Skip to content Skip to navigation

Лексика и стил в средновековно житие на св. Екатерина на народен хърватски език

Настоящата статия е опит да се приложи статистическият метод при изследването на лексиката на средновековно хърватско житие на св. Екатерина. Авторът прави изчисления само на някои аспекти на лексиката. Тъй като не са му известни други подобни изследвания върху стари хърватски текстове, основна задача на изследването е да даде сравнителен материал за бъдещи проучвания.

The present paper is an attempt to apply statistical methods in investigating the vocabulary of Medieval Croatian Vita of St. Catherine. The author makes calculations only of some aspects of lexis. There are no other known to him similar studies about old Croatian written texts. Therefor the main task of presented study is to give comparable material for similar future studies.

Настоящата статия е опит да се приложи статистическа методика върху лексикалния материал от житието на св. Екатерина Život sv. Katarine. Тъй като не ни е известно да са правени подобни проучвания в хърватската медиевистика, основната цел на работата е да даде подтик за бъдещи подобни изследвания върху други средновековни хърватски текстове, както и материал за сравнение и съпоставка на получените резултати. В настоящото проучване ще се ограничим само върху някои аспекти на статистическата лингвистика, даващи сведения основно за стила на разглежданото житие.

Текстът Život sv. Katarine, който ще бъде наричан тук и задарски текст, понеже се предполага, че е възникнал в хърватското приморие, в областта около Задар, през XIV-XV в. (Jagić 1869: 217-224; Štefanić 1969: 274; Malić 2008: 316), е предполагаем превод от латински или италиански образец. Днес е запазен само в един препис от XV в., писан на народен хърватски език. Диалектно житието може да бъде причислено към Средищната чакавска икавско-екавска област от XIV-XV в. (Lukežić 2012: 225-252).  Текстът е публикуван три пъти до сега (Jagić 1869: 217-224; Štefanić 1969: 274-277; Badurina-Stipčević 2013: 106-114.), но детайлни проучвания върху езика и стила му не са правени. Предполага се, че житието е компилирано от различни латински образци. (срв. Fališevac 2010: 257–258). Тъй като се забелязва доста голяма свобода към предполагаемата латинска подложка, възстановена от нас по достъпните ни латински образци, смятаме, че не бива да се изключва и вероятността за наличието на италианско влияние.

След тази най-обща информация за текста, обект на изследване, ще пристъпим към същинската част.

Статистически данни по четива в задарския текст

В тази част ще предложим данните от статистическото изследване на езика на житието Život sv. Katarine. В пълнозначната лексика включваме съществителни имена, прилагателни имена, глаголи и числитемни имена, а в служебната - местоимения, съюзи, предлози, частици, междуметия, местоименни наречия. (Илиева 2013: 72-86.)

Брой единици по четива. Брой на пълнозначната и служебната лексика по четива. Брой на същ.им., прил.им., личните и неличните глаголни форми по четива и общо за целия текст. Процент на същ.им., прил.им., личните и неличните глаголни форми по четива и за целия текст от цялата и от пълнозначната лексика1:

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

общо

%

%

единици

152

364

223

269

276

211

294

464

2253

плзн.

91

224

122

146

153

119

174

271

1300

57,7

нплзн.

61

140

101

123

123

92

120

193

953

42,3

л.гл.ф.

11

44

32

40

37

27

41

61

289

12,8

22,2

7,2

12,1

14,4

14,9

13,4

12,8

14

13,2

12,8

12,1

19,6

26,2

27,4

24,2

22,7

23,6

22,5

22,2

прил.им

16

30

12

15

24

14

23

32

166

7,4

12,8

10,5

8,2

5,4

5,6

8,7

6,6

7,8

6,9

7,4

17,6

13,4

9,8

10,3

15,7

11,8

13,2

11,8

12,8

същ.им.

