Libri Slavici

Попов, К., 2012. За последното стихотворение „Вяра“ на Христо Смирненски. Българска реч, 18(1), pp.52–53.

Попов, Д., 2004. Стилистика на произносителните практики в българската реч. Available at: http://liternet.bg/publish10/dpopov/stilistika.htm [Accessed 20.10.2014AD].

Попов, Г., 1978. Новооткрито сведение за преводаческа дейност на български книжовници в Света гора през първата половина на XIV век. Български език, 28, pp.402–410.

Попов, Г., 2001. Ценно издание на староруски служебни минеи за месец декември. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 25, pp.107–116.

Рецензия за: [{ibib]Rothe1996[/ibib]} [{ibib]Rothe1997[/ibib]} [{ibib]Rothe1999[/ibib]}

Попов, Г., 2002. Византийската химнографска традиция и песнотворческите прояви на Кирило-Методиевите ученици. In В. Гюзелев & Милтенова, А., eds. Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване / Medieval Christian Europe: East and West. Traditions, Values, Communications. София: Гутенберг, pp. 397–406.

Попов, К., 1997. Добрата дума (За Вл. Солоухин, Славянска тетрадка). Българска реч, 3(3–4), pp.59–60.

Попов, Г., 1981. Климент Охридски и Константин Преславски. Новооткрити химнографски произведения. Антени, p.13.

Публикация в съкратен вариант на първата част на доклада, изнесен на Международната научна конференция на тема "Преславска книжовна школа", Шумен, септември 1981

Попов, К., 2001. Първи кълнове на любовта в детското сърце. Българска реч, 7(3), pp.51–55.

Попов, Г., 2006. Свети Наум като химнописец. In Свети Наум Охридски - живот и дело. Скопjе, pp. 31–41.

Попов, К., 2011. Под топлия покрив на родния език (Румен Стоянов. Нейде между. София 2011). Българска реч, 17(3), pp.74-76.

Попов, Г., 2003. Триод. In Кирило-Методиевска енциклопедия. София: БАН, pp. 169–178.

Попов, Г., 1986. Да се запазят прогонените от триезичници. Антени, 22(802), pp.12–13.

Попов, Г., 1989. Химнографското творчество на Климент Охридски. In Втори международен конгрес по българистика. Доклади. София: БАН.

Попов, К., 2010. За поетиката на стихотворението „Блян“ от Елена Алекова. Българска реч, 16(1-2), pp.68 – 71.

Попов, Г., 1998. Виждам неграмотност и безобразие. Дума, 118, p.6.

Попов, Г., 1980. Из текстологическата проблематика на славянския триод. In Славянска палеография и дипломатика. Доклади и съобщения от семинара по славянската палеография и дипломатика, София, септември 1979. София: {CIBAL}, pp. 72–86.

Попов, Г. & Грашева, Л., 1994. Стефан Кожухаров на 60 години. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 18, pp.119–124.

Попов, Г., 2004. Среднобългарският светогорски превод на Триода от първата половина на XIV в. In Преводите през {XIV} столетие на Балканите. Международната конференция София, 26–28 юни 2003. София: Горекс-Прес, pp. 173–184.

Попов, Г., 1982. Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски и Константин Преславски. Български език, 32, pp.3–26.

Попов, Г., 2009. За принадлежността на старобългарския канон за Пренасяне на мощите на св. Йоан Златоуст към химнографското творчество на св. Климент Охрид. Старобългарска литература, 41-42, pp.31–43.

Попов, Г., 1986. Съседни имена. Новооткрити творби на Климент Охридски и Константин Преславски от 886 г. Антени, 23(803), p.13.

Попов, Г., 1994. Следи от разпространението на Наумовия канон за св. апостол Андрей. Старобългарска литература, 28-29, pp.10–32.

Попов, А., 1970. Монограми на българските царе (XIII–XIV в.). In В. Гюзелев, ed. Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Ив. Дуйчев. София: Наука и изкуство.

Попов, Г., 1978. Новооткрита оригинална старобългарска част в текста на триода. Български език, 28, pp.497–507.

Попов, Г., 2006. Новооткритият старобългарски Канон за Неделя Петдесетница и неговият византийски образец. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 30(3), pp.3–48.

Search form

Libri Slavici

Pages