„Вселената е крайна и все пак няма граници“: Ранният опит на физиката от „Книгите на Поликаров“ и литературното творчество на късния Цветан Марангозов. Есета
Littera et Lingua Series Dissertationes 12
Тези есета разказват за плетеницата от връзки между три различни области: литература, научна популяризация и знание за модерната физика. Това са общите понятия, чрез които бих искала да представя един съвсем конкретен пример от българската култура от един също така конкретен исторически момент – обратът в модерния свят от края на 1940-те.
Теми, свързани с физичната наука, рядко се обсъждат по повод прояви на нашата култура. До тях ме отведе литературното творчество на Цветан Марангозов от 1990-те насетне, в което авторът често споменава за първото запознаване с модерната физика от „книгите на Поликаров“ през юношеските години. За Цветан Марангозов темата за физическата реалност и за науката влиза в една лична археология, която е започнал с поезията, драмите и есетата си и която бих нарекла по всеобхватност „романова“. Чрез всяко едно от тези есета ще се опитам да разкажа епизоди от този роман за срещата на аз-а с необозримостта на физичното.
Текстът в PDF формат
(5,2 мб)