Електронно списание за хуманитаристика
Всеки създава своята съдба,
и всеки се създава от нея.
И.С. Тургенев
Няма да бъде ново, нито неочаквано, ако първата ви реакция като читатели на дебютната книга с разкази на Надежда Дерменджиева „Без упойка“ е шок и неодобрение (Дерменджиева 2013).
Шок? Неодобрение? Но защо? В крайна сметка разказите от „Без упойка“ почти без изключение са написани по силно четивен, даже, бих казала, бестселъров начин. Изказът е лек, плъзга се покрай (но избягвайки) готовите фрази и заучените изрази, в сцените няма тежест, динамични са, постигнат е почти кинематографичен ефект...
Още заглавието на дебютната стихосбирка на Поли Муканова „Мигове в кибритена кутийка“ (2009) подготвя читателя за срещата с кратки стихове. Паратекстуална рамка е мигът – конкретен отрязък от време, който едновременно стои точно на границата между минало и бъдеще, тоест, свързва се с настоящето време-пространство, но също така може да бъде обвързан и с представата за вечност. Стиховете създават връзка между тези две величини.
Оригинална чрез едно обърнато по-скоро навътре, интровертно неспокойствие, лаконична в образността на материалното и картинното, анти-епична в сюжетите, но все пак нелишена от тях, съзерцателна и силно песимистична с усещането за застой, липса на движение и обреченост – така може да бъде определена поезията в първата книга на Георги Рупчев „Уморени от чудото“ (1982).
Поли Муканова се срещна със студенти от магистърския курс „Литературата - творческо писане“, който самата тя е завършила през 2005 г., за да разговаря за началото на творчеството си, за вдъхновението и отпечатъка му, намерил място в книгите ѝ.
ВБВ се срещна със студентите от магистърската програма „Литературата – творческо писане“, за да разкаже за придобития опит, книгите, интересите и тяхната взаимовръзка.
Емилия Иванова, Инна Ангелова: Какво Ви кара да използвате псевдоним, а не истинското си име? И какво имате предвид под „изчезване на автора”?
Български
English