Развиване на умения за четене чрез обучението по български език

Спецификата на съвременния глобализиран свят определя условията, необходими за пълноценното съществуване на индивида, и изправя средното училище пред предизвикателството да развие у подрастващите умения за справяне с всекидневни проблеми на настоящето и на бъдещето; да формира у учениците умения ефективно да анализират, да осмислят и да споделят идеи; да създава у младите хора необходимите нагласи и навици, за да продължават да се обучават през целия си живот.

Динамичните социокултурни промени, съпътстващи живота на човека, обуславят и целите на съвременното комуникативно ориентирано обучение по български език (КООБЕ), свързани с формиране и развиване в часовете по български език (БЕ) на знания, умения и отношения, които осигуряват пълноценната интеграция на младите хора в обществото, успешната им лична и професионална реализация и позволяват на подрастващите да  използват опита, придобит в училище, в различни сфери на живота за решаване на житейски проблеми. Функционалната грамотност (ФГ), овладявана на езиковите занятия, се разглежда като основно средство за справяне с предизвикателствата на социалната среда, тъй като дава възможност на личността както да се информира, така и да използва информация, придобита от писмени източници, по конкретни житейски поводи.

ФГ се схваща като способността на индивида да идентифицира смисъла на писмения текст, пълноценно да разбира неговото послание и да съотнася прочетеното със собствените си представи и опит, като прави оценка на дискурса и използва извлечената от текста информация за решаване на проблеми, с които се сблъсква в своето всекидневие. Благодарение на новата информация индивидът може да осмисли даден проблем по нов начин или да обогати своето познание във връзка с определена проблематика. Добре развитите умения за четене са необходимо условие за активното участие на личността в общество, те са предпоставка, осигуряваща успешното социализиране на младия човек.

Анализирането на резултатите от участието на българските ученици в редица изследвания (каквото е PISA), определящи нивото на овладяна ФГ, е основание да бъдат направени следните изводи:

• обучението по български език (ОБЕ) в България не допринася за формиране и развиване на умения за справяне с проблеми, произтичащи от реални житейски ситуации;
• необходимо е преосмисляне на целите и задачите, които стоят пред ОБЕ у нас;
• ФГ трябва да се превърне в обект на целенасочено преподаване, усвояване и оценяване на езиковите занятия (5. – 12. клас).

В контекста на съвременните образователни цели, тенденции и потребности беше осъществен образователен експеримент, чиято основна задача е да спомогне за формиране и развиване на  ФГ на учениците чрез методически вариант на дейности за преподаване и усвояване на умения за четене в прогимназиалния етап на обучение1.

В рамките на два експериментални етапа на учениците от 8. клас се предлагат тестове, при които към даден източник на информация са формулирани няколко въпроса. Задачите, които учениците трябва да решат, целят да възпроизведат в най-голяма степен реална житейска ситуация, за да усъвършенстват уменията на подрастващите да се справят с конкретни проблеми на социалната действителност. От тази гледна точка дадените тестове се разглеждат не само като средство за проверка, което определя нивото на овладяна ФГ от ученика, но и като инструмент за нейното развиване, като съвкупност от дейности, подходящи за занятия, по време на които обучаваните работят с помощта на учителя за подобряване на четивните си умения. Това е причината, настоящият методически вариант да не включва оценяването като елемент от педагогическата дейност, насочена към формиране и развиване на ФГ на учениците2.

Два типа въпроси намират място в тестовия формат:

• въпроси с избираем (структуриран) отговор, при които ученикът трябва да избере за верен един от няколко алтернативни отговора (въпроси 1 и 2 от „Ръководство за управление на таблет…“)3.
• въпроси със свободен отговор, чието решение изисква от ученика да създаде кратък текст, като по този начин сам конструира верния отговор (1., 2. и 3. въпрос от „Зорбинг“ и  3., 4. и 5. въпрос от „Ръководство за управление на таблет…“)4.

Мисловните дейности, подходите и уменията, които учениците прилагат с оглед на конкретна цел, обуславят трите вида познавателни (когнитивни) процеси, които се осъществяват при решаването на задачите за четене: (1) намиране и извличане на информация; (2) обобщаване и тълкуване на информация; (3) осмисляне и оценяване на информация5. Реализирането на тези познавателни дейности в часовете по български език чрез предложената система от задачи ще доведе до усъвършенстване на уменията за четене, които изграждат ФГ на учениците:

• умения за намиране и извличане на информация – свързват се със способността на личността да открива и да подбира информация (ясно изразена или само загатната в текста; разположена на конкретно място в текста или „разпръсната“ из него; позната и съответстваща на очакванията на учениците или непозната и несъответстваща на очакванията им) с оглед на целта, от която се ръководи;
• умения за обобщаване и тълкуване – отнасят се до способността на индивида да разпознава смислови и логически връзки между отделни структурни елементи на текста (не е задължително да бъдат последователни); да сравнява информация; да идентифицира причинно-следствени връзки; да определя темата и функцията на текста; да обобщава информация, разположена на различни места в текста, за да направи извод по определен въпрос или да извлече основна идея от текста; да формира смисъла както на отделни текстови фрагменти, така и на цялостния дискурс;
• умения за осмисляне и оценяване на информация6 – способността на личността да осмисля и критично да оценява информацията в текста, като я свързва с личния си опит и с познанието, което вече има за света; да изразява собствено отношение по житейски проблеми, засегнати в текста;  да оценява, но и да формулира становища и хипотези.

Познавателните дейности, осъществявани в процеса на четене, не са независими една от друга и следва да се разглеждат в тяхната йерархическа последователност. Четейки даден текст, личността прилага целия комплекс от умения за четене.

Когато подхожда към текста, читателят винаги се ръководи от определена цел, свързана с удовлетворяване на някаква потребност. Най-напред той прилага умения както за разбиране на буквалните значения на думите в текста, така и за тълкуване на смислите на равнище цялостен дискурс. На следващ етап читателят използва умения за осмисляне и за използване на откритата в текста информация. През призмата на собствения опит и на знанията си за света той оценява дискурса и ползата от него. Новата информация, осмислена и извлечена от текста, се превръща в част от познанието на индивида, което има функцията да се акумулира. Този процес на взаимодействие между читателя и текста обуславя същността на ФГ, която е ключов фактор за резултатно изпълнение на всекидневни задачи и дейности, свързани с четенето, т.е. за справяне с житейски проблеми.

Уменията, прилагани за осъществяване на трите познавателни процеса, си взаимодействат със знанията на ученика за смисловото, структурното и езиковото изграждане на текста. Колкото по-добре ученикът познава особеностите на текста и на социокултурния контекст, в който дискурсът функционира, толкова по-резултатно оперира с информацията в него7.

Тестовете за проверка и за развиване на уменията за четене в прогимназиалния етап на обучение са апробирани (през ноември 2014 г.) в един от осмите класове на ПГТС „Арх. Йордан Миланов“, гр. Перник (8.в клас)8. Изборът на класа е мотивиран от факта, че осмокласниците попадат в целевата група и в извадката на програмата PISA9. Участието на едни и същи лица в двата етапа на образователния експеримент позволява сравняване на резултатите и формиране на изводи относно ефективните практики за преподаване и усвояване на умения за четене на езиковите занятия.

Обобщаването на резултатите на учениците от първия етап на експерименталното тестиране води до следните изводи:

• при задачите, чието изпълнение изисква осъществяване на когнитивния процес намиране и извличане на информация, учениците демонстрират затруднения при разпознаване на перифразирана информация в текста, която е съсредоточена на едно място и не изисква комбиниране на различни елементи от дискурса. Не по-лесни се оказват за осмокласниците задачи, които изискват прилагане на умения за откриване и подбор на явна информация от прекъснат текст;
• сериозни трудности срещат подрастващите и при въпроси, възпроизвеждащи житейски проблеми, за решаването на които в рамките на познавателния процес обобщаване и тълкуване трябва да се приложат умения за сравняване на няколко елемента от информацията в текста;
• най-добри постижения учениците бележат при задачи, чието решение изисква, конкретни твърдения да бъдат определени за верни или неверни чрез прилагане на различни познавателни дейности (намиране и извличане, обобщаване и тълкуване, осмисляне и оценяване на информация).

Постижения на учениците в рамките на втория етап от опитното тестиране дават основание за следните изводи:

• младите хора постигат сравнително добри резултати при решаване на задачи за намиране и извличане на информация, като се има предвид обаче, че въпроси от този тип в конкретния тест не се характеризират с висока степен на трудност, тъй като информацията, която учениците трябва да идентифицират и да локализират в текста, е явно представена;
• учениците демонстрират добри умения за разпознаване на основната идея и на функциите на текста, за тълкуване на смисли на равнище цялостен дискурс и за формулиране на обобщен извод. Безпроблемното справяне на подрастващите със задачите, чието решение изисква прилагане на умения за обобщаване и за тълкуване на информация от писмен текст, доказва, че учениците се справят най-добре с въпроси, които предлагат няколко готови алтернативни отговора, каквито (въпроси) по традиция се използват най-често на езиковите занятия;
• осмокласниците владеят умения за осмисляне и оценяване на информация в писмен текст, които им позволяват да дават критични оценки и да формулират хипотези, които се основават на вече овладяно познание и на натрупан житейски опит.
• резултатите от теста недвусмислено сочат, че учениците се затрудняват повече при решаване на задачи със свободен отговор, отколкото при такива със структуриран. Най-често младите хора грешат на въпроси, чието условие изисква да се изброят няколко информационни сегмента (напр. няколко условия,  няколко етапа от осъществяването на някакво действие и т.н.), тогава ученикът често пропуска един (или няколко) от тях.

Критическото разглеждане на резултатите от образователния експеримент доказва, че системното решаване на задачи за четене в часовете по БЕ е условие за усъвършенстване на ФГ на учениците и за преодоляване на слабости при четене. Заключението се основава на сравнителния анализ на постиженията на учениците от двата етапа на експеримента. Първото тестиране доказва, че на осмокласниците им липсват умения и опит за решаване на задачи за четене, възпроизвеждащи житейски казуси. Затрудненията на учениците се забелязват при прилагане на всички видове познавателни дейности, имащи отношение към задачи, които не се характеризират с висока степен на трудност. И обратно – в рамките на второто тестиране учениците демонстрират овладени способности за справяне със задачи, измерващи, но и развиващи ФГ.

Информацията, организирана под формата на писмени източници, присъства във всяка една сфера на човешкото съществуване и обуславя работата със задачи за четене в часовете по БЕ като социално мотивирана. Превръщането на преподаването и усвояването на ФГ в една от основните цели на съвременното КООБЕ (5. – 12. клас) е предпоставка, учениците да овладяват на езиковите занятия знания и умения, които ще им осигурят успешна лична и професионална реализация и ще им позволят да се интегрират пълноценно в съвременното общество, основано на знанието.

Цитирана литература

PISA 2009 Assessment Framework. Key competencies in reading, mathematics and science. www.oecd.org (октомври 2014).

Приложение 1
(Задачи от първия етап на образователния експеримент)

Прочетете текста и изпълнете задачите към него (от 1. задача до 4. задача вкл.).

ЗОРБИНГ

Какво е Зорбинг?

Зорбингът е нещо, което ще ви отърси от стреса и от седмичното напрежение, ще ви завърти главата и ще изкара всички мисли от нея, а емоцията, която ще ви даде, е неописуема. Всички излизат от зорба в  приповдигнато емоционално състояние и винаги първите им думи са : „СУПЕР Е!“

Какво е Зорб?

