Libri Slavici

Попов, Г., 2003. Триоден фрагмент. In Кирило-Методиевска енциклопедия. София: БАН, pp. 178–180.

Попов, Г., 1979. Ранна употреба на предлога ЗА при обектно (делиберативно) отношение. In Изследвания върху историята и диалектите на българския език. Сборник в памет на чл.-кор. Кирил Мирчев. София: БАН, pp. 286–288.

Попов, К., 2012. Книгата – вечен извор на знание. Българска реч, 18(2), pp.5–7.

Попов, Г., 1996. Проф. д-р Ото Кронщайнер. Българистика и българисти, pp.5–10.

Попов, Г., 1981. Климент Охридски и Константин Преславски. Новооткрити химнографски произведения. Антени, p.13.

Публикация в съкратен вариант на първата част на доклада, изнесен на Международната научна конференция на тема "Преславска книжовна школа", Шумен, септември 1981

Попов, Г., 2003. Акростих в гимнографическом творчестве учеников Кирилла и Мефодия. In La poesia liturgica slava antica / Древнеславянская литургическая поэзия. Рим-София, pp. 30–55.

Попов, К., 2000. Неувяхващият Паисий на Иван Вазов. Българска реч, 6(1–2), pp.67–68.

Попов, Б., 2004. Типология на назоваването при древните индоевропейски термини за някои опасни и хищни животни. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 29(1), pp.5–23.

Попов, Г., 1986. Прославата на Кирил и Методий в канона за Събота Сиропустна. Кирило-Методиевски студии, 3, pp.79–90.

Попов, К., 1997. Семантика и фоника на думата кураж. Българска реч, 3(3–4), pp.33–34.

Попов, Г., 2007. Проблеми и задачи на изследванията върху Кирило-Методиевското химнографско наследство. Кирило-Методиевски студии, 17, pp.35–44.

Попов, Г., 1977. Към примерите за аналитична сравнителна степен в среднобългарските паметници. Български език, 27, pp.493–498.

Същото е публикувано и в: [bib]Давидов1983[/bib]

Попов, Г., 1997. Новооткрит канон на Константин Преславски с тайнописно поетическо послание. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 21(4), pp.3–17.

Попов, Г., 1993. Константин Преславски - изтъкнат старобългарски проповедник. Славянски вестник, p.5.

Попов, Г., 1980. Стари български ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. In Вековни български езикови традиции. София, pp. 113–116.

Попов, А. & Полеганов, В., 2016. Читателят на научна фантастика: опитите за читателска теория на жанра. Littera et Lingua, 13(1). Available at: https://naum.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/2016/13/1/apopov.

Попов, Г., 2000. Химнографското наследство на св.Климент Охридски. Кирило-Методиевски студии, 13, pp.42–49.

Попов, Г., 1985. Авторските подписи на Климент Охридски. Антени, 49(777), p.16.

Публикация в съкратен вариант на доклада, изнесен на Четвъртия международен колоквиум по старобългаристика, София, август 1985

Попов, К., 2003. Втелява се и втелясва се. Българска реч, 9(1), pp.32–33.

Попов, Г., 2005. Езикови аспекти на старобългарския акростих. In Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. По случай неговата 65-годишнина. Велико Търново: Университетско издателство “Св. Св. Кирил и Методий”, pp. 575–585.

Попов, К., 2000. Стихотворението „Доброта“ – поетично и нравствено послание на Петя Дубарова към всички нас. Българска реч, 6(3–4), pp.52–54.

Попова, А., 1976. Някои полски модaлни конструкции и техните български съответствия. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 1(2), pp.128–148.

Попова, В., 1978. Дейността на Международната комисия за славянските книжовни езици. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 3(5), pp.84–89.

Попова, Т., 1999. Колко ръце са писали Постен (23) и Цветен (24) триод от манастира „Света Екатерина“ в Синай?. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 23(2), pp.41–52.

Попова, В., 2007. Проблеми на българската езикова политика. Унив. издателство „Епископ Константин Преславски", Шумен, 2007 г. Българска реч, 13(3), pp.73 – 78.

Search form

Libri Slavici

Pages