41

86

56

51

43

45

69

116

507

22,5

39

27

23,6

25,1

19

15,6

21,3

23,5

25

22,5

45,1

38,4

45,9

34,9

28,1

37,8

39,7

42,8

39

нлч.гл.ф.

13

26

18

30

33

23

23

42

208

9,2

16

8,6

7,1

8,1

11,2

12

10,9

7,8

9,1

9,2

14,3

11,6

14,8

22,6

21,7

19,3

13,2

15,5

16

Общо

90

Понятието „глаголна температура” означава процентът на лични глаголни форми, употребени в даден текстови отрязък. По модела на този термин бихме могли да въведем (и изчислим) и понятията „номинална температура”, или процент на съществителните имена в житието по четива. Така бихме могли да посочим и „средната температура” на прилагателните имена („адйективна температура”) и на неличните глаголни форми („имперсонална глаголна температура”) по четива и за целия текст. В посочената таблица най-голям интерес за нас все пак представлява процентът на личните глаголни форми. Въз основа на изследванията си върху стила на български автори Мирослав Янакиев установява, че „текст (текстови отрязък) с относително висок процент лични глаголни форми (с висока „глаголна температура”) звучи по-живо, по-динамичено, по-раздвижено, по-действено, а насищането на разказа със съществителни имена внася предметност. (Янакиев 1977: 155). За относително висок се смята резултат в рамките 18-25%” (Янакиев 1977: 185-190). Както се вижда и от приведените резултати, процентът на личните глаголни форми по четива в задарското житие е относително нисък. „Глаголната температура” за целия текст е 12,8.

Житието не оставя впечатлението за особена динамика и това очевидно е резултат от по-високия процент на употребените съществителни имена в сравнение с този на лични глаголни форми. Процентът на прилагателните имена и на неличните глаголни форми за целия текст също не е особено висок. С най-висок процент на употреба се открояват съществителните имена. Номиналната температура в текста е 22,5 %. Все пак броят на употребените в житието лични глаголни форми за всяко четиво и общо за целия текст е по-висок от този на неличните глаголни форми, а този резултат показва, че езикът на текста е по-близък до говоримия, отколкото до езика на книжнината. В изследването си „Стилистиката и езиковото обучение” Мирослав Янакиев пише, че е „установено, че в разговорната практика употребяваме повече лични, отколкото нелични глаголни форми. По-честата употреба на нелични глаголни форми е присъща на писаните текстове”(Янакиев 1977: 181-185)2, а както се вижда от приведените резултати, разглежданият текст се отличава с относително нисък процент на неличните глаголни форми по четива от цялата лексика (по-нисък от този на личните глаголни форми), и следователно това доближава езика до разговорната практика. В случая - до народно-фолклорния начин на изразяване. Относително високият процент на словесните двойки по четива, както и употребата на други типични за фолклора стилизаторски похвати, като възклицания-обръщения, прости сравнения показват изразено предпочитание по-скоро към фолклорния изказ. (Байрамова 1995; Велчева 2003: 32-52.)3.