Зорбът е прозрачна сфера с диаметър 3.2 метра, с вътрешна камера за зорбонавт (пасажер), предназначен за спускане и търкаляне по хълмове, планини и други възвишения. Теглото на зорба е около 80 кг. Разновидност на топка “Зорб” е Water Ball („Водна топка“).

Кой и кога е изобретил Зорба?

През 1973 г. френският инженер Жил Еберсол изобретява и патентова пластмасова прозрачна сфера за спускане на човек по хълмове и други възвишения - "La BALLULE“ („Чудесна сфера“). Интересно е, че шлюзът за влизане на човека вътре в сферата се закопчава с цип.
През 1980 г. Еберсол увеличава диаметъра на сферата до 4 метра, а през 1985 г - до 6 метра. В такава сфера най-напред той се спуска от 10-метров водопад, а после - от Фуджияма, Япония (3 776 м. надморска височина).

Всяка година конструкцията на топката претърпявала подобрения. Чрез опити се установило, че най-добрият материал за кълбото е поливинилхлоридът.

Изчислен е и оптималният размер на кълбото - 3 м. и 20 см., количеството на струните, дебелината на стените и т.н, в резултат на което през 90-те години на XX в. светът получил три основни версии на топката, които макар и да носят различни наименования, много си приличат помежду си.
Зорбът е изобретен от специален полимер, който с лекота издържа на студове до - 50°С, което го прави подходящ за спускане по снежни склонове и заледени участъци през зимата, както и по тревни или пясъчни възвишения през останалото време от годината, но винаги е безопасен.

Местоположение на зорб арената: намира се в столичния комплекс ”Овча купел”, близо до разклона за Околовръстния път (ул. „Обиколна“, Пазар „Овча купел“ ). Игрището е разположено на мястото на бившите оранжерии. Входът е от страната на улица ”Обиколна”(входът за старите оранжерии). Точен адрес: бул. „Президент Линкълн“ 98 (ул. „Обиколна“ 98), зад ресторант “Фантазия”.

По ваше желание зорб мероприятието може да бъде организирано на избран от вас терен, стига да отговаря на изискванията за безопасност.

Работно време: Всекидневно с предварителна заявка.
Кой може да се търкаля в зорб топка? – Всеки. Зорбингът е особено подходящ за детски партита и фирмени мероприятия.

Цени:

• от 5 до 10 души - 20 лв. на човек
• над 10 души - 15 лв. на човек

Цена извън зорб арената: направи запитване
Минимален брой участници: 5 
За резервации: 0878412 433 и 0898412 433

Източник: http://www.paintballsofia.com

1. Кой е първообразът на зорб топката?
……………………………………………………………………………………………………….
Верен отговор: пластмасова прозрачна сфера - "La BALLULE“ („Чудесна сфера“).

Коментар на въпроса. За да стигне до верния отговор на въпроса, ученикът трябва да осмисли значението на понятието „първообраз“, което не се среща в текста, след което да приложи умения за смислово разпознаване на перифразирана информация в текста. Задачата развива уменията на учениците за намиране и извличане на информация.

Резултати: трима ученици не отговарят изобщо, петима дават грешен отговор, трима – частично верен отговор (пластмасова прозрачна сфера) и само един ученик дава напълно верен отговор („пластмасова прозрачна сфера – „La Ballule”).

2. Колко лева общо ще платят шестима приятели, които искат да организират свое зорб събитие на терен, който се намира извън арената, но отговаря на изискванията за безопасност?
……………………………………………………………………………………………………….
Верен отговор: сумата, която шестимата приятели ще платят, ще бъде известна едва след отправяне на запитване до Пейнтбол София.

Коментар на въпроса. От ученика се очаква да предложи решение на конкретен житейски проблем, като сравни няколко елемента от информацията в текста и осмисли значението на прочетеното. Задачата е за овладяване от учениците на умения за обобщаване и тълкуване на информация в писмен текст.

Резултати: само двама ученици предлагат вярно решение на конкретния житейския проблем, останалите (10) отговарят грешно.

3. Кой е най-лесният и бърз маршрут, по който да стигнете от ъгъла на ул. „Суходолска“ и бул. „Околовръстен път“ до Зорб арената?
……………………………………………………………………………………………………….
Верен отговор: ъгълът на ул. „Суходолска“ и бул. „Околовръстен път“ – бул. „Бойчо Бойчев“ – бул. „Президент Линкълн“ – Зорб арена (Пейнтбол София).

Коментар на въпроса. За да се справи с житейския проблем, пресъздаден в условието на задачата, ученикът трябва да приложи умения за откриване на явна информация в текста. Задачата, освен че развива уменията на подрастващите за намиране и извличане на информация, спомага и за усъвършенстване на уменията им за работа с прекъснат текст (карта) и с т.нар. смесен тип текст („Зорбинг“), който съчетава в себе си елементи на прекъснатия и на непрекъснатия текстов формат.

Резултати: трима ученици дават напълно верен отговор, останалите седем изброяват няколко, но не всички пунктове от маршрута - петима пропускат по един пункт, а двама посочват само един.

4. Прочетете изреченията от таблицата. Като имате предвид съдържанието на текста, оградете верния отговор.

Верен отговор: твърдение 1 – НЕ; твърдение  2 – ДА; твърдение 3 – НЕ; твърдение 4 – ДА.

Коментар на въпроса. Учениците имат за цел да определят предложените твърдения за истинни или неистинни, като използват и усъвършенстват уменията си за намиране и извличане на информация (1. и 4. твърдение – ученикът търси и подбира информация от текста с оглед на критерия  „верен/неверен“), за обобщаване и тълкуване на информация (3. твърдение – ученикът анализира информацията в текста и формира смисъл, който не  е изрично заявен), за осмисляне и оценяване (2. твърдение – за да категоризира израза като верен или неверен спрямо съдържанието на текста, ученикът трябва да се позове на вече усвоено познание за света) на информация.

Резултати: твърдение 1 – трима ученици дават грешен отговор, а останалите девет – верен; твърдение 2 – има  дадени девет верни отговора и три грешни; твърдение 3 – девет ученици отговарят правилно, а трима не; твърдение 4 – дадени са осем верни отговора и четири грешни.

Приложение 2
(Задачи от втория етап на образователния експеримент)

Представен е фрагмент от ръководство за управление на таблет ADNEAVOUR 800 HD. Прочетете текста и решете задачите към него (от 1. до 5. вкл.).

Ръководство за управление на таблет  ADNEAVOUR 800 HD
11 Приложение
11 – 1 Отстраняване на проблеми

Как да изключа таблета, ако системата вече не реагира?
Задръжте по-дълго бутона за включване/изключване, за да изключите таблета принудително.

Какво да правя, ако таблетът не иска да се включи?
1. Включете устройството към източник на ток, в случай че нивото на батерията е ниско.
2.  Уверете се, че индикаторът за зареждане свети и адаптерът функционира правилно.
3. Отстранете външните устройства.

Какво да правя, ако в таблета попадне вода?
1. НЕ включвайте таблета.
2. НЕ натискайте бутона за включване/изключване, а извадете мрежовото захранване, така че таблетът да се изключи. Отстранете всички външни устройства и занесете таблета в сервизен център.
3. НЕ транспортирайте таблета в замърсена чанта.

Как да нулирам настройките на таблета?
Натиснете Настройки---Подсигуряване & нулиране на настройките---Обратно към
фабричните настройки, за да възстанови системата фабричните настройки.

Как да увелича времето за работа на батерията?
1. Регулирайте в меню Дисплей яркостта на сензорния екран на подходящо ниво.
2. Намалете силата на звука.
3. От меню Режим на заспиване намалете времето, за което устройството автоматично преминава в режим на заспиване.

