Skip to content Skip to navigation

Фразеологизмите като културен маркер в българската езикова практика на чужденци

Idioms are fixed formulae, which both incorporate and reinforce common attitudes. They are frequently used in colloquial speech. A knowledge of this accumulated folk wisdom, expressed in idioms assumed to be known to all, is a significant component of the linguistic aspect of sociocultural competence. The main aim of this article is to represent the good methodological practices in the process of teaching Bulgarian idioms to foreign students. To ensure that students not only understand the idioms, but also learn to use them, the teacher should present idiom examples in context and use real life, authentic material in order to accelerate the process of acculturation to the new language environment.

Според Общата европейска референтна рамка на езиците комуникативната компетентност се формира от лингвистичната, социолигвистичната и прагматичната компетентност (CEFRL 2001: 123). Социолингивистичната компетентност като компонент от комуникативната се отнася към набора от знания и умения, необходими за успешното справяне със социалните измерения на езика. Тук се включват познанията за лингивистичните маркери, означаващи социалните отношения (поздрави, обръщения, експлетиви), формите за изразяването на учтивост, за изразяването на народната мъдрост (фразеологизмите, пословиците и поговорките) и др.

Настоящата статия разглежда фразеологизмите като етноспецифични маркери с висока фреквентност в разговорната речева практика. Запознаването на чужденците, изучаващи български език, с акумулираното в тези езикови артефакти аксиологическо и културно познание, е основна обучителна задача. Както отбелязва З. Барболова, : „фразеологичните единици трябва индиректно за изказват различни конвенционални констатации и изводи, народната мъдрост като плод на колективното наблюдение, натрупания битово-културен или научен опит и тяхното осмисляне“ (Барболова 2008: 13).

При работата с фразеологизми следва да се отчита тяхната специфика като маркери на културния код на дадена общност. Културният код представлява „система от знаци на материалния и духовния свят, носители на културен смисъл“ (Молхова 2013: 23).

Когато се говори за разговорни фразеологизми в българския език, трябва да се отбележи фактът, че преобладаващата част включва в състава си соматичен елемент. Един от акцентите в настоящото изследването е разглеждането на разговорните фразеологизми с компонент соматизъм, тъй като соматичният културен код има универсален характер, като бъдат потърсени еквиваленти на българските фразеологични единици в английски и руски език.

Също така трябва да се подчертае, че в разговорната реч процесите протичат доста динамично, наблюдава се появата на нови фразеологизми или промяна в значението на вече съществуващи такива. Ще бъдат очертани тенденциите на базата на ексцерпиран материал от Речника на новите думи в българския език (РНДБЕ 2010).

Фразеологизмите функционират в узуалната практика като образни синоними на стилистично и конотативно немаркирани думи. Например оценъчно съответствие на много богат е фразеологизмът червив с пари, на разкрих тайната езикът ми се развърза, на осигурен е – в кърпа е вързан, на подмазвам се – въртя опашка, на инатя се – опъвам се като магаре на лед, на мързелувам, лентяйствам–живея на чужд гръб и т.н.

Във фразеологията е отразена „езиковата концептуализация като особена вербализация на система от идеи, образи и асоциации. Тя е свързана с когнитивни механизми, които ни помагат да разберем както природата на човешкото мислене изобщо, така и трансформациите на смисъла в речевата дейност на всеки езиков колектив“ (Петрова 2008:370).

Гливинская подчертава, че „от гледище на дидактиката фразеологията се явява най-трудно усвояемата област от езика, включително от родния език“(Гливинская 2010:379). Следователно изграждането на подходяща методическа стратегия при преподаването на фразеологизмите е задача с определена трудност.

Фразеологизмите носят семантична оцветеност. Те се характеризират с образност, оценъчност и експресивност. Смисълът на тяхната поява и съществуване в езика е „да изразят отношение, оценка, експресия чрез образността, върху която са изградени“ (Калдиева–Захариева 2013: 16). Поради тази причина се регистрират превалиращо в разговорната реч.

Успешното включване на чужденците в разнообразни комуникативни ситуации и приобщаването им към новата културна среда изисква те да бъдат снабдени с механизми за по-лесното научаване на фразеологичните единици. Най-адекватен способ в тази посока освен търсенето на еквиваленти на родния език, което невинаги е възможно, е представянето на контекста на употреба на съответния фразеологизъм. Пособието на Ел. Хаджиева (Хаджиева и колектив 2013) е пример за добро методическо решение. В книгата са представени авторски текстове (Истории с кучета и деца, Суета, Шапка на тояга), които представят различни фразеологизми, чиито значения трябва да се обяснят, и съответно да се употребят в изречения, т.е. фокусира се върху контекста при функционирането на фразеологичната единица.

