Skip to content Skip to navigation

Бягство от уикичетенето

Въпросът за качествено и осмислено четене, за преработката на информацията и превръщането ѝ от познание в знание е актуален поради заявената амбиция за общество на знанието. В статията се представя алгоритъм за четене, който се прилага реално в общността на Църквата на Исус Христос и светиите от последния ден и който способства за задълбочено вникване в текстовете.

The question of quality and meaningful reading, information processing and its transformation of knowledge into knowledge, is relevant for the stated ambition to knowledge society. The article presents an algorithm for reading that applies real community of the Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, and that helps to depth deeply in text.  

В немалко инициативи по проекти, свързани с проблема четене ‒ приучаване към четене, възпитаване в четене, осмисляне на прочетеното, изграждане на „вкус“ към четеното  ‒ мотивираща е изходната теза, че днес се чете по-малко. Точна статистика обаче липсва – например отсъстват данни от какви книги се интересува съвременният човек. Тезата се изгражда от непреки показатели. За да се повиши четенето на книги, наред с атрактивни хрумвания, наречени техники за стимулиране на четенето, като „една нощ с пижама в библиотеката“, обособяване на буккросинг зони, къщички за книги или дори обичайния ученически „списък на книги за прочит през лятото“, чиято ефикасност е съмнителна откъм дълготрайност, остава встрани въпросът, че четенето е по същество самотно/индивидуално занимание, което следва собствен алгоритъм, ориентиран към активизиране на въображението. Подчертаваме думата „самотно“, защото, инструментално погледнато, от 30-те графеми на българската азбука например могат да се актуализират безброй въображаеми светове, но те зависят от потенциала на читателя, от умението му да разбира и осмисля прочетеното. Това не е „уикичетене“1.

Четенето е индивидуално, а не групово занимание. Инициативите от разнообразните проекти за възпитаване в четене повече акцентират върху груповостта и атрактивността. Наличието на общност за споделяне на впечатления от прочетени книги ‒ дори и от типа, художествено пресъздаден в английския сериал „Убийства в Мидсъмър“ ‒ е само брънка от един процес. Истинското четене има специфики, които се пречупват според характеристиките на четящия. Наред с това, Роман Якобсон отбелязва и една от спецификите на писмения език, която е свързана с времето и пространството: „Когато четем, виждаме неподвижни букви, и времето на писмения поток е обратимо – можем да върнем и да прочетем отново написаното, може да прескочим и напред“ (Якобсон 1996: 233). Тази бележка може да се разглежда като аспект от алгоритъм, свързан с четенето.

Въпросът, който се поставя, е дали е възможно да се опише модел или алгоритъм за задълбочено осмислено четене, който поне частично може да се прилага от всекиго.

Необходимо условие е да се познават буквите: изискване за предучилищна възраст, но е факт, че част от активните възрастни се затрудняват в „разпознаването“ им, а ортографията и езиковата култура е вече друг проблем. Разбира се, има и други условия: тук те ще бъдат прескочени, за да се съсредочим върху „активното“ четене и върху „културата на четенето“. Няма да се занимаваме и с разсъждения върху перцепцията и рецепцията.

Такъв модел би имал поне няколко етапа с известна доза условност, тъй като четенето е процес:

 

  1. Преди самото четене е полезно да се формира настройка за четене, която ще създаде предпоставка за съпреживяване на прочетеното.

 

Невинаги е възможно да се потопи човек в света на книгата, която чете. Причините могат да бъдат от различен характер. Създаването на предразположение на духа към четене е аспект, който би следвало да се култивира. Тази настройка включва и известна доза любознателност: любознателност по отношение на автора, книгата, историята за написването ѝ и историята на вътре-написаното (например историческия контекст на разказания въображаем свят). Обикновено, но невинаги, подобна информация се дава в самата книга, а в по-стари времена е била част от заглавието (Захариева 2010: 203–225). Тази любознателност може да се раздели на „външна информация“, придобита от различни източници, и на „вътрешна информация“, присъстваща в самата книга. Смисълът от тази фаза може да се илюстрира с две изречения:

Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира (последното изречение на романа Под игото, Ив. Вазов);

Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Българският национален дух никога не се е дигал до такава висока и надали ще се дигне друг път... (глава XVI  „Пиянството на един народ“).

