Libri Slavici

Попов, Д., 2004. Стилистика на произносителните практики в българската реч. Available at: http://liternet.bg/publish10/dpopov/stilistika.htm [Accessed 20.10.2014AD].

Попов, К., 2012. За последното стихотворение „Вяра“ на Христо Смирненски. Българска реч, 18(1), pp.52–53.

Попов, Г., 1978. Новооткрито сведение за преводаческа дейност на български книжовници в Света гора през първата половина на XIV век. Български език, 28, pp.402–410.

Попов, Г., 1981. Климент Охридски и Константин Преславски. Новооткрити химнографски произведения. Антени, p.13.

Публикация в съкратен вариант на първата част на доклада, изнесен на Международната научна конференция на тема "Преславска книжовна школа", Шумен, септември 1981

Попов, К., 2010. За поетиката на стихотворението „Блян“ от Елена Алекова. Българска реч, 16(1-2), pp.68 – 71.

Попов, Г., 1997. Новооткрит канон на Константин Преславски с тайнописно поетическо послание. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 21(4), pp.3–17.

Попов, Г., 2002. Византийската химнографска традиция и песнотворческите прояви на Кирило-Методиевите ученици. In В. Гюзелев & Милтенова, А., eds. Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване / Medieval Christian Europe: East and West. Traditions, Values, Communications. София: Гутенберг, pp. 397–406.

Попов, Г., 2003. Триоден фрагмент. In Кирило-Методиевска енциклопедия. София: БАН, pp. 178–180.

Попов, Г., 1986. Да се запазят прогонените от триезичници. Антени, 22(802), pp.12–13.

Попов, Г., 2006. Свети Наум като химнописец. In Свети Наум Охридски - живот и дело. Скопjе, pp. 31–41.

Попов, К., 2002. Достойното място на българския език в индоевропейското семейство. Българска реч, 8(1), pp.5–8.

Попов, Г., 1989. Химнографското творчество на Климент Охридски. In Втори международен конгрес по българистика. Доклади. София: БАН.

Попов, Г., 1980. Из текстологическата проблематика на славянския триод. In Славянска палеография и дипломатика. Доклади и съобщения от семинара по славянската палеография и дипломатика, София, септември 1979. София: {CIBAL}, pp. 72–86.

Попов, Г., 1998. Виждам неграмотност и безобразие. Дума, 118, p.6.

Попов, Г., 1982. Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски и Константин Преславски. Български език, 32, pp.3–26.

Попов, А., 1970. Монограми на българските царе (XIII–XIV в.). In В. Гюзелев, ed. Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Ив. Дуйчев. София: Наука и изкуство.

Попов, Г., 2004. Среднобългарският светогорски превод на Триода от първата половина на XIV в. In Преводите през {XIV} столетие на Балканите. Международната конференция София, 26–28 юни 2003. София: Горекс-Прес, pp. 173–184.

Попов, Г., 1986. Съседни имена. Новооткрити творби на Климент Охридски и Константин Преславски от 886 г. Антени, 23(803), p.13.

Попов, Г., 2009. За принадлежността на старобългарския канон за Пренасяне на мощите на св. Йоан Златоуст към химнографското творчество на св. Климент Охрид. Старобългарска литература, 41-42, pp.31–43.

Попов, Г., 1994. Следи от разпространението на Наумовия канон за св. апостол Андрей. Старобългарска литература, 28-29, pp.10–32.

Попов, Г., 1978. Новооткрита оригинална старобългарска част в текста на триода. Български език, 28, pp.497–507.

Попова, С., 1986. Четвърта конференция в Париж на Европейската асоциация за японистични изследвания. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 11(3), pp.122–124.

Попова, А., 1987. По повод на българо-гръцките езикови прилики. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 12(5), pp.23–26.

Попова, В. & Ницолова, P., 1997. Въпроси на българската езикова ситуация и нормата на книжовния език. Българска реч, 3(1–2), pp.16–22.

Попова, В., 1998. Езикът на смешното. Българска реч, 4(1), pp.9–16.

Search form

Libri Slavici

Pages