Ако все пак се прилага подход, при който се търси еквивалент на фразеологизмите в родния език на чужденеца, трябва да се следват поредица от методически стъпки. Както вече е било отбелязвано, за да се въведе познанието за фразеологичния фонд в обучението, обучаваният „трябва да може да сегментира чуждата за него реч на различни значими, смислово натоварени единици като морфема, словоформа, фразеологическо единство“ (Янкова 2006: 366). Една интересна идея е въвеждането на фразеологизмите да започне със съчетания от типа инат като..., късам нервите, не давам пет пари, държа си езика зад зъбите, обръщам с главата надолу, при които може да се търсят близки съответствия в майчиния език на обучаваните. Ако майчиният език е гръцки или турски, може да се използват следните примери: инат като магаре (бълг.)/инат като коза (тур.), късам нервите (бълг.)/ чупя нервите (гр.).

Интерес представляват фразеологизмите, които са сходни по значение и близки по форма, в български и турски, например. В българския език присъства фразеологизмът простирам се според чергата си (съобразявам се с възможностите си), който носи разговорен стилистичен оттенък. Най-близкото съответствие на турски е фразеологизмът Ayagını yorganına gore uzat (примерът от турски е по Янкова 2006 и означава букв. Простирай краката си според юргана си). В турския фразеологизъм присъства соматичен елемент, а в българския предметен (черга).

В същото време обаче с предимство следва да се представят на чужденците новопоявилите се фразеологизми в езика, както и да се отчитат промените, които могат да настъпят във фразеологичното значение на вече съществуващите фразеологични единици. З. Барболова (Барболова 2008) говори за т.нар. традиционни фразеологизми – това са познати фразеологизми, които може да добият ново значение, нов смислов нюанс.

Кирякова-Динева (Кирякова-Динева 2008) разглежда някои модели при възникването на нови фразеологични единици. Важно е да се отбележи процесът на модификация, при който е налице разширяване или размяна с допълнителни компоненти. Например: едно към едно – едно към гьотере, мели ми устата–работи ми ченето, цепя косъма на две – цепя басма. От примерите става видно, че модифицираният модел се характеризира със разговорна стилистична окраска.

Начините за поява на нови фразеологизми са подробно представени в статията на Стефка Георгиева (Георгиева 2011). Същественото тук е да се подчертае, че авторката обособява сферите и тематичните области, в които възникват неологизми сред фразеологизмите: бит (разпределям баницата, спирам/врътвам кранчето, заиграва метлата, спускам чадър), театър (разизгравам спектакъл), кино (зад къдър), музика (играем на тънката струна на някого) цирк (пускам някого на арената), икономика (пера пари, финансова акула) военно дело, техника (изгоряха ми бушоните), математика (допирни точки), спорт (от един отбор сме, бия дузпата някому, вдигам летвата) (Георгиева 2011: 165).

Следователно преподаването на фразеологизмите следва да се насочи именно към неологизмите сред тях, още повече, че те особено динамично се използват в разговорната реч или в медийната, когато се цели стилът да се доближи до разговорния (колоквиализация). Създаването на по-обективен набор от примери, които да бъдат използвани в обучението, може да стане чрез прилагането на корпусно търсене.

В рамките на разговорната реч действат две тенденции: многословие, излишество от една страна, и кондензация на езиковите средства, от друга (Ликоманова 1995: 116). Например на фонетично равнище изявата на тенденцията към излишество се изразява в удължаването на гласните (голяяма работа), а тенденцията към иконимия се проявява в случаите на засилена вокална и сричкова редукция (кво от тва). Употребата на фразеологизмите е изява на втората тенденция – към езикова икономия, защото въпреки че формално фразеологизмът се състои от повече елементи, фразеологичното значение е цялостно, комплексно, сборно. За носителите на езика се явява доста по-лесно с употребата на фразеологизъм да охарактеризират ситуацията, вместо подробно да обясняват. Например шефът казва на служителя си Иван: Иване, подкарал си я през просото! Подобна асерция предполага имплицитна информация (Иван е бил небрежен и нехаен към задълженията си, не се е справял добре с поставените задачи, не е влагал достатъчно усилия за постигането на резултати). Тази информация се съдържа в кондензиран вид във значението на фразеологизма карам през просото.

От гледна точка на изпълняваните функции и сфери на употреба фразеологизмите се поделят на две големи групи: разговорни и книжни. Междинно звено заемат т.нар. междустилови фразеологизми (използват се както в разговорната реч, така и другите сфери на общуване) (Фомина 1990: 359) (Кохтев, Розенталь 1990: 7).

Разговорните фразеологизми се използват в предимно в разговорната сфера на общуването, но се срещат в публицистичната сфера, както и в художествените текстове, при представянето на актантната структура, в диалози между персонажите, за да се придаде автентика и колорит, да се наподобят моделите на устното общуване.

Като примери за фразеологизми с разговорен характер в руския език може да се посочат:

днём с огнём не найти (много трудно)

Он человек опытный, другого такого днём с огнём не найдёшь.

душа в душу (задружно, в съгласие)

Прожили старик со старухой всю долгую жизнь душа в душу.

