Skip to content Skip to navigation

Нагласи на студенти от университет „L‘Orientale“ в Неапол за изучаване на български език – анализ на резултатите от проведена анкета

Статията анализира резултатите от проведена анкета в учебна група от студенти, изучаващи български език в университет „La Orientale” в Неапол, Италия. Изложението изяснява основните мотиви, желанията и очакванията на обучаемите по отношение на организацията и съдържанието на занятията по български език. Обосновано е значението на мотивацията и самооценката на знанията и уменията по български език за прилагането на интерактивни методи в обучението и за развитие на речева комуникация на български език. Направени са предложения за надграждане и развитие на мотивацията за изучаване на български език в чуждоезикова, интеркултурна среда.

The article analyzes the results of a survey carried out among a group of students studying Bulgarian language at the University "La Orientale" in Naples, Italy. The article explains the main motives, desires and expectations of learners from the organisation and content of the classes in Bulgarian language. Justified is the importance of motivation and self-assessment of language knowledge on the application of interactive methods in teaching and the development of spoken communication in Bulgarian language. There are good recomendations to upgrade and develop the motivation for learning the Bulgarian language as a foreign language in intercultural environment.

Въпросът за нагласите и мотивацията за изучаване на български език често остава извън полезрението на педагозите. Нерядко той престава да ни интересува там, където завършват занятията по педагогическа психология и не намира място в практическата учебна дейност. Работейки върху изследване по проблемите на  обучение по български език в интеркултурна среда със студенти в университет „L‘Orientale“ в Неапол, Република Италия, потърсихме отговор на въпроса за нагласите и мотивите им за неговото изучаване. Изясняването на техните потребности беше необходимо, за да се конструира  функционален модел на обучение, основан на интерактивни методи на преподаване и учене, който изисква и предполага мотивирано и активно участие на обучаемите в процеса на усвояване на езикови знания и развитие на комуникативни умения. Беше необходимо да се знае откъде се тръгва и в каква посока трябва да се усъвършенства процесът на обучение за да се задържи и да се надгради мотивацията за изучаване на нашия език.

Изучавайки мотивацията на обучаемите, се убедихме, че е трудно да се намери систематизирано изследване по въпроса „Защо чужденците искат да изучават български език“, но е сигурно, че за да се провежда активна политика за неговото разпространение и ефективно обучение по български език на чужденци, отговорът на този въпрос е нужен и важен.

Когато на чужденци се зададе въпрос „Защо искате да изучавате български език?“ в първия  момент настъпва неловко мълчание. След няколко минути преобладаващата част от тях споделят, че интересът им е продиктуван от конкретни житейски ситуации, при които няма предварително осмислена мотивация. През април 2014 година сайтът LifeBG.net публикува резултатите от четиригодишно проучване за изучаването на български език сред граждани на Съединените щати и Обединеното кралство. Отговорите на въпроса „Защо искате да изучавате български език?“ са разпределени по следния начин: уча български заради партньора, с който живея или обичам - 38%; уча български, за да говоря в семейството – 7%; уча, за да говоря с приятелите си – 13%; уча български заради ваканция в България – 19%; уча заради интереса си към културата и историята на България – 13%; уча заради обучението си – 2%; уча заради бизнес – 6%; няма конкретна причина – 3. Тези резултати показват, че образователен и професионален интерес към изучаването на български език, който е основен за училищата и университетите,  е водещ само за около 8% от анкетираните.

Чуждоезиковата компетентност като част от ключовите компетентности  на европейските граждани поставя с нова сила необходимостта от анализ и оптимизиране на обучението по български език като чужд. Фактът, че изучаването му в чуждестранните висши учебни заведения не е задължителен и се осъществява в условията на свободна конкуренция с другите езици, извежда мотивацията на студентите да изберат да изучават български език в ключов фактор за утвърждаването и развитието му като част от европейското езиково пространство. Ако преодолеем националните и емоционалните си сантименти, трябва ясно да си дадем сметка, че българският език трудно завоюва нови територии и не е достатъчно привлекателен за студентската аудитория в чужбина. Да се работи в това направление, е от решаващо значение за мястото и ролята ни страната ни в променящият се глобален свят.

При анализа на резултатите от проведена анкета за нагласите на студентите от учебна група в университет „L‘Orientale“ за изучаване на български език трябваше да се отчита фактът, че те имат висока езикова култура. В значителна степен това се дължи на обстоятелството, че в университета се изучават основните езици на европейския и средиземноморския регион, на страните от Източна Европа и Далечния Изток, което създава интеркултурна среда, стимулираща езиковото и културното многообразие. От друга страна,  това се  дължи на вътрешната нагласа на обучаемите, формирана на основата на знания и умения,  придобити в занятията по основните им специалности.

Анкетните карти бяха попълнени в началото на втората учебната година  Процентите при разпределението на отговорите на въпросите за очакванията и желанията при организирането и провеждането на занятията и упражненията надхвърляше 100%, защото е допустим повече от един отговор. Смятаме, че с това решение се даде възможност за по-голяма изчерпателност и посочване на мотиви, които по-достоверно да отразят нагласите и вижданията на студентите при изучаването на нашия език.

Целевата група изучаваща български език се състоеше от 15 студенти, представители на 5 националности (Италия – 8; Полша – 2; Украйна -3; Русия – 1 и Франция – 1).

Всички студенти от групата изучават български език за втора година в бакалавърската степен на своите специалности. След първата година на обучението по български език четирима са посетили България за участие в летните семинари на СУ „Св. Климент Охридски”. По тяхна оценка след това обучение комуникативните им умения по български език са значително по-добри и мотивацията им за усвояване на нови знания и усъвършенстване на речевите им умения е по-висока.

Специалностите на студентите от групата не са  филологически и се разпределят по следния начин: бакалавърска програма „Език и интеркултурна комуникация в Европейския и Средиземноморския район” – 1 студент (6.68%); бакалавърска програма „Културно и езиково посредничество с Източна Европа” – 9 студенти (60.%);  бакалавърска програма „Литературен превод” – 1 студент (6.68%); бакалавърска програма „Сравнителни езици и култури  (европейски)” – 4 студенти (26.66%).

В отговорите за мотивите за изучаване на български език преобладават мненията, че чуждоезиковото обучение,  от една страна, е част от университетската програма и условие за добра професионална реализация, а от друга страна, е условие за пълноценно личностно общуване и мост между историята и културата на отделните страни. Интеркултурността се възприема като същностно качество на младите хора, особено на университетско ниво. И тук трябва да се има предвид, че анкетираните са посочвали повече от един отговор.

  • образователни мотиви: от студентите  в групата 8 (53.3%) посочват, че са мотивирани за изучаване на български език от учебната програма на университета, а 6 (40%) -  от изискванията на избраната специалност.
  • културни мотиви, като интерес към историята и културата на България и ролята и приносът й за формирането и развитието на европейската цивилизация, посочват 8 обучаеми (53.33%).
  • желание за комуникация и общуване е в основата на мотивацията за изучаване на български език на 13  (86.69%) от обучаемите в групата.
  • професионални мотиви, възможност за по-добра професионална реализация е водеща за 7 от студентите (46.6%).
  • лични мотиви, като влияние на родителите, близки и приятели, е отбелязал 1 студент (6.6%).

Нагласите за изучаване  на чужд език в значителна степен са повлияни от знанията и уменията на обучаемите, придобити в предходните образователни степени.  Средните училища, които са завършили студентите, включени в анкетата,  в страните им по произход се разпределят по следния начин: класически лицей – 4 (26,66%); природоматематически лицей – 1 (6.68%); езиков лицей – 3 (20%); лицей (не е уточнен какъв) – 1 (6.68%); строителен техникум – 1 (6.68%);  техникум (не уточнен) – 2 (13.36%); не са посочили – 3 ( 20%), като 2 от тях не са разбрали въпроса и са написали специалността си от бакалавърската степен. Седем от тях /46.66%/, почти половината от групата, са завършили средни училища, в които са изучавали чужди езици, което е добра основа за по-нататъшно езиково обучение.

Майчиният език и нивото на неговото усвояване и владеене са важна част от нагласите и способността да се  изучава и овладява чужд език. Всички анкетирани студенти (100%) са посочили за майчин език езика на страната по произход (италиански, полски, украински, френски и руски). В отговорите си обучаемите са посочили, че имат държавно признати дипломи за средно образование, като оценката за езиковата им подготовка по майчиния език е на добро ниво, в съответствие с утвърдените национални изисквания и Европейската езикова рамка. Трябва да се има предвид фактът, че за студентите от неиталиански произход българският език обективно се явява трети, като се отчита, че италианският език е задължителен работен език в университета.

Развитието на мотивацията и ефективното езиково надграждане са зависими в значителна степен и от удовлетвореността и самооценката на обучаемите за получените знания и за съдържанието и формите на обучение. Анализът на отговорите от проведената анкета показва колко от обучаемите оценяват нивото си на владеене на български като свободно, като самостоятелно или като основно и кои са силните, и слабите страни в подготовката им.

За самооценката и определяне степента на удовлетвореност бяха използвани признаците на езикова компетентност: слушане–разбиране; четене-разбиране; говорене-монологична реч; говорене-диалогична реч и писане по скалата на общоевропейската езикова рамка за ниво на езикова компетентност от А1 до С2..

Само една студентка от руски произход, Татяна Серденко, е оценила знанията си по български език (слушане с разбиране, четене с разбиране и говорене) на ниво С1 - свободно владеене. При писане тя се самооценява на ниво В2 – самостоятелно. В значителна степен тази оценка е реална и се потвърждава от резултатите и на тестове и във формите за текущ контрол в хода на занятията.  За 11 студенти (73.33%) нивото на владеене на езика е В1 и В2 – самостоятелно, като и при тях по-силни страни са слушане с разбиране, четене с разбиране и говорене. В тази група са обучаемите от полски и украински произход и половината от студентите от италиански произход. В основното ниво на езикова компетентност А1 и А2 са се определили 4 /26.66%/ от обучаемите. Те са равномерно разпределени между всички признаци на езиковата компетентност, с малко по-голям процент в уменията за писане.

Характерно е, че всички студенти, участващи в анкетата, посочват като по-слаба страна в подготовката си писането. Този проблем е резултат от структурата на потребностите, водещите мотиви и професионалните им интереси, където по-силно застъпена е речевата комуникация, за сметка на писмената комуникация. За преодоляването на тази слабост в учебните занятия трябва да се използват методи на обучение, основаващи се на създаването на писмени материали – есе и авторски текст.

Обучаемите от групата определят четенето като най-силната част от подготовката си по български език - A1-1 (6.68%); A2-0; B1-5 (33.33%); B2-8 (53.33%); C1-1 (6.68%).  Това е разбираемо, като се има предвид, че прекарват основната част от самостоятелната си подготовка в четене на учебни пособия и помощна литература на български език. Те напълно разбират ежедневната и професионална лексика. Четат статии и доклади със съвременна проблематика, разбират съвременната литературна проза на български език.

При слушането с разбиране - A1-1 (6.68%); A2-2 (13.36%); B1-6 (40.%); B2-5 (33.33%); C1-1 (6.68%),  две трети от обучаемите - 10 студенти (75%), посочват, че разбират същественото от съдържанието, когато се използва кратък и ясен стандартен език. Могат да разбират сравнително дълги устни изложения /лекции, доклади/, при условие  че темата им е позната или е от сферата на техните научни и професионални интереси. Всички обучаеми посочват, че разбират повечето филми, телевизионните и радио програми.

По отношение на говоренето - A1-1 (6.68%); A2-1 (6.68%); B1-5 (33.33%); B2-7 (46.21%); C1-1 (6.68%), обучаемите оценяват по еднакъв начин уменията си за диалогична и монологична реч, което не отговаря напълно на показаното в занятията. Там те се справят значително по добре с диалогичната реч, където в хода на разговора има повече възможности за повторение и уточнение. При монологичната реч те по-трудно правят описания, по-трудно формулират и изразяват становище. Трудно формулират аргументи и обясняват предимствата и недостатъците на различните възможни решения. 

Всички обучаеми оценяват писането като най-слаба страна в своята езикова подготовка - A1-1(6.68); A2-4 (26.66%); B1-6 (40%); B2-4 (26.66%). Две трети от тях (10 обучаеми)  могат да пишат кратки бележки, съобщения и несложен свързан текст по познати и близки теми. Могат да водят лична кореспонденция, като описват места, събития и впечатления с прости изрази.     Когато се налага да напишат по-сложен, ясен и подробен текст (есе, доклад) извън тяхната професионална терминология, те изпитват сериозни затруднения. С тази задача се справят 4 обучаеми (26.66%).

В обучението и комуникацията на български език - 6 от студентите (40%), които са от страни говорещи езици от славянската езикова група, основно разчитат на продуктивните актове (говорене и писане).  Тези обучаеми възприемат граматичните правила автоматично или чрез механично запаметяване, като правят аналог с граматиката на родния им език, а студентите от италиански и френски произход изискват ясно обяснение, съпоставка с майчиния език и достъпно  изложение, при възможност на италиански  език. Днес това е възможно чрез кратки обяснения на български език,  предоставени чрез USB, и използването на електронни преводачи от Internet.

За студентите, на които майчин език е италиански и френски, говоренето и писането на българския език е по-трудно, но чрез граматически и лексически паралели  те сравнително бързо усвояват българския език на нива четене и слушане (рецептивни актове). Поради факта, че майчиният език на тези обучаеми е от друга езикова група, за тях представлява проблем произнасянето на някои по-характерни звукове и думи при говорене, както и графологията на езика при писане, поради което продуктивните актове (писане и говорене) при тях са по-слабо застъпени..          

От важно значение за поддържане и развитие на мотивацията за изучаване на български език от чуждестранните студенти са очакванията им организацията на обучението. Анкетата в университет „L‘Orientale“ показа, че най-голям е делът на студентите - 8  (53.33%), които основно разчитат на организираните учебни форми /лекции, упражнения, семинари и конференции/. Останалите търсят езиково развитие и чрез самостоятелни занимания (четене на книги, контакти в социалните мрежи, пътуване до България и създаване на контакти с български младежи).

От 15 анкетирани обучаеми за 7 (46.21%) приоритетна е интерактивната комуникация в интернет и социалните мрежи, на 6 студенти (40%) им допадат всички форми на обучение, а само за 4  (26.66%) обучаеми приоритетни са самостоятелните учебни форми.

Тези данни показват, че тази аудитория предпочита организираните учебни форми, основаващи се на иновативни програми и методи на обучение, при които се съвместяват изучаването на текстове и нови думи, обяснение на граматиката и се преминава към дискусии, ролеви и ситуационни игри, по двойки или в състава на групата. С широка подкрепа се използват електронните и телекомуникационните канали за общуване в реално време.

За националния характер и възрастта на тези обучаеми са характерни любознателността и стремежът за общуване. За всеки съвременен студент  Европа е единно пространство от култури и езици, които трябва да бъдат открити и изучени. Мотивацията в това отношение се поддържа от европейските програми за студентски обмен и кариерно развитие, които задължително се базират и развиват на основата на чуждоезиковата компетентност.

Анкетата съдържаше въпрос „Как виждате самостоятелната си подготовка при изучаването на български език – форми, продължителност и очаквания за подпомагане и съдействие от преподавателя?”, който даваше възможност за всеки студент да посочи личните си предпочитания. Отговорите разкриха следната картина:

В самостоятелната си подготовка 2 студенти (13.33%) разчитат на разговори с приятели; 5 (33.33%) на гледане на българска телевизия и български художествени филми;  9 (60%)на четене на книги и периодика; 2 (13.33%) на писане на текстове на български език /кореспонденция, есета и материали в помощ на основната специалност/; 6 (40%) на общуване в социалните мрежи и  4 (26.66%) посещения и езикова практика в България.

Помощ и съдействие от преподавателя при писане и съставяне на текстове очакват – 5 (33.33%) от обучаемите, при усвояване на граматическите правила - 4 (26.66%), съдействие при преводи очакват - 2  студенти (13.36%). 

Двама от анкетираните посочват, че не виждат много възможности сами да усъвършенстват езика и разчитат почти изцяло на помощта на преподавателя. По-голямата част от студентите посочват, че разчитат на помощта на преподавателя при превод на материали, създаване на авторски текстове и по- малко при речева комуникация.

Анализът на резултатите от проведената анкета потвърждава необходимостта от целенасочено изучаване на нагласите за изучаване на български език от чужденци и за развитие на мотивацията им като условие за засилване на интерактивността в обучението.

Всички членове на групата осъзнават значението на доброто познаване на граматиката на майчиния език като условие за успешно изучаване на правилата и особеностите на българския език.

В мотивацията преобладават мненията, че чуждоезиковото обучение е, от една страна, част от университетската програма и условие за добра професионална реализация, от друга страна, е условие за пълноценно личностно общуване и мост между историята и културата на отделните страни. Интеркултурността се възприема като същностно качество на младите хора, особено на университетско ниво.

Половината от обучаемите (46.21%) разчитат основно на организираните учебни форми – лекции, упражнения и семинари. Останалите търсят езиково развитие и чрез самостоятелни занимания /четене на книги, контакти в социалните мрежи и езикови семинари в България/.

За студентите, на които майчин език е италиански и френски, българският език е по-труден, но чрез граматически и лексически паралели те сравнително бързо усвояват българския език на нива разбиране и говорене. По разбираеми причини за тях представлява проблем графологията на езика, поради което се затрудняват при четене и писане.

Проблем в обучението е недостатъчният брой учебни пособия по български език за чужденци и българска граматика на италиански език, което ограничава възможностите за самостоятелна подготовка и налага да се провеждат повече групови консултации. Това възпрепятства по-добра предварителна подготовка и активно участие в дискусиите. Недостига на учебни материали на български език е проблем за много голяма част от чуждестранните университети.

Провеждането на обучението в интерактивен режим се затруднява и от липсата, или в  най-добрия случай недостига, на мултимедийни средства и подходящи учебни, справочни и художествени материали на дигитални носители (електронни учебници, електронни книги), които да съответстват на учебната програма и целта на обучението. Това не дава възможност за реална комуникация на български език както по време на занятията, така и в извънкласните форми. Полезно е да се създаде интернет форум за писмени материали от чуждестранни студенти на основата на допълнителни кредити, което ще стимулира писането на текстове.

Участието на студенти, изучаващи български език в европейските програми, както и в летните езикови семинари на Софийския университет, им помага да преодолеят езиковата бариера, да увеличат речниковия си запас и да създадат нови приятелства. Те имат възможност да упражняват езика в реална среда, могат да участват в езикови тандеми, което повишава подготовката им и задълбочава познанията им по езика. Студентските езикови практики позволяват на чуждестранните студенти, изучаващи български език, по-добре да разберат историята, културата и обичаите на нашия народ.

Практиката показва, че студентите от университет „L’Orientale” получават добра подготовка при изучаването на българския език и го ползват успешно. Вече петима студенти от последните 3 випуска работят в международни фирми в София, един е учител в Италианския лицей в Горна Баня и един е лектор във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий.

Какво е целесъобразно да се направи за подобряване и надграждане на мотивацията на студентите от университет „L‘Orientale“ да изучават българския книжовен език?

Първо – Създаване на подходяща и привлекателна учебна среда, основаваща се диалогови методи на обучение. Позитивното отношение мотивира.

Второ – Поставяне и постигане на реалистични учебни цели, съответстващи на потребностите и очакванията на обучаеми. Всяко надценяване или подценяване в процеса на обучение демотивира както обучаемите, така и преподавателя. Яснотата и удовлетворението мотивират.

Трето – Подкрепа на инициативността и надграждане на достигнатото ниво на езикови знания и умения. Успехът мотивира.

Четвърто – Осъществяване на конструктивна обратна връзка и съдействие за реализиране на личните цели на обучаемите. От нивото на тяхната удовлетвореност зависи в значителна степен поддържането на мотивирано  участие в процеса на обучение. Да се чувстваш значим, мотивира.

Пето – Активно стимулиране, подкрепа и външен контрол. Личната полза мотивира.

В контекста на разглеждания проблем не може да не се посочи, че колкото и да изглежда парадоксално, в последните години мотивацията за изучаване на български език придобива ключово значение и за значителна част от учениците в българските училища. Съществува незаинтересованост и дори нежелание за изучаване на книжовния български език сред значителна част от учениците, за които той не е майчин. Фактът, че основната част от тези ученици са от ромската етническа група, изисква премерени, но решителни действия за социалната им интеграция и за формиране на  нагласа и желание в тази общност за изучаване на български език. Те могат да бъдат доразвити в трайна мотивация в хода на учебния процес.

Всичко посочено до тук показва, че изучаването, анализирането и развитието на нагласите и мотивацията за изучаване на българския език  от чужденци,  има решаващо значение за изграждането на езикова култура и за съхранението, развитието и разпространението на съвременния книжовен български език.

Година: 
2015
Том: 
12
Книжка: 
3-4
Рубрика в списание Littera et Lingua: 
Дата на публикация: 
01.12.2016