Skip to content Skip to navigation

Вселената е крайна и все пак няма граници ...

Littera et Lingua Series Dissertationes 12

„Вселената е крайна и все пак няма граници“:  Ранният опит на физиката от „Книгите на Поликаров“ и литературното творчество на късния Цветан Марангозов. Есета

Littera et Lingua Series Dissertationes 12

Тези есета разказват за плетеницата от връзки между три различни области: литература, научна популяризация и знание за модерната физика. Това са общите понятия, чрез които бих искала да представя един съвсем конкретен пример от българската култура от един също така конкретен исторически момент – обратът в модерния свят от края на 1940-те.

Теми, свързани с физичната наука, рядко се обсъждат по повод прояви на нашата култура. До тях ме отведе литературното творчество на Цветан Марангозов от 1990-те насетне, в което авторът често споменава за първото запознаване с модерната физика от „книгите на Поликаров“ през юношеските години. За Цветан Марангозов темата за физическата реалност и за науката влиза в една лична археология, която е започнал с поезията, драмите и есетата си и която бих нарекла по всеобхватност „романова“. Чрез всяко едно от тези есета ще се опитам да разкажа епизоди от този роман за срещата на аз-а с необозримостта на физичното.

Текстът в PDF формат

(5,2 мб)

Година: 
2019
Том: 
12