Libri Slavici

Вечерка, Р. авт, 2002. Кирилометодиевистиката – свързващо звено между българската и чешката славистика. Българска реч, 8(2), с-ци5–10.

Ганчева, Н. авт, 2004. Кирило-Методиевската библиография и нейните традиции в България. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 28, с-ци98–106.

Ганчева, Н. авт, 2003. Кирило-методиевската библиография: проблемът за източниците на информация. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 27(4), с-ци3–14.

Атанасова, Д. авт, 1999. Кирило-методиевската традиция като културен феномен в епохата на късното западноевропейско Средновековие. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 23(4), с-ци118–123.

Босилков, К. авт, 1986. Кирило-Методиевски дни в Унгария. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 10(2), с-ци110–112.

Плачкова, Т. авт, 2006. Кирило-Методиевски четения 2006 г. Palaeobulgarica / Старобългаристика, ХХХ, с-ци116–118.

Томова, Е. авт, 1990. Кирило-методиевски четения в Софийския университет. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 14, с-ци119–121.

Лазарова, Т. авт, 1986. Кирилометодиевски четения (София, 1986 г.). Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 11(6), с-ци98–100.

Пърличева, О. авт, 2008. Кирило-Методиевските традиции в България – историческа ретроспекция и перспектива. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 32(2), с-ци95–102.

Атанасова, Д. авт, 2013. Кирило-методиевското наследство в епохата на Чешкия барок. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 37(1), с-ци101–108.

Жeнюх, П. авт, 2008. Кирилски и латински ръкописи oт визaнтийската традиция в контекста на културния и на религиозния плурализъм в Подкарпатския регион. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 32(4), с-ци70–95.

Турилов, А.А. авт, 1995. Кичевский сборник с „Болгарской апокрифической летописью“. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 19(4), с-ци2–39.

Бояджиев, Ж. авт, 1984. Клас и род. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 9(2), с-ци37–47.

Янева, Б. авт, 2014. Класификация на рекламните заглавия в зависимост от формалните им структури. Българска реч, 20(3), с-ци46 – 52.

Иванчев, С. авт, 1981. Класически и екзотичен, българският език – постар от българската държава. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 6(3–5), с-ци5–9.

Попов, Г. авт, 1995. Климент, Константин и Наум зашифроват в стихове имената си. Труд, с15.

Мичева, В. авт, 2000. Климент Охридски. Българска реч, 6(3–4), с-ци33–34.

Попов, Г. авт, 1981. Климент Охридски и Константин Преславски. Новооткрити химнографски произведения. Антени, с13.

Публикация в съкратен вариант на първата част на доклада, изнесен на Международната научна конференция на тема "Преславска книжовна школа", Шумен, септември 1981

Попов, Г. авт, 1981. Климент Охридски и Константин Преславски. Новооткрити химнографски произведения. Антени, с13.

Публикация в съкратен вариант на първата част на доклада, изнесен на Международната научна конференция на тема "Преславска книжовна школа", Шумен, септември 1981

Чешмеджиев, Д. авт, 2004. Кнженё¬ ¬м№ дасть дрьжатё словэнско от Пространното житие на Методий и българо-византийските отношения от първата половина на IХ в. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 28(2), с3–.

Димитрова, М. авт, 2011. Книга за историята на българската книжовна норма и стиловите сполуки на българските радетели на словото от миналото. Българска реч, 17(1), с-ци59-62.

Паренти, С. авт, 2009. Книга за книгите. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 33(1), с-ци78–84.

Банков, Т. авт, 1981. Книга за основни проблеми на българската литературна история. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 5(1), с-ци125–128.

Попов, К. авт, 2012. Книгата – вечен извор на знание. Българска реч, 18(2), с-ци5–7.

Тасева, Л. авт, 1997. Книгата на пророк Иезекиил в средновековната българска и хърватска книжнина. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 21(3), с-ци12–30.

Форма за търсене

Libri Slavici

Страници