Libri Slavici

Попов, Г., 1980. Стари български ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. In Вековни български езикови традиции. София, pp. 113–116.

Попов, Г., 2003. Химнография старобългарска през IX-X в. In Кирило-Методиевска енциклопедия. София: БАН, pp. 400–414.

Попов, Г., 2005. Езикови аспекти на старобългарския акростих. In Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. По случай неговата 65-годишнина. Велико Търново: Университетско издателство “Св. Св. Кирил и Методий”, pp. 575–585.

Попов, К., 2001. Първи кълнове на любовта в детското сърце. Българска реч, 7(3), pp.51–55.

Попов, К., 1998. Идейно-художествената сила на стихотворението „Кочо“ от Иван Вазов. Българска реч, 4(1), pp.40–42.

Попов, Г., 1985. Авторските подписи на Климент Охридски. Антени, 49(777), p.16.

Публикация в съкратен вариант на доклада, изнесен на Четвъртия международен колоквиум по старобългаристика, София, август 1985

Попов, Г., 1986. Проучвания върху личността и творчеството на Константин Преславски. За буквите. Кирило-Методиевски вестник, 12, pp.6–7.

Попов, Г., 1995. Климент, Константин и Наум зашифроват в стихове имената си. Труд, p.15.

Попов, Г., 1978. Някои текстологични наблюдения върху Битолския триод и други триодни ръкописи. Старобългарска литература, 4, pp.3–20.

Попов, А., 1970. Монограми на българските царе (XIII–XIV в.). In В. Гюзелев, ed. Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Ив. Дуйчев. София: Наука и изкуство.

Попов, Г., 1997. Новооткрит канон на Константин Преславски с тайнописно поетическо послание. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 21(4), pp.3–17.

Попов, Г., 2002. Канонът за св. апостол Андрей от Наум Охридски в Хлудовия празничен миней № 166. In Пѣти достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. София: Боян Пенев, pp. 15–24.

2 илюстрации

Попов, Г., 1981. Плиска-Преслав-Охрид. Новооткрити доказателства за единството на старобългарските школи. За буквите. Кирило-Методиевски вестник, 5, pp.4–5.

Попов, Г., 2007. Каноны на Рождество Христово в древней славянской минейной традиции. In Liturgische Hymnen nach byzantinischem Ritus bei den Slaven in ältester Zeit. Beiträge einer internationalen Tagung Bonn, 7.-10. Juni 2005. Paderborn: Schöningh, pp. 298–315.

Попов, Г., 1986. Константин Преславски. Родолюбие, 10(46), pp.34–37.

Попов, Г., 1992. Към въпроса за ветхозаветните текстове в Триода. Die Slawischen Sprachen, 2, pp.103–120.

Попов, К., 1997. Семантика и фоника на думата кураж. Българска реч, 3(3–4), pp.33–34.

Попов, К., 2014. Преоткриване на поета. Българска реч, 20(1), pp.85-86.

Попов, Г., 1999. Хвална пѣниѣ Константинова (Богоявленски предпразнични стихири на Константин Преславски в руски миней от XII-XIII в.). Старобългарска литература, 31, pp.3–23.

Попов, Г., 1980. Предтечи. Български книжовници в Света гора през първата половина XIV век. За буквите. Кирило-Методиевски вестник, 3, pp.4–5.

Попов, Г., 2003. Триоден фрагмент. In Кирило-Методиевска енциклопедия. София: БАН, pp. 178–180.

Попов, Г., 2005. Богоѣвление ти поѭще Христе славим (Старобългарски Канон за Богоявление). Старобългарска литература, 33-34, pp.13–63.

Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина

Попов, К., 2011. Чудноватите словообразувателни метаморфози на един глагол в българския език. Българска реч, 17(3), pp.59-61.

Попов, Г., 1982. О наличии древнеболгарской гимнографической части в триоди. In Язык и письменность древнеболгарского периода. Москва: Наука, pp. 122–131.

Попов, Г., 1986. Това добро пеене колко е прекрасно. Отечество, 16, p.22.

Search form

Libri Slavici

Pages