Skip to content Skip to navigation

Професионалното четене на библиотекарите

Статията разисква проблема за професионалното четене на библиотекарите. Разглежда се необходимостта от проучване състоянието на професионалното четене на библиотекарите в съвременната информационна епоха, свързана с всеобхватни промeни на обществото, съответно – съществени трансформации в библиотеките. Предложеното определение очертава рамките на темата, а също възможните посоки за нейното осмисляне и  изследване.

This article discusses the state of professional reading of librarians in the context of all-embracing social changes and significant transformations of libraries, marking the contemporary information age. The proposed definition outlines the theoretical framework and the practical scope of this analysis.

„...всичко се променя, когато четем.“

Нийл Геймън

 

Четенето на съвременния библиотекар може да се разглежда в две общи посоки. Едната е неговото четене като личност, т.е. според интересите и пристрастията на човешката индивидуалност. Втората е професионалното четене – термин, който все още не е определен и описан в библиотечната теоретична литература. Това четене е обвързано с професионалната област и в повечето случаи се определя от извършваните дейности, съответно от мястото на библиотекаря в библиотечната организация и библиотечния сектор като цяло. Дали и доколко за хората, работещи в библиотека, може да се прокара разделителна линия между двете дейности? Тук ще бъдат разгледани аспектите на професионалното четене при библиотекарите върху основата на едно предлагано определение на понятието и една от възможните  негови употреби.

При свободно търсене в Мрежата се откриват следните изрази на български език с ключова дума „четене“: четене, приказки за четене, забавно четене, техники за бързо четене, софтуер за четене (разбира се), „бегъл прочит“ или „четене по диагонал“. Проверката за значението на понятието показва разнообразие в употребата по смисъл:

„Литературният скаутинг (професионално четене) е специфична и не много популярна у нас дейност, която има за цел да осъществи връзката между книгата и издателя в подходящия моментподчертаването е мое). ICU ви предлага проучване на заглавия с цел адекватност на издаването им, рецензии на книги, съставяне на издателски стратегии за автори или поредици.“ (ICU). Или: „Електронната книга е много добра идея, ако четете професионално (подчертаването е мое). Не съм сигурен за хората, които четат много нова художествена литература на български. Стари неща със сигурност могат да бъдат намирани, но издателствата все още са доста неориентирани за този пазар относно новите заглавия, които пускат. Но е съвсем различно, ако се занимавате с наука. Немалко хора пускат в интернет текстовете, които пишат, независимо дали иначе са публикувани на хартия.“(Юнуз 2009). Вниманието е насочено към това да се разясняват  устройства за четене, които могат да направят дейността достъпна и удобна.

Понятието „професионално четене“ има различно значение в зависимост от мястото и момента за проява на професионализма. Няма професия читател. Но когато някой има задълбочен и траен интерес към същността и техниките на четене, когато е увлечен от процеса четене, ангажиран е професионално да го изучава и/или е изкушен активно да практикува тази дейност, той често се определя като професионалист в областта на четенето.

Друго съдържание се влага в професионално четене, когато става дума за четене на литература в определена професионална област. С голяма степен на съответствие, професионално четене и четене на професионална литература се разглеждат и употребяват като еднозначни термини. Тази равностойност се поставя в средоточието на вниманието при настоящата статия. Едно примерно определение може да обхваща няколко елемента:

Професионално четене е четене на всички възможни видове източници в професионалната област, което има за цел поддържане и повишаване равнището на професионалните знания и умения, както и тяхното прилагане за обогатяване и развитие на теорията и практиката. Професионалното четене е органична част от всички форми на продължаваща професионална квалификация, непрекъснато образование   и самоусъвършенстване на личността.

