Проект ЕОС (Електронно обучение в славистиката)
(СУ „Св. Климент Охридски“)
Резюме
Докладът разглежда необходимостта, основанията, целите, конкретните продукти (електронни учебни курсове, уебсайт, електронно списание) и резултатите от осъществяването на проект ЕОС / Електронно обучение в славистиката (2007-2010), както и създадените от него опит и перспективи за консолидиране на образователни ресурси в областта на хуманитарните науки.
Abstract
The paper examines the necessity, rationale, aims, tangible products (e-learning courses, website, e-journal) and results of the implementation of the project ELSS / E-Learning in Slavic Studies (2007-2010), as well as the experience generated hereby and the perspectives created for consolidation of education resources in the field of humanities.
Съществен въпрос в изследванията в областта на електронното обучение в последните няколко години е анализът на възможностите на web 2.0. Литературните източници поставят и въпроса за особеностите на електронното обучение (e-learning 2.0) в тази все по-гъвкава и адаптивна среда, поощрявайки разработването на широк кръг алтернативни начини за ускорено и ефективно обучение и учене в електронна среда. Като решаващ все по-често се посочва въпросът за източниците на учебно електронно съдържание. Обзорът на литературата по въпросите на електорнното образование (Romero 2008, Rovai 2004, White 2007, Lightfoot 2006, Zawacki-Richter 2005, Дедова 2008, Кедрова 2000, Батыгин 2001) очертава еволюция в посока на систематизация и специализация на ресурсите и ресурсните центрове в Интернет, включително и на тези, свързани с филологията и славистиката. Научната общност отдавна е излязла от ранния етап на използване на ИКТ в образованието, включително и в университетското, наричан “техно-романтически” (Selwyn 2007: 91), и е преминала към следващия с широко използване на усъвършенствани образователни среди и продукти, апробирани учебни курсове и програми и консолидиране на научните и учебни електронни ресурси.
С такава водеща цел през периода 2007-2010 г. в три последователни етапа бе реализиран проектът “ЕОС / Електронно обучение в славистиката”, обединил работата и научните интереси на преподаватели от четири катедри на Факултета по славянски на Софийския университет.
Основна цел на проекта, която бе реализирана чрез усилията на екипа и на още редица преподаватели, докторанти и студенти от Факултета по славянски филологии, бе да бъде защитена университетската водеща експертна позиция в новоизграждащите се електронни образователни пространства и да бъдат формулирани стратегии за развитие на Факултета по славянски филологии и академичната славистика в България.
През първата година на проекта работата бе фокусирана върху събиране, проучване и анотиране на метаданни по въпросите за стратегиите на създаване и поддържане на електронни университетски курсове в областта на хуманитаристиката, проучване на работещи модели за електронно обучение в хуманитаристиката в български и чужди университети, консултации относно платформи и приложения за електронно дистанционно, смесено/blended и уеб-базирано обучение. Част от тях бяха проведени с колеги от други факултети на СУ, преди всичко ФМИ.
След анализ на актуалните нагласи на преподавателите и студентите във Факултета по славянски филологии от една страна, и опита на чужди университети (преди всичко на Оксфордския университет, Московския държавен университет и на Университета в Саарланд), от друга, бе направена селекция на различните софтуерни платформи за обучение с оглед на избирането на най-подходящата среда. Критериите за оценка бяха следните:
- Локализация на платформата на български език и наличие на софтуерен механизъм за подобряване и допълнение на превода.
- Популярност в България. Наличие на активен форум на съответния софтуер, за да бъде възможна неговата поддръжка в бъдеще.
- Отворен код и безплатно разпространение за академичните среди.
- Поддръжка на най-новите софтуерни стандарти. Възможност за обмяна на курсове, тяхното архивиране и трансформация в други формати.
- Възможност за интеграция на софтуерната среда на платформата за електронно обучение със системи за управление на съдържанието.
На базата на тези критерии бе избран софтуер за осъществяване на проекта – средата Moodle.
Следваща важна част от работата по проекта представляваше научният дебат върху проблемите на електронното обучение, осъществен на организираната от екипа на проекта конференция “ЕОС / Електронно обучение в славистиката” която се проведе на 22 и 23 ноември 2007 г. в СУ. Конференцията беше посрещната с интерес от колегията във Факултета по славянски филологии, от преподаватели от Факултета по математика и информатика, Факултета за начална и предучилищна педагогика, от Лабораторията за лингвистично моделиране към БАН и Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Част от програмата на форума бе работилницата Приложни аспекти на средата за електронно обучение в Moodle.
През втория етап изследователската група се насочи към:
- работа върху проблемите на създаване, структуриране и защита на електронно съдържание във висшето образование; анализ на съществуващите практики и ресурси за електронно учене и обучение в областта на филологията и на граничните с нея научни области на хуманитаристика, преди всичко на антропологията и културологията;
- разработване на нови и развитие на вече осъществени в рамките на първия етап на проекта електронни академични курсове, както и на такива, насочени и към продължаващото обучение и поддържане на висока професионална квалификация на вече дипломираните специалисти с оглед на европейската и глобална стратегия за учене през целия живот.
- продължаване на работата върху проблемите на академичното електронно обучение, неговите технологии, стандарти и ресурсно осигуряване в областта на хуманитаристиката и в частност на славистиката и балканистиката преди всичко с оглед на динамичната смяна на глобално доминиращи стратегии, концепции и бази;
- интегриране в сайта на Факултета по славянски филологии на пилотните курсове, преминали през първия семестър на приложението си, и разработване на нови върху институционално одобрена платформа за дистанционно и смесено обучение;
Създаденото през 2003 г. електронното списание на Факултета по славянски филологии “Littera et Lingua” продължи съществуването си като част от задачите на научния колектив на проекта ‑ фактическата редакционна колегия на списанието. В него, в брой Лято ‑ 2008 г бяха публикувани в отделен блок докладите от конференцията на проекта “Електронно обучение в славистиката” (ЕОС), проведена през. 2007 г. Други проектни дейности и публикации бяха: провеждане на анкета сред студентите и преподавателите на Факултета по славянски филологии с цел обобщаване и анализ на данните от провеждането на първия и втория семестър на приложение на университетските курсове в средата за електронно обучение MOODLE; разработване на библиография на научните изследвания в областта на електронното образование; провеждане на заключителна за втория етап научна конференция с тема “Електронното обучение – проекти и реалности” (23 януари 2009 г.). В конференцията участваха преподаватели, докторанти и студенти от ФСлФ, ФМИ, ФП, ФКНФ, ФЖМК, ФНПП, както и гости от БАН-ИПОИ, НБУ, Стопанска академия – Свищов, Фондация “Бъдеще сега”.
Материалите от конференцията бяха публикувани през третия етап на проекта в тематичен блок в електронното списание на Факултета по славянски филологии “Littera et Lingua”, брой Пролет 2009. По този начин бе дадена по-широка публичност на проблематиката на проекта и факултетската и университетската общност бяха информирани относно възможностите на електронното обучение в славистиката и хуманитаристиката. Продължи проучването и анотирането на публикувани през 2008-2009 г. изследвания в областта на електронното обучение, на електронната публикация и електронните научни издания, хипертекста и хепермедията в университетската хуманитаристика. По този начин се реализира необходимото допълване на библиографските ресурси, продукт на предишния етап на проекта, и се подготви публикация на библиографията, осъществена в бр. Есен 2009 на електронното списание “Littera et Lingua”. Създаден е и на нов сайт на списанието, съобразен с новата концепция на порталния факултетски уебсайт www.slav.uni-sofia.bg, разработван също в рамките на този проект и отчитащ актуалните тенденции в уеб-дизайна, софтуерните решения, опита на подобни електронни “огледала” на академични институции, както и потенциала на инструментите и функционалностите, предлагани от web 2.0.
Доколкото една от водещите цели на проект “ЕОС” е създаването на среда и ресурси за електронно обучение, в центъра на вниманието бе поддържането и анализът на приложението на вече работещите електронни курсове във Факултета по славянски филологии (Славянска филология, Руска филология, Българска филология – магистърска програма “Компютърна лингвистика. Интернет технологии в хуманитаристиката”). В края на февруари 2010 г. електронните курсове на страницата на MOODLE – ФСлФ вече наброяват 19.
Научните изследвания на членовете на екипа бяха осъществени в няколко основни направления, предвидени в работната програма:
– актуално състояние на електронното образование в България и сравнение с опита в други европейски страни;
– платформи и среди за електронно обучение, нови технологични решения;
– създаване и уеб-базирано представяне на електронно съдържание в областта на хуманитаристиката и в частност – на славистиката. (Общо в рамките на трите години в рамките на проекта са осъществени 23 публикации на членове на научния колектив, представени на научни конференции, в сборници и в научната електронна и печатна периодика.)
Обобщавайки резултатите от работата по проект “ЕОС”, можем да кажем следното:
– създадена е среда
– създадена е експертиза
– създадени са ресурси
– създаден е екип.
Всичко това е основа както за прилагане на нови критерии за качество на преподаването, обучението, научната работа на колегията на Факултета по славянски филологии, така и стимул за следващи проекти на университетско, национално, международно ниво, в които членовете на екип “ЕОС” участват включително с експертното си знание, придобито в хода на осъществяване на този проект.
Надяваме се, че тригодишната работа в рамките на проекта, трите конференции, които подготвихме и проведохме, създадените и действащи регулярно, а не в качеството на експериментални, електронни курсове, са имали своето въздействие върху институционалните решения с аргументите на проведените и представени научни изследвания – решения, довели до приемането от Академичния съвет на Стратегия за развитие на електронното и дистанционното обучение в СУ (ноември 2009г.). Проект “ЕОС” е неразделна част както от формулирането, така и от осъществяването ѝ.
Цитирана литература
Батыгин, Г. С. 2001. Социология Интернет: наука и образование в виртуальном пространстве. http://www.nir.ru/socio/scipubl/sj/sj1-01.html .
Дедова, Ольга В. 2008. Теория гипертекста и гипертекстовые практики в Рунете. Москва: МГУ.
Кедрова, Г. Е. 2000. Методы оптимизации компьютерной обучающей среды по лингвистике для систем дистанционного обучения в интернете. http://www.philol.msu.ru/~kedr/kedr-ulj.htm.
Lightfoot, J. M. 2006. A comparative analysis of e-mail and face-to-face communication in an educational environment. Internet and Higher Education 9. 217-227.
Romero, Cristobal, Sebastian Ventura and Enrique Garcia. 2008. Data mining in course management systems: Moodle case study and tutorial. Computers & Education 51(1). 368-384.
Rovai, Alfred. 2004. A constructivist approach to online college learning. Internet and Higher education 7(2). 79-93.
Selwyn, Neil. 2007.The use of computer technology in university teaching and learning: a critical perspective. Journal of Computer Assisted Learning 23(2). 83-94.
White, Su. 2007 Critical success factors for e-learning and institutional change – some organisational perspectives on campus-wide e-learning. British Journal of Educational Technology 38(5). 840-850.
Zawacki-Richter, Olaf. 2005. Online Faculty Support and Education Innovation. A Case Study. European Journal of Open, Distance and E-Learning 2005. http://www.eurodl.org/materials/contrib/2005/Zawacki_Richter.htm
За автора
доц. д-р Ренета Божанкова
СУ „Св. Климент Охридски“
Факултет по славянски филологии