquent le grec, le latin, le celtique et le germanique, ou mouillée comme l’indiquent les langues orientales ” (Meillet 1894: 284). В научната литература мнението на Мейе се тълкува двуяко. Така например Откупшчиков (1989) и Тишлер (Tischler 1990: 69) твърдят, че Мейе реконструира два първоначални реда: палатали и лабиовелари, но У. Леман отбелязва, че френският езиковед реконструира два първоначални реда велари и лабиовелари *k и *kw (Lehmann http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/books/piep00.htmlwww.utexas.edu/cola/centers/lrc/books/piep00.html), а в по-късна своя работа пише: „Мейе приема два реда тектали – велари с палатален и чист алофон и лабиовелари. ....Според Мейе в централния ареал на късния праезик, т. нар. satəm езици, се извършва звуково изменение, при което веларите пред предни гласни стават сибиланти“ (Lehmann 1993: 100).
  • 33. Мейе смята за решаващ факта, че пред гласната *а се появява само съответствие от типа стинд. k = лат. c, а пред *о, което е отгласна степен на *е и е възможно да представлява по-старо *io, е засвидетелствано съответствие от типа стинд. c = лат. c. “Or, on ne peut rendre compte de * ḱ, developpement secondaire on l’a vu p. 92, s’il n’était le résultat de la palatalisation d’un *k devant *e/*o” (Meillet 1937: 94).
  • 34. “The development of sibilant consonants from pre-satem palatal stops took place only once and was ancestral to the whole satem group”.
  • 35. Подобно твърдение изказва и Мейе (Meillet 1937: 92-93).
  • 36. “la genèse des labiovélaires dans les langues centum est simplement due à la coïncidence, dans ce groupe de langues, des vélaires pures avec les groupes vélaires + w, sous certaines conditions. Il est facile de définir ces conditions: caractère palatal de la voyelle suivante”.
  • 37. Нейни поддръжници са Грациадио Асколи, Франческо Рибецо, Ян Сафаревич, Олег Широков, Ян Отрембски, Освалд Семерени, а в България Стефан Младенов.
  • 38. Както бе показано по-горе, данните от албански и арменски са твърде несигурни и противоречиви, за да имат някаква доказателствена стойност.
  • 39. Много учени се придържат в трудовете си към класическата теория за трипартиция на гутуралите, тъй като тя изглежда по-удобна от чисто прагматична гледна точка, тъй като предоставя по-ясни и точни етимологични съответствия от тези с два реда.
  • 40. Депалатализацията е добре засвидетелстван процес в историята на славянските езици, но като краен резултат не се достига до веларни съгласни.
  • 41. Например депалатализацията на африкати във велари в езика нямвези, говорен в Централна Танзания. Вж. Hyman 2002: 230.
  • 42. Вж. Bandle, Elmevik, Widmark 2005: 1431.
  • 43. Разбира се, както вече видяхме по-горе, най-вероятно причините за кентумните рефлекси в балтославянските езици са комплексни, свързани с вътрешноезикови редувания, но и резултат от езикови контакти.
Година: 
2013
Книжка: 
1-2
Рубрика в списание Littera et Lingua: