Skip to content Skip to navigation

Евангелските цитати и парафрази в Протоевангелието на Яков

Целта на тази статия е чрез съпоставяне на евангелски цитати и парафрази в двата превода на Протоевангелието на Яков по два преписа – Ягичев и Зографски – с архаичния  евангелски текст да се потърсят нови аргументи за установяване на архаичността на превода на Протоевангелието и да се провери какво е отношението на славянските преводачи към евангелските цитати, т. е. дали когато са ги превеждали, са се ръководили от авторитетен новозаветен превод. Резултатът от направеното изследване е, че преводачът на среднобългарския превод на Протоевангелието предава евангелските цитати и парафрази по архаичния евангелски превод, докато преводачът на старобългарския превод на Протоевангелието предава евангелските цитати и парафрази с иновации. Това вероятно се дължи на факта, че в ранната старобългарска епоха евангелският превод все още не е натрупал традиция на използване и по тази причина не се употребява като авторитет при написването и превеждането на средновековни творби.

The purpose of this article is to compare gospel quotations and paraphrases in the two translations (in two witnesses) of Protoevangelium Jacobi – in the so called Zlatoust of Jagić and the Zograph copy – with the Old Church Slavonic Gospel translation and by doing so to look for new proof of how archaic the translation of Protoevangelium Jacobi is, and to check what the attitude of the Slavonic translators towards the Gospel quotations was, whether they used the prestige New Testament translation when rendering them. The result of this research is that the author of the Middle Bulgarian translation of Protoevangelium Jacobi translated the Gospel quotations and paraphrases the same way as these had been translated in the Old Church Slavonic version of the Gospel translation while the translator of the old translation of Protoevangelium Jacobi included innovations. This is so probably because of the fact that during the earliest epoch of the Middle Ages in Bulgaria the translation of the Gospel had not yet been accepted as prestige text and that is why it was not literally copied when writing and translating medieval texts containing New Testament quotations.

Новозаветните цитати в ранните християнски съчинения представляват предизвикателство за изследователите. Това се дължи на факта, че в първите години християнският канон на новозаветните четива не е бил окончателно установен (Metzger 1987).

Протоевангелието на Яков е един от най-ранните християнски паметници. To функционира като авторитетен сакрален текст (Иванова 2009: 79). Известно е, че Протоевангелието на Яков възниква около средата на II в. сл. Хр. (вж. Христова 1992: 11, както и цитираната там библиография). Този текст дава информация за събития, описани в евангелския разказ (Христова 1992: 12). Протоевангелието е широко разпространено в православния свят, като е познато в многобройни преписи. На Запад също е познато в латински преводи и преработки (Христова 1992: 17). Например в хърватско-глаголическата традиция са познати както версия, която се отнася към първия старобългарски превод, разпространен и сред другите славяни, така и компилация, която е преведена от латински и съдържа откъси от Протоевангелието (Badurina-Stipčević 2006: 204).

На славянска почва е прието да се твърди, че първият славянски превод от гръцки език е направен още в края на IX в., тъй като Климент Охридски използва пасажи от него при написването на Похвално слово за пророк Захарий и зачатието на Йоан Предтеча и в Похвално слово за Йоан Кръстител (Мирчева 1983: 30). Негови фрагменти например се използват при написването на „Слово за зачатието на Св. Анна“ (Иванова 2009: 79). Единодушие учените постигат по отношение само на търновския превод от XIV в., а що се отнася до архаичния превод и до това колко общо са преводите или редакциите, към които възхождат запазените днес преписи, то има разлики. В своята книга „Протоевангелието на Яков в старата българска книжнина“, излязла от печат през 1992 г., Боряна Христова изказва мнението, че съществуват три превода на Протоевангелието, които са направени от отделни гръцки оригинали. В свои статии Елка Мирчева твърди, че преводите са два – старобългарски и среднобългарски, като се съгласява, че двата текста са направени въз основа на различни гръцки оригинали (Мирчева 1994: 72; Мирчева 2006: 81). Според списъка на Сантос Отеро от 1981 г. съществуват четири гръцки версии и четири славянски варианта (Santos Otero 1981). В Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica Климентина Иванова споделя мнението, че славянските варианти са четири (Иванова 2008: 192-194). В настоящото изследване използвам два превода.

За представители на старобългарския и на среднобългарския превод използвам съответно Ягичевия препис, поместен в Ягичевия Златоуст по изданието на Мариана Димитрова „Ягичев Златоуст. Средновековен български паметник със слова и поучения от началото на XIV в.“ (според Боряна Христова ръкописът е от края на XIII в. (Христова 1992: 34), излязло от печат през 2011 г. (Димитрова 2011: 104-117) и Зографския препис, публикуван от Лавров в „Апокрифические тексты“ през 1899 г. (Лавров 1899: 53-63).

Популярността на Протоевангелието и броят средновековни извори, които са обект  на неговото влияние, поставя въпроса за източниците, от които е съставен текстът му. Сред тях на първо място може да се поставят многобройните цитати от Новия Завет. Срещат се и множество цитати от Стария Завет.

Библейските цитати са един от най-типичните похвати на средновековната поетика, чрез който се прокарва нормативността. Библейските цитати са три вида:

  1. точни, дословни (с използването на библейски текст);
  2. по памет – обикновено са неточни в детайлите;
  3. перифрази на дадени библейски пасажи.

Според начина на въвеждане в текста също се разделят на три вида:

  1. с конкретно позоваване на даден библейски текст;
  2. с позоваване на библейски книги изобщо;
  3. без указание за цитиране (скрити цитати) (Станчев 2003: 66-67 и цитираната там библиография)

На този етап се занимавам само с евангелските цитати и парафрази като идентификацията им използвам по изданието на Боряна Христова „Протоевангелието на Яков в старата българска книжнина“ от 1992 г. (Христова 1992: 170-172) и по  А. Ф. Окулов и др. „Апокрифы древних христиан“ от 1989 г. (Окулов 1989: 101-129). За свидетелства за най-ранния превод на Евангелието използвам Мариинското евангелие по изданието на Ягич от 1960 г. (Ягич 1960/1883), Зографското евангелие по изданието на Ягич от 1954 г. (Jagić, V. 1954/1879) и Добромировото евангелие по изданието на Боряна Велчева от 1975 г. (Велчева 1975).

Цитатите и парафразите подреждам в таблици по-долу в последователността, в която се появяват в текста на Протоевангелието. Всяка таблица започва с пореден номер и е озаглавена в зависимост от това дали посоченият откъс е цитат или парафраза. Непосредствено под всяка таблица се помества коментар, който се отнася към особеностите на посочения откъс. На места е необходим гръцкият текст на евангелието и на Протоевангелието. Гръцкият текст на евангелието използвам по 28-мото критическо издание на Новия Завет на Нестле-Аланд (Nestle, Aland 2012), а гръцкия текст на Протоевангелието използвам по изданието на Тишендорф Evangelia Apocrypha от 1853 г. (Tischendorf 1853: 1-49).

1. Парафраза

Ягичев препис л. 19 б и̇ и̇зьіде и̇ꙁь цр͠кве б͠иѫ̇ ꙩ̇прав'дань · и̇ бѣ вь домоу свое̇мь ·
Зографски препис гл. 5 стр. 54 и҆ съниде іѡакі̀мъ ѿ цр͠кве гн͠ѧ о҆пра́вданъ, и҆ прïидѐ въ дѡмъ свои.
Мариинско евангелие Лука 18:14 гл͠ѭ вамъ. съниде сь оправъданъ въ домъ свои.
Добромирово евангелие Лука 18:14 Г͠лѭ же вамь : сьн'де сь оправьдань вь домь свои :
Зографско евангелие Лука 18:14 г͠л҄ѭ вамъ· съниде сь въ домъ своі оправъданъ паче оного·

Тук глаголът, който се използва в среднобългарския превод на Протоевангелието, е с един и същ префикс като глагола в ранния превод на евангелския текст. Глаголът е сънити. Старобългарският превод на Протоевангелието използва същия глагол, но с различна представка. Глаголът е изити. В среднобългарския превод на Протоевангелието и в старобългарския евангелски превод се използва винителен падеж след глагол за движение с предлог въ. В архаичния превод на Протоевангелието след статичен глагол и същия предлог се използва местен падеж. За старобългарски е характерно предлогът въ да се използва с винителен падеж с глаголи за движение и с местен падеж, когато глаголът не изразява движение, а състояние. Този пример показва, че използваните преписи представляват два превода на две различни гръцки версии на Протоевангелието.

2. Парафраза

Ягичев препис л. 19 б и̇ роди а̇н'на ·
Зографски препис гл. 5 стр. 54 и҆ роди же́нскьіи по́лъ. и҆ реⷱ а꙽нна възвеличи сѧ дш͠а моа въ дн͠ь съ, и҆ повѝтъ о҆трочѧ своѐ.
Мариинско евангелие Лука 2:7 ꙇ роди сн҃ъ свои пръвѣнецъ. ꙇ повитъ і.
Добромирово евангелие Лука 2:7 и роди с͠нь свои прьвѣнець. и повить и.
Зографско евангелие Лука 2:7 ꙇ҅ роди с͠нъ своі пръвѣньць· ꙇ҅ повитъ і·

В старинния превод на Протоевангелието не е налице втората част от цитата. Парафразата се състои в това, че в евангелския текст раждането се отнася до син, а в Протоевангелието се ражда дете от женски пол.