От началото на 90-те години на XX век цялото развитие в напредналите страни се намира в нова парадигма. Питър Дракър я определя като една от онези велики епохи, появяващи се през дълги периоди (200–-300 години), когато хората не разбират света, докато миналото не е достатъчно да обясни бъдещето (Дракър  2002). Мощното и всеобхватно развитие на новите технологии засяга процесите по създаване и обмен на информация. Новите възможности за комуникация въвеждат нови измерения във всички области. В настоящия период от историята, наречен информационно общество (ИО) или информационно мрежово общество (ИМО), информацията става основен и най-ценен продукт, базисна съставка на всяка дейност. Част от света вече живее в новата ера: „информационно общество“, където всеки аспект от действителността е докоснат от приложението на информационни и комуникационни технологии (Jonson 1999: 29).

Библиотеката преминава през сериозен период на модернизация и преобразуване на своите задачи и визия, през значими технологични промени и произтичащо от тях организационно преустройство. Промяната в технологиите налага и ново съдържание, що се отнася до дейностите и функциите на библиотеката. Това поражда потребността  от нова организация, от ново равнище на библиотечно коопериране и координация, ново качество на човешките ресурси в сектора, от персонал с нови компетентности. Справянето с тези предизвикателства изгражда оптимални условия за създаването на иновативни услуги и продукти, търсени  от потребителите, необходими на обществото и отделните (специфични спрямо различни признаци на обособяване) сектори, общности и професионални групи. Необходимостта от цялостна промяна на библиотеките поставя на дневен ред сериозни проблеми за ресурсното им осигуряване, включително откъм подходящо подготвени специалисти. Бъдещето на библиотечната институция силно зависи от качеството на човешкия капитал, с който разполагат не само секторът като цяло, но също така всяка негова отделна организация. Открояват се нови подходи при разпределяне и преразпределяне на наличните човешки ресурси, при привличане на специалисти с експертни възможности, адекватни за потребностите на отделната библиотека в процеса на нейната модернизация. Практиката в развити страни показва, че за библиотеки и организации, осъществяващи информационни услуги, дори за тези от комерсиалния сектор, не е лесно да  инвестират допълнително в своето обновяване. Обаче промените  в средата, както също и категоричната необходимост от промяна, биват ясно осъзнати още към края на 80-те и началото на 90-те години (Jonson 1999: 36).

Четенето на професионална литература досега не е било предмет на изрично  социологическо изследване или специално наблюдение, засягащо библиотечния сектор в България. Налице е потребност то да бъде задълбочено и многоаспектно проучено. Подобна инициатива има посоки, ориентирани към различни професионални дейности. Тъй като резултатите зависят от поставените цели, такова проучване трябва да постави като същностни при изследването няколко комплексни и взаимно свързани проблема:

  • Библиотечните специалисти – респонденти се анализират по няколко признака: вид библиотека; разпределение по образование и по групи, според длъжностите:
    • Библиотечните мениджъри и средни ръководни кадри;
    • Методистите с отговорности по  професионалната подготовка на библиотекарите от териториалната библиотечна мрежа;
    • Специалисти в отделните функционални направления;
    • Читалищни и училищни библиотекари;
    • Библиотекари в специални библиотеки и специализирани звена.
  • Проучване и систематизиране на четенето по тип и вид източници, използвани от библиотечните специалисти, а също така по езици на ползваната литература.
  • Кога четат библиотечните специалисти? В свободно или в работно  време?
  • Колко интензивно е четенето на професионална литература? Имат ли постоянен интерес или се обръщат към професионалната литература по определени поводи?
  • По какъв повод се обръщат към източниците на професионална информация?
  • Как се определя качеството на професионалното четене? Формиране на система от критерии за оценка на професионалното четене.
  • Как оценяват качеството на професионалната литература? Помага ли им при осъществяване на професионалните дейности? Какво в нея трябва да се промени? Препоръки към съдържанието, към тиражите и т.н.