жить чужим умом (придържам се към чужди възгледи и убеждения, не съм самостоятелен в своите действия и постъпки)

Соглашаться во всём с разумным человеком это ещё не значит жить чужим умом.

заблудиться в трёх соснах (не мога да намеря изход, дори когато това е лесно)

Странный ты человек: прекрасно разбираешься в самых сложных вещах, а в этом простом деле вдруг заблудился в трёх соснах, - сказал мне мой старший брат.

заваривать/Заварить кашу (започвам сложно или неприятно начинание, забърквам каша)

Ты сам затеял это дело, что называется, заварил кашу, сам её и расхлёбывай,-сказал мне отец.

заговаривать зубы (поставям в заблуждение, измислям)

Ты не отвлекай меня посторонними разговорами от главной темы, зубы мне не заговаривай,-сказал мой приятель

заткнуть за пояс (превъзхождам някого, слагам в малкия си джоб)

В эту минуту спортсмен почувствовал себя способным заткнуть за пояс всех своих соперников.

не покладая рук (работать, трудиться) (усърдно работя, запретвам ръкави)

Весь год мы работали не покладая рук и поэтому добились хороших результатов.

С особена фреквентност са разговорните фразеологизми с компонент соматизъм (част от човешкото тяло). В близкородствен език като руския са налице еквиваленти на българските фразеологизми. Например:

не излиза от главата

не выходить из головы

блъскам си главата

ломать голову

мотая се в краката

путались под ногами

водя за носа

водить за нос

не вижда по-далеч от носа си

не видеть дальше своего носа

познавам някого като петте си пръста

как свои пять пальцев

изнасям на плещите си

вынести на собственных плечах

минавам/мина покрай ушите

пропустить мимо ушей

с крайчеца на ухото (чувам)

слушать краем уха

нося на ръце

носить на руках

оставам с пръст в уста

оставаться/остаться с носом

без да си мръдна пръста

палец(пальцем) о палец не ударить

говорим на различни езици

говорим на разных языках

махвам с ръка

махнуть рукой

Съществуват сходни фразеологизми със соматичен компонент в български и неродствен език като английски. Примерите за английския език са ексцерпирани от издания на два речника (Cambridge International Dictionary of Idioms 1998 и Oxford Dictionary of English Idioms 1993):

затварям си очите/close one's eyes to smth

държа под око /keep an eye on smblsmth

музика за ушите ми/ music to smb's ears

стените имат уши/ walls have ears

въртя някого на малкия си пръст/ twist wind smb around one's little finger

на една ръка разстояние/ (close,near) at hand

подавам ръка на някого/ give smb a hand

от глава до пети/ from head to toe

излиза от главата/ get/take smthlsmb out of one's head

пъхам си носа някъде poke/put/stick one's nose in(to) smth

под носа на някого/ under smb's nose

Е. Недкова предлага типология на фразеологизмите в българския език с оглед на тяхната стилова и речева специализация: разговорни, диалектни, просторечни, книжни, жаргонни, народнопоетични (фолклорни) (Недкова 2009а: 46). В обсега на интерес в настоящото изследване попадат разговорните като: свивам си опашката, накривявам си шапката, кривя си душата, чудо голямо и др., както и жаргонните, които поради засилената си експресивност проникват в разговорната реч за сметка на изолирането им като проява на специалния език на определена социална група.

Жаргонните фразеологизми имат преобладаващо пейоративен характер, т.е. с тях се предава предимно отрицателна оценка на номинирания обект по отношение на неговите инхерентни признаци: външен вид, качества, действия, реакции. Е. Недкова прави извод, че превалиращият брой жаргонни фразеологизми се отнася към темата човек и предлага следния модел за тяхното класифициране (Недкова 2009б: 125-126):

Характеризиране на външния вид на човека:

едно джезве кокали, мия си краката в епруветка (много слаб човек)

минавам прав под масата, кинт и петдесет с вдигнати ръце (много нисък човек)

развълнуван диригент, като разплетена дамаджана, гръмнал бойлер (много рошав човек)

Качества на човек:

въздух под налягане, пълен гипс, ни приема, ни предава (много глупав човек)

гола вода, аква нула (негоден за нищо човек)

поразяващата ръка, Левчо Ръков (несръчен, некадърен човек)

Състояния или чувства:

хванал Господ за шлифера (възгордял се човек)

пада ми перде (изпадам в ярост)

Действия:

показвам перки (перча се)

правя на пет стотинки (подигравам, осмивам)

вдигам мерника на някого (нарочвам някого)

връзвам тенекия (не отивам на уговорената среща)

Както бе отбелязано, жаргонните фразеологизми все повече напускат сферата на социолекта и навлизат в разговорните практики. И тъй като колоквиализацията е иманентна черта на медийния език, навлизат и в редица медийни текстове. В такъв случай те също следва да бъдат влючени при преподаването на фразеологичния фонд на чужденците.

Чуждестранните студенти се срещат с множество медийни текстове, в които присъстват редица фразеологични единици. Работата с текстове, функциониращи в медийния дискурс, както и със съвременната българска проза, затруднява изучаващите български език, тъй като често пъти присъстващите там фразеологизми не са отразени в учебните речници. Гливинская (Гливинская 2010) дава пример с фразеологичната единица щракаме с пръсти, регистрирана в интервю, публикувано в брой на вестник „Труд“ от 2005 г. Този фразеологизъм присъства в Българско–руския речник от 2003 г. само с основното си, пряко значение, което на руски се предава с щелкать с пальцами, но липсва указание за фразеологичното значение и неговото обяснение.

Както отбелязва Д. Благоева, процесът на колоквиализация в българската неология намира израз също така в появата на множество нови разговорни фразеологични единици. Немалка част от тези нови фразеологизми намират широка употреба в езика на съвременните медии. Ще бъде приведен списъкът на Благоева: обръщам палачинката ‘променям коренно поведението си, действията си или отношението си към нещо’, избивам (изтрепвам) рибата ‘предизвиквам силна изненада с някакво свое действие или изказване’, въртя геврека ‘шофирам’, врътвам (затварям) кранчето ‘преустановявам отпускането на финансови средства или предоставянето на финансови облекчения за някого’, дръпвам (врътвам) шалтера ‘прекратявам съществуването или дейността на нещо’, пращам (изпращам, поставам, слагам) във фризера преустановявам определена дейност или функционирането на нещо за известен период’, изваждам от фризера ‘възстановявам нещо или подновявам някаква дейност’, изтупвам (изваждам) от нафталина ‘предлагам, лансирам отново забравени от обществото идеи, проекти и др.’, яхвам метлата ‘силно се ядосвам, разбеснявам се’ и ред други.

В Речника на новите думи в българския език (РНДБЕ 2010: 7) появата нов смислов нюанс, на ново значение се нарича „семантично обновление“. Прегледът на словника на речника позволява да се направи извод, че обозначените като неологизми сред фразеологизмите имат разговорна стилистична окраска и са оформени с оглед спецификата на българската културна среда. Сред тях се нареждат: вдигам/вдигна адреналина, бизнес ангел, мутренски барок, червен барон, удрям/ударя бингото, бунт на мравките, бели якички, във вакуум, преяждам/преям с власт, влизам/вляза в час, връх на айсберга, гласувам с краката си, горещ стол, давам/дам рамо, дръпвам/дръпна шалтера, една идея (обикновено в съчетание с наречие или прилагателно за означаване на малко по-висока степен на признак, означен от следващото прилагателно или наречие) данъчен оазис, избивам/избия рибата, извадя/изваждам на светло, извивам/извия ръцете, на изкуствено дишане, медиен комфорт, напредвам/напредна с материала, опъвам/опъна чадър, успокоявам/ успокоя топката, светлина в края на тунела, хвърлям/хвърля в шах, яхвам/яхна вълната (възползвам се от някаква ситуация за постигането на определена цел)

И така, при разработването на модел за преподаването на фразеологизмите следва да се постави акцент върху неологизмите сред фразеологизмите, като се положат в контекст. Ще бъдат разгледани някои от ексцерпираните от РНДБЕ примери за неологизми сред фразеологизмите, които имат разговорен характер, като яхвам вълната (възползвам се от някаква ситуация за постигане на определена цел), избивам рибата (изненадвам извънредно силно другите, като извършвам или казвам нещо неочаквано или необичайно), бизнес ангел (частно лице, което инвестира във високорискови иновационни проекти или стартиращи предприятия), давам/дам рамо (подкрепям някого, нещо). Една възможност е при преподаването примерите да бъдат подбирани от обучителя от форуми, информационно-новинарски и развлекателни сайтове, тъй като именно там се проявяват най-новите тенденции в речевите практики, и по-специално при фразеологизмите. По този начин могат да бъдат онагледени новите значения, които придобиват фразеологичните единици.

Приведените примери са от форуми и новинарски сайтове, като е запазен автентичният правопис:

Сега социалдемократическите партии ще преценяват дали да обръщат курса още по-наляво и да се опитат да яхнат вълната на общественото недоволство, издигнало СИРИЗА на власт. Алтернативата за придържане към ортодоксални бюджетни политики крие риск те да бъдат пометени от бунтарските популистки партии в отговор на високата безработица и сриващия се стандарт на живота.

https://www.dnes.bg/redakcia/2015/01/27/tradicionnite-levi-v-evropa-obyrkani-sled-pobedata-na-siriza.252629

А когато си посредствен политик, яхнал случайно вълната на хорското недоволство, и непредлагащ на хората нищо друго освен "лесни" и популистки решения, да правиш скандали около себе си е едно от малкото неща които ти държат висок рейтинга ...

https://forum.xnetbg.net/index.php?topic=1389.msg21559#msg21559

Ресторантьор в Созопол изби рибата, след като таксува клиент с по 20 лева за …”резервиран стол!”. Читател на Флагман.бг изпрати уникална касова бележка, която показва докъде е достигнала изобретателността на родните ресторантьори.