Забележително в случая с тези примери е, че те се разпознават еднозначно от българските студенти по отношение на автора и произведението. Наред с това, информацията, която „нахлува“ в съзнанието при идентифициране на изреченията, е обвързана с националноспецифичния културен фон. В съзнанието ни се задействат спомени, представи, мисли според равнището на образованост и степента на познание. Но ако човек няма информация за този националноспецифичен културен фон, подобни представи няма как да възникнат: например у някой по-информиран средноевропеец най-много да се задейства знанието, че Мишел Фуко има изследване по въпроса (Фуко 1996).

 

  1. По време на четенето: четенето „на един дъх“ не е желателно. Тъкмо обратното.

 

Да се прекъсне процесът на четене, е препоръчително,

а) за да се потърси значението на непозната дума в речник например, и/или;

б) за да се (пред)извика емпатия към герой или ситуация: да се влезе в ролята на художествения образ, ако се чете художествена творба, да се извика въображаемата ситуация, и/или;

в) за да се изградят асоциативни връзки към модел/тип (поведенски модел, тип ситуация и пр.), и/или;

г) за да се намери аналог, и/или;

д) да се отбележи нещо, което читателят намира за съществено (водене на записки)2.

 

  1. Време за размисъл след четене.

 

Диапазонът за размисъл е широк, например за това, с какво е била полезна книгата. Възможно е да се наложи препрочитане на някои пасажи. От горния пример би могло да се замисли човек върху теми като например защо Иван Вазов избира да говори за лудост в посочените изречения, защо тъкмо с Мунчо се слага последната точка от романа, какво се казва и какво не се казва с този авторски избор. Това не са въпроси от ученически литературноинтерпретативен тип. Това са примерни маркери в потока на размисъл.

 

  1. Време за общуване.

 

Оттук започва и фазата „общуване“ с общността, прочела книгата и интерпретирането ѝ. Времето за размисъл е възложено на образователната система, по-точно – в часовете по литература, където се „интерпретира“ произведението. Но подобна интерпретация се затваря само в рамките на художествените произведения. Необходимостта наученото да се осмисля, да се обработва и усвоява информация и от друг тип текстове – а това е основна компонента от заявените амбиции за изграждане на общество на знанието, остава на заден план. Превес като че ли взима усилието на „зубренето“, когато се усвоява информация от текстове по химия, физика, биология3.

Ако се върнем към етапите – време за настройка, време за четене, време за размисъл, време за общуване – ясно изпъква липсата на време, която поражда и феномена уикичетене4.

И все пак, качественото четене предполага и известна самодисциплина, сиреч и обучение в нея. По-долу ще бъде описана една реална практика за обучение в четене, използвана в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни5.

