Skip to content Skip to navigation

Константин Константинов

През стената и отвъд нея (героите на Константин Константинов в миговете отвъд ежедневното)

Ежедневието е един от онези неизменни компоненти на човешкия живот, които на пръв поглед изглеждат ясни и със значение, идващо едва ли не от само себе си и по подразбиране. Решим ли обаче да дадем дефиниция на това, какво е ежедневие, кога настъпва то, какво включва и кога приключва, ако изобщо можем да допуснем, че подлежи на количествено измерване по отношение на своята темпоралност, образът му изведнъж ни се явява забулен в неяснота.

Институционални и персонални приближавания – критически дистанции към Константин Константинов

Този текст е един опит в началната публичност по темата за ролите на критиката, за казионната ù рамкираност, но и за нейното вътрешно движение и специфики, в периода на „народната“ република след близо двегодишното ми потъване в литературната периодиката от 1948 до 1989 година. Писан специално за форума, посветен на Константин Константинов, той е фрагмент от собствените ми типологии, без особен теоретичен контекст.

Металитературни стратегии в романа-гротеска „Сърцето в картонената кутия“ на Константин Константинов и Светослав Минков

Междувоенното двадесетилетие на ХХ в. е период на авангардни търсения и множество експерименти с формата на романа – един от представителните за всяка литература жанрове. Знакови творби за европейската култура от началото на ХХ в. улавят засилващите се отчуждение, обезверяване и абсурдност в човешкото битие. Релативизацията на действителността дава превес на личностното и субективното светоусещане, на несъзнаваното и ирационалното над позитивистичните и рационалистичните настроения, завещани от предходния век.

Трансформации на образа на жената в романа „Кръв“. Модел на неустойчивата идентификация

Идентификацията на персонажите в рамките на художествения текст на романа „Кръв“ на Константин Константинов е проблематична и трансформативна. Героите в текста откриват външно положен за тях обект, спрямо който се осъществява психологическото им отъждествяване и по този начин конструират собствените си образи.

Хуманистичните идеи в романа „Кръв” на Константин Константинов

Романът „Кръв” е своеобразно отражение на Септемврийското въстание от 1923 година и на кървавия атентат в църквата „Света Неделя”, извършен през 16 април 1925 година. Живото творческо съзнание, социалните позиции и дълбокият хуманизъм на Константин Константинов не му позволяват да остане безпристрастен към случващото се в страната му по онова време.

Subscribe to Константин Константинов