Пътят на българската книга в първите години след Освобождението
Книгата като предмет не присъства в човешкото битие единствено до границата на своята материя. По традиция, но далеч от клишето, тя има дълбок метафизичен смисъл в нашето съзнание, което ù придава по-особена роля от останалите вещи. С това почти диаболистично начало откроявам едно лице на книгата, което няма да видим в труда на Васил Загоров „Българската книга (1878–1912). От възрожденския идеал до комерсиализацията“, защото неговото внимание е насочено към една много по-реална и прагматична представа за нея.