Думи със значение 'утроба' в двата превода на Протоевангелието на Яков

Протоевангелието на Яков възниква около средата на II в. сл. Хр. на гръцки език (вж. Христова 1992: 11, както и цитираната там библиография). Жанрово текстът се определя като квазиканонически апокриф, т.е. ползва се с висок авторитет наравно с официалната литература, но не е включен в канона1. Това е един от малкото текстове, които ни дават информация за предисторията на евангелията, за Богородица и за ранното детство на Христос (Христова 1992: 12). Затова Протоевангелието е познато в многобройни преписи както на гръцки, така и в различни рано възникнали преводи. То е особено широко разпространено сред православните християни, но и в западния християнски свят е познато в латински преводи и преработки (Христова 1992: 17). Така например в хърватско-глаголическата традиция са познати както версия, възхождаща към първия старобългарски превод, разпространен и сред другите славяни, така и компилация, преведена от латински и съдържаща откъси от Протоевангелието (Badurina-Stipčević 2006: 204).

Смята се, че първият славянски превод на Протоевангелието е направен още в края на IX в., тъй като Климент Охридски използва пасажи от него при написването на Похвално слово за пророк Захарий и зачатието на Йоан Предтеча и в Похвално слово за Йоан Кръстител (Мирчева 1983: 30). Но учените са единодушни само по отношение на търновския превод от XIV в., докато за възникването на най-ранния (старобългарския) превод, както и за това общо към колко превода или редакции възхождат запазените преписи от по-късно време, има различни мнения. Така например в изследванията си върху Протоевангелието Боряна Христова разграничава три независими превода от три различни гръцки оригинала. Като представител на първия превод тя сочи най-стария препис, съдържащ се в Ягичевия Златоуст от края на XIII в. (т.нар. Ягичев препис)2. Освен него според Христова има още два среднобългарски превода, единия от които тя определя като търновски и за негов представител посочва преписа в Слепченския сборник от 80-те години на XIV в. (Христова 1992: 34). В опровержение на нейната теза Елка Мирчева твърди, че преводите са два – старобългарски и среднобългарски, като се съгласява, че търновският превод е направен въз основа на различен гръцки оригинал (Мирчева 1994: 72).

В настоящото проучване приемам мнението на Елка Мирчева, че съществуват два славянски превода на Протоевангелието – старобългарски от края на IX в. и среднобългарски от края на XIV в. (Мирчева 2006: 81). Като техни представители използвам Ягичевия и Слепченския препис, които са публикувани от Боряна Христова в нейната книга „Протоевангелието на Яков в старата българска книжнина“ (Христова 1992).

Въпреки че двата превода на Протоевангелието са независими един от друг, те използват една обща лексикална база и в този смисъл не се различават много в лексикално отношение. В редица случаи обаче прави впечатление фактът, че на лексеми, използвани в старобългарския превод, в сходен контекст в среднобългарския им съответстват други думи, техни синоними. Вече имах възможност да представя наблюденията си върху една синонимна двойка – коляно и племе3. Тук ще се спра на няколко думи, означаващи утроба, употребени в двата превода на Протоевангелието според изданията на споменатите по-горе преписи (Ягичев от XII в. за първия и Слепченски от XIV в. за втория превод). Думите, които се използват със значение утроба, са ложесно, чрѣво и ѫтроба. Значенията на тези думи са взети от речника на Цейтлин, Благова и Вечерка за класическите старобългарски паметници (Цейтлин и др. 1994) и от речника на Срезневски, базиран върху широк кръг ръкописи с акцент върху руската традиция (Срезневский 1902, 1912).

В целия текст на Протоевангелието на Яков има общо осем случая, в които контекстът предполага употреба на понятието утроба, както и още няколко употреби на словосъчетания със сходно значение. В първия превод 3 пъти се среща думата ложесно, 5 пъти чрѣво и нито веднъж ѫтроба. Във втория превод 3 пъти се среща ѫтроба, 4 пъти чрѣво и веднъж е формулирано другояче. В двата превода се употребават и думи като непразна, чрѣвата, зачѧтие. Освен това има и няколко места в текста, където е възможна употребата на думата утроба, но тя не се споменава, т. е. вместо това, което е в утробата ми на няколко места се среща това, което е в мене. По-долу последователно ще се спра на думите, които се употребяват със значение утроба.

Думата ложесно (почти само в множествено число) се среща само в първия превод на Протоевангелието. Според речника на Срезневски тази дума има само едно значение – „утроба, матка”, и съответства на гръцката дума μήτρα. Тя се среща в преславски паметници като Изборника от 1073 г., Златоструй от XII в. и др. (Срезневский 1902: II, 43). Според речника на Цейтлин и др. тя има 11 употреби в поне 7 от класическите старобългарски паметници (освен евангелията – в Супрасълския сборник, Синайския псалтир, Синайския Евхологий). И в този речник думата има само едно значение, а като нейни синоними са посочени още лоно, чрѣво, ѫтроба, които явно също са част от класическия старобългарски лексикален фонд (Цейтлин и др. 1994: 310). От тях думата лоно се среща само веднъж в първия превод, а във втория е употребена думата нѣдро, но контекстът в този случай предполага не значение утроба, а скут. Трите употреби на думата ложесно в първия превод са в следните изречения: 1. Не послꙋша гла(с ᷉) моѥго. що более же прок(л)ѫнѫ тѧ. зане затвори г᷉ь ложесна твоꙗ. не дати тебѣ плода въ Изл᷉и. (Христова 1992: 75); 2. бж᷉е ѡц᷉ь нш᷉ихъ. бл(с ᷉)ви мѧ и ѹслыши млтвѫ моѫ, ꙗкоже бл(с ᷉)ви ложесна Сарина. и дасть еи сн᷉а Исака. (Христова 1992: 75); 3. ѹвы мнѣ комѹ ѹпо(д)бихь сѧ азь. или кто ме роди. или котораа ме ложесна изнесоше. (Христова 1992: 75). Навсякъде в тези случаи гръцкото съответствие е μήτρα. На всички тези места във втория превод стои думата ѫтроба.

В речника на Срезневски ѫтроба е представена с няколко значения: първото й значение е „вътрешности”, след това „стомах”, „корем”, на четвърто място „женска утроба”, освен това още „плод от утробата, дете”, и накрая „сърце, ум, мисли”. В значението утроба гръцки съответствия са κοιλία, μήτρα и γαστήρ. (Срезневский 1912: III, 1315) Според речника на Цейтлин и др. първото значение на думата също е „вътрешности”, след това „живот”, а като трето се подрежда значението „майчина утроба”, а нейните гръцки съответствия са κοιλία и μήτρα. (Цейтлин и др. 1994: 806)

В останалите 5 контекста, съдържащи понятието утроба в старобългарския превод, е употребена думата чрѣво. В речника на Срезневски думата има няколко значения. Основното й значение е „корем”, след това „вътрешности”, като обикновено се използва в множествено число, на трето място е значението „утроба“, като изрично се казва, че е женска утроба. По-нататък следват значенията „пропаст, бездна”, „мина”. Гръцкото съответствие на значението „женска утроба” е γαστήρ (Срезневский 1912: III, 1536-1537). В речника на Цейтлин и др. за чрѣво са посочени същите значения – „корем”, после „майчина утроба”, а в множествено число – „вътрешности”. Посочените синоними са ложесна, ѫтроба (Цейтлин и др. 1994: 784). Петте контекста на думата чрѣво в старобългарския превод са следните: 1. Иоакиме ѹслыши г᷉ь б᷉ь молениѥ твоѥ. сниди ѿ сѫдꙋ. се бо жена твоꙗ Анна вь чрѣвѣ прииметъ. и съниде Иѡакимь. (Христова 1992: 76); 2. и к томѹ не вьдовица. и бесчѧдна и н᷉нѣ въ чрѣвѣ приемлѧ. и почи Iѡакимь въ домѹ своемь. въ прьвы дн᷉ь. и разѹмѣ Аннѫ женѫ своѫ (Христова 1992: 76); 3. ѿкѫдѹ ми се да придеть мати г᷉а моего кь мнѣ. вьзигра сѧ вь чрѣвѣ моемь радощами. и бл(с᷉)ви тѧ. Мариꙗ же заби таинѫ. ꙗкоже гл᷉а кь неи арханг᷉ль Гаврил (Христова 1992: 86) 4. дн᷉ь же аче дн᷉ь чрѣво ѥѫ растѣше (Христова 1992: 86); 5. да ѿкѫдѹ ѥсть се ѹбо еже ѥсть въ чрѣвѣ твоемь. (Христова 1992: 88). Във втория, търновския превод на тези места е употребена същата дума с едно изключение – в споменатия пример 3 вместо „това, което е в утробата ми“ е използван изразът „това, което е в мене“. На 4 от местата, където се употребява чрѣво, гръцкото съответствие е γαστήρ, а на едно място – μήτρα4. От представените примери от двата превода можем да направим извода, че чрѣво се употребява винаги, когато става дума за утроба, на която й предстои да бъде изпълнена, или за такава, която вече е пълна. Напротив, употребите на ложесно в старобългарския превод говорят за значение на празна утроба: според цитираните примери – утроба, която е затворена, т.е. невъзможно е тя да носи плод; утроба, която е благословена, което все пак не означава, че в утробата съществува плод, и утроба, която е износила някого, т.е. утробата вече не служи като вместилище на плода.