Какво да правя, ако снимките от камерата не са на фокус?
Проверете дали лещата е чиста и евентуално я почистете с мека кърпа.

Какво да правя, ако таблетът не разчете SIM-картата? (само за модел с 3G)
Изключете устройството и отново поставете картата.

Какво да правя, ако при Bluetooth връзката се появи съобщение за грешка?
Уверете се, че не е изтекло времето за въвеждане на паролата.

Какво да правя, ако светлинният сензор не функционира правилно?
Активирайте функция Автоматична яркост: Настройки --- Дисплей ---
Яркост, Автоматична яркост.

Какво да правя, ако Bluetooth, WLAN и 3G са деактивирани?
Проверете дали е активиран самолетният режим? Ако случаят е такъв, Bluetooth и 3G
не могат да бъдат включени.

Източник: http://www.technomarket.bg/files/ARTIKLI/09129174/attachments_1/BLAUPUNK...
    
1. За кого е предназначен текстът?
А) За производителите на таблети.
Б) За притежателите на таблети.
В) За притежателите на таблет ADNEAVOUR 800 HD.
Г) За продавач-консултантите на таблети.

Верен отговор: В.

Коментар на въпроса. Задачата проверява доколко ученикът разбира смисъла на текста. За да отговори правилно на въпроса, ученикът трябва да формулира обобщен извод, основавайки се на прочетеното. Въпросът е свързан с процеса на формиране и развиване у подрастващите на умения за обобщаване и тълкуване на информация в писмен текст.

Резултати: тринадесет ученици предлагат вярно решение на задачата, а един ученик отговаря грешно.

2. Какъв е видът на текста?
А) Инструкция за работа с определен модел таблет.
Б) Реклама на таблет ADNEAVOUR 800 HD.
В) Обява за продажба на таблет ADNEAVOUR 800 HD.
Г) Статия, посветена на нов модел таблет ADNEAVOUR.

Верен отговор: А.
Коментар на въпроса. От ученика се очаква  да разпознае основната идея и функциите на текста, като тълкува смисли на равнище цялостен дискурс. Задачата е средство за усъвършенстване уменията на учениците за обобщаване и тълкуване на информация.

Резултати: всички ученици отговарят вярно на въпроса.

3. При необходимост как ще възстановите фабричните настройки на устройството? Посочете опциите, които ще използвате в тяхната последователност.
………………………………………………………………………………………………

Верен отговор: Настройки – Подсигуряване и нулиране на настройките – Обратно към
фабричните настройки.

Коментар на въпроса. За решаването на житейския проблем, възпроизведен в условието на задачата, ученикът трябва да идентифицира и да подбере релевантна на въпроса информация, която е явно представена в текста. Задачата е предназначена за развиване на умения за намиране и извличане на информация от писмен текст.

Резултати: шестима ученици предлагат вярно решение на житейския проблем, пред който ги изправя условието на задачата; двама дават частично верен отговор, изброявайки всички необходими опции без една; шестима от тестираните са отговорили грешно.

4. Какво ще направите, ако операционната система на вашия таблет ADNEAVOUR 800 HD блокира, т.е. спре да се поддава на команди?
……………………………………………………………………………………………….
Верен отговор: ще задържа по-дълго бутона за включване/изключване, за да изключа таблета принудително.

Коментар на въпроса. За справянето с житейския проблем, съдържащ се в условието на задачата, ученикът трябва да приложи умения за откриване и подбор на ясно изразена информация. Графичното оформление на текста и структурата му, изградена на принципа на въпроси и отговори, допълнително улесняват обучавания за локализирането на необходимата за целта информация. Въпросът е насочен към развиване на умения за намиране и извличане на информация.

Резултати: десетима ученици отговарят вярно на поставения въпрос, като шестима от тях се позовават на изрично заявената информация в текста („ще задържа по-дълго бутона за включване/изключване, за да изключа таблета принудително“, „ще рестартирам таблета“, „ще го изключа, а после пак ще го включа“ и пр.), а петима разширяват своя отговор, предлагайки още едно възможно решение на проблема, в случай че препоръчаното в инструкцията действие не даде резултат („ще занеса таблета в сервизен център“, „ще се обърна за помощ към специалист“ и др.); четирима ученици дават грешен отговор, който изобщо не се доближава до информацията в текста.

5. Защо според вас се препоръчва почистването на лещата на камерата да се извърши с мека кърпа?
………………………………………………………………………………………………..
Верен отговор: необходимо е кърпата да е мека, за да се избегне надраскване на лещата; препоръчва се именно кърпа, защото ако използваме памук например, рискуваме по лещата да останат власинки, което би довело до повторно замърсяване на лещата.

Коментар на въпроса. За успешното справяне със задачата от ученика се очаква да приложи умения за критично оценяване на информация в писмен текст и за формулиране на хипотеза, основаваща се на познание, усвоено в хода на придобиване на житейски опит. Въпросът е насочен към развиване на умения за осмисляне и оценяване на информация.

Резултати: десетима ученици формулират верен отговор, според който почистването на лещата с груба тъкан би довело до нейното надраскване (повреждане и т.н.); четирима ученици дават грешен отговор на задачата, като излагат съждения, които не са близки до логиката на житейския казус, интерпретиран чрез въпроса.

• 1. Изискванията към обема на настоящото изложение позволяват да бъдат приложени само някои от използваните тестови варианти. Вж. Приложение 1 и 2.
• 2. Изложението отчита ключовата роля на оценяването в цялостния процес на езиково обучение, което си поставя за задача да усъвършенства четивната грамотност на младите хора, защото именно оценяването дава обратна информация на учителя за това, доколко успешен е процесът на преподаване с оглед на поставените цели, какви затруднения имат при четене учениците и обратно – кои умения за четене прилагат с лекота.
• 3. Вж. Приложение 2.
• 4. Вж. Приложение 1 и 2.
• 5. Рамката на теста следва рамката на PISA, включваща концепти, които се отнасят до: текстовете, които се използват; когнитивните процеси, които се оценяват; и контекста, в който са формулирани конкретните задачи.
• 6. У Дамянова се забелязва употребата на терминологичното словосъчетание рефлексиране и оценяване на информация вместо осмисляне и оценяване на информация. Запазването на термина reflect от концептуалната рамка на PISA непреведен е мотивирано от това, че същността на обговаряната мисловно-познавателна дейност предполага критическа дистанция на читателя от оценявания (и рефлексирания) обект – читателят е „отвъд“ текста, докато понятието осмисляне, използвано в докладите на ЦКОКУО, в контекста на българската образователна практика по своето съдържание се отъждествява с разбиране на смисъла (на текста) – познавателна дейност, която според рамката на PISA, спада към друга група процеси за обобщаване и тълкуване на информация (Дамянова 2011: 14, 18). Настоящото изследване ползва понятието осмисляне, чието съдържание се обвързва с процеса, при който читателят свързва информацията в текста със своя личен опит и с вече овладяно познание.
• 7. За видовете текст, функциониращи в различни социокултурни контексти и характеризиращи се с различна степен на сложност, които PISA използва за оценителските си цели, вж. у Дамянова (Дамянова 2011) и у Петрова (Петрова 2010).
• 8. Изказваме сърдечните си благодарности на учителката Ирина Йорданова за оказаното съдействие.
• 9. В изследването на PISA 2009, фокусирано върху четивната грамотност, участват български ученици от 7., 8., 9. и 10. клас. Точното разпределението на подрастващите, попаднали в извадката, по класове е: 87,5% деветокласници, 7% осмокласници, 3,9% десетокласници и 1,6% седмокласници (Петрова 2010: 18).