Libri Slavici

Попов, Г., 2005. Езикови аспекти на старобългарския акростих. In Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. По случай неговата 65-годишнина. Велико Търново: Университетско издателство “Св. Св. Кирил и Методий”, pp. 575–585.

Попов, А. & Полеганов, В., 2016. Читателят на научна фантастика: опитите за читателска теория на жанра. Littera et Lingua, 13(1). Available at: https://naum.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/2016/13/1/apopov.

Попов, Г., 1986. Проучвания върху личността и творчеството на Константин Преславски. За буквите. Кирило-Методиевски вестник, 12, pp.6–7.

Попов, Г., 2003. Триоден фрагмент. In Кирило-Методиевска енциклопедия. София: БАН, pp. 178–180.

Попов, Г., 1978. Някои текстологични наблюдения върху Битолския триод и други триодни ръкописи. Старобългарска литература, 4, pp.3–20.

Попов, Г., 1995. Климент, Константин и Наум зашифроват в стихове имената си. Труд, p.15.

Попов, Г., 1997. Новооткрит канон на Константин Преславски с тайнописно поетическо послание. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 21(4), pp.3–17.

Попов, Г., 1981. Плиска-Преслав-Охрид. Новооткрити доказателства за единството на старобългарските школи. За буквите. Кирило-Методиевски вестник, 5, pp.4–5.

Попов, Г., 2002. Канонът за св. апостол Андрей от Наум Охридски в Хлудовия празничен миней № 166. In Пѣти достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. София: Боян Пенев, pp. 15–24.

2 илюстрации

Попов, К., 2003. Втелява се и втелясва се. Българска реч, 9(1), pp.32–33.

Попов, К., 1998. Идейно-художествената сила на стихотворението „Кочо“ от Иван Вазов. Българска реч, 4(1), pp.40–42.

Попов, Г., 1986. Константин Преславски. Родолюбие, 10(46), pp.34–37.

Попов, К., 2013. Българското слово. Българска реч, 19(3), pp.5 – 7.

Попов, Г., 2007. Каноны на Рождество Христово в древней славянской минейной традиции. In Liturgische Hymnen nach byzantinischem Ritus bei den Slaven in ältester Zeit. Beiträge einer internationalen Tagung Bonn, 7.-10. Juni 2005. Paderborn: Schöningh, pp. 298–315.

Попов, К., 2012. Книгата – вечен извор на знание. Българска реч, 18(2), pp.5–7.

Попов, К., 2009. Семантико-стилистична характеристика на думата тишина в рома на Фани Попова-Мутафова „Дъщерята на Калоян”. Българска реч, 15(1-2), pp.111 – 113.

Попов, Г., 1992. Към въпроса за ветхозаветните текстове в Триода. Die Slawischen Sprachen, 2, pp.103–120.

Попов, К., 2013. За поетиката на вечното в нашата поезия. Българска реч, 19(3), pp.86 – 89.

Попов, Г., 1980. Предтечи. Български книжовници в Света гора през първата половина XIV век. За буквите. Кирило-Методиевски вестник, 3, pp.4–5.

Попов, Г., 1999. Хвална пѣниѣ Константинова (Богоявленски предпразнични стихири на Константин Преславски в руски миней от XII-XIII в.). Старобългарска литература, 31, pp.3–23.

Попов, Г., 1982. О наличии древнеболгарской гимнографической части в триоди. In Язык и письменность древнеболгарского периода. Москва: Наука, pp. 122–131.

Попов, Г., 2005. Богоѣвление ти поѭще Христе славим (Старобългарски Канон за Богоявление). Старобългарска литература, 33-34, pp.13–63.

Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина

Попов, Г., 2010. Химнографията на св. Йоан Златоуст в древното славянско ръкописно наследство. In Βυζαντινο-σλαβικά σπαράγματα. Χαριστήριος τόμος στον Ομότιμο Καθηγητή Ι. Ταρνανίδη. Θεσσαλονίκη, pp. 31–43.

Попов, Г., 1986. Това добро пеене колко е прекрасно. Отечество, 16, p.22.

Попов, Г., 2003. Триод. In Кирило-Методиевска енциклопедия. София: БАН, pp. 169–178.

Search form

Libri Slavici

Pages