В своята книга „Очерки по лексике памятников старославянской письменности“ Лвов пише, че според Ягич думите чрѣво и ѫтроба са напълно взаимозаменими в ранните старобългарски текстове, като все пак чрѣво се среща по-често (Львов 1966: 272). Ягич също така е отбелязал, че чрѣво в значението си на утроба преобладаващо се използва, когато се говори за бременни жени (Львов 1966: 272). Според Лвов двете думи са добре познати в различните си значения на преводачите на ранните славянски текстове. Toй твърди, че чрѣво е дума, която се употребява много по-често в каноничните текстове, а ѫтроба се включва по-късно в църковните книги. Това твърдение може да се обясни от факта, че съдържанието на каноничните текстове не предполага употребата на ѫтроба със значение „вътрешности“. Лвов смята, че двете думи се появяват за първи път в Източна България, а думата ѫтроба е несъмнено общославянска, за което може да се съди по редица примери от останалите славянски езици. Все пак авторът не може да обясни в кой момент двете думи са станали взаимозаменими. Според него чрѣво се употребява в повече значения, а ѫтроба се използва само със значение „вътрешности“, когато става дума за ранни славянски писмени текстове. През XI в. вече не се прави разлика между двете думи, като за това той съди по примери за употреба на двете думи в Супрасълския сборник (Львов 1966: 272-279).

В съвременния български език според Тълковния речник на Любомир Андрейчин думата утроба има 3 значения: коремна вътрешност у човек или животно, телесен орган матка, и преносно – вътрешност, недра (Андрейчин 2006: 1012). Най-често използваната дума за изразяване на значението майчина утроба е думата матка, а има и дума, която е запазена в значение на плацента – думата ложе (Андрейчин 2006: 422). В текста на Протоевангелието ложе е употребена 3 пъти със значение жилище, но не и със значение утроба. В съвременния български език думата ложе със значение „плацента” съществува като омоним на думата „ложе”, която означава (брачно) легло. Думата ложесно не фигурира в речника на Андрейчин. А що се отнася до думата чрѣво, тя е развила значение на дял от храносмилателната система, а второто й значение е маркуч (Андрейчин 2006: 1062).

От посочените примери за думи със значение утроба в двата превода на Протоевангелието на Яков става ясно, че е нужно едно по-задълбочено изследване върху лексиката на двата превода. Необходимо е да се потърси мястото на лексикалните различия между двата превода сред други подобни синонимни замени в текстове, превеждани неколкократно, но това остава като задача за едно по-нататъшно проучване.

Цитирана литература

• 1. Определението е на Боряна Христова (Христова 1992: 15). Елка Мирчева нарича Протоевангелието квазиапокриф, вж. Мирчева 1994: 71.
• 2. Според наскоро излязлото издание на Ягичевия Златоуст ръкописът е от началото на XIV в. (Димитрова 2011: 7-8).
• 3. Това изследване беше представено на 12-ите Климентови четения за млади изследователи (София, 21.11.2011 г.) в непубликуван доклад на тема „Думите колѣно и племѧ в двата славянски превода на Протоевангелието на Яков”.
• 4. Това е именно споменатият вече пример 3.