Като въвеждащо в контекста трябва да се спомене наличието на „Ръководство за изучаване на Книгата на Мормон“ (2005). То съдържа пет встъпителни глави плюс разглеждане на всички отделни книги, включени в „Книгата на Мормон“ (2004),  разделени на глави. Заедно с това в края му има указател за възможни места в „Книгата на Мормон“, които са във връзка едно с друго, и хронологична таблица на „Книгата на Мормон“. Първата от петте встъпителни части е указание за използване на „Ръководството“. Както подсказва заглавието, то е наръчник за изучаване на Писанията. Съдържа няколко раздела, чиято цел е да подпомогнат разбирането за това, което се чете. В раздела „Въведение“ е включена информация за историческите обстоятелства, обяснения за връзката на конкретна част от писанията с главите преди или след нея, въпроси и идеи за размисъл преди или по време на четенето, които имат за цел да помогнат за съсредоточаване към посланието на дадената част. В раздела „Разбиране на писанията“ се предоставя помощ за разбиране на трудни думи, фрази и коментар, който да помогне да се схванат идеите и концепциите в писанията. Коментарът включва заявление от висшите ръководители на Църквата. Разделът  „Изучаване на светите писания“ съдържа въпроси и дейности, които да помогнат да се открият, обмислят и приложат евангелските принципи, съдържащи се в Писанията. В „Ръководството“ не е предвидено място за записки. Дадени са следните стъпки, които помагат при изучаване на Писанията. 1) Започва се с молитва. 2) Изчитане на увода на главата, която ще се изучава, и обмисляне на други похвати за изучаване към етапа „преди четене“. 3) Прочит на избраната (възложената) глава, следващ инструкциите към съответната част от ръководството. 4) Използване на похвати за изучаване, описани в частта „По време на четене“: водене на бележки и записване на въпроси в работна тетрадка; описване на чувствата и впечатленията, които са почувствани като важни по време на изучаването; изпълняване на дейности, посочени в частта „Изучаване на Писанията“ на „Ръководството“, за главата, която се изучава – понякога е налице избор, но е препоръчително да се изпълняват всички дейности. Разделът „Програма за домашно изучаване на Семинара“ включва указания за домашно изучаване6. Ценен съвет за изучаването на Писанията е даден от старейшина Хауърд У. Хънтър, който е един от Президентите на Църквата, а преди това е член на Кворума на дванадесетте апостоли. Неговите указания са следните: да се чете внимателно, за да се разберат по-добре Писанията; да се учи всеки ден; да се определи всеки ден постоянно време за учене; да се учи на място, където човек може да се съсредоточи без разсейване и прекъсване; за предпочитане да се учи за период от време, вместо да се изчетат даден брой от глави и страници; да се направи план за учене7.

Следваща част на указанието за използване на „Ръководството“ е озаглавена „Помощни учебни похвати в изданията на Писанията на Светиите от последните дни“. Те са следните:

  1. Взаимни отпратки: това са отпратки към Писанията, които предлагат допълнителна информация и вникване в изучаваното.
  2. Отпратки на „Ръководството към Писанията“ (2004): това ръководство съдържа азбучен списък от стотици теми с отпратки към Писанията във всичките четири стандартни произведения на Църквата8 и предоставя дефиниции и обяснения за много библейски имена и теми.
  3. Преводът на Джозеф Смит на Библията: Господ заповядал на пророка Дж. Смит да изучи Библията и да търси откровение, за да получи по-пълен и верен библейски превод. Затова пророкът Дж. Смит възстановява много важни истини и прави много значими промени в библейски пасажи, които вероятно били зле преведени, неясни или непълни. Версията с промените чрез вдъхновение се нарича „Преводът на Джозеф Смит“. Тя има и съкратено наименование, като П. Дж. С. Някои от промените в превода на Дж. Смит се намират в „Извадки от превода на Библията“ в ръководството на Писанията.
  4. Библейски карти и фотографии: те са приложени към „Ръководството“ и помагат за намиране на места, споменати в Писанията.
  5. Хронология на църковната история, карти и фотографии.
  6. Обяснения към глави, раздели и обобщения на стиховете: те разясняват или дават важна информация за средата, която помага да се разбира това, което се чете.

Става ясно, че помощните учебни похвати от изданията на Светите писания на практика представляват малка колекция от справочни книги – всичко на едно място. Целта им е да осигурят задълбочено разбиране9.

Следваща част на указанието за използване на „Ръководството“ се нарича „Учебни умения“. Това е и частта, която представлява интерес предвид развиването на индивидуалните опитности и умения за четене. Уменията за четене са разпределени в три времеви отрязъка: преди, по време на и след четене.