https://www.flagman.bg/article/134800

Дейността на бизнес ангелите е процес, който се развива и наблюдава в Европа, като основен елемент не само на източник на финансиране на стартъп компании и млади предприемачи, но и като база за развитие на ноу-хау, мрежа за развитие от контакти и чрез менторство, което упражняват компаниите.

https://www.investor.bg/bloomberg-tv/461/a/kakyv-e-stimulyt-na-biznes-angelite-da-finansirat-startypi-238803/

Здравейте, 
Имаме нужда от помощ. Разработихме много голям сайт, включващ апликации за Android, iOS и Win 8, но ни трябва финансиране за развитието му. Не искаме да кандидатстваме през Eleven и LaunchHub, нито през Earlybird. Трябва ни среща със сериозен Бизнес ангел, инвестиращ в технологични проекти, или човек с фонд за дялови инвестиции. 

https://www.predpriemach.com/threads/Лист-с-бизнес-ангели-инкубатори-и-фондове-за-дялови-инвестиции-в-България.50283/

Салма Хайек даде едно рамо на Хали Бери. Ще ѝ помага в битката за попечителството на Нала. Хали Бери, която планира да се премести да живее във Франция е получила подкрепата на своята колежка Салма Хайек за действията си. Проблемът е, че бащата на дъщерята на Хали – Габриел Обри е подал декларация в съда, с която се противопоставя на преместването на детето в Европа.

http://www.tialoto.bg/a/119-novini/23806-salma-haiek-dade-ramo-na-hali-beri/

***

Във връзка с актуалността на фразеологичните единици като един от основните маркери на разговорната реч и във връзка с това, че усвояването им затруднява изучаващите български език, беше изготвен корпус анкети, също и интервюта, коментари и спонтанни съобщения (устни и писмени) на не-носители на българския език, чрез които да се направи типологизация на основните допускани грешки и съответно да се предложат различни модели за тяхното преодоляване.

Тук ще представим анкетите, отразяващи проблемното усвояване на т.нар. „специфични“ изрази и фрази:

1) първата съдържа 4 въпроса, чийто фокус е значението на българските фразеологизми, техните синоними и употреба;

2) във втората анкета са представени две ситуации, образци на съвременната българска езикова ситуация, и се изисква от участниците в анкетата след прочитането на съответните текстове да напишат адекватния еквивалент на българския фразеологизъм в родния им език, като посочат разликите в значенията им, ако има такива. Освен това за да се разбере как са усвоили значенията на българските фразеологизми, да ги употребят в свои микродиалози или изречения;

3) в третата анкета задачата е да се интерпретира значението на няколко български фразеологизма, съдържащи един и същи елемент, да се напишат съответните им преводни аналози в родния език на обучаваните и да се обяснят разликите в значенията им.

Същевременно една от целите на анкетата е да се обърне внимание на експериментално нов механизъм от психолингвистична гледна точка за по-лесно възприемане на чуждите фразеологични единици.

В анкетното изследване са включени чуждестранни студенти от различни хуманитарни специалности, докторанти и специализанти от Софийския университет с ниво на езикова компетентност среднонапреднали и напреднали. Общият брой им е около 80. Участниците в изследването условно са разпределени в четири контролни групи:

1) славянска група или носители на славянски езици, като се имат предвид руски, полски, чешки, словашки и сърбохърватски език;

2) западна група или носители на английски, немски, френски, испански и италиански език;

3) балканска група или носители на гръцки, турски, румънски и албански език;

4) източна група или носители на китайски, корейски, виетнамски и японски език.

Особен интерес представлява групата на етническите българи - билингви от Украйна и Молдова, които чрез речевото си общуване отнасяме почти изцяло към носителите на българския език, като същевременно се отчита продължителността на периода, в който са пребивавали в българска езикова среда и който определено влияе на съвременната им разговорна практика.

Анкета № 1

По първия въпрос – да се обясни значението на подбрани български фразеологизми, типични за ежедневните ситуации, резултатите от анкетата в славянската група показаха следното:

90% от значенията бяха обяснени правилно. Определено колебание беше регистрирано при два от фразеологизмите – „въртят ме на шиш“ и „изправям се на нокти“. При първия с предложеното значение „разиграват ме, изиграват ме“ или „подиграват се с мене“ става ясно, че тази фразеологична единица е трудна за разбиране или грешно усвоена и поради това употребата ѝ в различни типове текст от страна на анкетираните е неправилна.

Подобна е ситуацията и с „изправям се на нокти“. Предложени са значенията „страхувам се, изнервям се, страх ме е от нещо, защитавам се“, в резултат на което отнасяме тази фразеологична единица също към слабо познатите.

По втория въпрос от анкетата задачата беше да напишат кратко съчинение с фразеологизъм, избран от тях. Всички участници се спряха на най-популярния (според тях) фразеологизъм, за чието значение нямат колебание и е строго дефинирано. Предпочетеният фразеологизъм е „чашата преля“.

Третият въпрос от анкетата се отнася до синонимията на фразеологичните единици. Студентите представиха следните отговори:

буря в чаша вода – правиш от мухата слон;

въртят ме на шиш – въртят ме на малкия пръст; пекат ме на бавен огън;

две дини под една мишница – който гони два заека, не хваща нито един; да се гониш след два заека;

наострям ухо – наострям слух; давам ухо;

отварям си очите на четири – гледам с четири очи;

девета дупка на кавала – кръгла нула; пето колело на каруцата;

храни куче да те лае – неблагодарност; да прегърнеш змия в пазвата си.

След анализа на посочените отговори се очертава от една страна тенденцията на замяна на един от компонентите на фразеологичната единица с друг (наострям ухо – наострям слух; отварям си очите на четири – гледам с четири очи), а от друга – употребата на синонимен фразеологизъм или израз, отговарящ на значението на изходния (въртят ме на шиш – пекат ме на бавен огън; девета дупка на кавала – кръгла нула, пето колело на каруцата).

Синонимният фразеологизъм на въртят ме на шиш, а именно въртят ме на малкия си пръст, който е със значение „разиграват ме“, е неправилно предложен. Това се обяснява с факта, че поради недоброто познаване и на двете фразеологични единици значенията им се смесват на българска езикова почва. Тук отнасяме и „давам ухо“ със значение „вслушвам се, поддавам се на дадена информация“, посочен за синоним на „наострям ухо“, чието значение не кореспондира с указаното по-горе.

Четвъртата задача предлага ситуация, в която акцентът е върху фразеологизма „трай, бабо, за хубост“. Резултатите показват, че участниците в анкетата, носители на посочените по-горе славянски езици, разбират значението и представят без затруднение еквивалентен превод на родния си език. Например на руски е посочено съответствието „красота требует жертв“. Налага се изводът, че при изучаващите български език, среднонапреднали, обичайна е практиката да се търси не функционално съотносителният фразеологизъм, а значението да се предава със свободно словосъчетание-тълкуване. Това се обяснява с лингвистичната компетентност на участниците, която не покрива оптимално всички комуникативни регистри.

Представителите на балканската група се затрудняват при употребата на фразеологизмите, предложени в задача 1 на анкетата:

въртят ме на шиш – регистрират се най-вече значенията: разпитват мe; когато си под напрежение, а незначителна част отразяват по-обобщеното значение тормозят ме, измъчват ме;

чашата преля – не може да се търпи, всичко е прекалено. Представен е и буквалният превод от турски – ядосан съм, гледам като куб (вследствие на изчерпаното ми търпение, което води и до още едно значение „набирам гняв“в резултат на приключилото ми търпение);

Освен значенията „искам да чуя“, „подслушвам“ на фразеологизма „наострям ухо“, е записано и значението „любопитствам“, което е представено като синоним на „искам да чуя нещо“, но употребено в изречението: „Той често любопитстваше какво става зад стената в съседния апартамент“ смисълът се променя в значителна степен.

Това още веднъж доказва, че особено при функционирането на многозначни фразеологизми, когато съответните значения не са добре усвоени, смесването им при продуциране на текст в чуждия език е често срещано явление.

По втория въпрос от анкетата почти половината от анкетираните представители на балканската група избраха за съчинение популярния фразеологизъм „чашата преля“, другата половина от участниците предпочетоха „храни куче да те лае“, като представените ситуации адекватно отговарят на значението им.

Изборът на тези два фразеологизма потвърждава тезата, че най-фреквентните по отношение на употребата в разговорната реч фразеологизми са добре познати, разбираеми, в резултат на което и предпочитани от изучаващите български език и за тях не е проблем да ги използват в своите текстове (писмени и устни).

Налице е прогнозиран резултат при синонимията на фразеологичните единици (задача 3). Открояват се следните записи:

наострям ухо – слушам, подслушвам, внимавам;

храни куче да те лае – проява на лош човек, подлец е;

чашата преля – кипва ми, време е да се направи нещо;

девета дупка на кавала – почти нищо не зависи от мене; незначителен човек, изостанал е;

буря в чаша вода – кавга, свада;

въртят ме на шиш – изследват ме, питат ме.

В сравнение с проведените анкети с представителите на славянската група тук определено е даден превес на синонимните изрази – свободни словосъчетания, докато при славяните е основна тенденцията на търсене на функционално съответствие в родния език или замяна на един от компонентите на фразеологичната единица с друг, но запазване на цялостната структура на изходния израз. Проявленията на общото значение са изрази с квалификационен характер на качества или оценка на дадена ситуация/явление от рода на: подлец е, изостанал е, кипва ми, време е да се направи нещо, почти нищо не зависи от мене.

Резултатите от четвъртата задача – анализ на фразеологизма „трай, бабо, за хубост“ показаха, че всички разбират значението му, като преводният аналог е свободно словосъчетание, съдържащо оценки и препоръки с цел да се представи ситуацията за позната, от която могат да се направят определени изводи, срв. не прекалявай с грижата за външността си; трябва да имаш търпение, за да се случи нещо хубаво; не предпочитай добрия външен вид пред удобството.

Степента на познаване значението на предложения фразеологизъм е висока, което неминуемо се отразява на резултатите на участниците от източната група, съвпадащи почти изцяло с тези от славянската група. Напр. С. Н. от Южна Корея обяснява значението на фразеологизма „трай, бабо, за хубост“ по следния начин: „красотата иска жертви като например – търпение, постоянство и грижи. Л. Х. от Китай прибавя към обяснението на значението на фразеологизма и следното: „трябва да пострадаш и да жертваш нещо, за да бъдеш красива и привлекателна”. Даден е като пример и следното изречение: „Тези обувки са толкова красиви, но и много неудобни, но ще ги нося, какво да се прави … модата го изисква”.

Географската близост, историческите събития, както и социалният и културният развой са оказали влияние и на гръцката и на българската фразеология. Поради това в много случаи могат да се намерят фразеологични еквиваленти в двата езика, срв. ξεχείλισε το ποτήρι (чашата преля), σφίγγω τα δόντια (стискам зъби), γυρίζω την πλάτη (σε κάποιον) (обръщам гръб някому), или пък сходства, при които интерпретацията е възможна именно поради общите механизми на възприемане и предаване на света, срв. γυρεύω ψύλλους στ’άχυρα (досл. търся бълхи в сламата → търся под вола теле), κάθομαι σε αναμμένα κάρβουνα (досл. седя на запалени въглища → пека се на огън), στα κρύα του λουτρού (досл. в студените води на минералния извор → вдън земя), χρυσώνω το χάπι (σε κάποιον) (досл. позлатявам хапчето пред някого → слагам розови очила на някого) (вж. Янисова 2010)

Общото между анкетираните от западната група и източната група е, че независимо дали са с равнище на комуникативна компетентност начинаещи или среднонапреднали, усвояването на българските фразеологични единици задължително преминава през етапа превод на английски език или друг западен език-посредник.

Естествено е в тази ситуация предложените преводни еквиваленти да не са функционално-съответстващите фразеологизми в родния им език, а словосъчетания-тълкуване поради по-слабата им лингвистична и комуникативна компетентност.

На българския фразеологизъм „на куково лято“ представителите и на двете групи дават буквалните преводни съответствията от английски – когато прасетата летят; когато прасетата могат да полетят (срв. българското значение никога или като стане – обади ми се, ирон.).

Поради неправилното разбиране на значението на същия фразеологизъм се регистрира и преводният вариант „почти никога“, което пък отговаря на бълг. „от дъжд на вятър“ с буквален преводен еквивалент от английски „веднъж в синята луна“ - „once in a blue moon”.

Анкета № 2

Във втората анкета при запознаване с представените две ситуации анкетираните трябва да посочат еквивалентите на българските фразеологизми в родния им език, да обяснят значенията им и съответно да отразят разликите.

Всички студенти откриват и подчертават фразеологичните изрази в двете ситуации. По втория въпрос представителите на славянската група обясняват значението на фразеологизма храни „куче да те лае“ без затруднения. Голяма част от тях са написали собствени примери-ситуации като илюстрация и потвърждение на значението на посочения фразеологизъм. Напр. А. Г. пише, че след много години приятелство приятелката ѝ Т. „не протегна ръка в най-трудния момент от живота ми и тогава всъщност осъзнах какво е да храниш кучето, а то да те лае. „Друг пример посочва Т. А., която винаги е помагала на свой състудент с осигуряването на конспекти и литература, а на изпита, когато той е имал възможност да ѝ помогне, само „изсумтя, обърна ми гръб и се премести на друга банка”.

По-голяма част от студентите предлагат и най-адекватния преводен аналог на представените български фразеологизми в родния им език, но не посочват семантични различия, тъй като в значителна степен значенията се препокриват.

Правилно са разбрани значението и употребата на „шапка на тояга“ – използва се, когато човек „не се притеснява от нищо, няма грижи и се чувства свободен”. Представените примери го потвърждават: „След като свърша работа, ще се обадя на приятелите си и шапка на тояга– ще се забавляваме!”.

Резултатите от анкетата сред представителите на западната и балканската група показват, че правилната употреба на българските фразеологични единици зависи дали те са познати предварително. Ако фразеологизмът е непознат, студентите се стараят буквално да преведат съставящите го елементи и едва при анализа на допуснатите грешки започват да търсят преводния аналог в родния си език или английски език, след което представят текстове-ситуации, в които адекватно са включени посочените изрази.

Анкета № 3

Обяснението на значението на голяма част от българските фразеологизми не затрудни особено участниците в анкетата от славянската група, както и представителите на балканската група. Това е в резултат, когато е налице функционирането на съотносими фразеологизми в родния и изучавания език с частично изменение на образността, при което т. нар. „характерни изрази“в чуждата езикова среда не са непознати. От този тип можем да изведем следните фразеологизми с предложенията за преводните им аналози:

виж му ума, та му скрой шапката – дураку закон не писан; с него взятки гладки, что с него возьмешь. (В този случай са интересни отговорите на етническите българи, които утвърждават и „по-разговорните“ еквиваленти на този фразеологизъм – Иванушка дурачок; ума палата; семь пядей во лбу; кладезь знаний.)

Ще посочим и някои от предложенията на представителите от другите групи – например на т. нар. балканска група – „дръж се според акъла му“(Р. М. – Турция), „гледай го, като глух на сватба“ (А. М. – Сирия).

хвърлям си шапката до небето – быть на седьмом небе; быть на вершине блаженства; подобни – светиться счастьем; счастье есть; прыгать до потолка; от балканската група – летя/хвърча от щастие, на седмото небе съм (съвпада с отговорите от славянската група); от източната група – да размахам знамето и да хвърлям цветя (Н. Н. – Виетнам).

свалям шапка на някого – снимать/снять шляпу; почет и уважение; признавать/признать заслуги; склонять/склонить голову перед кем-либо; като „по-разговорна“ форма славяните предлагат смотреть снизу вверх; от балканската група няма изненада – покланям се (К.Т. – Гърция), на някого свалям шапка от уважение; източна група – прекланям/преклоня глава пред някого.

разправяй ги тия на старата ми шапка – рассказывай кому-нибудь другому; только не мне; брось заливать; так я тебе поверил; втирать очки; чепуха на постном масле; балканска група – пей си, колкото искаш (Гърция); говори ми на кюляфа (островръх мъжки калпак – обяснението е на студент от Турция); крокодилите сигурно летят (Сирия); източна група – слънцето изгрява от запад;

падна ми шапката – голова закружится; глаза на лоб полезут; всплеснуть руками; как снег на голову; как гром среди ясного неба; диву даватся; балканска група – останах на място (Гърция); стекоха се горещи води от главата ми надолу, изпаднах в шок, падна ми сърцето от шок; източна група – чувам гръмотевица до ушите си.

По-различно е положението с фразеологизмите „правя се на дръж ми шапката“ и „накривявам/накривя си шапката“, при които студентите се затрудняват в намирането на преводния аналог, тъй като е налице пълна замяна на образността в двата езика, а и разглежданите фразеологизми не се отнасят към най-популярните (на български) по мнението на анкетираните. Но общият смисъл и експресивно-стилистическата характеристика в родния и изучавания език е запазен, поради което отговорите съдържат преди всичко синонимни фразеологични единици или свободни словосъчетания, например:

правя се на дръж ми шапката – валять дурака; прикинуться дурачком; строить дурачка; а също и – пускать пыль в глаза; кривить душой; балканска група – правя се на наивник; източна група – старата лисица е под покривката (кожата) на заека.

накривявам/накривя си шапката – сам себе голова; все равно; меня это не колышет; ездить по ушам; балканска група – не ми пука; кучетата си лаят, животът си върви; източна група – отпускам меча; измивам си ръцете.

Накрая, след обсъждане на резултатите от анкетата, повечето от участниците (предимно от славянската група) споделиха мнението си, че така предложени в група, фразеологизмите с еднакъв елемент в структурата си (в случая „шапка“) са семантично различими и запомнящи се още на българска езикова почва, което неминуемо се отразява и на посочването без колебание на точния им еквивалент в родния език. Именно еднаквият структурен елемент и в същото време разликите по отношение на значението на разглежданите фразеологизми представляват вид провокация за по-лесното им възприемане, респективно функциониране в съответстващ контекст.

Цитирана литература

Георгиева, С., 2011. За характера на фразеологичните неологизми в българския език. In С. Калдиева-Захариева et al., eds. Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София: Академично издателство "Проф. Марин Дринов", pp. 155–162.

Гливинская, В., 2010. Фразеология и дидактика. In Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново: Знак '94, pp. 379–388.

Калдиева-Захариева, С., 2013. Българска фразеология, София: Академично издателство "Проф. Марин Дринов".

Ликоманова, И., 1995. Конференция по лингвистика на текста. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 20(1), pp.92–93.

Петрова, А., 2008. Балканската фразеология – елемент от оста на времето и фрагмент от жив езиков процес. In Балканите – език, история, култура. Международна научна конференция, 13-15 април 2007 г., Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, pp. 370-378.

Янкова, Н. et al., 2006. Използване на някои фразеологизми в обучението по български език като чужд. Научни трудове - Университет по хранителни технологии – Пловдив, 53(2), pp.365–369.

University, C., 1998. Cambridge International Dictionary of Idioms, Cambridge: Cambridge University Press.

Ayto, J. ed., 1993. Oxford Dictionary of English Idioms, Oxford: Oxford University Press.

Година: 
2017
Том: 
14
Книжка: 
1
Дата на публикация: 
14.01.2018