3. Парафраза

Ягичев препис л. 19 б и̇ реⷱ а̇н'на вьꙁвеличи се д͠ша ми въ сьи̇ д͠нь ·
Зографски препис гл. 5 стр. 54 и҆ реⷱ а꙽нна възвеличи сѧ дш͠а моа въ дн͠ь съ
Мариинско евангелие Лука 1:46 ꙇ рече мариѣ. величитъ д҃ша моѣ г҃а.
Добромирово евангелие Лука 1:46 И рече мариѣ.Величить д͠ша моѣ г͠а.
Зографско евангелие Лука 1:46 ꙇ҅ рече мариѣ· величитъ д͠ша моѣ г͠ѣ·

Парафразата се състои в:

  1. промяна на обектно-субектните отношения – в евангелския текст се разказва за Мария, а в текста на Протоевангелието за Анна;
  2. промяна в глаголното време – в текста на Протоевангелието употребеното глаголно време е аорист – възвеличи, а в евангелския текст – сегашно време – величитъ;
  3. промяна в словообразувателния модел – в текста на Протоевангелието се използва глагол с префикс – възвеличити, докато глаголът, който се използва в ранния евангелски превод, е без представка – величити;
  4. промяна в употребата на местоимение – в архаичния превод на Протоевангелието е използвана форма на личното местоимение в дателен падеж за означаване на притежание – ми, а в среднобългарския превод на Протоевангелието и в старобългарския превод на гръцкия евангелски текст е използвана именителната форма на притежателното местоимение – моѣ. Употребата на дателен падеж за означаване на притежание е характерна особеност за старобългарски период (Минчева 1964). 

4. Цитат (клише)

Ягичев препис гл. 5 л. 20 а и̇ нареⷱ и̇мѧ е̇и̇ мариꙗ̇ ·
Зографски препис гл. 5 стр. 54 и҆ нарече и꙽мѧ е꙽и марі́а.
Мариинско евангелие Матей 1:25 и нареⷱ имѧ ѥму исⷭъ.
Добромирово евангелие Матей 1:25 липсва
Зографско евангелие Матей 1:25 липсва

В евангелието се разказва за даването на име на Иисус, а в Протоевангелието се говори за Мария. В езиково отношение цитатът и в двата превода на Протоевангелието съвпада с евангелския текст.

5. Цитат

Ягичев препис л. 20 а и̇ сьтвори пирь великь и̇ѡ̇а̇кимь ·
Зографски препис гл. 6 стр. 54 и҆ сътвори чрѣжеⷣнїе велїе іѡакі̀мъ,
Мариинско евангелие Лука 5:29 и съ(твори) чрѣждение велие левьћии емоу.
Добромирово евангелие Лука 5:29 И сьтвори чрѣждение емоу велие.
Зографско евангелие Лука 5:29 ꙇ҅ сътвори чрѣжденье велико·

Разлика между двата превода тук се забелязва в употребата на различни лексеми за означаване на угощение. Думата, употребена в среднобългарския превод, съвпада с тази в ранния превод на евангелието, докато тази в ранния превод се различава. И двете думи отговарят на гр. δοχή, ἡ, която се използва от гръцкия текст на евангелието, а и на Протоевангелието. Според речниците на Срезневски и на Цейтлин и др. двете славянски думи могат да превеждат посочената гръцка. (Срезневский 1902: II, 933-934; Срезневский 1912: III, 1539; Цейтлин и др. 1994: 446 и 784).

В своята книга „Очерки по лексике памятников старославянской письменности“ Лвов пише, че чрѣждение е отглаголно съществително с основа чрѣжден-. Тази дума е сродна на чрѣда, която в старобългарски означава 1. ред (опашка); 2. едър рогат добитък; 3. стадо (Львов 1966: 267). От тази дума се образува глагол със значение „засищам“, „приемам“, „лекувам“. Глаголът чрѣдити днес се пази в руски и в словенски (Львов 1966: 268). В съвременния български език съществува съществително име „учреждение“, което с промяна в семантиката според Андрей Бояджиев също възхожда към старобългарската дума чрѣда, чрѣдити (Бояджиев 2003: 56).

Лвов твърди, че значението на чрѣждение е „угощение“, „честване на дошлите гости“, докато значението на думата пиръ е с различна семантична отсенка. Сродна е със старобългарския глагол пити и означава „предварително замислено угощение на гости, които са поканени с тази цел“. Лексемата чрѣждение рано изчезва в славянските езици (Львов 1966: 268).

Използваното прилагателно варира като форма както в ранния евангелски текст, така и в текста на Протоевангелието – великъ, велии. Ето защо не го разглеждам като специфична особеност на превода.

6. Отпратка (клише)

Ягичев препис л. 20 а и̇ рѣшѧ вьси людие̇ ѥ̇же ѥⷭ
Зографски препис гл. 6 стр. 54 и҆ дажⷣь е҆и и꙽мѧ вѣчно въ въсѣхъ рѡдⷯѣ.
Мариинско евангелие Лука 1:48 ѣко призърѣ на съмѣрение рабъі своеѩ҅. се бо отъ селѣ блажѧтъ мѧ вьси роди.
Добромирово евангелие Лука 1:48 ѣко призрѣ на сьмѣрение рабъі своеѧ. се бо оть селѣ блажѫть мѧ вьси роди.
Зографско евангелие Лука 1:48 ѣко призьрѣ на съмѣренье рабъі своеѩ· се бо о᷃тъ селѣ блажѧтъ мѧ вьси роди·

реднобългарският превод на Протоевангелието стои по-близо до текста на евангелието при употребата на думата родъ за гр. γένος, εος/ους, τό. Поради разликата във фразите за евангелския именителен падеж в среднобългарския превод се употребява местен. Ранният превод на Протоевангелието използва именителен падеж за дума людьѥ, която отговаря на гр. λᾶός, ὁ и се използва от гръцкия текст на Протоевангелието (Срезневский 1902: II, 91-94; Срезневский 1912: III, 135-138; Цейтлин и др. 1994: 317-318 и 583-584). В този случай старобългарският превод стои по-близо до гръцкия текст на Протоевангелието, а среднобългарският превод на Протоевангелието се доближава до най-ранния старобългарски евангелски превод.

7. Парафраза

Ягичев препис л. 21 а и̇ въꙁложи г͠ь б͠ь бл͠годѣть на ноу
Зографски препис гл. 7 л. 55 и҆ въло́жи г͠ь б͠ъ ра́дость въ нѧ,
Мариинско евангелие Лука 2:40 благодатъ бж҃иѣ бѣ на немь
Добромирово евангелие Лука 2:40 и благодѣть бж͠иѣ бѣ на немь.
Зографско евангелие Лука 2:40 ꙇ҅ благодѣть бж͠иѣ бѣ на н҄емь.

Вж. №11 Тук старобългарският превод на Протоевангелието използва евангелската дума благодѣть, а среднобългарският превод си служи с думата радость за гр. χάρις, ἡ. Тази гръцка дума е употребена в гръцкия текст на евангелието, а и в гръцкия текст на Протоевангелието. В речника на Срезневски и в речника на Цейтлин и др. благодѣть превежда гр. χάρις, ἡ, а радость отговаря на гр. χάρα, ἡ (Срезневский 1893: I, 98; Срезневский 1912: III, 13-14; Цейтлин и др. 1994: 87 и 565). От това може да се заключи, че преводачът на среднобългарския превод на Протоевангелието не прави разлика между двете гръцки думи или радость може да се използва като синоним на благодѣть. Възможен е и гръцки вариант на Протоевангелието, в който се използва гр. χάρα, ἡ.

В тази фраза словоредът е променен. Това се дължи на употребата на различен глагол в текста на евангелието и в текста на Протоевангелието. В евангелския текст се използва екзистенциалният глагол за изразяване на състояние бъіти, а в Протоевангелието се използва пълнозначен глагол за означаване на действие – възложити.

8. Цитат

Ягичев препис л. 21 а и̇ придоста родитела еѫ̇ поѫ̇ща и̇ бл͠гословѧ̇ща б͠а · ꙗ̇ко не вьꙁврати сѧ ѡ̇троковица къ нима ·
Зографски препис гл. 8стр. 55 и҆ сънидошѫ родителѣ е҆ѧ веселѧще҆ и҆ хвалѧще и҆ сла́вѧще б͠а, ꙗ҆ко не възвратиⷭ о҆троковица въспѧтъ.
Мариинско евангелие Лука 2:20 Ꙇ възратишѧ сѧ пастъіри славѧште и хвалѧште б҃а. о вьсѣхъ еже видѣшѧ и слъішашѧ. ѣкоже гл҃ано бъістъ къ нимь ⁘
Добромирово евангелие Лука 2:20 И вьзвратишѫ сѧ пастоуси славѧще и хвалѧще б͠а о вьсѣхь. ѣже сльішѣшѧ и видѣшѧ. ѣкоже гл͠ано бьість кь нимь.
Зографско евангелие Лука 2:20 ꙇ҅ възвратишѧ сѧ пастъіри хвалѧште ꙇ҅ славѧште б͠а· о всѣхъ ѣже слъішашѧ· ꙇ҅ видѣшѧ· ѣкоже гл͠ано бъістъ къ н҄имъ·

Съвпадението тук се открива между евангелието и среднобългарския превод на Протоевангелието. Архаичният превод на Протоевангелието използва различни лексеми, но фразата е предадена по аналогичен начин. Среднобългарският превод на протоевангелието използва множествено число на причастията, въпреки че се отнася към двойнствено число на родитель. От една страна това е възможно, тъй като в среднобългарския период изчезва употребата на двойнствено число. От друга страна не е изключено влияние да е оказал ранният превод на евангелския текст, в който причастията се отнасят към думата пастъірь, която е в множествено число.

9. Парафраза

Ягичев препис липсва
Зографски препис гл. 9 стр. 56 и҆ а҅зъ старъ е҆смъ ѡ҆на же ю҅нна,
Мариинско евангелие Лука 1:18 азъ бо есмъ старъ и жена моѣ заматорѣвъши вь дьнехъ своихъ.
Добромирово евангелие Лука 1:18 азь бо есмь старь· и жена моѣ застарѣла сѧ есть вь днехь своихь.
Зографско евангелие Лука 1:18 А᷃зъ бо есмь старъ· ꙇ҅ жена моѣ заматорѣвъши въ дьньхъ своꙇ҅хъ·

В този случай евангелската парафраза отсъства в старобългарския превод на Протоевангелието. Разликите между старобългарския евангелски превод и среднобългарския превод на Протоевангелието са само словоредни.

10. Парафраза

Ягичев препис л. 22 б вь врѣмѧ же ѡ̇но · ꙁахариꙗ̇ оу̇мльча ·
Зографски препис гл. 10 стр. 56 въ то врѣмѧ захарі́а ꙋмльче
Мариинско евангелие Лука 1:20-21 се бѫдеши млъчѧ и не могъі проглаголати. до негоже дьне бѫдетъ се. зане не вѣрова словесемъ моимъ. ѣже събѫдѫтъ сѧ въ врѣмѧ свое҅. 21 ꙇ бѣшѧ людье жидѫще захариѩ.
Добромирово евангелие Лука 1:20-21 и се бѫдеши мльчѫ. и не могьі гл͠ати. до негоже дьне бѫдеть се. Зане не вѣрова словесемь моимь. ѣже сьбѫдѫть сѧ вь врѣмѧ свое. 21. и бѣшѧ людие жидѫще захариѧ.
Зографско евангелие Лука 1:20-21 ꙇ҅ се бѫдеши мльчѧ· до н҄егоже дьне бѫдетъ се· за н҄е не вѣрова· словесемъ моꙇмъ· ѣже съ бѫдѫтъ сѧ вь врѣмѧ своѩ· 21 ꙇ҅ бѣшѧ л҄юдье жидѫште захариѩ·

В този случай в двата превода на Протоевангелието се използва глаголът оумльчати за гр. σιγάω, който се използва от гръцкия текст на Протоевангелието, а за гр. σιωπάω, който се среща в гръцкия евангелски текст, се използва мльчати в старобългарските евангелия. В преводите на Протоевангелието се използва показателно местоимение. Ранният превод на Протоевангелието използва местоимението онъ, а среднобългарският превод – тъ. В евангелския текст местоимението е възвратно-притежателно.

11. Парафраза

Ягичев препис л. 22 б и̇ се глаⷭ гл͠ѧ кь неи̇ раⷣоуи̇ сѧ ѡ̇брадован'наа̇ г͠ь с тобѫ̇ · и̇ благослонаꙗ̇ тьи вь женахь ·
Зографски препис гл. 11 стр. 57 раⷣуи́сѧ блгтⷣнаа г͠ь с тобоѫ, блⷭвена тьі̏ въ жена́хъ.
Мариинско евангелие Лука 1:28 ꙇ въшедъ къ неи анћ҃лъ рече. радоуи сѧ благодатънаѣ г҃ъ сътобоѭ. блг҃сна тъі въ женахъ.
Добромирово евангелие Лука 1:28 и вьшедь аньг͠ль кь неи рече. радоуи сѧ благодѣтьнаѣ г͠ь сь тобоѭ. благословена тьі еси женахь.
Зографско евангелие Лука 1:28 ꙇ҅ въшьдъ къ н҄еі аћ͠лъ рече· радоуі сѧ благодѣтънаѣ г͠ь съ тобоѭ· бл͠гс͠вена тъі въ женахъ·

В този случай среднобългарският превод съвпада с евангелския превод. Старобългарският превод се отклонява от превода на евангелието по:

  1. лексемата, която се използва като обръщение към Богородица. За Кирило-Методиевия евангелски превод е характерна употребата на благодѣтьнаꙗ. На това място в гръцкия евангелски текст, както и в гръцкия текст на Протоевангелието стои χαῖρε κεχαριτωμένη. Според Искра Христова преводът с обрадованаꙗ също е стар и вероятно води началото си от края на IX или началото на X в. Среща се у Климент Охридски, у Презвитер Козма и други автори. Според Искра Христова преводът на гр. χάρις, ἡ със славянско съответствие благодѣть е характерно както за Кирило-Методиевия превод на евангелието, така вероятно и за преславската му редакция. Според авторката съществува и друг ранен превод на това място, който пази етимологичната фигура от гръцкия текст. Този превод тя обвързва със Св. Климент Охридски. Такъв превод се открива в оригинални произведения, в някои преводни текстове, в сръбски преписи на евангелието и в службите (Христова 2007: 62-67 и цитираната там библиография; Христова-Шомова 2005: 50-51). Елка Мирчева изказва предположение, че обрадованаꙗ е преславизъм (Мирчева 2006: 134-135); Според Елка Мирчева първият славянски превод на Протоевангелието е направен още в края на IX в., тъй като Климент Охридски използва пасажи от него при написването на Похвално слово за пророк Захарий и зачатието на Йоан Предтеча и в Похвално слово за Йоан Кръстител (Мирчева 1983: 30). По въпроса за първия възникнал славянски превод няма единодушие. Ако приемем тезата на Елка Мирчева, то може да се заключи, че преводът на κεχαριτωμένη с обрадованаꙗ може да се е използвал още преди Св. Климент Охридски да напише словата си. Това още веднъж доказва, че обрадованаꙗ е един по-ранен вариант;
  2. вмъкването на съюза и;
  3. сложната форма на прилагателното име благословенъ в женски род единствено число.

12. Парафраза

Ягичев препис л. 22 б – 23 а и̇ се а̇нг͠ль гн͠ь ста прѣдъ неѫ̇ гл͠ѫ · не бои̇ сѧ марие̇ · ѡ̇брѣте бо бл͠годѣть прѣдъ влкⷣоѫ̇ · всѣхь · ꙁач'неши бо и̇ родиши сн͠а · ѥ̇моуже и̇мѧ е̇ньманоуи̇ль · мариꙗ̇ же сльішав'ши · и̇ помьішлаше вь себѣ гл͠ѫщи · како се бѫдеть · и̇деже мѫжа не ꙁнаѫ̇ · а̇ще оу̇бо ꙁач'нѫ · ѿ б͠а жива · и̇ рожѫⷣ ꙗ̇ко в'сѣка жена ражаⷣе̇ть · и̇ скоро ѿвѣща а̇нг͠ль гн͠ь гл͠ѧ кь неи̇ · не тако марие̇ · сила бо гн͠ѣ ѡ̇сѣнить тѧ · тѣмь ражаⷣе̇мо ст͠о нареⷱть сѧ · и̇ сн͠ь виш'нѣго · и̇ нареⷱши и̇мѧ ѥ̇моу і̇с͠ь · тои̇ бо сп͠асеть люди своѫ̇ ѿ грѣхь и̇хь · и̇ реⷱ мариꙗ̇ се раба г͠ьнѣ бѫди мнѣ по гл͠оу твое̇моу ·
Зографски препис гл. 11 стр. 57 а꙽гглъ гн͠ь гл͠ѧ. не бѡ́исѧ марі́е. ѡ҆брѣте бѡ блгⷣть прѣⷣ самѣмъ влкⷣѡѫ. и҆ зачьнеши сло́вѡ е҆гѡ̀. марі́а же расѫжⷣааше въ себѣ гл͠щи а꙽зь ли зачъ́нѫ ѿ г͠а б͠а живагѡ, ꙗ҆коже въсѧ же́ньі ражⷣаѫт҆, и҆ сѐ̏ ст̏а а́ггелъ гн͠ъ гл͠ѧ е꙽и, не́ такѡ марі́е. нѫ дх͠ъ ст͠ьіи наи́детъ на тѧ̏, и҆ си́ла вьішнѣагѡ о҆сѣнить тѧ̏. тѣмже и҆ ражⷣаемое ст͠о наречеⷮсѧ. ꙗ҆ко ѿ дх͠а ст͠го рѡжеⷣнно. сн͠ъ вьішнѣагѡ б͠а. наречеши же и҅мѧ е҆мꙋ іс͠. тъ̏ бѡ сп͠сетъ люⷣ своѫ ѿ грѣ ⷯ и́хъ. и҆ реⷱ марі́а. сѐ̏ раба гн͠ѣ бѫ́ди мнѣ по гл͠ꙋ твоемꙋ. и҆ ѿти́де ѿ неѫ а꙽гг͠лъ.
Мариинско евангелие Лука 1:30 – 1:31, 1:34-1:35, 1:38 30 ꙇ рече еи анћ҃лъ. не бои сѧ марие. обрѣте бо благодатъ отъ б҃а. 31 ꙇ се зачьнеши вь чрѣвѣ и родиши с҃нъ. ꙇ наречеши имѧ емоу ис҃ъ. 34 Рече же мариѣ къ анћ҃лоу. како бѫдетъ се иде мѫжа не знаѭ. 35 ꙇ отъвѣштавъ анћ҃лъ рече еи. дх҃ъ ст҃ъі наидетъ на тѧ. ꙇ сила въішънѣаго осѣнитъ тѧ. тѣмь же еже родитъ сѧ ст҃о наречетъ сѧ сн҃ъ б҃жіи. 38 рече же мариѣ се раба гн҃ѣ. бѫди менѣ по гл҃оу твоемоу. ꙇ отиде отъ неѩ анћ҃лъ
Добромирово евангелие Лука 1:30 – 1:31, 1:34-1:35, 1:38 30. и рече аньгл͠ь кь неи. не бои сѧ марие. обрѣте бо благодѣть оть б͠а. 31. и се зачьнеши вь чрѣвѣ. и родиші сн͠ь. и наречеши имѧ емоу їс͠сь. 34. Рече же мариѣ кь аньг͠лоу. како бѫдеть се. имьже мѫжа не знаѭ. 35. и отьвѣщѣвь аньг͠ль рече еи. д͠хь с͠тьіи наидеть на тѧ. и сила вьішьнѣаго осѣнить тѧ. тѣмьже и еже родить сѧ. с͠то наречеть сѧ сн͠ь б͠жии. 38. рече же мариѣ. се раба гн͠ѣ. бѫди мнѣ по гл͠оу твоемоу. и отиде оть неѧ аньг͠ль.
Зографско евангелие Лука 1:30 – 1:31, 1:34-1:35, 1:38 30 ꙇ҅ рече еі аћ͠лъ· не боꙇ сѧ марие· обрѣте бо благодѣть отъ б͠а· 31 ꙇ҅ се зачьнеши вь чрѣвѣ· ꙇ҅ родиши с͠нъ· ꙇ҅ наречеши ꙇ҅мѧ емоу и͠с· 34 Рече же мариѣ къ аћ͠лоу· како бѫдетъ се· ꙇ҅жде мѫжа не знаѭ· 35 ꙇ҅ отъвѣштавъ аћ͠лъ рече еі· д͠хъ с͠тъі наꙇ҅детъ на тѧ· ꙇ҅ сила въішьн҄ѣаго осѣнитъ тѧ· тѣмьже ꙇ еже родитъ сѧ· с͠то наречетъ сѧ с͠нъ б͠жіи· 38 рече же марьѣ· се раба г͠нѣ· бѫди м'нѣ по г͠лоу твоемоу· ꙇ҅ отиде отъ н҄еѩ аћ͠лъ·

В този случай парафразата се състои в промяна в:

  1. лексиката – в ранния евангелски превод стои богъ, а в старобългарския превод на Протоевангелието – владъіка. В среднобългарския превод на Протоевангелието е употребено самъ владъіка. Евангелският текст и среднобългарският превод на Протоевангелието използват въішьнь, а старобългарският превод на Протоевангелието използва господьнь. В евангелския текст се казва, че Мария е заченала в своето чрѣво, докато в старобългарския превод на Протоевангелието се споменава само, че е заченала. В среднобългарския превод на Протоевангелието на това място се казва, че е заченала слово. Това вероятно се дължи на различни гръцки оригинали;
  2. словореда – в двата превода на Протоевангелието на места последователността на евангелския откъс се прекъсва. Така например между стих 1:35 и 1:36 се появява част от стих 1:31;
  3. граматиката – в евангелския текст се използва спрегнат глагол родити, а в двата превода на Протоевангелието на същото място стои сегашно страдателно причастие от глагола раждати. В старобългарския превод на Протоевангелието причастието се използва предикативно, а в среднобългарския превод – атрибутивно. В старобългарския превод на евангелския текст е употребен винителен падеж след глагола родити, а в старобългарския превод на Протоевангелието се използва родителен падеж, като името от ŭ-основи в този превод се скланя в парадигмата на о-основи. В среднобългарския превод тази част липсва.

13. Отпратка (клише)

Ягичев препис гл. 12 л. 23 а и̇ бѫдеши бл͠гословена вь всѣхь родѣхь ꙁемьскьіхь до вѣка ·
Зографски препис гл. 12 стр. 57 и҆ бѫдеши блⷭве́на въ всѣхъ родѣхъ земньі ⷯ.
Мариинско евангелие Лука 1:48 се бо отъ селѣ блажѧтъ мѧ вьси роди.
Добромирово евангелие Лука 1:48 се бо оть селѣ блажѫть мѧ вьси роди.
Зографско евангелие Лука 1:48 се бо о᷃тъ селѣ блажѧтъ мѧ вьси роди·

Вж. №6. В този случай в гръцкия текст на Протоевангелието стои думата γένος, εος/ους, τό.

14. Парафраза

Ягичев препис л. 23 б и̇ реⷱ · ѿкѫдоу ми се да придеть мати г͠а мое̇го кь мнѣ · сѫщее̇ бо вь мнѣ · вьꙁигра сѧ вь чрѣвѣ мое̇мь радощами ·
Зографски препис гл. 12 стр. 57 и҆ ре́че ѿкѫдꙋ мнѣ сѐ̏ да прїидѐ мт͠и г͠а мое́го къ мнѣ. сѐ̏ бѡ и́же въ мнѣ възьіграсѧ и҆ блⷭви г͠а.
Мариинско евангелие Лука 1:43 – 1:44 ꙇ отъ кѫдѫ се мьнѣ. да придетъ мати г͠и моего къ мьнѣ. 44 се бо ѣко бъістъ гласъ цѣлованиѣ твоего въ ноушию моею҅. вьзигра сѧ младьнецъ радоштами въ ѫтробѣ моеи҅.
Добромирово евангелие Лука 1:43 – 1:44 и оть кѫдоу се. да придеть мати г͠а моего ко мнѣ. 44. се бо ѣко бьість глась. цѣлованиѣ твоего вь оушию моѐю̀. вьзьігра сѧ младьнець радощами. вь чрѣвѣ моемь.
Зографско евангелие Лука 1:43 – 1:44 ꙇ҅ отъ кѫдоу се· да придетъ мати г͠и моего къ мнѣ· 44 се бо ѣко бъістъ гласъ цѣлованьѣ твоего· въ оушью моею вьзигра сѧ младѣништь радоштами вь чрѣвѣ моемь·

В този случай архаичният и среднобългарският превод на Протоевангелието се различават от текста на евангелието, като трябва да се има предвид, че евангелският текст варира според посочените преписи. В началото на посочената фраза е разместен словоредът. Личното местоимение е поставено между въпросителното местоимение и показателното местоимение се. В архаичния превод на Протоевангелието е употребена кратката форма на личното местоимение в дателен падеж – ми, а в среднобългарския превод се използва пълната форма - мьнѣ. Тази форма съвпада с използваната от евангелския текст във варианта в Мариинското евангелие. В останалите версии на евангелския текст местоимението не присъства. В архаичния евангелски превод, както и в старобългарския превод на Протоевангелието се използва глагол приити в 3 л. ед. ч. сегашно време. В среднобългарския превод на Протоевангелието се използва аорист. Следващата разлика между текстовете е в употребата на окончание за родителен падеж за о-склонение за съществително име, което в старобългарски се скланя по ĭ-основи – господь. В двата превода на Протоевангелието се използва окончание, характерно за родителен падеж на съществителните имена, които се скланят по о-склонение, докато в текста на евангелието се употребява форма, характерна за ĭ-основи. Падежното окончание, използвано в двата превода на Протоевангелието, съвпада с окончанието, което се използва в текста на Добромировото евангелие. За старобългарски е характерно разколебаването на падежните окончания и преминаването на имената от ĭ-основи в склонитбения тип на о-основи на това съществително име. Новата форма в преписите на Протоевангелието може да е въведена и от по-късен преписвач, а да не е избор на преводача.

15. Парафраза

Ягичев препис л. 23 б ꙗ̇ко вьсѧ жени ꙁе̇мниѫ̇ · блж͠ѧть мѧ · и̇ створи ·г҃· мцⷭѫ оу̇ ѥлисав'ѳьі · дн͠ь же а̇че дн͠ь чрѣво ѥ̇ѫ̇ растѣше · и̇ оу̇боа̇ сѫ мариꙗ̇ и̇ приⷣе вь домь свои̇ ·
Зографски препис гл. 12 стр. 57 ꙗ꙽ко и рѡдѡве земнïи блажѫ́ⷮ мѧ. и҆ сътво́ри съ е҆лїса́ветїѫ мцⷭѧ тр̏и. и҆ сѐ̏ дн͠ь дьне и҆ чрѣво е҆ѫ растѣше и҆ крьі́аше себе ѿ сн͠ѡвъ іи͠л͠евь. и҆ ꙋ҆бѡавшисѧ. ѡти́де въ дѡ꙽ свои.
Мариинско евангелие Лука 1:56 Прѣбъістъ же мариѣ съ неѭ ѣко и три мсцѧ. ꙇ възвратити сѧ въ домъ свои
Добромирово евангелие Лука 1:56 прѣбьіст же мариѣ сь неѭ. ѣко мѣ ⷰ г͠. и вьзьврати сѧ вь домь свои.
Зографско евангелие Лука 1:56 прѣбъістъ же мариѣ съ н҄еѭ· ѣко три м ⷭцѧ ꙇ҅ възврати сѧ въ домъ своі·

Тук преводите на Протоевангелието използват един и същ глагол с различни префикси приити в старобългарския превод и отити в среднобългарския превод срещу сходен по значение глагол от евангелския текст – възвратити. След предлог въ се употребява винителен падеж, тъй като преди предлога стои глагол за изразяване на движение. Изписването на знак за цифра за месеците варира в текстовете на евангелския текст, както и в преводите на Протоевангелието.

16. Цитат

Ягичев препис л. 23 б и̇ плака сѧ горько гл͠ѫ
Зографски препис гл. 13 стр. 57 и҆ плакасѧ гѡ́ркѡ глѧ.
Мариинско евангелие Матей 26:75 ꙇ ишедъ вонъ плака сѧ горько
Добромирово евангелие Матей 26:75 липсва
Зографско евангелие Матей 26:75 ꙇ҅ ишьдъ вънъ плака сѧ гор'ко

В този случай евангелският цитат е предаден без варианти в двата превода на Протоевангелието.

   

17. Цитат (клише)

Ягичев препис л. 24 а ꙗ̇ко чиста ѥ̇сьмь и̇мь и̇ мѫжа не знаѫ̇ ·
Зографски препис гл. 13 стр. 58 ꙗ҆ко чи́ста е҆смъ а꙽зъ и мѫжа не знаѫщи.
Мариинско евангелие Лука 1:34 како бѫдетъ се иде мѫжа не знаѭ.
Добромирово евангелие Лука 1:34 како бѫдеть се. имьже мѫжа не знаѭ.
Зографско евангелие Лука 1:34 како бѫдетъ се· ꙇ҅жде мѫжа не знаѭ·

В този случай цитатът е дословен в старобългарския превод на Протоевангелието. В среднобългарския превод на Протоевангелието се използва сегашно деятелно причастие в женски род в именителен падеж за глагол знатизнаѫщи, докато в докато в ранните преводи на Евангелието и Протоевангелието същият глагол е спрегнат в 1 л. ед. ч. за сегашно време – знаѭ.

18. Цитат (клише)

Ягичев препис л. 24 а и̇ оу̇боꙗ̇ сѧ и̇ѡ̇сиь
Зографски препис гл. 14 стр. 58 и҆ сльішавь іѡсифь ꙋ҆бѡасѧ ѕѣлѡ
Мариинско евангелие Матей 17:6 и оубоѣшѧ сѧ ѕѣло.
Добромирово евангелие Матей 17:6 липсва
Зографско евангелие Матей 17:6 липсва

В този случай среднобългарският превод на Протоевангелието е по-близък до най-ранния превод на евангелието, тъй като използва наречието ѕѣло.

19. Парафраза

Ягичев препис л. 24 а – 24 б и̇ ѡ̇брѣщѫ се крьвь неповин'нꙋ ѫ̇ прѣд͠аѫ̇ ·
Зографски препис гл. 14 стр. 58 и҆ ѡ҆брѧщѫⷭ прѣда́вь крьвь непови́ннѫѫ сѫ́дꙋ съмрътномꙋ.
Мариинско евангелие Матей 27:4 гл҃ѧ. съгрѣшихъ прѣдавъ кръвъ неповинънѫ. они же рѣшѧ что естъ намъ тъі оузьриши.
Добромирово евангелие Матей 27:4 липсва
Зографско евангелие Матей 27:4 гл҃ѧ· съгрѣшихъ прѣдавъ крьвь неповиньнѫ· они же рѣшѧ чьто естъ намъ· тъі оузьриши·

В този случай среднобългарският превод на Протоевангелието стои по-близо до ранния превод на евангелския текст. Лексикално и словоредно съвпада следният израз: прѣдавъ кръвъ неповинънѫ, като в среднобългарския превод на Протоевангелието се използва сложна форма на прилагателното име. В архаичния превод на Протоевангелието се използва спрегнат в 1 л. ед. ч. сегашно време на глагол прѣдаꙗти – прѣдаѭ, а в архаичния превод на евангелския текст и в среднобългарския превод на Протоевангелието се използва минало деятелно причастие първо от същия глагол – прѣдавъ.

20. Цитат (клише)

Ягичев препис л. 24 б на ѡ̇сѫжⷣениѥ̇ см͠рьт'ноѥ ·
Зографски препис гл. 14 стр. 58 и҆ ѡ҆брѧщѫⷭ прѣда́вь крьвь непови́ннѫѫ сѫ́дꙋ съмрътномꙋ.
Мариинско евангелие Лука 24:20 како и прѣдашѧ архиереи и кьнѧѕи наши. на осѫждение съмръти.
Добромирово евангелие Лука 24:20 и ѣко прѣдашѫ и архиереи и кьнѧꙃи наши на осѫждение сьмрьти:
Зографско евангелие Лука 24:20 ꙇ҅ како і прѣдашѧ а᷃рхиереі· ꙇ҅ кънѧзи наши· на осѫжденье съмръти·

Тук среднобългарският превод на Протоевангелието стои по-близо до ранния превод на евангелския текст. Използва се предлог на със съществително име във винителен падеж. В евангелския текст след съществителното име е употребено друго съществително име в родителен падеж за означаване на притежание. В архаичния превод на Протоевангелието се използва сложна форма на прилагателно име във винителен падеж. В среднобългарския превод на Протоевангелието се употребява безпредложна конструкция в дателен падеж. В двата превода на Протоевангелието се използва прилагателно име, а в евангелския текст –  съществително в родителен падеж.

21. Парафраза

Ягичев препис л. 24 б и̇ постиже и̇ нощь · се а̇нг͠ль гн͠ъ вь снѣ а̇ви сѧ и̇ѡ̇сифоу · и̇ гл͠а ѥ̇моу не бои сѧ ѡ̇троковицѫ сиѫ̇ · сѫщее̇ бо вь неи̇ ѿ дх͠а ст͠а ѥ̇сть ·
Зографски препис гл. 14 стр. 58 и҆ пости́же но́щь и҆ сѐ̏ агглъ гн͠ь ꙗ҆виⷭ е҆мꙋ гл͠ѧ. да не ꙋбѡишиⷭ отроковицѫ сіѫ еже бѡ въ не́и, ѿ дх͠а ѥⷭ ст͠го.
Мариинско евангелие Матей 1:20 и Матей 2:13 се аг҃глъ г҃нъ въ сьнѣ ꙗви сѧ ѥмоу гл҃ѧ. иѡсифе сн҃оу дⷣвъ. не оубои сѧ приѩти еѧ. мариѩ женъі твоѥѩ. рождъшеѥ бо сѧ въ нѥи ѿ д҃ха с҃та ѥстъ. 2:13 аг҃глъ г҃нъ ꙗви сѧ въ сънѣ иѡсифоу гл҃ѧ.
Добромирово евангелие Матей 1:20 и Матей 2:13 липсва
Зографско евангелие Матей 1:20 и Матей 2:13 липсва

Тук парафразата се състои в:

  1. промяна в словореда – в края на фразата в евангелския текст и в старобългарския превод на Протоевангелието глаголът е в края, докато в среднобългарския превод на Протоевангелието е с позиция напред;
  2. граматични промени – пряката реч в евангелския текст и в старобългарския превод на Протоевангелието е въведена с повелително наклонение в отрицателна форма, а в среднобългарския превод на Протоевангелието за въвеждането на отрицателното повелително наклонение се използва да-конструкция. В евангелския текст се използва сложната форма на минало деятелно причастие първо – рождъшеѥ, а в старобългарския превод на Протоевангелието – сложна форма на сегашно деятелно причастие – сѫщее. На това място в среднобългарския превод на Протоевангелието стои относително местоимение, което въвежда подчинено изречение;
  3. лексикални промени – глаголът в повелително наклонение се използва с префикс в старобългарския евангелски превод и в среднобългарския превод на Протоевангелието – оубоꙗти сѧ, докато в старобългарския превод на Протоевангелието глаголът не е префигиран – боꙗти сѧ. В ранния евангелски превод се използва минало деятелно причастие първо от глагола родити, а в старобългарския превод на Протоевангелието на същото място стои форма на глагола бъіти за сегашно деятелно причастие. Среднобългарският превод на Протоевангелието използва относително местоимение за въвеждане на подчинено изречение.

22. Цитат

Ягичев препис л. 25 а ꙩ̇на же плачѫ сѧ гор'ко гл͠ше
Зографски препис гл. 15 стр. 59 о҆на же пла́касѧ гѡ́ркѡ гл͠щи
Мариинско евангелие Матей 26:75 и Лука 22:62 ꙇ ишедъ вонъ плака сѧ горько ꙇ ишедъ вонъ петръ плака сѧ горько.
Добромирово евангелие Матей 26:75 и Лука 22:62 и ишедь вонь плака сѧ горько:
Зографско евангелие Матей 26:75 и Лука 22:62 ꙇ҅ ишьдъ вънъ плака сѧ гор'ко ко͠ц· ꙇ҅ ишьдъ вънъ петръ· плакааше сѧ горько

Вж. №16

23. Цитат (клише)

Ягичев препис л. 25 а ꙗ̇ко чтⷭаа᷃ е̇съмь и̇ мѫжа не знаѫ̇ ·
Зографски препис гл. 15 стр. 59 чиста е҆смъ а҅зъ прѣ ⷣ нимъ и҆ мѫжа не знаѫ.
Мариинско евангелие Лука 1:34 како бѫдетъ се иде мѫжа не знаѭ.
Добромирово евангелие Лука 1:34 како бѫдеть се. имьже мѫжа не знаѭ.
Зографско евангелие Лука 1:34 како бѫдетъ се· ꙇ҅жде мѫжа не знаѭ·

Вж. №17

24. Цитат (клише)

Ягичев препис л. 25 б и̇ ѿпоусти ѧ̇ ·
Зографски препис гл. 16 стр. 59 и҆ ѿпꙋстї ꙗ̏.
Мариинско евангелие Марко 8:9 ꙇ отъпоусти ѩ
Добромирово евангелие Марко 8:9 и отьпоусти ѧ.
Зографско евангелие Марко 8:9 ꙇ҅ отъпоусти ѩ·

В този случай цитатът е дословен.

25. Парафраза

Ягичев препис л. 25 б и̇ пⷪѫ̇ть и̇ѡ̇сифь мариѫ̇ и̇ и̇де вь дом' свои̇ · поѥ̇ и̇ славлѫ б͠а и̇ꙁлⷭева ·
Зографски препис гл. 16 стр. 59 и҆ поѫтъ іѡ́сифъ марі́ѫ и҆ о҆тиде въ дѡмъ свои раⷣуѫсѧ и҆ сла́влѧ б͠а іи͠л́ева.
Мариинско евангелие Лука 5:25 ꙇде въ дом(ъ) свои славѧ б҃а.
Добромирово евангелие Лука 5:25 и иде вь домь свои славѧ б͠а.
Зографско евангелие Лука 5:25 ꙇ҅де въ домъ своі· славѧ б͠а·

Тук фразата от евангелския текст изглежда допълнена в текста на Протоевангелието. Среднобългарският превод на Протоевангелието прибавя префикс към глагола ити, който се използва от старобългарския превод на Протоевангелието и от архаичния евангелски превод. След този глагол за движение с предлог въ се използват имена във винителен падеж както в преводите на Протоевангелието, така и в евангелския превод. В двата превода на Протоевангелието се среща епентетично л, докато в разглежданите преписи на ранния евангелски превод епентетично л няма в нито един от посочените варианти.

26. Парафраза

Ягичев препис л. 25 б и̇ повелѣние̇ бьіⷭ ѿ а̇в'гоуста цр͠ѣ написати сѧ · ѥ̇лико сѧть вь виѳлеѡ̇мѣ и̇ю̇деи̇стѣмь ·
Зографски препис гл. 17 стр. 59 Повелѣнїꙋ же бьі́вшꙋ ѿ а꙽угꙋста ке́сара написатиⷭ въсѣмъ и҅же въ виѳлее́мѣ іꙋдеистѣмъ.
Мариинско евангелие Лука 2:1 Бъістъ же вь дьни тъ. ꙇзиде повелѣние отъ кесарѣ авъгоуста. написати вьсѫ оуселенѫѭ.
Добромирово евангелие Лука 2:1 Бьість же вь дни оньі. изиде повелѣние. оть кесарѣ а̀у̀гоуста. написати вьсѫ вьселенѫѭ.
Зографско евангелие Лука 2:1 Бъістъ же въ дьни тъі· ꙇ҅зиде повелѣние отъ к҄есара авъгоуста· написати вьсѫ вьсел҄енѫѭ·

Парафразата се състои в:

  1. лексикални промени – в преводите на Протоевангелието се използва глаголът бъіти, а в ранния превод на евангелието – изити; титлата кесарь се използва от ранния превод на евангелието и от среднобългарския превод на Протоевангелието за гр. καῖσαρ, αρος, ὁ, докато в старобългарския превод на Протоевангелието се използва цѣсарь за гр. βασιλεύς, ὁ. В разночетенията на гръцкия текст на Протоевангелието са посочени и двете гръцки лексеми. От това е възможно да се направи извода, че авторът на старобългарския превод е разполагал с гръцки оригинал, в който на съответното място се използва гр. βασιλεύς, ὁ, което той превежда със славянското му съответствие цѣсарь. В речника на Срезневски на кесарь отговаря гр. καῖσαρ, αρος, ὁ, а на цѣсарь – гр. βασιλεύς, ὁ. В речника на Цейтлин и др. кесарь отговаря гр. καῖσαρ, αρος, ὁ, а цѣсарь на 9 гръцки, от които гр. βασιλεύς, ὁ и καῖσαρ, αρος, ὁ (Срезневский 1893: I, 1206; Срезневский 1912: III, 1461-1462; Цейтлин и др. 1994: 283 и 774);
  2. граматични промени – в преводите на Протоевангелието се използва бъіти, а на това място в евангелския превод стои глаголът изити. В евангелския превод и в старобългарския превод на Протоевангелието се използват спрегнати глаголни форми в аорист, а в среднобългарския превод на Протоевангелието се използват съществително име и причастие в дателен падеж с функция на дателен самостоятелен, докато в старобългарския превод на Протоевангелието и в ранния евангелски превод се използва съществително име и спрегнат глагол;
  3. словоредни промени – в старобългарския превод на евангелието глаголът изити предхожда съществителното име, към което се отнася, докато в преводите на Протоевангелието глаголът бъіти се използва след съществителното име. Титлата на владетеля Август в евангелския превод е поставена пред съществителното собствено име, а в преводите на Протоевангелието – титлата е поставена след собственото име.

27. Цитат (клише)

Ягичев препис л. 26 а ꙗ̇ко мѣсто се поусто е̇сть ·
Зографски препис гл. 17 стр. 60 ꙗ҆ко мѣсто пꙋсто ѥⷭ.
Мариинско евангелие Матей 14:15 и Марко 6:35 поусто естъ мѣсто. ꙇ година минѫ юже о҅тъпоусти народъі. ѣко поусто естъ мѣсто. ꙇ юже годена минѫ.
Добромирово евангелие Матей 14:15 и Марко 6:35 липсва ѣко поусто есть мѣсто. и оуже година минѫ.
Зографско евангелие Матей 14:15 и Марко 6:35 поусто естъ мѣсто· ꙇ҅ година минѫ юже· отъпоусти народъі· ѣко поусто естъ мѣсто· ꙇ҅ оуже година минѫ·

В този случай е променен словоредът. В старобългарския превод на Протоевангелието се използва показателно местоимение сь за означаване на близки предмети в съответния падеж, род и число, докато в среднобългарския превод на Протоевангелието и ранния евангелски превод това местоимение не се среща.

28. Цитат (клише)

Ягичев препис л. 26 б и̇ реⷱ и̇ѡ̇си̇фь грѧди и̇ вижьⷣ ·
Зографски препис гл. 19 стр. 60 и҆ рече е꙽и грѧди и вижⷣъ.
Мариинско евангелие Йоан 1:40 и 1:47 гл҃а има. придѣта и видита. ꙇ гл҃а емоу филипъ приди и виждъ.
Добромирово евангелие Йоан 1:39 и 1:46 г͠ла има придѣта и видита. г͠ла емоу филипь. приди и виждь.
Зографско евангелие Йоан 1:40 и 1:47 г͠ла ꙇ҅ма· придѣта ꙇ҅ видита· г͠ла емоу филипъ· приди ꙇ҅ виждь·

Първата част от цитата се различава лексикално в двата превода на Протоевангелието от ранния славянски превод на евангелския текст. Различия между лексемите са на лице още в гръцките текстове.

29. Парафраза

Ягичев препис гл. 21 л. 27 б и 28 а и̇ придошѫ вльсви ѿ вьстока гл͠ѧщⷷ · геⷣ е̇стъ цр͠ь рожеⷣи̇ сѧ и̇ю̇деи̇скьі · 28а видѣхомь бо ꙁвѣꙁѫⷣ е̇го на вьстоцѣ вьсиꙗ̇вьшѧ · и̇ придохомь поклонити сѧ е̇моу · и̇ сльішавъ и̇род' · и̇ вьꙁмѫти сѧ · и̇ посла слоугьі кь а᷃р'хие̇реѡ̇мь · и̇ вьстеꙁа(ѥ) · и̇хь вь претѡри гл͠ѧ · что писаньно е̇сть вамь ꙩ̇ хⷭѣ · геⷣ ражаⷣѥ̇ть сѧ · ѡ̇ни же рѣшѫ ѥ̇моу вь виѳлеѡ̇мѣ и̇ю̇де̇и̇стѣмь · тако пишеть сѧ
Зографски препис гл. 21 стр. 61 Прїдошѫ бѡ вльсви ѿ въ́стокъ гл͠ще. где ѥⷭ рожⷣеисѧ цр͠ь іꙋдеїскьі. ви́дѣхѡм бѡ ѕвѣзѫⷣ е҆гѡ на въсто́цѣ, и҆ посла слꙋгьі къ вльхвѡмъ и҆ призва и ⷯ. призва же и҆ сщ͠енникьі пола́тьі гл͠ѧ. како писано ѥⷭ вамъ о҆ х͠ѣ. где́ хощетъ родитиⷭ гл͠шѫ е҆мꙋ, вь виѳлеѐмѣ іꙋдейстѣмъ. та̀ко бѡ пи́сано ѥⷭ.
Мариинско евангелие Матей 2:1 – 2:5 Исоⷭу рожⷣъшю сѧ въ виѳлеѡмѣ июд(еисцѣмъ) въ д҃ни ирода цр҃ѣ. се влъсви ѿ въстокъ прїдошѧ въ ѥрлⷭмъ 2 гл҃ѫще. где ѥстъ (рождии сѧ) ц҃ръ июдеискъ. видѣхомъ бо ꙃвѣздѫ (ѥго) на въстоцѣ и приидохомъ поклонит(ъ сѧ) ѥмоу. 3 оуслъішавъ же иродъ цръ съмѧте сѧ. и вси ѥрлⷭмлꙗне съ нимъ. 4 и събра всѧ старѣишинъі и книжникъі людъскъі въпрашаѩ оу нихъ гдѣ х҃съ раждаѥт сѧ. 5 ѡни же рѣшѧ ѥмоу. въ виѳлеѡмѣ июдеисцѣмъ. тако бо писано ѥстъ пр҃ркомъ
Добромирово евангелие Матей 2:1 – 2:5 липсва
Зографско евангелие Матей 2:1 – 2:5 липсва

Тук посоченият евангелски откъс изглежда синтезиран в текста на Протоевангелието. Парафразата е предадена последователно по реда на стиховете на евангелския текст. В среднобългарския превод на Протоевангелието части от него отсъстват. Парафразата се състои в:

  1. промяна в лексиката – в старобългарския превод на Протоевангелието стои глагол възмѫтити, а в евангелския превод съмѧсти. В старобългарския превод на Протоевангелието се употребява глагол, който не е префигиран, докато в ранния превод на евангелието се използва същият глагол, но с префикс – слъішатиоуслъішати. В среднобългарския превод на Протоевангелието тази част отсъства. В старобългарския превод на Протоевангелието въстокъ се използва в родителен падеж единствено число след предлог отъ, докато в среднобългарския превод на Протоевангелието и в архаичния евангелски превод на това място е употребено множествено число;
  2. промяна в граматиката – в старобългарския превод на Протоевангелието се използва деятелен залог в края на фразата, а в среднобългарския превод на Протоевангелието и в ранния евангелски текст – страдателен залог. В среднобългарския превод на Протоевангелието се използва глагол хотѣти за образуване на бъдеще време с глагол от свършен вид – родити, а в старобългарския превод на Протоевангелието и в архаичния евангелски превод на това място стои спрегнат глагол от несвършен вид – раждати;
  3. промяна в словореда – в старобългарския превод на Протоевангелието съществително име стои между спомагателен и пълнозначен глагол, докато в среднобългарския превод на Протоевангелието и в архаичния евангелски превод съществителното стои след пълнозначния глагол – еⷣ е̇стъ цр͠ь рожеⷣи̇ сѧгде ѥ рожⷣеисѧ цр͠ь.

30. Цитат (клише)

Ягичев препис л. 28 а и̇ ѿпоусти ѫ̇ ·
Зографски препис гл. 21 стр. 61 и҆ ѿпꙋсти и ⷯ,
Мариинско евангелие Марко 8:9
ꙇ отъпоусти ѩ
Добромирово евангелие Марко 8:9 и отьпоусти ѧ.
Зографско евангелие Марко 8:9 ꙇ҅ отъпоусти ѩ·

Вж. № 24. В този случай в старобългарския превод на Протоевангелието и в евангелския превод е използвана една и съща форма на анафоричното местоимение – за мъжки и женски род множествено число във винителен падеж – ѩ, докато в среднобългарския превод формата на анафоричното местоимение е в мъжки, женски или среден род, а падежът е родителен – ихъ. За среднобългарския период в развитието на българския език е характерна употребата на родителен падеж с функция на винителен падеж, т. е. среднобългарският превод на Протоевангелието не пази архаичната винителна форма на местоимението.

31. Парафраза

Ягичев препис л. 28 а 28 б и̇ реⷱ и̇мь и̇родъ и̇дѣте и̇ и̇ꙁьіщѣте · и̇ повѣдите ми · да и̇ а̇ꙁь шедь и̇ поклонѫ сѧ е̇моу · и̇ и̇ꙁьідошѧ вльсви · и̇ се ꙃвѣꙁаⷣ ѫ̇же видѣшѧ на вьстоцѣ · и̇ вождаше и̇хь доньдеже придѫть вь врьтⷪпь · и̇ ста надъ главоѫ̇ ѡ̇трочѧте · и̇ ви 28б дѣшѧ вльсви ѡ̇трочѧ · съ мариѫ̇ материѫ̇ ѥ̇го · и̇ꙁнесошѧ и̇ ѿрѣшишѧ · скровища своꙗ̇ · и̇ и̇ꙁнⷷсошѧ ꙁлато и̇ ливань и̇ и̇ꙁмирьнѫ · и̇ принесошѧ ѥ̇моу · и̇ вѣсть приѫ̇шѧ ѿ анг͠ла · не вьньіти в' и̇ю̇деѫ̇ · нь и̇нѣмь пѫтемь вьꙁвратити сѧ ·
Зографски препис гл. 21 стр. 61 - 62 и҆ ре́че къ нимъ цр͠ь и҆рѡ́дъ. шеⷣше и҆спь́ітаите и́звѣстно. и҆ е҆гда ѡ҆брѧщете възвѣсти́те ми. ꙗко да и҆ а҅зъ шеⷣ поклонѧсѧ е҆мꙋ. и҆ и҆зьідошѫ вль́хви. и҆ сѐ̏ ѕвѣзда ѧ́же видѣшѫ на въ́стоцѣ, и҅дѣше прѣ ⷣ ними дондеже прїиде връхꙋ връ́тпа, и҆ ст̏а наⷣ главо́ѫ о҆тро́чѧте. и҆ видѣвше влъсви о҆тро́чѧ съ марїеѧ 62 мтрі́ѫ егѡ̀. и҆зне́сошѫ ѿ скровищ҆ свои ⷯ да́рьі зла́то и҆ ли́ванъ и смѵ́рнѫ. и҆ покло́нишесѧ емꙋ, прине́сошѫ. и҆ сице вѣстъ прїѫшѫ ѿ а꙽г͠гела не възвратитиⷭ въ іꙋде́ѫ, нѫ и҆нѣмъ пѫ́темъ възвра́титиⷭ въ странѫ своѫ҆.
Мариинско евангелие Матей 2:8 – 2:12
и пославъ ѩ въ виѳлеѡмъ реⷱ. шедше испъітаите извѣстъно ѡ ѻтрочѧти. ѥгда же ѡбрѧщете и възвѣстите ми. да и азъ шедъ поклонѫ сѧ ѥмоу. 9 ѡни же послоушав'ши црⷭѣ идошѧ. и се ꙃвѣзда ѭже видѣшѧ на въстоцѣ идѣше (прѣдъ) ними. дондеже пришедъши ста връхꙋ (идеше бѣ) ѡтрочѧ. 10 видѣвши же ꙃвѣзⷣѫ възра(доваш)ѧ сѧ радостиѫ велиѥѫ ꙃѣло. 11 и шъдше въ храминѫ видѣшѧ ѡтрочѧ съ мариѥѫ материѫ ѥгѻ. и падъше поклонишѧ сѧ ѥмꙋ и (ѿвръзъ)ше скровища своꙗ. принесошѧ ѥмꙋ (даръі) злато и ливанъ и змирнѫ. 12 и ѿвѣтъ (приимъ)ше въ сънѣ не възбратишѧ сѧ къ и(родоу) нъ инѣмъ пѫтемъ ѡтидошѧ въ старнѫ своѭ.
Добромирово евангелие Матей 2:8 – 2:12 липсва
Зографско евангелие Матей 2:8 – 2:12 липсва

В този случай посоченият евангелски откъс в Протоевангелието следва реда на стиховете в евангелието.

Среднобългарският превод на Протоевангелието стои по-близо до архаичния превод на евангелието. Разликите между среднобългарския превод  на Протоевангелието и ранния евангелски превод са лексикални и граматични. Лексикалните различия се състоят в употреба на различен глагол в среднобългарския превод на Протоевангелието и в ранния превод на евангелието – възвратити сѧ и отити. Граматичните различия се изразяват в употреба на различни по вид причастия; употреба на причастие в ранния превод на Протоевангелието и на спрегнат глагол на същото място в архаичния превод на евангелието; на места в среднобългарския превод на Протоевангелието не се срещат съюзи, докато в ранния евангелски превод съюзи са налице.

Старобългарският превод на Протоевангелието съдържа по-голям брой лексикални и граматични промени, които водят и до разлика в смисъла на предадения откъс. В този превод например се казва, че звездата „води“ влъхвите, докато в среднобългарския превод на Протоевангелието и в ранния евангелски превод стои глагол, който означава, че звездата „се движи“ пред тях. Тук отново се използват различни по вид причастия, срещат се различни съществителни имена, предлози и местоимения, липсват съюзи, а в края на фразата не е обозначено къде трябва да отидат влъхвите.

32. Парафраза

Ягичев препис л. 28 б тогаⷣ оу̇вѣдѣ и̇родъ ꙗ̇ко порѫгань бьіⷭ ѿ вльховь · и̇ раꙁьгнѣва сѧ · и̇ посла оу̇бьіи̇цѫ гл͠ѧ и̇мь · и̇ꙁбити всѧ младен'цѫ · и̇же сѧть по двою̇ лѣтоу ·
Зографски препис гл. 22 стр. 62 Тогда ви́дѣ и҅рѡⷣ ꙗко порѫганъ бьіⷭ ѿ вльхѡвь, разьгнѣвавсѧ посла̀ вѡ́ѫ своѫ̀ гл͠ѧ и҅мъ и҆зби́ти въсѧ дѣти ѿ двою лѣтꙋ и҆ нижьше.
Мариинско евангелие Матей 2:16
тъгда иродъ видѣвъ ꙗко порѫганъ бьіⷭ ѿ влъхвъ. разгнѣвавъ сѧ ꙁѣло. и пославъ изби всѧ ѡтрокьі сѫщѧѩ въ виѳлеѡмѣ и въ всѣхъ прѣдѣ(лѣ)хъ ѥгѻ. ѿ двою лѣтоу и ниже по врѣмени ѥже испьіта ѿ влъхъвъ.
Добромирово евангелие Матей 2:16 липсва
Зографско евангелие Матей 2:16 липсва

Тук парафразата се състои в:

  1. промяна в словореда – в началото на фразата в преводите на Протоевангелието глаголът стои на второ място, а съществителното име, към което се отнася, е след него. В евангелския превод съществителното име е на второ място, а глаголът на трето. Синтактични цялости от ранния евангелски превод не се споменават и в двата превода на Протоевангелието. В края на посочената фраза е поместена част от евангелския превод в среднобългарския превод на Протоевангелието, а старобългарския превод на Протоевангелието тази част не е спомената;
  2. промяна на лексиката – среднобългарският превод на Протоевангелието пази същия глагол, който използва ранният евангелски превод. Старобългарският превод на Протоевангелието използва различен глагол – вместо старобългарския глагол видѣти използва оувѣдѣти. В преводите на Протоевангелието е вметната лексема, чиято употреба не се изисква от текста на евангелието, тъй като фразата е различна. В ранния превод на Протоевангелието думата е оубиица, а в среднобългарския превод – вои. Думата отрокъ се използва от евангелския превод, докато в старобългарския превод на Протоевангелието е употребена лексемата младьньць, а в среднобългарския превод стои дѣти;
  3. промяна в граматиката – изразява се в промяна на глаголните форми – в архаичния евангелски превод се използва минало деятелно причастие първо, в двата превода на Протоевангелието – прост аорист – видѣвъвидѣ в старобългарския превод на Протоевангелието и оувѣдѣ в среднобългарския превод на Протоевангелието. В евангелския превод се използва сегашно деятелно причастие – сѫщѧѩ, а в старобългарския превод на Протоевангелието се употребява относително местоимение и спрегнат глагол – иже сѧтъ, или с други думи – с подчинено изречение. В среднобългарския превод на Протоевангелието тази част липсва;
  4. промяна във фразата – в преводите на Протоевангелието заповедта на Ирод е предадена с пряка реч, за разлика от евангелския текст.

33. Цитат (клише)

Ягичев препис л. 28 б и̇ вьꙁѧ ѡ̇трочѧ · и̇ повить и̇ ськрьі е̇ вь ꙗ̇слѣхьволоуꙗ̇хь ·
Зографски препис гл. 22 стр. 62 и҆ прї'м о҆тро́чѧ и҆ пови́ть ѐ̏ и҆ полѡ́жї е въ ꙗ҅сле ⷯ вѡлѡ҅вь.
Мариинско евангелие Лука 2:7
ꙇ роди сн҃ъ свои пръвѣнецъ. ꙇ повитъ і. ꙇ положи и вь ѣслехъ.
Добромирово евангелие Лука 2:7 и роди сн͠ь свои прьвѣнець. и повить и. и положи и вь ѣслехь.
Зографско евангелие Лука 2:7 ꙇ҅ роди с͠нъ своі пръвѣньць· ꙇ҅ повитъ і· ꙇ҅ положи і вь ѣслехъ·

Вж. №2. Тук цитатът се пази в среднобългарския превод на Протоевангелието. В евангелския превод се използва прьвѣньць за гр. πρωτοτόκος, а в преводите на Протоевангелието отрочѧ за гр. παιδίον, τό. Според речника на Срезневски и речника на Цейтлин и др. едно от гръцките съответствия на отрочѧ е гр. παιδίον, τό, а прьвѣньць превежда гр. πρωτοτόκος, ον (Срезневский 1902: II, 765 и 1769; Цейтлин и др. 1994: 424 и 532). В старобългарски прьвѣньць е от мъжки род, а отрочѧ от среден род, което налага промяна на рода на използваното анафорично местоимение.

В гръцкия текст на евангелието се използва глаголът ἀνακλίνω, който на старобългарски се предава с положити. На това място в старобългарския превод на Протоевангелието се появява глаголът съкріти. Това може да се дължи на различен гръцки оригинал.