Изработването на обмислена анкетна карта, която да бъде приета  от гилдията, може да даде основания за оптимизиране на потока от професионална литература: източници, периодичност, достъп, препоръчителни списъци. Данните относно четенето на професионални източници са основание за оценка на професионалното поведение на специалистите и за качеството на професионалното им четене. Въз основа на събраната информация от така предложеното проучване могат да се оптимизират няколко професионални компонента, с което да се повиши  ефективността на библиотеката:

  1. Да се оптимизира издателската политика на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) и библиотеките.
  2. Да се посочат и системно да се проследяват и популяризират изданията, които най-добре съдействат за издигане професионалното равнище на библиотекарите от различните библиотеки и заемащи различни длъжности.
  3. Да се насърчи професионалното четене и да се създадат форми за диференцирано популяризиране на професионална литература според специализацията на труда и длъжностите в библиотеките. Организиране (при отделните библиотеки, в сектора и по региони) на форми и форуми за популяризиране и пълноценно използване на професионалната литература.
  4. Да се осигури широк достъп до качествена професионална литература:  актуална, адекватна за нуждите на професионалното образование, научните изследвания и практиката. (Достъпност се отнася до  тиражи и цени на изданията, превод на най-важните  източници и др.).
  5. Да се мотивират специалистите за четене на професионална литература и да се насочват към релевантна за всекиго от тях, съобразно заеманата длъжност и вида библиотека. Да нарасне използването на професионалната литература, съответно ролята на професионалното четене в прилагането на наученото в практиката.

За българската библиотечна професионална общност от последните десетилетия има добри, макар частични, опити и постижения при проследяване на интереса към професионалната литература и нейното развитие, които имат различни конкретни, краткосрочни или дългосрочни цели:

1. Да се представи и да се подобри съдържанието на наличната професионална литература. Например задълбочени и полезни анализи относно сп. Библиотекар (по-късно сп. Библиотека) са осъществени от Нина Шуманова (Шуманова и др. 2007), от Константина Недкова, Красимира Папазова, Мария Аргирова-Герасимова в тяхното пространно изследване, направено по повод 50-годишния му юбилей (Недкова и др. 2007: 199-246).

2. Да се откроят нуждите на общността от професионална литература. Да се преосмисли издателската политика. Налице са социологически проучвания от Секция по социология към ББИА и Красимира Папазова – за нуждите на асоциацията: изработване на издателски политики и  инициативи в областта на издателската дейност по проекта „Напредък и устойчиво развитие на библиотечния сектор в България“, реализиран от ББИА (2010–2015).  Проведени са редица нестандартизирани интервюта с експерти от библиотечния сектор, резултатите от които са обработени и обобщени в работни непубликувани документи – архив на ББИА.

След като възникна интересът към темата на настоящата статия,  намерението да се започне дискусия, която би провокирала провеждането на мащабно проучване, следващата стъпка беше да се провери дали някой някъде е правил вече подобно изследване и доколко са постигнати предвижданите резултати. Пълно покритие на тематичния обхват има в проучване от 2004 г., представено в съвременната руска библиотечна литература от Г. А. Райкова, която споделя резултатите от изследване относно професионалното четене на съвременния библиотекар (Райкова 2004).

Респондентите в посоченото изследване са анализирани по видове библиотеки, както и по заемани длъжности. Тези сведения са важни при съпоставката на данните със съдържанието на четената професионална литература. Проследени са източниците, към които се обръщат съвременните библиотекари – по вид, тип, съдържание, печатни и електронни. Анкетите отреждат  място също за честотата на използване на различните видове източници, разграничени по тип литература (специална, рекламна, справочна, монографии, методически пособия, периодика), а също на отделни заглавия; такива, които се намират на сайтовете на библиотеки, професионални организации и др.

При изследване читателските интереси на библотекарите е направена съпоставка с използваната литература. Добре формулирани въпроси към респондентите извеждат важни, актуални и интересни данни за професионалното четене, които могат да служат при бъдещи инициативи и действия предвид издигане на професионалното равнище: Как си набавят професионална литература, как си осигуряват източници за професионално четене? Кога се чете професионална литература? Какво време и коя част от времето (свободно или работно) се отделя за четене на професионална литература?

Добре подбрани форми за повишаване на продължаващата квалификация могат да стимулират професионалното четене. При посоченото изследване е дадена възможност да се оцени ефективността на съществуващите и да се предложат нови такива.

Ролята на професионалното четене е оценена всестранно. Любопитно предложение формулират част от самите респонденти: атестирането на служителите да се използва като „ефективна форма за стимулиране на професионалното образование и самообразование.“ (Райкова 2004: 9). Установени са  показателни противоречия при анализ на отговорите и съпоставяне на онези от тях, между които има логическа връзка.

Изследването, представено от Райкова, включва въпроси, с които се установява характерът на четенето на периодични издания в зависимост от заеманата длъжност. Предполага се, че най-високо равнище на образование и стаж имат ръководителите на библиотеки, завеждащите отдели, сектори и главните специалисти. Тяхното професионално четене е особено важно, понеже от тях зависят направленията, в които ще се развива библиотеката. Изводите от получените в анкетите отговори изненадват: ръководителите четат тесен кръг заглавия, които (те смятат така – интересно избрана гледна точка в изследването! – Б. м.) повишават тяхното професионално равнище. Сред посочените заглавия, същевременно, отсъстват официални и правни източници, които съдържат нормативна, икономическа, правна и друга информация, необходима на заетите в управлението лица. Сред анкетираните от по-ниските нива, оказва се, списъкът на четените списания е доста по-разнообразен. Анализът на получените данни от анкетите по отношение на професионалното четене на вестници и списания показва „взаимовръзка между образователното ниво, стажа, заеманата от библиотекарите длъжност, обема и качеството на четене на периодичните издания“ (Райкова 2004: 4).

Предвид коренните обществени промени и промените в библиотечната сфера, професионалното четене в съвременната библиотечна професия е необходим елемент от библиотекарското всекидневие. То се обвързва с организираните форми на професионална квалификация или е самостоятелна дейност. Продължаващата  квалификация се осъществява в различни формати: в библиотеката – чрез целенасочено и системно изготвяни програми за развитие на персонала; в библиотечния сектор – в различни по обхват и институционална принадлежност центрове за обучение и  продължаваща квалификация; обучения в рамките на библиотечни и други проекти, които разширяват експертните възможности на библиотечните специалисти. Например много и различни организации печелят проекти и провеждат обучения по писане на проекти, за развитие на ИКТ, за застъпничество, по финансови теми за нефинансисти, за работа в екип, в областта на комуникациите. Всички знания и умения по тези теми имат отношение към работата в библиотеката. Формите на обучение също се променят. Могат да бъдат присъствени, задочни, дистанционни; групови и индивидуални; семинари, уебинари. Новите технологии разширяват възможностите за самообразоване и самоусъвършенстване – включително в полза на професионалното развитие.

Библиотечната професия бива незаслужено подценявана в българското общество, от различни обществени групи, за съжаление и сред част от библиотечните служители. Тази дейност изисква не само овладяване на специфични знания и умения, но също изява и/или култивиране на редица социални умения и психологическите похвати. Библиотеката като пространство (колкото физическо и материално, толкова също виртуално и духовно) е наситена с общуването на различни индивиди с много варианти на личностни характеристики, развитие и поведение. Затова поддържането на високо професионално равнище изисква не само да се следят тенденциите  в библиотечната наука и практика, но насочват вниманието и към проблеми, свързани с общуване, правилна и пълноценна  комуникация, правила за адекватно професионално поведение. За библиотекарите четенето на професионална литература означава да балансират  читателския избор съобразно конкретните изисквания на заеманите работни мяста, изпълняваните дейности и личните професионални интереси, а те могат да се покриват или не с онези, които се изискват за съответните работни мяста и дейности.

По своето съдържание, професионалното четене може да бъде различно. Защото професионалната литература може да обхваща не само библиотечната сфера, но също други области. Така например, библиотекарите от отдел „Изкуство“ трябва да следят водещи, интересни събития в областта на изкуствата; да познават водещи автори, експерти и издания; електронни източници – издания, сайтове, информационни портали за изкуство и много други направления в тази област. Което твърдение намира своето потвърждение и във вече цитираното изследване на професионалното четене. Отговорите на въпроса за най-четените вестници и списания съдържат заглавия с библиотечна, общокултурна и книжна тематика. Ред респонденти сочат като източници за своето професионално четене, наред с библиотечните, също небиблиотечни списания от областта на педагогиката, психологията, изкуството, литературознанието и др. (Райкова 2004: 3).

Различните библиотеки имат специфични функции и задачи, наред с общата мисия и визия на съвременните библиотечни институции. Тези особености внасят специфики в необходимите знания, умения и способности на библиотечния персонал. Общото професионално съдържание придобива по-точна насока чрез въвеждането на групови отлики. Така например, библиотекарите в училищните библиотеки възприемат (следва да възприемат) като професионална литература публикации за съответната степен образование, отговаряща на възрастта на техните читатели. Към необходимите им професионални знания спадат също така педагогически и психологически дискусии за развитието на децата в тази възраст. Акцентът в случая обхваща мястото на четенето в детското развитие, подходящите за тази възраст източници, също избора и оценката на информацията, т.е. адекватната за възрастта степен на информационна грамотност.

Активното четене на художествена литература се оценява, от друга гледна точка, в контекста на социалните дейности и характеристики на работата на библиотекаря. Според данните и изводите от проучване, публикувано в списание Nature, четенето на художествени творби е „много по-полезно за развитието на социалните умения“, сравнено с това, което може да се постигне чрез „четенето на приложна психология или научно-популярна литература“.  Учените свързват избора на добра книга с тренировка по формиране на социално съзнание (емпатия). Четенето на романи се изтъква като средство за издигане социалната и емоционалната интелигентност. Първата е свързана с „умението да разбираш социалните взаимоотношения и ситуации“, а втората води до разбиране и контрол над емоциите – собствените и на онези хора, с които се общува. „„Редица проучвания показват, че тези интелигентности са ключови за професионалното израстване, но малко изследвания дават отговор как могат да бъдат развити“. Същият източник споменава такива учени като психолозите Емануел Кастано и Дейвид Кид, чиито изследвания потвърждават това въздействие. Техните проучвания установяват, че след прочита на романи хората показват по-добри резултати в тестове за измерване на социалната и емоционална интелигентност в сравнение с  челите научна литература, приложна психология или онези, които не са чели нищо. А тези умения са ключови предвид разбиране езика на тялото и начина на мислене в професионална среда (2013).

Освен съдържателния анализ, при изследването на професионалното четене важно място заема качеството на четене. Този показател се определя  в споменатото проучване, което повишава стойността му на  публикация с принос към терминологично осигуряване на темата: „Под качество се разбира степента на използване на прочетеното в професионалната дейност.“ (Райкова 2004: 4). Резонно е професионалното четене да се обвързва с постигната по-висока ефективност на дейностите – научно-изследователски и практически. Но качеството на четене, включително професионалното, не се покрива с разбирането за неговата ефективност. Характерът на дейността четене се определя чрез различни критерии, един от които е качеството. То се свързва с възможността пълноценно и адекватно да бъде възприет смисълът на текста. Високо качество на четенето означава, че вложената в текста информация прераства в придобито знание. За да стане това възможно, необходимо е личността на читателя да притежава равнище на познание, при което новата информация е разбрана, осмислена и усвоена. Така тя ще допълни, разшири и задълбочи вече съществуващото знание. Например: библиотекар, който не притежава знания по съвременните формати за каталогизация, не може да усвои текст за метаданни.  Различни текстове  имат различна степен на възприемателска усвоимост, която зависи от знанията на читателите.

Прилагането на прочетеното в практиката е включено в предложеното по-горе определение за професионално четене. Самото определение за професионалното четене е натоварено с допълнителен критерий предвид оценяването на неговата ефективност. Да се обвързва качеството на четене с практическата реализация на прочетеното не е съвсем точно и невинаги е възможно. Тук процесът трябва да се раздели на две части. Едната е теоретично абстрактна: доколко информацията от четенето на професионална литература се осмисля като придобито професионално знание или умение. Втората част превръща прочетеното в собствена практическа дейност. Има обективни и субективни причини усвоеното професионално знание да не бъде претворено в практическа полза за развитие на библиотеката. Не винаги липсата на такава реализация е в ущърб на качеството на четене. Може да има сериозни други пречки. Такива могат да бъдат: липсата на адекватна нормативна база, на добронамерена и подкрепяща работна среда, наличие на „прекомерно иновативни“ идеи, за които все още няма достигната зрялост на професионалната общност или библиотечната институция. Пречка за внедряването на прочетеното в практиката могат да бъдат също и причини от субективен характер например невъзможност да бъде убедително аргументирана практическата полезност или инертност на служителя. Тук, освен личните качества и характерови особености, решаваща е заеманата длъжност и правомощията за вземане на управленски решения. Друг  възможен вариант е наличието на широки професионални интереси, част от които не са обвързани с практическата дейност на служителя и възможността за въздействие върху практиката. Тогава качеството на четене може да бъде налице, но ефективността засяга само личното експертно развитие.  При библиотекарите професионалното четене е свързано с личностно развитие, служебен растеж,    кариерно развитие на служителите, съответно с темповете на промяна на библиотечната институция. Това са направления, по които  може да се измерва неговата ефективност. Оптимален вариант би бил  хармонизиране на направленията. А именно, професионалната литература да обслужва личните интереси за професионално и кариерно развитие, като същевременно чрез тях се осигурява перспектива за отделната библиотека и за целия библиотечен сектор.

Днес комуникационната революция в условията на информационното общество, съвременното технологично развитие на библиотеките, наред с новите компетенции, необходими за съвременния човек и новата карта за умения и знания на библиотекарите коренно променят библиотечната институция и пространствата, в които тя съществува. Наред с това обаче, връзките и отношенията на библиотеката с външната за нея среда  все повече се усложняват, разнообразяват и динамизират. Едно  професионално четене изпитва влиянието на тези обществени и библиотечни трансформации, които засягат съдържанието, форматите, формите и средствата за четене. Неизбежно се променят също така и характеристиките на четенето на професионална литература.

Какви тенденции се открояват в съдържанието на професионалната литература? Любопитно и „удивително“ е, че не само в специализираната литература се намират интересни и стойностни професионални статии, „а, за съжаление, времето за четене не стига“. Този аспект на професионалното четене се коментира от Браже, учен в областта на педагогиката. Той разглежда четенето на възрастни и засяга  ролята на библиотекаря в процеса. Въпросите: С какво образованият човек се отличава от високообразования? Какво е „читателският елит“? Какви са неговите признаци?, пораждат размисли за ролята на библиотекаря в задоволяване на читателските потребности. Той се явява „посредник между света на книжната култура и личността на читателя“. Освен това, през последните десетилетия традиционната роля на библиотекарите като  „ръководещи  четенето“ на възрастните читатели се преодолява. На преден план се издига „функцията на помощника, не на наставника в образованието и самообразованието“. Библиотекарят се явява донякъде андрагог – доколкото вниманието се насочва към работата му в полза на субективните потребности и съобразяването с възможностите на читателя. В това си качество библиотекарите са длъжни да бъдат професионалисти в областа на четенето, да притежават широка ерудиция, позволяваща им готовност за работа на всякакви равнища на начетеност, тактично да играят ролята на водещи чрез познаване вкусовете на читателите „отвътре“. По същността на своята професия, библиотекарите се отнасят към читателския елит (Браже 2003: 9).

Времето за четене на професионална литература също зависи от  новата динамика и основната черта на епохата – постоянство в измененията. Много рядко то остава специално отделено или още по-малко регламентирано. При работното всекидневие запознаването с факти и новости от професионалната дейност нерядко става между много други ангажименти. Сложно е да се измери време само за  професионално четене. Дали това става в свободното или в работното време? – условно е да се определи. Възможният точен отговор на такъв въпрос зависи от динамиката на всекидневието, която все още е различна и зависи от населеното място и големината на библиотеката.

Едно професионално четене може да се разглежда и като функция на възрастта, или на трудовия стаж. Колкото повече време е практикувана библиотечната професия, толкова по-пълноценно е всяко четене – на различни източници, надграждат се професионални знанияи умения. Опитът от и за работа в библиотеката се обогатява чрез универсална по съдържание литература, независимо от вида източник и носителя на информация. Тъй като  библиотечното пространство и дейност са свързани с пресичане и търсене на съответствие между потоци от документи, информация и хора (множества с безброй варианти и характери), трябва да се въведе още едно деление.Това е разделянето на професионалната литература на строго (тясно) професионална, широко професионална и развиваща общата култура. Трите, условно обособени части на професионалната литература имат различна тежест, която се определя от заеманите длъжности в библиотеката и от направлението на работата.

Строго професионална е литературата относно библиотечните процеси и дейности, осигуряващи осъществяването на функциите и задачите на библиотечната институция. За каталогизаторите в библиотеките тя има най-голяма професионална тежест. Работещите в обслужването схващат новостите при каталогизирането откъм качествата на продукта (например електронния каталог и съответно оптималното му използване предвид намирането на търсената литература).

Една широко професионална литература осигурява интердисциплинарните теми. Те се отнасят до връзките на библиотечно-информационните науки с психология, педагогика, социология, комуникационни, организационни, поведенчески дисциплини. Днес поведението на библиотечните мениджъри и механизмите за успешното развитие на библиотеките се вписват в новите управленски политики и икономически процеси. Затова съвременната икономическа и юридическа литература е задължителен елемент от тяхното  професионално четене. Онези библиотечни специалисти, които са свързани с направление „Комплектуване“, са активни читатели на тази литература. Те трябва добре да познават книжния пазар във всеки момент, за да осигуряват на съответната библиотека подходящите източници за нейната читателска аудитория. От друга страна, особено им е полезна информацията за демографския облик и тенденциите в общността, обслужвана от библиотеката. Защото чрез своите фондове библиотеката не само обслужва своите реални ползватели, но също привлича потенциални такива.

Границите между групите специалисти в тяхното  професионално четене обаче нито са много строги, нито са толкова ясно очертани. Според заеманата длъжност, вида и големината на библиотеката се определят временните професионално-читателски профили на библиотечните специалисти, които остават динамични във времето.

Едно професионално четене напълно зависи от характеристиките на личността като читател изобщо. При описване на библиотекаря откъм  професионалното му четене влияние оказват общите читателски вкусове, умения, владеенето на техники за четене, предпочитания от общата  читателска характеристика. Книгите и списанията, вестниците и публицистиката, които по принцип развиват, разширяват, обогатяват общата култура (третата група източници) също така имат за работещите в библиотека  стойността на професионална литература.

Защото  Библиотеката (имайки предвид онзи смисъл, който влага Борхес) събира времето и пространството. Тъй като потребностите на ползвателите и моментите, в които  те ще потърсят удовлетворение в библиотеката, са непредвидими. Затова библиотекарите трябва да са винаги нащрек! За установяване на мечтаната хармония се присъединяваме към казаното от Нийл Геймън: „Ще отправя пламенен призив към хората да разберат какво представляват библиотеките и библиотекарите и защо трябва да бъдат запазени.“ (Геймън 2013).

 

Цитирана литература

ICU. Издателството, което те вижда [Интернет].[Прегледан: 15.07.2014]. Available from: http://icu-bg.com/?page_id=107

Браже, Тереза Г. 2003. Чтение взрослых как педагогическая проблема. Педагогика. 3: 9. Мышь библиотечная. Doing the things right, doing the right things [Интернет]. [Прегледан: 17.07.2014]. Available from: http://rusu-library.blogspot.com/2011/11/blog-post_18.html

Защо четенето на художествена литература е полезно за кариерата? 2013. Economy.bg [Интернет]. [Прегледан: 15.07.2014]. Available from: http://www.economy.bg/science/view/9956/Zashto-cheteneto-na-hudozhestvena-literatura-e-polezno-za-karierata

Недкова, Константина, Красимира Папазова & Мария Аргирова-Герасимова, авт-ри . 2007. Социологически поглед. В , Списание „Библиотека“: Тематичен указател: 1984–2005 г., 199-246.

Година: 
2014
Том: 
11
Книжка: 
3
Рубрика в списание Littera et Lingua: