Libri Slavici

Попов, Г., 1988. Книжовното наследство на Кирило-Методиевите ученици. Литературна история, 32, pp.3–8.

Попов, Г., 1979. Ранна употреба на предлога ЗА при обектно (делиберативно) отношение. In Изследвания върху историята и диалектите на българския език. Сборник в памет на чл.-кор. Кирил Мирчев. София: БАН, pp. 286–288.

Попов, Г., 1996. Проф. д-р Ото Кронщайнер. Българистика и българисти, pp.5–10.

Попов, Г., 1981. Климент Охридски и Константин Преславски. Новооткрити химнографски произведения. Антени, p.13.

Публикация в съкратен вариант на първата част на доклада, изнесен на Международната научна конференция на тема "Преславска книжовна школа", Шумен, септември 1981

Попов, А., 1983. Палеографска характеристика на археологически находки в Търновската „Велика лавра“. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 7(1), pp.64–74.

Попов, Г., 2003. Акростих в гимнографическом творчестве учеников Кирилла и Мефодия. In La poesia liturgica slava antica / Древнеславянская литургическая поэзия. Рим-София, pp. 30–55.

Попов, К., 2013. Българското слово. Българска реч, 19(3), pp.5 – 7.

Попов, Г., 2007. Проблеми и задачи на изследванията върху Кирило-Методиевското химнографско наследство. Кирило-Методиевски студии, 17, pp.35–44.

Попов, К., 2013. За поетиката на вечното в нашата поезия. Българска реч, 19(3), pp.86 – 89.

Попов, К., 2009. Семантико-стилистична характеристика на думата тишина в рома на Фани Попова-Мутафова „Дъщерята на Калоян”. Българска реч, 15(1-2), pp.111 – 113.

Попов, К., 2012. Книгата – вечен извор на знание. Българска реч, 18(2), pp.5–7.

Попов, Г., 1986. Прославата на Кирил и Методий в канона за Събота Сиропустна. Кирило-Методиевски студии, 3, pp.79–90.

Попов, К., 2002. Достойното място на българския език в индоевропейското семейство. Българска реч, 8(1), pp.5–8.

Попов, Г., 1977. Към примерите за аналитична сравнителна степен в среднобългарските паметници. Български език, 27, pp.493–498.

Същото е публикувано и в: [bib]Давидов1983[/bib]

Попов, К., 1997. Добрата дума (За Вл. Солоухин, Славянска тетрадка). Българска реч, 3(3–4), pp.59–60.

Попов, Г., 1993. Константин Преславски - изтъкнат старобългарски проповедник. Славянски вестник, p.5.

Попов, Г., 1980. Стари български ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. In Вековни български езикови традиции. София, pp. 113–116.

Попов, Г., 2000. Химнографското наследство на св.Климент Охридски. Кирило-Методиевски студии, 13, pp.42–49.

Попов, Г., 1985. Авторските подписи на Климент Охридски. Антени, 49(777), p.16.

Публикация в съкратен вариант на доклада, изнесен на Четвъртия международен колоквиум по старобългаристика, София, август 1985

Попов, Г., 1997. Новооткрит канон на Константин Преславски с тайнописно поетическо послание. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 21(4), pp.3–17.

Попов, Г., 2005. Езикови аспекти на старобългарския акростих. In Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. По случай неговата 65-годишнина. Велико Търново: Университетско издателство “Св. Св. Кирил и Методий”, pp. 575–585.

Попова, В., 1978. Дейността на Международната комисия за славянските книжовни езици. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 3(5), pp.84–89.

Попова, Т., 1999. Колко ръце са писали Постен (23) и Цветен (24) триод от манастира „Света Екатерина“ в Синай?. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 23(2), pp.41–52.

Попова, А., 1987. По повод на българо-гръцките езикови прилики. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 12(5), pp.23–26.

Попова, А., 1983. За аналитизма. Някои особености на старобългарския предикат. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 7(3), pp.92–97.

Search form

Libri Slavici

Pages