Единствено в преписа на старобългарския превод на Протоевангелието се използва формата на съществителното име ꙗсли за местен падеж по склонението на о-основи, докато на останалите места формата на съществителното име е по ĭ-основи.

34. Парафраза

Ягичев препис л. 29 а ꙗ̇ко крьвь неповин'нѫѫ̇ пролѣе̇ши · при дверехъ цр͠кве гн͠ѫ и̇ кь свѣтоу ·
Зографски препис гл. 23 стр. 62 ꙗко неповиннѫ крьвь излїваеши въ прѣⷣверїохъ цр͠к(в)е гн͠ѧ. и҆ прѣ ⷣ за́вѣсоѫ ꙋ҆бїенъ бьіⷭ захарі́а,
Мариинско евангелие Матей 23:35 да придетъ на въі вьсѣка кръвъ праведъна. проливаема на землѭ. отъ кръве авела праведънааго. до крьве захариѩ с҃на варахиина. егоже оубисте междю цр҃квиѭ и ол҄таремь.
Добромирово евангелие Матей 23:35 липсва
Зографско евангелие Матей 23:35 да придетъ на въі вьсѣка кръвъ праведника проливаема на земѭ отъ кръве авела праведънаго до кръве захариѧ с͠на варахиіна· егоже о᷃убисте междю ц͠рковиѭ и олтаремъ·

В този случай разликите между преводите на Протоевангелието и евангелския превод са:

  1. словоредни – старобългарският превод на Протоевангелието е по-близък до евангелския превод, тъй като съществителното име кръвь стои пред прилагателното име;
  2. лексикални – старобългарският превод на Протоевангелието и евангелският превод използват глагол с една и съща представка, но различен по вид – проливати в евангелския превод и пролити в ранния превод на Протоевангелието, докато среднобългарският превод на Протоевангелието използва същия глагол, но с различна представка – изливати. Последователно двата превода на Протоевангелието използват лексемата неповиньнъ, а ранният евангелски превод си служи с правьдьнъ. Това се дължи на различни гръцки думи в текста на Протоевангелието и в текста на евангелието. На мястото на гр. ἀθῷος, ον стои неповиньнъ, а за гр. δίκαιος [ῐ], α, ον, ος, ον стои правьдьнъ. Според речника на Срезневски и според речника на Цейтлин и др. един от вариантите за превод на гр. ἀθῷος, ον е неповиньнъ, а гр. δίκαιος [ῐ], α, ον, ος, ον се превежда с правьдьнъ (Срезневский 1902: II, 406 и 1360-1361; Цейтлин и др. 1994: 370 и 497);
  3. граматични – евангелският превод използва сегашно страдателно причастие – проливаема, докато двата превода на Протоевангелието използват спрегнат глагол в сегашно време. Старобългарският превод на Протоевангелието си служи със сложна форма на прилагателното име – неповинѫѫ, докато среднобългарският превод на Протоевангелието и евангелския превод използват проста форма.

35. Цитат

Ягичев препис л. 29 б и̇ сташѧ ѥ̇реи̇ѥ̇ чаѫ̇ще цѣлованиꙗ̇ ѥ̇го ·
Зографски препис гл. 24 стр. 62 и҆ сташѫ сщ͠енници жⷣѫще захарі́ѫ е҆же цѣлѡвати е҆го
Мариинско евангелие Лука 1:21 ꙇ бѣшѧ людье жидѫще захариѩ.
Добромирово евангелие Лука 1:21 и бѣшѧ людие жидѫще захариѧ.
Зографско евангелие Лука 1:21 ꙇ҅ бѣшѧ л҄юдье жидѫште захариѩ·

В този случай среднобългарският превод пази евангелския цитат, докато в старобългарския текст фразата е различна. Преводите на Протоевангелието използват една и съща граматична форма – сегашно деятелно причастие от два лексикално различни глагола – чаꙗти и жьдати, които имат едно и също значение.

36. Парафраза

Ягичев препис л. 30 а и̇ въꙁьіде жрѣби на семеѡ̇на · семоу бѣше ѻ̇бѣщан'но дх͠омь ст͠ьімь · не видѣти с'м͠р'ти · доньдеже видить хаⷭ вь плъти ·
Зографски препис гл. 24 стр. 63 и҆ паде жрѣбїи на сїмеѡна. емꙋже бѣ ѡ҆бѣщано дх͠ѡмъ ст͠ьімъ не видѣти съмръти прѣжеⷣ даже видѣти х͠а г͠а.
Мариинско евангелие Лука 2:26 бѣаше емоу отъвѣщано дх҃мь ст҃ъімь. не видѣти съмръти прѣжде даже видитъ х҃а гн҃ѣ.
Добромирово евангелие Лука 2:26 и бѣ емоу речено д͠хмь ст͠ьіимь. не видѣти сьмрьти. прѣжде даже видить х͠а гн͠ѣ.
Зографско евангелие Лука 2:26 ꙇ҅ бѣ емоу отъвѣштано д͠хомь с͠тъꙇмь· не видѣти съмръти· прѣжде даже видитъ х͠а г͠нѣ·

Тук разликите между двата превода на Протоевангелието и ранния превод на евангелието са:

  1. лексикални – в началото на фразата в старобългарския превод се използва показателно местоимение за означаване на близки предмети сь, а в евангелския превод и в среднобългарския превод на Протоевангелието анафорично местоимение. Глаголът, който се използва в евангелския превод означава „отговарям“, а глаголът в преводите на Протоевангелието – „обещавам“, но формата – сегашно деятелно причастие, е запазена. Съюзът прѣжде даже се пази в текста на среднобългарския превод на Протоевангелието, а в старобългарския превод на Протоевангелието се използва – доньдеже. В старобългарския превод е включено уточнение в края на фразата, където се казва, че Христос ще бъде видян „в плът“. В текста на евангелието и в среднобългарския превод на Протоевангелието това не се споменава;
  2. граматични – в среднобългарския превод на Протоевангелието се появява инфинитив на глагола видѣти, докато в старобългарския превод на Протоевангелието и в архаичния превод на евангелския текст стои форма за сегашно време в първо лице единствено число на същия глагол. След него се използва съществително име в родителен падеж за означаване на одушевени предмети вместо винителен падеж;
  3. словоредни – в преводите на Протоевангелието местоимението в началото на фразата е поставено пред глагола, докато в текста на евангелието то стои между спомагателния глагол и пълнозначния глагол.

Изводи

От направения преглед могат да се направят следните изводи:

  1. По отношение на евангелските цитати и парафрази среднобългарският превод на Протоевангелието стои най-близо до ранния превод на евангелския текст. Старобългарският превод на Протоевангелието е по-свободен, което вероятно се дължи на това, че гръцкият оригинал е създаден по време, в което все още не се е натрупала традиция при използването на евангелския текст, която да упражнява авторитет при написването на средновековни текстове, както и при превеждането им на славянски, а и на други, езици;
  2. За да се види дали преводачът или преписвачът е схващал евангелските цитати като такива, е необходимо да се направи сравнение между гръцките оригинали и славянските преводи, но това остава като цел на следващо изследване;
  3. Целият текст на Протоевангелието на Яков се основава на известни евангелски събития, които се парафразират и не се въвеждат като цитати. Като се има предвид, че този текст е ранен – появява се, когато евангелският канон все още не е окончателно оформен и не се е натрупала традиция, която да упражнява авторитет, и се вземе под внимание фактът, че текстът е широко разпространен, то вероятно традицията на писане на текстове след написването на Протоевангелието се е повлияла от принципите, по които е изграден този текст. Това несъмнено го прави значим при изследването на въпроса за съотношението между авторски текст, цитат и библейски текст в ранната византийска и славянска писменост.

Цитирана литература

Бояджиев, Ж. авт, 2003. Прощални думи за Еухенио Косериу. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 28(1), с-ци142–144.

Иванова, Д. авт, 2009. В памет на Емил Кудличка. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 34(3), с-ци163–165.

Лавровъ, П. авт, 1899. Апокрифические тексты. Санктпетербургъ: „Типография императорской академий наук“, Санкт-Петербург: Типография императорской академий наук.

Станчев, К. авт, 2003. Библейски цитати. В Д. Петканова, ред Старобългарска литература : Енциклопедичен речник. Велико Търново: Абагар, с-ци 66–67.

Срезневский, И.И. авт, 1893. Материалы для словаря древнерусского языка по письменным памятникам, Санкт-Петербург: Типография Императорской Академии наук.

Срезневский, И.И. авт, 1902. Материалы для словаря древнерусского языка по письменным памятникам, Санкт-Петербург: Типография Императорской Академии наук.

Срезневский, И.И. авт, 1912. Материалы для словаря древнерусского языка по письменным памятникам, Санкт-Петербург: Типография Императорской Академии наук.

Христова, Б. авт, 1992. Протоевангелието на Яков в старата българска книжнина, София: Издателство на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

Христова, И. авт, 2007. За закона и благодатта, за Луната и за Слънцето. В Реката на времето. Сборник статии в памет на проф. Людмила Боева. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", с-ци 61-70.

Ягич, В. авт, 1883. Мариiинское четвероевангелiе съ примечанiями и приложенiями : Памятникъ глаголической письменности, Санкт-Петербургъ: Императорская Академiя Наук . Available at: https://yadi.sk/d/ZkeXF7261hNd1 [Отворен на 18.05.2014AD].

Badurina-Stipčević, V. авт, 2006. Dvije verzije hrvatskoglagoljskoga Protoevanđelja Jakovljeva. В Л. Тасева, ред Многократните преводи в Южнославянското средновековие. София: Горекс Прес, с-ци 199–210.

Nestle, E. & Aland, K. ред-ри, 2012. Novum Testamentum Graece, Stuttgart: Deutsche Bibelgeselschaft. Available at: http://www.nestle-aland.com/en/read-na28-online/ [Отворен на 20.05.2014AD].

Tischendorf, C. авт, 1853. Evangelia Apocrypha, Lipsiae: Avenarius et Mendelssohn.

Година: 
2013
Книжка: 
3-4
Рубрика в списание Littera et Lingua: