Libri Slavici

Попов, Г., 1980. Стари български ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. In Вековни български езикови традиции. София, pp. 113–116.

Попов, К., 2003. Втелява се и втелясва се. Българска реч, 9(1), pp.32–33.

Попов, Г., 2005. Езикови аспекти на старобългарския акростих. In Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. По случай неговата 65-годишнина. Велико Търново: Университетско издателство “Св. Св. Кирил и Методий”, pp. 575–585.

Попов, Г., 1985. Авторските подписи на Климент Охридски. Антени, 49(777), p.16.

Публикация в съкратен вариант на доклада, изнесен на Четвъртия международен колоквиум по старобългаристика, София, август 1985

Попов, Д., 2002. Типология на схващанията за стила. Българска реч, 8(3), pp.32–39.

Попов, Г., 1986. Проучвания върху личността и творчеството на Константин Преславски. За буквите. Кирило-Методиевски вестник, 12, pp.6–7.

Попов, Г., 1995. Климент, Константин и Наум зашифроват в стихове имената си. Труд, p.15.

Попов, Г., 1978. Някои текстологични наблюдения върху Битолския триод и други триодни ръкописи. Старобългарска литература, 4, pp.3–20.

Попов, Г., 1995. Из химнографското наследство на Константин Преславски (Новооткрит трипеснец за предпразненство на Успение Богородично). Palaeobulgarica / Старобългаристика, 19(3), pp.3–31.

Попов, Г., 2002. Канонът за св. апостол Андрей от Наум Охридски в Хлудовия празничен миней № 166. In Пѣти достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. София: Боян Пенев, pp. 15–24.

2 илюстрации

Попов, Г., 2003. Химнография старобългарска през IX-X в. In Кирило-Методиевска енциклопедия. София: БАН, pp. 400–414.

Попов, К., 2012. Книгата – вечен извор на знание. Българска реч, 18(2), pp.5–7.

Попов, А. & Полеганов, В., 2016. Читателят на научна фантастика: опитите за читателска теория на жанра. Littera et Lingua, 13(1). Available at: https://naum.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/2016/13/1/apopov.

Попов, Г., 1981. Плиска-Преслав-Охрид. Новооткрити доказателства за единството на старобългарските школи. За буквите. Кирило-Методиевски вестник, 5, pp.4–5.

Попов, Г., 2007. Каноны на Рождество Христово в древней славянской минейной традиции. In Liturgische Hymnen nach byzantinischem Ritus bei den Slaven in ältester Zeit. Beiträge einer internationalen Tagung Bonn, 7.-10. Juni 2005. Paderborn: Schöningh, pp. 298–315.

Попов, К., 1998. Идейно-художествената сила на стихотворението „Кочо“ от Иван Вазов. Българска реч, 4(1), pp.40–42.

Попов, Г., 1986. Константин Преславски. Родолюбие, 10(46), pp.34–37.

Попов, Г., 1992. Към въпроса за ветхозаветните текстове в Триода. Die Slawischen Sprachen, 2, pp.103–120.

Попов, А., 1983. Палеографска характеристика на археологически находки в Търновската „Велика лавра“. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 7(1), pp.64–74.

Попов, Г., 1999. Хвална пѣниѣ Константинова (Богоявленски предпразнични стихири на Константин Преславски в руски миней от XII-XIII в.). Старобългарска литература, 31, pp.3–23.

Попов, К., 2002. Достойното място на българския език в индоевропейското семейство. Българска реч, 8(1), pp.5–8.

Попов, Г., 1980. Предтечи. Български книжовници в Света гора през първата половина XIV век. За буквите. Кирило-Методиевски вестник, 3, pp.4–5.

Попов, Г., 2005. Богоѣвление ти поѭще Христе славим (Старобългарски Канон за Богоявление). Старобългарска литература, 33-34, pp.13–63.

Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина

Попов, Г., 1982. О наличии древнеболгарской гимнографической части в триоди. In Язык и письменность древнеболгарского периода. Москва: Наука, pp. 122–131.

Попов, Г., 2010. Химнографията на св. Йоан Златоуст в древното славянско ръкописно наследство. In Βυζαντινο-σλαβικά σπαράγματα. Χαριστήριος τόμος στον Ομότιμο Καθηγητή Ι. Ταρνανίδη. Θεσσαλονίκη, pp. 31–43.

Search form

Libri Slavici

Pages