Libri Slavici

Попов, Г., 2002. Византийската химнографска традиция и песнотворческите прояви на Кирило-Методиевите ученици. In В. Гюзелев & Милтенова, А., eds. Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване / Medieval Christian Europe: East and West. Traditions, Values, Communications. София: Гутенберг, pp. 397–406.

Попов, Г., 2003. Триоден фрагмент. In Кирило-Методиевска енциклопедия. София: БАН, pp. 178–180.

Попов, Г., 1981. Климент Охридски и Константин Преславски. Новооткрити химнографски произведения. Антени, p.13.

Публикация в съкратен вариант на първата част на доклада, изнесен на Международната научна конференция на тема "Преславска книжовна школа", Шумен, септември 1981

Попов, К., 2010. За поетиката на стихотворението „Блян“ от Елена Алекова. Българска реч, 16(1-2), pp.68 – 71.

Попов, Г., 2006. Свети Наум като химнописец. In Свети Наум Охридски - живот и дело. Скопjе, pp. 31–41.

Попов, Г., 1986. Да се запазят прогонените от триезичници. Антени, 22(802), pp.12–13.

Попов, Г., 1989. Химнографското творчество на Климент Охридски. In Втори международен конгрес по българистика. Доклади. София: БАН.

Попов, К., 2000. Неувяхващият Паисий на Иван Вазов. Българска реч, 6(1–2), pp.67–68.

Попов, Г., 1998. Виждам неграмотност и безобразие. Дума, 118, p.6.

Попов, Г., 1980. Из текстологическата проблематика на славянския триод. In Славянска палеография и дипломатика. Доклади и съобщения от семинара по славянската палеография и дипломатика, София, септември 1979. София: {CIBAL}, pp. 72–86.

Попов, Г., 2004. Среднобългарският светогорски превод на Триода от първата половина на XIV в. In Преводите през {XIV} столетие на Балканите. Международната конференция София, 26–28 юни 2003. София: Горекс-Прес, pp. 173–184.

Попов, Г., 1982. Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски и Константин Преславски. Български език, 32, pp.3–26.

Попов, А., 1970. Монограми на българските царе (XIII–XIV в.). In В. Гюзелев, ed. Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Ив. Дуйчев. София: Наука и изкуство.

Попов, Г., 2009. За принадлежността на старобългарския канон за Пренасяне на мощите на св. Йоан Златоуст към химнографското творчество на св. Климент Охрид. Старобългарска литература, 41-42, pp.31–43.

Попов, К., 2012. За последното стихотворение „Вяра“ на Христо Смирненски. Българска реч, 18(1), pp.52–53.

Попов, Г., 1986. Съседни имена. Новооткрити творби на Климент Охридски и Константин Преславски от 886 г. Антени, 23(803), p.13.

Попов, Г., 1994. Следи от разпространението на Наумовия канон за св. апостол Андрей. Старобългарска литература, 28-29, pp.10–32.

Попов, К., 1998. Идейно-художествената сила на стихотворението „Кочо“ от Иван Вазов. Българска реч, 4(1), pp.40–42.

Попов, Г., 1978. Новооткрита оригинална старобългарска част в текста на триода. Български език, 28, pp.497–507.

Попов, К., 2000. Стихотворението „Доброта“ – поетично и нравствено послание на Петя Дубарова към всички нас. Българска реч, 6(3–4), pp.52–54.

Попов, Г., 1998. Канон за Рождество Христово от Константин Преславски. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 22(4), pp.3–26.

Попов, Г., 2001. Химнографското творчество на Кирило-Методиевите ученици. Богословска мисъл, 6, pp.5–20.

Попов, К., 2014. Преоткриване на поета. Българска реч, 20(1), pp.85-86.

Попов, Г., 2003. Триод. In Кирило-Методиевска енциклопедия. София: БАН, pp. 169–178.

Попов, К., 2002. Дълготрайни следи в научните дирения (двадесет години от кончината на академик Емил Георгиев). Българска реч, 8(2), pp.55–57.

Search form

Libri Slavici

Pages