Libri Slavici

Попов, Д., 2004. Стилистика на произносителните практики в българската реч. Available at: http://liternet.bg/publish10/dpopov/stilistika.htm [Accessed 20.10.2014AD].

Попов, Г., 1978. Новооткрито сведение за преводаческа дейност на български книжовници в Света гора през първата половина на XIV век. Български език, 28, pp.402–410.

Попов, К., 2011. Под топлия покрив на родния език (Румен Стоянов. Нейде между. София 2011). Българска реч, 17(3), pp.74-76.

Попов, К., 2010. За поетиката на стихотворението „Блян“ от Елена Алекова. Българска реч, 16(1-2), pp.68 – 71.

Попов, Г., 2002. Византийската химнографска традиция и песнотворческите прояви на Кирило-Методиевите ученици. In В. Гюзелев & Милтенова, А., eds. Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване / Medieval Christian Europe: East and West. Traditions, Values, Communications. София: Гутенберг, pp. 397–406.

Попов, Г., 1981. Климент Охридски и Константин Преславски. Новооткрити химнографски произведения. Антени, p.13.

Публикация в съкратен вариант на първата част на доклада, изнесен на Международната научна конференция на тема "Преславска книжовна школа", Шумен, септември 1981

Попов, Г., 1986. Да се запазят прогонените от триезичници. Антени, 22(802), pp.12–13.

Попов, Г., 2006. Свети Наум като химнописец. In Свети Наум Охридски - живот и дело. Скопjе, pp. 31–41.

Попов, Г., 1989. Химнографското творчество на Климент Охридски. In Втори международен конгрес по българистика. Доклади. София: БАН.

Попов, К., 1998. Идейно-художествената сила на стихотворението „Кочо“ от Иван Вазов. Българска реч, 4(1), pp.40–42.

Попов, Г., 1998. Виждам неграмотност и безобразие. Дума, 118, p.6.

Попов, Г., 1980. Из текстологическата проблематика на славянския триод. In Славянска палеография и дипломатика. Доклади и съобщения от семинара по славянската палеография и дипломатика, София, септември 1979. София: {CIBAL}, pp. 72–86.

Попов, Г., 1982. Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски и Константин Преславски. Български език, 32, pp.3–26.

Попов, А., 1970. Монограми на българските царе (XIII–XIV в.). In В. Гюзелев, ed. Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Ив. Дуйчев. София: Наука и изкуство.

Попов, Г., 2004. Среднобългарският светогорски превод на Триода от първата половина на XIV в. In Преводите през {XIV} столетие на Балканите. Международната конференция София, 26–28 юни 2003. София: Горекс-Прес, pp. 173–184.

Попов, Г., 1986. Съседни имена. Новооткрити творби на Климент Охридски и Константин Преславски от 886 г. Антени, 23(803), p.13.

Попов, Б., 2004. Типология на назоваването при древните индоевропейски термини за някои опасни и хищни животни. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 29(1), pp.5–23.

Попов, Г., 1998. Канон за Рождество Христово от Константин Преславски. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 22(4), pp.3–26.

Попов, К., 2012. Книгата – вечен извор на знание. Българска реч, 18(2), pp.5–7.

Попов, Г., 2009. За принадлежността на старобългарския канон за Пренасяне на мощите на св. Йоан Златоуст към химнографското творчество на св. Климент Охрид. Старобългарска литература, 41-42, pp.31–43.

Попов, Г., 2003. Триод. In Кирило-Методиевска енциклопедия. София: БАН, pp. 169–178.

Попов, К., 2003. Втелява се и втелясва се. Българска реч, 9(1), pp.32–33.

Попов, Г., 1994. Следи от разпространението на Наумовия канон за св. апостол Андрей. Старобългарска литература, 28-29, pp.10–32.

Попов, Г., 1978. Новооткрита оригинална старобългарска част в текста на триода. Български език, 28, pp.497–507.

Попов, К., 2000. Неувяхващият Паисий на Иван Вазов. Българска реч, 6(1–2), pp.67–68.

Search form

Libri Slavici

Pages