Libri Slavici

Попов, Г., 2010. Химнографията на св. Йоан Златоуст в древното славянско ръкописно наследство. In Βυζαντινο-σλαβικά σπαράγματα. Χαριστήριος τόμος στον Ομότιμο Καθηγητή Ι. Ταρνανίδη. Θεσσαλονίκη, pp. 31–43.

Попов, Г., 2001. Ценно издание на староруски служебни минеи за месец декември. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 25, pp.107–116.

Рецензия за: [{ibib]Rothe1996[/ibib]} [{ibib]Rothe1997[/ibib]} [{ibib]Rothe1999[/ibib]}

Попов, К., 2012. Износване на думата. Българска реч, 18(1), p.46.

Попов, Г., 1986. Това добро пеене колко е прекрасно. Отечество, 16, p.22.

Попов, К., 1997. Добрата дума (За Вл. Солоухин, Славянска тетрадка). Българска реч, 3(3–4), pp.59–60.

Попов, Г., 1978. Новооткрито сведение за преводаческа дейност на български книжовници в Света гора през първата половина на XIV век. Български език, 28, pp.402–410.

Попов, К., 2011. Под топлия покрив на родния език (Румен Стоянов. Нейде между. София 2011). Българска реч, 17(3), pp.74-76.

Попов, Г., 1995. Произведения на Константин Преславски и Климент Охридски. Преславска книжовна школа, 1, pp.96–114.

Попов, Д., 2004. Стилистика на произносителните практики в българската реч. Available at: http://liternet.bg/publish10/dpopov/stilistika.htm [Accessed 20.10.2014AD].

Попов, Г., 1981. Климент Охридски и Константин Преславски. Новооткрити химнографски произведения. Антени, p.13.

Публикация в съкратен вариант на първата част на доклада, изнесен на Международната научна конференция на тема "Преславска книжовна школа", Шумен, септември 1981

Попов, К., 2010. За поетиката на стихотворението „Блян“ от Елена Алекова. Българска реч, 16(1-2), pp.68 – 71.

Попов, Г., 2002. Византийската химнографска традиция и песнотворческите прояви на Кирило-Методиевите ученици. In В. Гюзелев & Милтенова, А., eds. Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване / Medieval Christian Europe: East and West. Traditions, Values, Communications. София: Гутенберг, pp. 397–406.

Попов, К., 2003. Втелява се и втелясва се. Българска реч, 9(1), pp.32–33.

Попов, Г., 2006. Свети Наум като химнописец. In Свети Наум Охридски - живот и дело. Скопjе, pp. 31–41.

Попов, Г., 1986. Да се запазят прогонените от триезичници. Антени, 22(802), pp.12–13.

Попов, К., 2000. Неувяхващият Паисий на Иван Вазов. Българска реч, 6(1–2), pp.67–68.

Попов, Г. & Грашева, Л., 1994. Стефан Кожухаров на 60 години. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 18, pp.119–124.

Попов, Г., 1989. Химнографското творчество на Климент Охридски. In Втори международен конгрес по българистика. Доклади. София: БАН.

Попов, Г., 1980. Из текстологическата проблематика на славянския триод. In Славянска палеография и дипломатика. Доклади и съобщения от семинара по славянската палеография и дипломатика, София, септември 1979. София: {CIBAL}, pp. 72–86.

Попов, Г., 1998. Виждам неграмотност и безобразие. Дума, 118, p.6.

Попов, Г., 1982. Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски и Константин Преславски. Български език, 32, pp.3–26.

Попов, Г., 2003. Триоден фрагмент. In Кирило-Методиевска енциклопедия. София: БАН, pp. 178–180.

Попов, А., 1970. Монограми на българските царе (XIII–XIV в.). In В. Гюзелев, ed. Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Ив. Дуйчев. София: Наука и изкуство.

Попов, Г., 2004. Среднобългарският светогорски превод на Триода от първата половина на XIV в. In Преводите през {XIV} столетие на Балканите. Международната конференция София, 26–28 юни 2003. София: Горекс-Прес, pp. 173–184.

Попов, Г., 2009. За принадлежността на старобългарския канон за Пренасяне на мощите на св. Йоан Златоуст към химнографското творчество на св. Климент Охрид. Старобългарска литература, 41-42, pp.31–43.

Search form

Libri Slavici

Pages