Като мотивировка на фазата, свързана с настройката към четене, е обяснено, че Писанията са написани чрез вдъхновение, и затова те се разбират най-добре, когато четящят има спътничество на Светия Дух. Това спътничество се получва чрез (а) молитва ‒ подготовката за четене на Писанията изисква молитва всеки път, преди да се започне да се чете, и (б) чрез намиране информация за средата, отнасяща се към историята на текста, който предстои да бъде прочетен – разбирането на историческата среда от Писанията помага да се постигне по-голямо разбиране и то да се подобри по време на самото четене. Такава справочна информация е предоставена в „Ръководството към писанията“: за епохата, наред с кратък преглед на съдържанието на всяка книга и на основните теми. Обясненията към разделите в „Учение и Завети“ дават кратки сведения за историческата среда на Откровенията. Азбучният показател в края на всяка книга от тройната комбинация – „Книга на Мормон“, „Учение и завети“ и „Скъпоценен бисер“ – също включва полезна информация. Налице са и други книги и ръководства, издадени от Църквата, съдържащи информации за средата на изучаваното Писание. Друг момент от фазата преди четене е (в) задаването на въпроси като например: „Кой е написал тези стихове?“, „За кого?“, „Защо това учение е включено в Писанията?“, „Какво искам да знам или науча, докато чета днес?“, „Какво Господ би желал да науча още от тези Писания?“. По време на самото четене читателят е добре да търси отговор на тези въпроси (включително и в „Ръководството“, и в изданията на Църквата). Друга инструкция от фазата преди четене е (г) да се обърне внимание на обясненията към главите и обобщенията на стиховете: това са прости резюмета на основните идеи в дадена глава или раздел, а предварителното изчитане на обяснението към дадена глава е полезно и за формулирането на въпросите, чиито отговори предстои да бъдат търсени по време на четенето.

За фазата, отнасящата до самото четене, по време на четене, е посочено, че не бива да има страх от прекъсване на четенето. Това е обяснено с пример от живота: повечето буци самородно злато не са намирани на повърхността, а за тях е било нужно да се копае. Изучаването на Писанията може да бъде много по-стойностно, ако темпото бъде забавено или просто спряно, за да се извърши дейност като например (а) търсене на значението на думи, които не са ясни: да се прави справка с речник е добре, тъй като понякога търсенето на значението на дума, дори и на известна, позната дума, може да даде допълнително прозрение. В допълнение разделите, отнасящи се до разбирането на Писанията от „Ръководството“, са предназначени да подпомогнат разбирането на много трудни думи и изрази. Друга дейност по време на четене е (б) прибягване до помощните учебни похвати, описани в „Ръководството към Писанията“, (в) оприличаване на писанията, например мислено поставяне на името на четящия в даден стих спомага за това, изучаването на Писанията да стане по-лично. Като цяло се стимулира (г) мисленото представяне: читателят например на мястото на един от синовете на Яков – Йосиф, който е бил мразен и ревнуван от братятата си поради завист. Интересен аспект е (д) акцентът върху нарочното търсене на свързващи думи: съюзи, съюзни връзки, частици (и, но, защото, следователно и въпреки това), тъй като те помагат за разбирането на две или повече идеи, показват как две или повече неща – обекти, идеи, поведенски типове и пр., могат да бъдат подобни или различни. Дадени са примери – цитати от Писанията, които няма да описваме. Още една дейност, която може да прекъсне четенето, е ориентирана към (е) търсене на модели, а като подпомагащи примери са дадени цитати от Писанията, обяснени в контекста на тази подточка. Седма възможна дейност е (ж) търсенето или проследяването на изреждания в Писанията: изрежданията помагат по-ясно да се разбере какво учат Господ и пророците Му. Десетте Божи заповеди са едно такова изреждане. Блаженствата, които Исус Христос изрежда в проповедта си на хълма, също лесно могат да бъдат видени като изреждане. Намирането на подобни изброявания понякога може да изисква малко повече усилия. Следваща дейност, прекъсваща четенето, е свързана със (и) задаване на въпроси според указанията в частта „преди четене“: по време на четене се препоръчва въпросите да се перифразират и дори да се формулират съвсем нови. Съответно търсенето на отговори на въпроси е един от най-важните начини да се получи повече разбиране при личното изучаване на Писанията. Един от най-важните въпроси е „Защо Господ е трябвало да вдъхнови пишещия да включи това в писанията“. Също е добре да се търсят очевидни указания, които понякога авторите оставят, когато казват нещо от типа на „и тъй ние виждаме“. Да се (ѝ) отговаря на въпросите от Писанията: често Господ пита и после отговаря на даден въпрос. Той пита учениците си „Прочее, какви човеци трябва да бъдете вие“ и после отговаря „Тъкмо какъвто съм аз“. В други случаи въпросите са зададени, но не се дават отговори, обикновено защото авторът мисли, че отговорът може да е ясен. Понякога обаче авторите не дават отговор, защото зададеният въпрос може да изисква известен размисъл, и отговорът да не е незабавен. Спирането на четенето може да е продиктувано от необходимост (к) да се потърсят примери и символни значения, тъй като пророците често прибягват към употреба на символи и метафори, за да предадат по-силно посланията си. Например притчите са начин за предаване на едно послание просто, но с много по-дълбок смисъл. Разказът в една притча прави преподавания урок по-запомнящ се и значим. Посочени са три кратки предложения, които помагат да бъде разбрана символиката в Писанията: търсене на тълкувания в Писанията; размисъл върху характеристиките на символа и върху това, на какво може да научи той четящия; да се види дали символът учи на нещо за Спасителя. Важен компонент по време на четене е (л) воденето на записки: да се отбелязват идеите, които си струва да бъдат запомнени, или важни изброявания, или специални прозрения, които четящият получава по време на изучаването или чувствата му за нещо, което чете. Много хора обичат да отбелязват важни думи и фрази от Писанията. Няма правилен или грешен начин как да се прави това: някои ограждат номера на стиха или щриховат или подчертават важни думи и фрази, които дават специален смисъл на даден стих. Друг начин на отбелязване на Писанията е записване в полето на препратка към друго описание или текст. Когато това се направи с няколко стиха, разглеждащи една и съща тема, може да се получи „верига“ от стихове по конкретна тема, която може да намери, обръщайки се към който и да е от стиховете от „веригата“. Маркирането на стихове често помага да се намират по-бързо важни стихове.

Последният отрязък, след като приключи четенето, предполага (а) размисли – задълбочено обмисляне на нещо, задаване на въпроси, преценка на знанието и на новото познание. Писанията наричат това „съзерцание“. В тях има добри примери на важни откровения, дошли в резултат на размисъл особено над Писанията. След четене е добре да се извърши (в) „оприличаване“: извършване на сравнение със собствения живот – процесът тук се подпомага от въпроси като: „Какви евангелски принципи се учат в стиховете, които току-що прочетох“ и „Как тези принципи се отнасят към моя живот“. Важна част от оприличаването на Писанията е вслушването в подтиците на Светия Дух (Духа), за Когото Господ е обещал, че „Ще ви упътва на всяка истина“ (Йоан 16: 13). Тъй като със сигурност не е възможно да се разбере всичко в даден пасаж или стих, когато той се чете за първи път или само веднъж, е необходимо (г) препрочитане. Всъщност, за да бъдат наистина разбрани Писанията, обикновено е нужен цял един живот. Но след това действие често читателят започва да вижда примери, да си представя по-добре и да разбира по-дълбоко Писанията, особено след 2‒3 прочитания. При повторно четене може да се открият нови учения, които преди това не са били разбрани, или да се зададат нови и различни въпроси. Преразказът на 1‒2 стиха със свои думи (д) помага да открие дали читателят разбира какво всъщност  чете и дали разбира Писанията по-добре. Дори и в този отрязък е необходимо (е) да се водят записки: за основната идея на прочетеното, за чувствата, които нахлуват в съзнанието, за това, какво от прочетеното се отнася до живота на четящия. Добре е също да се разговоря често с другите членове на Църквата или участниците в Семинара за това, което член на Църквата чете. Но истинската стойност на придобитото от Писанията знание идва, когато се живее според наученото, тоест (ж) прилагането на наученото кореспондира с по-силното доближаване до Господ и усещането за покоя, който Той дава, и това са само някои от благословиите, които идват при онези, които живеят според Евангелието.