Въз основа на общия брой употребени единици от дадена категория в един текст (текстови отрязък) в лингвистиката може да се изчисли и интервалът на средна стойност на употреба на тази категория в изследваната текстова цялост. Няма да описвам сега как се прави това, понеже предполагам, че математическата операция е отдавна известна на онези, които ще четат това изследване. (Янакиев 1977: 191-200.) Убеден съм дори, че вече стотици пъти са я прилагали в работата си. Трябва да отбележа, обаче, че статистическата лингвистика работи с еднакви по обем проби при изследването на която да е езикова категория. Тъй като моето желание е да използвам вече формално направеното от съставителя на задарското житие разделение на текста на осем четива, които аз приемам за осем отделни текстови цялости, от които ще взимам проби за изследваните категории, и имайки пред вид, че четивата се различават по обем, първоначално ще изчисля лексикалната температура в житието (средното количество леми в четиво), за да открия след това и гаранцията за 100% надеждност на оценка на броя леми, употребени в едно четиво. Идеята ми е след това да изчисля предполагаемия процент от всяка една изследвана категория в текстовата корекция, уеднаквяваща четивата по обем, да я превърна в числова стойност и да я прибавя към вече изчисления интервал на средна стойност на употреба на съответната категория. Смятам, че така коригираният интервал ще бъде по-точен, понеже ще бъде съобразен със зададената структура на задарското житие (каквото е и моето желание) и ще бъде изчислен въз основа на „уеднаквен” обем лексика. За да получим търсеното от нас количество на употребени единици в текстовата корекция ще разделим гаранцията за 100% надеждност на изчисление на съответната категория на гаранцията за 100% надеждност на изчисление на интервала на средната стойност на употребената лексика, ще умножим посоченото число по 100, така получените проценти ще разделим на 100 и ще умножим по гаранцията за 100% надеждност на изчисление на границите на съответната категория. По този начин ще получим цифрово изражение на корекцията, което ще добавим към вече получените измерения на границите на средната стойност на употреба на съответната категория.

В разглежданото житие са употребени 2253 единици (леми), или средно 282 леми в четиво. След съответните изчисления, които няма да привеждам тук, получаваме гаранция за 100% надеждност на оценка на интервала на средната стойност употребени леми равна на: 102,69. Интервалът на средната стойност употребена в житието лексика е: 179-384.

Интервалът на средната стойност на употребените лични глаголни форми в житието е: 22,2-51,9. Числовото изражение на корекцията на границите на интервала на средната стойност на употребените лични глаголни форми е: 2,15. Коригираният интервал на средната стойност на употреба на лични глаголни форми е: 24,3-54.

Интервалът на средната стойност на употребените съществителни имена е: 35,7-91,1. Числовото изражение на корекцията на границите на средната стойност употребени в текста съществителни имена е: 7,47. Коригираният интервал на средната стойност на употребените в текста съществителни имена е: 43,17-98,57.

Интервалът на средната стойност на употребените прилагателни имена в житието е: 12,9-29,1. Числовото изражение на корекцията на границите на средната стойност на употребените в текста прил.им. е: 0,62. Коригираният интервал на средната стойност на употребените в житието прилагателни имена е: 13,54-29,7.

Интервалът на средната стойност на употребените нелични глаголни форми в текста е: 16,41-35,59. Числовото изражение на корекцията на границите средната стойност на употребените в житието нелични глаголни форми е: 0,9. Коригираният интервал на средна стойност на употреба на нелични глаголни форми в текста е: 16,5-35,58.

Тези стойности са изчислени върху цялата лексика по четива. Резултатите от всяко четиво са приемани като отделен ексцерпт. Приведените интервали за всяка една категория показват средната ѝ най-ниска и най-висока стойност в текста. Показват още и, че личните глаголни форми се открояват с доста висока стойност на долната граница на интервала на средна стойност на употреба в житието (втора след съществителните имена и по този показател, а това означава, че личните глаголни форми са една от най постоянните категории в него), което означава, че езикът действително се доближава повече до представата за говоримия език, отколкото до тази за езика на книжнината.

Съществен елемент от статистическата характеристика на даден текст е т.н. индекс на повторяемостта (Давидов 1996: 38; Илиева 2013: 76; Фрумкина 1964: 42-43; 50-54). Той се пресмята като разделим общия брой словоупотреби на броя лексеми в словника. В съвременната българска поезия, където този индекс е най-малък, той се движи около 3; в журналистиката – 4,1, а в научната литература – 6,2. (Давидов 1996: 38; Илиева 2013: 76)4. За сравнение в съчинения от старобългарската литература този показател е: в съчиненията на Петър Черноризец – 5,15; в химнографията на Климент Охридски – 6,9; в словата на Климент Охридски е – 7,07; в творчеството на Презвитер Козма – 7,48; в творчеството на Черноризец Храбър – 4,07; в Повесть временных лет – 10; и др.(срв. Илиева 2013: 76.) Цитирайки Ангел Давидов, Татяна Илиева обяснява, че „причината за толкова висок индекс на повторяемост изобщо в старата българска литература е честата употреба на служебни думи и абстрактна лексика за фундаментални мирогледни понятия”.(Давидов 1996: 38; Илиева 2013: 76.) Колкото по-ниска е стойността на индекса на повторяемост, толкова по-голямо е разнообразието на речника в дадено произведение. Лексикалното разнообразие е друга категория, на която смятаме да обърнем внимание. Чрез нея се изчислява съотношението на употребените поне веднъж лексеми към всички употреби в текста. То се изчислява като разделим броя лексеми в словника на общия брой употреби и умножим полученото число по 100, за да го превърнем в проценти. По този начин се игнорират повторените единици, а се взимат пред вид само първите употреби на всяка лексема.

Задарското житие на св. Екатерина се състои от осем четива в проза и седем стихотворни части. Индексът на повторяемостта и коефициентът на лексикално разнообразие в текста са съответно5:

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

общо

Чет.

1,42

1,84

1,62

1,79

1,61

1,63

1,73

2,05

3,08

67,32

54,4

61,88

55,72

62,09

61,5

57,77

48,85

32,45

Стих.

1,1

1,12

1,042

1,12

1,13

1,09

1

1,28

91,3

89,47

96

90,3

88,57

91,67

100

77,59

Приведените резултати показват относително ниски стойности на индекса на повторяемостта в текста по четива и по стихотворни части и за цялото житие (всички четива) и за всички стихотворни части. Същевременно коефициентът на лексикално разнообразие в текста е доста висок. За всяко четиво той е приблизително над 50 %, а за стихотворните части е близо до 100%. Това свидетелства за разнообразието на речника в житието. Така въпреки че работим със средновековен текст, в който би трябвало да очакваме по-висок индекс на повторяемостта, предварителните ни очаквания са опровергани. Текстът Život sv. Katarine е написан в духа на устното народно творчество, на фолклорните представи за едно произведение, които включват богато стилизиране чрез множество морфемни повторения с цел създавене на речева ритмика, но също така и обилна употреба на контактни синоними или словесни двойки (семантични повторения) с цел постигане на яснота и за поддържане на речевия ритъм.

Броят на отглаголните съществителни имена в разглеждания текст, както отбелязахме, е 33. Това не е особено голямо количество, но все пак е свидетелство за употребата на книжна лексика в житието. В таблицата сме отбелязали количеството им по четива (кол. I-VIII), общия брой (кол. IX), процент на общия брой от цялата и от пълнозначната лексика. (кол. X и XI) Във втора и трета редица сме отбелязали процентът на отглаголните съществителни имена от цялата и от пълнозначната лексика по четива.:

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

общо

%

%

отгл.

същ. им.

6

9

4

1

4

5

3

1

33

1,5

2,5

%

4

2,5

1,8

0,4

1,5

2,4

1

0,2

1,5

%

6,6

4

3,3

0,7

2,6

4,2

1,7

0,4

2,5

Както се вижда от приведената таблица, не е особено висок и процентът на отглаголните съществителни имена в текста - по четива и общо за цялото житие. Това означава, че изказът в него си остава народно-фолклорен, а употребата на книжовна лексика служи по-скоро за приспособяване на народния (говоримия) език за книжовна употреба. Употребата на подобна лексика е неизбежна в опитите да създаде текст на разбираем език за широка читателска публика.

Общият процент на отглаголните образувания в текста е 12,83+9,23+1,47=23,53%, което е доста висока стойност.

22,23+12,77+39+16=90 или общо 90% от пълнозначната лексика е съставена от лични глаголни форми, същ.им., прил.им., нелични гл. форми.

За жалост, не ни е известно подобни изследвания да са правени за други текстове на хърватски от разглеждания период (и област), така че не бихме могли да направим съпоставка. Надяваме се обаче изнесените данни (които ще е добре за тази цел да се обогатят) да послужат за бъдещи съпоставителни проучвания, които биха могли да оценят лексикалното богатство (лексикалното многообразие) и типа повествование, както в разглежданото житие, така и в други средновековни хърватски текстове на народен език от периода XIV-XV в. Съпоставката между резултатите от изследваните паметници би могла да ни покаже и кои показатели са от значение за формирането на стила на дадено произведение. Промяната в кои от тях довежда и до промяна в стила. Както и въз основа на жанровата принадлежност на паметника би могла да ни помогне да проследим в кои случаи кои показатели изпъкват (което вероятно ще е свидетелство за съзнателна авторова намеса и представа за стил). Би могла и да ни даде основание да предполагаме за общ автор на повече от един средновековен хърватски текст.

Цитирана литература

Давидов, А. авт, 1996. Старобългарска лексикология, Велико Търново: Университетско издателство „Свв. Кирил и Методий“.

Янакиев, М. авт, 1977. Стилистиката и езиковото обучение, София: Народна просвета.

Fališevac, D. авт, 2010. Sveta Katarina – prva učena žena u hrvatskoj književnoj kulturi. Slovo, 60, с-ци257-277. Available at: http://hrcak.srce.hr/file/98544 [Отворен на 25.08.2015AD].

Jagić, V. авт, 1869. Ogledi stare hrvatske proze. Život sv. Katarine. Starine, 1, с-ци217-224.

Lukežić, I. авт, 2012. Zajednička povijest hrvatskih narječja, Zagreb: Hrvatska sveučilišna naklada.

Malić, D. авт, 2008. Croatian Medieval texts in Latin script. В I. Supičić & Hercigonja, E., ред-ри Croatia and Europe. London ; Zagreb ; New York: Philip Wilson ; Croatian Academy of Sciences and Arts ; Školska knjiga ; Palgrave Macmillan, с-ци 301-322.

Štefanić, V. ред, 1969. Hrvatska književnost srednjega vijeka, Zagreb: Matica hrvatska ; Zora.

  • 1. В таблицата са представени съответно броят единици за всяка една категория по четива, общият брой за целия текст, процентът на общия брой от цялата лексика и процентът на общия брой от пълнозначната лексика. В редиците под всяка категория сме приложили процент за четивото от цялата и от пълнозначната лексика. Накрая е изчислен и общият процент на приведените категории
  • 2. Това заключение е заето от изследването на Мирослав Янакиев върху стила на български автори. Тъй като не ни е известен подобен труд в хърватската литература, обхващащ текстове от периода XIV-XV в., цитираме българския изследовател, понеже смятаме, че наблюденията му биха могли да се приемат за валидни и за средновековни хърватски текстове.
  • 3. Цитираните изследователки правят заключението си въз основа на работата си върху новобългарски дамаскини от XVII в., в които се наблюдава употребата на типични за фолклора стилизаторски похвати. Смятам, че подобна аналогия е подходяща при изследването на средновековно хърватско житие, писано на народен език.
  • 4. Посочените стойности заемам от изследванията на Татяна Илиева и Ангел Давидов, които цитират по-ранни изследователи, занимавали се със статистическа стилистика върху български текстове от старата и от съвременната литература.
  • 5. В таблицата сме отбелязали индекса на повторяемост и коефициента на лексикално многообразие в текста по четива и по стихотворни части и общо за четивата и за стихотворните части. В първата редица за съответната текстова цялост сме отбелязали индекс на повторяемостта, а във втората – коефициент на лексикално многообразие.
Година: 
2015
Том: 
12
Книжка: 
1-2
Дата на публикация: 
29.01.2016