Libri Slavici

Попов, Г., 2007. Каноны на Рождество Христово в древней славянской минейной традиции. In Liturgische Hymnen nach byzantinischem Ritus bei den Slaven in ältester Zeit. Beiträge einer internationalen Tagung Bonn, 7.-10. Juni 2005. Paderborn: Schöningh, pp. 298–315.

Попов, К., 2001. Първи кълнове на любовта в детското сърце. Българска реч, 7(3), pp.51–55.

Попов, Г., 1992. Към въпроса за ветхозаветните текстове в Триода. Die Slawischen Sprachen, 2, pp.103–120.

Попов, К., 2013. Българското слово. Българска реч, 19(3), pp.5 – 7.

Попов, Г., 1980. Предтечи. Български книжовници в Света гора през първата половина XIV век. За буквите. Кирило-Методиевски вестник, 3, pp.4–5.

Попов, Г., 1999. Хвална пѣниѣ Константинова (Богоявленски предпразнични стихири на Константин Преславски в руски миней от XII-XIII в.). Старобългарска литература, 31, pp.3–23.

Попов, К., 2013. За поетиката на вечното в нашата поезия. Българска реч, 19(3), pp.86 – 89.

Попов, Г., 1982. О наличии древнеболгарской гимнографической части в триоди. In Язык и письменность древнеболгарского периода. Москва: Наука, pp. 122–131.

Попов, К., 2009. Семантико-стилистична характеристика на думата тишина в рома на Фани Попова-Мутафова „Дъщерята на Калоян”. Българска реч, 15(1-2), pp.111 – 113.

Попов, Г., 2005. Богоѣвление ти поѭще Христе славим (Старобългарски Канон за Богоявление). Старобългарска литература, 33-34, pp.13–63.

Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина

Попов, Г., 1998. Канон за Рождество Христово от Константин Преславски. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 22(4), pp.3–26.

Попов, Г., 1986. Това добро пеене колко е прекрасно. Отечество, 16, p.22.

Попов, К., 1997. Добрата дума (За Вл. Солоухин, Славянска тетрадка). Българска реч, 3(3–4), pp.59–60.

Попов, Г., 2010. Химнографията на св. Йоан Златоуст в древното славянско ръкописно наследство. In Βυζαντινο-σλαβικά σπαράγματα. Χαριστήριος τόμος στον Ομότιμο Καθηγητή Ι. Ταρνανίδη. Θεσσαλονίκη, pp. 31–43.

Попов, Г., 1995. Произведения на Константин Преславски и Климент Охридски. Преславска книжовна школа, 1, pp.96–114.

Попов, Д., 2004. Стилистика на произносителните практики в българската реч. Available at: http://liternet.bg/publish10/dpopov/stilistika.htm [Accessed 20.10.2014AD].

Попов, Г., 1978. Новооткрито сведение за преводаческа дейност на български книжовници в Света гора през първата половина на XIV век. Български език, 28, pp.402–410.

Попов, Г., 1981. Климент Охридски и Константин Преславски. Новооткрити химнографски произведения. Антени, p.13.

Публикация в съкратен вариант на първата част на доклада, изнесен на Международната научна конференция на тема "Преславска книжовна школа", Шумен, септември 1981

Попов, Г., 2002. Византийската химнографска традиция и песнотворческите прояви на Кирило-Методиевите ученици. In В. Гюзелев & Милтенова, А., eds. Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване / Medieval Christian Europe: East and West. Traditions, Values, Communications. София: Гутенберг, pp. 397–406.

Попов, Г., 2003. Триоден фрагмент. In Кирило-Методиевска енциклопедия. София: БАН, pp. 178–180.

Попов, Г., 1986. Да се запазят прогонените от триезичници. Антени, 22(802), pp.12–13.

Попов, К., 2011. Под топлия покрив на родния език (Румен Стоянов. Нейде между. София 2011). Българска реч, 17(3), pp.74-76.

Попов, Г., 2006. Свети Наум като химнописец. In Свети Наум Охридски - живот и дело. Скопjе, pp. 31–41.

Попов, Г., 1989. Химнографското творчество на Климент Охридски. In Втори международен конгрес по българистика. Доклади. София: БАН.

Попов, К., 2010. За поетиката на стихотворението „Блян“ от Елена Алекова. Българска реч, 16(1-2), pp.68 – 71.

Search form

Libri Slavici

Pages