Skip to content Skip to navigation

Из езика на Гладичовия препис на История Славянобългарска

In den Text geht es um dem Vlad Gladitschow Abschrift der Slawo-bulgarischen Geschichte. Der Text vom Vlad Gladitschov ist mit einen früheren Abschrift vergleicht, damit wir seine Sprachnorm besser verstehn.

По случай 250-годишнината от написването на Паисиевата „История славянобългарска” се издаде Гладичовият препис. Книгата съдържа изследвания в областта на жизнения път на Влад Поппетков Гладичов, палеографско описание, текстологични и езикови наблюдения на преписа, наборно и фототипно издание. По този начин Гладичовият препис – текст от 19 век, е достъпен за всеки, който проявява интерес (Караджова 2012).

Влад Попетков е родом от Габрово и според бележката след края на преписа му, той отива в Русе пред 1809 година и там  преписва Паисиевата История от хилендарския проигумен Пантелеймон. Текстът е ценен, защото като всеки препис съдържа следи от говора на преписвача и покзва състоянието и развитието на езика ни през тази епоха. Но за да може Гладичовият текст да се изследва в езиково отношение той трябва да бъде сравнен с най-близките му преписи – Пантелеймоновия и Втория Софрониев.

На пръв поглед текстът на Влад Гладичов представлява съвкупност от черковнославянски думи, западни и източни диалекти. В графичната му система има краесловен малък ер, отсъства голяма носовка, знакът за малка носовка се използва на мястото на ꙗ и ѣ (освен в думите ꙗзык за стб. ѧзъікъ и ꙗже за стб. ѧже), а ѣ се употребява за обозначаване на „е”. Също така няма разлика при използването на „и” и „ери”.

Черковнославянските черти в Гладичовия препис са отражение от езика на Паисиевия оригинал и оттам в текстовете на предхождащите Влад Поппетков преписвачи. Затова в текста му се срещат думи като перво, токмо, терново, сꙋдиле. Позициите, в които в старобългарски имаме ь,ъ и 2 тук са с черковнославянските им рефлекси о-ъ, е-ь, ꙋ-ѫ. Това обяснява и замяната на ѣ с ѧ и обратното, тъй като точно по такъв начин двете графеми са заменени в черковнославянския език. Тази черта на преписа е интересна, но и обяснима, дори и да измени текста, преписвачът се е стараел да запази част от оригинала или пък не е знаел какво трябва да напише на съответното място и затова е запазил така тези думи.

Обяснение за източния диалект в текста може да се намери в произхода на преписвача. Той е от Габрово и според класификацията на диалектите габровският принадлежи към Централния балкански говор, наричан още „габровско-ловешко-троянски” (срв. напр. Стойков 2002: 107–110). Поради тези причини в текста на Влад Гладичов могат да се намерят примери за редукция на „е” в „и”. Срещат се думи като сига, знаите, ричеш, чи, седемдисеть, тридисеть. Също така в преписа има и типичните за източните диалекти показателни местоимения таквизи, тогази , възвратното местоимение са вместо се (от старото сѧ) . По- интересен е случаят с числителните седемдисеть, тридисеть, защото в рамките на една страница на ръкописа (7б), числото десет (стб. десѧть) е написано по няколко различни начина. Първо е седемдисеть, а след това двадесѧть, тридисеть, петнадесѧть, тридесѧть. За да се намери обяснение за тези черти на преписа, както и да се потвърди автентичността на влиянието на източните диалекти, трябва да се направи сравнение между Гладичовия и Пантелеймоновия препис (по данни от Димитрова 2011).

 

Пантелеймонов препис

Гладичов препис

Стый Меõодïа станаль воевода болгарскіи и наоучиль сѧ языкь болгарски добре

Стыи, Меõодïѧ станаль воевода болгарскïи и наоучил сѧ ꙗзыкь болгарскïи добре

 

От първото сравнение се вижда, че в Гладичовия не е спазен стриктно езика на Пантелеймоновия. Може би Влад Попетков е изменил окончанието на болгарскïи, защото така е звучало в неговия говор или пък, за да придаде някаква архаичност на думата. Интересно е, че не е оставил буквата „я” в думата ꙗзыкь. В преписа му ꙗ се среща само в тази дума, а във всички други е заменена с ѧ (данните от Пантелеймоновия препис са по Димитрова 2011).

 

Пантелеймонов препис

Гладичов препис

що оставашь свой языкь и учение и

примесѧш сѧ вь греческа мудрость и политика, щото немашь у неѧ никои птибитокь нитѡ разумѧвашь греческое коварство

що ѡставѧшь свои языкъ и ученïе и примесѧш са в Греческаѧ мùдрость и политика, щото не имаш ѿ неѧ никои прибитокь, нито разомѧвашь греческое коварство

Двадесѧть и деветïй с(вѧ)тый Димитрие новïй въ лето г(оспо)дне,

Двадесѧть и девѧтïй сты҃ Димитрїѧ новыи в лѣто г(оспо)дне,

Понеже было ѿ двете страни воиска безчеть. Греци померле ѿ меча болгарского

и ѡдолели болгари грецити и б(ыл)е числа греци померли ѿ меча болгарского

 

От следващите три таблици вече се виждат диалектните особености на Гладичовия текст. Откроява отношението на преписвача към съвременното състояние на неговия говор. Той е изменил текста според особеностите на Габровския диалект:

  • На мястото на а той е сложил ѧ, със стойност на „ja”

  • Възвратното местоимение сѧ е променено в са

Всички тези особености са характерни за източните говори . Съчетанието между отрицателната частица „не” и глагола „имам” на мястото на немашь е доста странно, но ако се вземе и следващата замяна на у с ѿ може да се предположи, че целта на преписвача е била осъвремени думите.

Примерите до тук показват, открояващата се източнодиалектна черта на Преображенския препис, но заедно с това, преписвачът е нанесъл и други промени спрямо преписа на Пантелеймон (срв. и Димитрова 2011). Една от тях е замяната на и и ы :

 

Гладичов препис

Пантелеймонов препис

ꙍ ст҃ыхь

ꙍ ст҃ихь

битиѧ

битыѧ

патриарсы

патріарси

да бы

да би

мырь

мирь

дщеры

дщери

 

Замяната на двете графеми не е използвана според етимологичното място на ы, като се има предвид, че Влад Поппетков използва буквата за означаване на звука „и” , а не на някогашното „ери”.

По-интересен е случаят с окончанието на еловите причастия, а и в някои форми за мн. ч. , където се вижда, че редукцията в Пантелеймоновия препис (Димитрова 2011) е застъпена в по-голяма степен, отколкото в Гладичовия.

 

Гладичов препис

Пантелеймонов препис

дрꙋгите

дрꙋгити

имале

имали

цртⷭвовале

цртⷭвовали

давале

давали

чиниле

чинили

 

Въпреки че и в Преображенския препис има редукция (сига, знаите, ричеш, чи), се вижда, че тя не е толкова силна и дори може да се каже, че Влад Гладичов се е опитвал да „изчисти” редукцията на Пантелеймон в своя препис. Затова окончанието за множественото число на еловото причастие при него е на –е, вместо на –и. Форми като имале, давале са характерни за западните и за някои източни диалекти, като в повечето случаи при източните диалекти „е” се редуцира в „и”. В Гладичовия препис запазването на тези форми, може да се определи като „хиперкоректност” на преписвача. Вероятно се е стараел да не се влияе от собствения си говор и според него така е трябвало да звучат тези форми в съвременния език.

Друга основна разлика между двата преписа е употребата на о вместо ꙋ в корена на някои думи или т.нар. „обратна редукция”.

 

Гладичов препис

Пантелеймонов препис

разомеите

разꙋмѣити

смощенїе

смꙋщенїе

 

Освен тези разлики в преписа на Влад Поппетков почти винаги се среща саⷭ на мястото на со ⷭ в Пантелеймоновия (Димитрова 2011). По същия начин е се среща там, където в Първия русенски препис имаме ѣ, но понякога виждаме и обратната замяна :

 

Гладичов препис

Пантелеймонов препис

потребно

потрѣбно

за техни

за тѣхни

имеють

имѣють

порѣдꙋ

поредꙋ

известно

извѣстно

 

Освен всички фонетични и графични замени в преписа се срещат и членувани форми, изменение на словореда и различни пояснения към текста, което показва отношението на Влад Гладичов към текста. Той се е заел отговорно не само със задачата на преписвач, но и на редактор. Благодарение на това, днес ние можем да проследим промените, които са настъпвали в развитието на българския език в началото на 19 век. Тъй като двата преписа - Пантелеймоновият и Гладичовият , имат само няколко месеца разлика, но всеки от тях ни дава различна информация. Ако Пантелеймоновият текст е по-силно повлиян от източните диалекти и се наблюдава редукция на „е” в „и” почти във всички позиции, то в Гладичовия виждаме стремежа на преписвача да „избяга” от тази, характерна за неговия говор черта.

Преписът на „История славянобългарска” от Влад Поппетков Гладичов ни помага да видим какво е било характерно за съответния говор в началото на 19 век. Чрез промените, които книжовника нанася, ние добиваме представа за неговото разбиране към езика – кое според него е било уместно и кое не. Освен това в преписа се разкрива и стремежът му да осъвремени текста и да го направи по-достъпен за тези, които ще го четат или както Влад Гладичов пише : ... да са нахождава на ползꙋ всѣмь любочитателѣмь Болгарскимъ.

 

Цитирана литература

  • Караджова, Даринка (съст. и отг. ред.) 2012. История славянобългарска. Гладичов препис. София: Болид-инс.
  • Димитрова, Маргарет. 2011. Пантелеймоновият препис на Паисиевата „История славеноболгарская”: между установените истини и бъдещите задачи. В: Найда Иванова, Елена Дараданова, Витка Делева, ДИляна Денчева, Райна Камберова, Алена Стаменова, МАртин Стефанов (съст.), Истина, мистификация, лъжа в славянските езици, литератури и култури. Сборник с доклади от Десетите национални славистични четения, посветени на 90-годишнината от рождението на проф. Светомир Иванчев, 22–24 април 2010 г. София: Лектура. 233–241.
  • Стойков, Стойко. 2002. Българска диалектология. 4-то фототипно изд. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. http://www.promacedonia.org/jchorb/st/index.htm (4.02.2013).

Авторът представи този текст на Климентовите четения за млади учени (19. ноември 2012), организирани от Катедрата по кирилометодиевистика при Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

Година: 
2012
Книжка: 
4