Представеният алгоритъм за четене е реално прилаган от Църквата на Исус Христос и светиите от последните дни. Вижда се, че той е съобразен с разбирането на библейските текстове като хипертекст. Съответно и четенето е „хипертекстово“. В някои по-съвременни устройства – е-четци, по сходен начин се предлага достъп до речник, до глобалната компютърна мрежа, наред с подчертаването и добавянето на бележки. Важно е да се изтъкне наличието на съпътстваща и помощна литература, а също и възможността да споделяне, обсъждане и коментар в рамките на общността. Очевидно е, че уикичетенето тук няма място. Основни елементи от тази практика могат да се използват и прилагат към обучението-в-четене на различни по характера си текстове (научни, административни, художествени), тъй като спомагат за подобряване на разбирането, извличането на информацията и преработването ѝ в знание.

 

 

Цитирана литература

Книгата на Мормон. 2004, 2011. Печатано в Германия.

Книгата на Мормон. Ръководство за изучаване за в семинара. 2005. Солт Лейк Сити.

Ръководство към писанията. 2004. Печатано в Германия.

Скъпоценен бисер. Сборник от избрани откровения, преводи и описания на Джозеф Смит.2004. Печатано в Германия.

Якобсон, Роман, авт . 1996. Язык и бессознательное. Москва: Гнозис.

  • 1. Името на „Уикипедия“ идва от пиджин инглиша, трансформирал англ. quick в хавайското wiki. По аналогия може да се предложи условен термин „уикичетене“, което тук се разбира като ‘бърз, незадълбочен, неосмислящ и повърхностен прочит’ и няма нищо общо с техниките за бързо четене.
  • 2.

    По този повод Умберто Еко отбелязва в ръководството си „Как се пише дипломна работа“ (Еко 2013), че четенето без водене на бележки, например върху картончета, е просто изгубено време. Независимо дали става въпрос за научен текст, или за художествено произведение, винаги може да се намери нещо интересно от написаното.

  • 3.  Този аспект е художествено пресъздаден в американския филм „Пач Адамс“ (1998).
  • 4. Той се наблюдава ясно и при дистанционните форми на обучение.
  • 5. Тя е фрагмент от успешно защитената дипломна работа на Марин Симеонов „Печатната продукция на български език на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“ (София, 2014) в бакалавърската програма „Печатни комуникации“ на катедра „Книга и общество“ към Факултета по библиотекознание и културно наследство на УниБИТ. По същество в работата се прави преглед и оценка на издадената на български език печатна продукция на тази църква от началото на присъствието ѝ в България (1991) до момента.
  • 6. Семинарът е всекидневна религиозна образователна програма, но се провежда веднъж в седмицата като занятие на Църквата.
  • 7. Цитиран е доклад на конференция на Църквата от 10. 1979 г., с. 91‒93, публикуван в списание на Църквата от 11.1979 г., с. 64‒65.
  • 8. Четирите основни книги на общността са Библията, „Книгата на Мормон“, „Учение и завети“, „Скъпоценен бисер“ (2004).
  • 9. Може да се вметне, че в издателската практика често се пренебрегват обичайните преводачески и редакторски пояснения под линия. Подготовката на ръкопис за издаване предполага значително повече усилия и не се свежда до наливането на текста в предпечатен формат. 
Година: 
2014
Том: 
11
Книжка: 
3
Рубрика в списание Littera et Lingua: