Skip to content Skip to navigation

Докосване до късчетата от българското

Рецензия за книгата „Български език като чужд. Мозайки от българската цивилизация (Българското: култура, образи, памет)

 

Излязлото на книжния пазара издание е предназначено за онези, които изучават български език като чужд. Но всъщност то представлява интерес и за всички, които желаят да се докоснат до „късчета” от българската култура, литература, памет, идентичност.

Подходът, който са предпочели авторите, нека употребим баналната дума комплексен, наистина обобщава в себе си ключови идеи за българското, отразяващи съществени страни от културната идентичност като основа за изучаване на българския език като чужд. Да изучаваш език, да изучаваш български език, според авторите означава в широк смисъл да опознаваш българската идентичност, нейни опори като държавно управление, символи на държавата; история и география на България, туристически забележителности, етнография, народно творчество, литература.

Структурата на книгата отразява именно този замисъл.

Началото на книгата предлага два текста. Първият е на консултанта проф. Георги Бакалов, който поставя акценти върху онова, с което книгата предизвиква читателския интерес и върху възможността й да бъде използвана и като справочник.

Вторият текст е написан от авторите вместо предговор. Не можем да не се съгласим, че най-продуктивният подход при изучаването на български език като чужд е придържането към такъв общоприет принцип, изповядван от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) като „диалог между цивилизациите, културите и хората, основан на уважението към общоприети ценности”(с. 9). Авторите посочват, че в качеството си на един от активните членове на тази организация България опазва и популяризира българските културни паметници като част от световното културно-историческо наследство.

От такава гледна точка едва ли има по-подходящ „инструмент” от езика, за да се осъществява тази цел. Създавайки книгата си, авторите използват българския език именно като такъв „инструмент”. Чрез словото си водят диалог с всички от друга национална принадлежност, които посягат към учебника по български; пожелават да изучават един език, говорен от немногобройни носители, но език, който разказва за многовековна, изключително наситена със събития и драматизъм история, за увлекателна география, екзотична етнография, забележително народно творчество и не по-малко забележителна литература.

В съответствие със замисъла са обособени следните раздели:

„Държавно управление. Символи на държавата”

„ История на България”

„География на България”

„Туризъм”

„Етнография”

„Народно творчество”

„Литература”

Всеки раздел започва с въвеждаща част, която предлага обобщена информация, конкретизирана чрез така наречената рубрика „Акценти под линия”. Акцентите позволяват на читателя да се запознае с предпочитани теми, свързани с раздела, да обогати познанието за известни от преди теми, да намери информация за непознати факти. Чрез ясната си и удобна подредба, включително и цветово отделяне на разделите, книгата се превръща в действително незаменим справочник за България.

Допълнително удобство предлага открояването на ключови названия с получер шрифт и превръщането им в ориентири за намирането на определена информация, интересуваща читателя.

При представянето на информацията в разделите авторите черпят с пълни шепи от източници, написани от най-добрите специалисти в съответната област. Накрая в книгата са посочени заглавията на използваната литература. Тя не само препраща към библиографията, но и улеснява онези, които искат да прочетат нещо допълнително по представяните теми. При събирането и подреждането на информацията грижливо са отстранени идеологически влияния и е предпочетен фактологически подход, ненатрапчиво се предлагат факти за събития и лица. Авторите информират, а не убеждават.

При това „събиране” на различни текстове е постигнато тяхното „сговаряне”, подреждане с любов, която авторите изпитват към българското. Ето защо всъщност книгата осъществява непряко, но резултатно своето въздействие върху читателя.

Не са много изданията, които събират на едно място най-ценна и важна информация за историята, географията, литературата на България. Много от фактите са известни на повечето българи, но така събрани на едно място неочаквано предлагат нов поглед, преоткриване на българската идентичност. Нещо повече, читателят дори преоткрива себе си. Самата аз четох наистина с интерес и с удоволствие написаното. Като специалист в обучението по български език ще използвам често тази книга.

С четенето на книгата „Български език като чужд. Мозайки от българската цивилизация (Българското: култура, образи, памет) българският език престава да бъде „чужд”. Той става близък, свой чрез опознаването на българската култура, българското като идентичност.

 

За автора

Д-р Татяна Ангелова е доцент в Катедра „Методика“ на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Интерсите са и в областта на методиката на езиковото обучение, развитието на комуникативната компетентност на ученици чрез обучение по български като първи език, изследването на писмения ученически дискурс и процедурите за оценяване в езиковото обучение. Тя активно работи в областта на проучването на информационните и комуникационни технологии в езиковото обучение и образование, текстовата и корпусната лингвистика.

Електронен адрес: angelova at slav uni-sofia bg

Година: 
2011
Книжка: 
4
Рубрика в списание Littera et Lingua: