Skip to content Skip to navigation

Лексикални особености на гръцкия „Древен патерик” (Apophthegmata Patrum, Collectio Systematica)

Тук са представени някои предварителни резултати от дисертационно изследване, провеждано в Катедра „Класическа филология” на СУ „Св. Климент Охридски” и посветено на синтактичните и лексикалните особености на гръцкия „Древен патерик” (Apophthegmata Patrum, Collectio Systematica). Изследвани са всички думи в текста на критичното издание на APsys (Guy 1993, 2003, 2005), около 4050, и са групирани в различни категории по хронологичен признак и по специфичен произход и употреба. Установени са 23 хапакси. Методът на изследване включва проверка на всяка дума от текста в различни старогръцки речници и в базата данни на TLG.

Lexical features of the Greek Apophthegmata Patrum, Collectio Systematica

The article presents some preliminary results of a PhD research conducted at Sofia University’s Department of Classics, and focused on syntactic and lexical features of the Greek Apophthegmata Patrum, Collectio Systematica. All the words in the text of the critical edition of APsys (Guy 1993, 2003, 2005), around 4.050, are examined and are grouped into different categories chronologically and according to their specific origin and use. 23 hapax legomena are identified. The method of investigation includes consultation of every single word with various Greek dictionaries and with the TLG database.

Настоящият текст представя някои предварителни резултати от дисертационно изследване, провеждано в Катедра „Класическа филология” на СУ „Св. Климент Охридски” и посветено на синтактичните и лексикалните особености на гръцкия „Древен патерик” (Apophthegmata Patrum, Collectio Systematica).

Apophthegmata Patrum: история и текст

Apophthegmata Patrum (букв. „Изречения на отците”), по-нататък АР, представлява сборник с кратки поучителни слова (апофтегми) и разкази за най-видните монаси (т.нар. „старци“ или „авви“, гр. γέροντες, ἀββάδες, ед. ч. ἀββᾶς), живели в пустините на Близкия Изток от IV до VI в. Основното ядро на сборника най-вероятно се отнасяло за монасите от т.нар. Скитска пустиня или Скит в Египет, като впоследствие към него били прибавени истории и апофтегми за отци от други места на Египет и Палестина (Войтенко и др. 2008: 170; Regnault 2009: 177a-177b).

Историята на възникването, разпространението и достигането до нас на АР може да бъде разделена на четири етапа, в които главните действащи лица могат условно да бъдат наречени автори, редактори, компилатори и преписвачи (Guy 1993: 24-35). Авторите са споменатите древни монаси-подвижници, чиито поучителни слова и истории по-късно били записани, независимо дали свързани с някое конкретно име или не. Следва да се отбележи, че мнозинството от авторите били египтяни, чийто роден език бил коптският. На коптски вероятно били произнесени и голяма част от апофтегмите (Wortley 2012: x). През втория етап редакторите – ученици на тези свети старци – започнали да разпространяват на гръцки техните слова и истории – първоначално и най-вече устно, а вероятно някои от тях и писмено (Guy 1993: 26-27; Wortley 2008: 286-287). Тези най-ранни разкази не са достигнали до нас. За тяхното съществуване научаваме от предговорите на двата основни вида сборници с апофтегми, съществуващи днес – азбучно-анонимния и тематичния (Wortley 2012: xvi)1 . При първия вид подредбата е извършена по азбучен ред на авторите, като апофтегмите на всеки отец са събрани заедно; в някои ръкописи след тях са прибавени апофтегми, чиито автори са неизвестни (т.нар. Анонимна колекция). При втория разказите и поученията са групирани в 21 глави (в славянската версия – 23), разглеждащи основни теми от духовния живот на монасите (за съвършенството, безмълвието, въздържанието и т.н.). Вътрешната подредба във всяка глава също първоначално върви по азбучен ред на отците, а след това са добавени анонимни апофтегми (Harmless 2000: 484-485). Всъщност, именно с появата на тези две основни колекции (вероятно през VI-VII в., вж. Wortley 2006: 316; Πάσχος 1970: ς’) е свързана дейността на компилаторите през третия етап, които събрали циркулиращите на гръцки апофтегми в различни по големина, съдържание и подредба сборници, известни още като патерикони или патери́ци (Николова 1980: 9-26).

Цялата тази екстралингвистична информация е необходима при изучаване езика, в това число и лексиката, на АР. Едно по-задълбочено проучване, което обаче излиза извън рамките на това представяне, би трябвало да може да отговори на въпроси като: по какъв начин е станала трансформацията на първоначално изговорените на коптски апофтегми в познатия ни днес писмен вариант на гръцки? Забелязват ли се влияния от коптски в езика на АР? До каква степен изречения и истории, свързани с името на св. Антоний Велики, например, принадлежат на историческия Антоний? Проблемите, пред които е изправен изследователят на езика на АР, са сходни с тези, които занимават изследователите на езика на Новия Завет (Harmless 2000: 486).

Едва ли някой би могъл да очаква, че многобройните преписи на АР ще бъдат еднакви по съдържание. Разбира се, от езикова гледна точка много по-голям интерес биха представлявали разночетенията в текста, отколкото различния брой апофтегми, съдържащи се в преписите (Wortley 2012: xviii-xix). Въпреки очевидната и нееднократно подчертавана консервативност на литературния гръцки език почти през цялото Средновековие, употребата на различни форми за една и съща дума или на различни думи (едната от класическия гръцки, а другата очевидно от говоримия език) за едно и също нещо ни предоставя ценна, макар и оскъдна информация за развитието на говоримия гръцки език от епохата на Ранното Средновековие.

Следва да се отбележи, че езикът и стилът на тематичния сборник не са еднообразни и ясно личи намесата на различни редактори и преписвачи. Макар като цяло написани на прост и безискусен език, вероятно доближаващ се повече до говоримия (койне), отколкото до класическия, все пак някои апофтегми са с доста високи литературни претенции и езиковата им форма (включително и лексиката) наподобява класическия гръцки език (атицизъм)2. От гледна точка на лексиката, АР представлява ценен източник на информация, защото обхваща практически почти всички сфери от живота на ранните източни монаси (и не само на тях).

Настоящото изследване се основава на критичното издание на гръцкия „Древен патерик“, публикувано в три тома от поредицата Source Chrétiennes (SC) (Guy 1993, 2003, 2005). В края на третия том е поместен индекс на думите от текста, предхождан от два други индекса – на топонимите и на личните имена. Индексът включва всички използвани думи – имена, глаголи и т.н. (около 4050 на брой), с изключение на служебните. С оглед на това, не е възможно групиране въз основа на сферата на употреба (напр. административна лексика, църковна лексика, лексика от бита и т.н.), каквото виждаме в други лексикални изследвания. Подредбата е извършена по различен признак – хронологичен, по произход и по употреба. Стремежът е по този начин да бъдат обхванати всички лексеми, т.е. всяка дума да бъде класифицирана според даден признак и в същото време този признак да не бъде твърде общ и неясен. Методът на работа включва проверка на всяка дума от индекса в различни старогръцки речници и в базата данни на Thesaurus Linguae Graecae (TLG), изследователски проект на Калифорнийския университет в Ървайн, САЩ3.

Целите на изследването са скромни: въпреки предхождащата дълга устна и писмена традиция на АР, то може единствено да представи „моментна снимка“ на състоянието на текста към датата на написване на включените в критичното издание ръкописи (т.е. от IХ до XII в.). Надеждата на автора е така да бъдат запълнени някои, макар и малки, празнини в изучаването историята на средновековния гръцки език.

А. Хронологична подредба

По хронологичен принцип, в зависимост от своето първо писмено засвидетелстване думите в текста произхождат от: 1) архаичната (до V в. пр. Хр.) и/или класическата (V-IV в. пр. Хр.) епохи; 2) архаичната и/или класическата епохи, употребени с ново (променено)4 значение; 3) елинистическата (III-I в. пр. Хр.) и римската (I-VI в. сл. Хр.) епохи (периода на елинистическото койне, κοινή διάλεκτος).

А1. Първата група има контролен характер и се налага с оглед пълнотата на изследването. Около 70% от лексиката в АР се използва през архаичната и/или класическата епохи и то със същото значение. Този процент става още по-висок (80%), ако се добавят и думите, които са засвидетелствани през архаичната и/или класическата епохи, но са употребени в АР с ново (променено) значение (група А2).

А2. Ето някои характерни примери за думи с архаичен и/или класически произход, употребени с ново (променено) значение (неологизми):

ἀδολεσχῶ – думата първоначално означавала „бъбря, бърборя”, в АР означава „занимавам се усърдно с нещо, размислям”

ἀναλώματα - „разходи” / „пари”

ἀπάντησις – „възражение, отговор” / „среща” (във всички случаи)

ἀπόκρισις – „отговор” / „мисия”;

βαστάζω – „вдигам, нося” / „понасям, търпя”

δημοσιεύω – „правя нещо публична собственост, конфискувам” / „разгласявам, оповестявам”

ἔξοδος – „изход; шествие; раждане” / „смърт” (във всички случаи)

εὐγένεια – „благороден произход, знатност” / „благородство” (като духовно-нравствено качество)

ἰδιωτεία – „частен живот” / „глупост, невежество”

κάλαμος – „тръстика, тръстикова пръчка” / „писец, перо за писане”

ὄνομα – „име” / „ду́ши, лица” (мн. ч.)

παράκλησις – „призив, увещание” / „утешение, утеха”

σιδηροφορῶ – „нося оръжие” / „нося белезници”

χάραγμα – „знак, отпечатък” / „монета, пари”, и т.н.

А3. Думи от елинистическото койне (III в. пр. Хр. – VI в. сл. Хр.)5. Лексемите в тази група са около 12%. Ето някои от тях: ἀγαθοποιῶ, ἀγάπη, βίωσις, γρηγορῶ, διετία, διήγημα, εὐχαριστῶ, θυσιαστήριον, καταλαλιά, λιθοβολῶ, νυχθήμερον, ξενοδοχεῖον, ῥάπισμα, σκοτία, συνείδησις, συνταγή, ψωμίον, ὠτίον.

Б. Специфични категории думи

Те се разделят на два вида – според произхода и употребата. Тук спадат всички лексеми, които могат да бъдат групирани според някой от следните признаци.

Б1. Думи от чужд произход

  1. Заемки от семитските езици;
  2. Латинизми;
  3. Думи с коптски произход.

Няколкото думи със семитски произход в текста дължат появата си главно на Свещеното Писание и раннохристиянската традиция: ἀββᾶ(ς), ἀμμᾶ(ς) (арам. „баща”, „майка”) – почтително обръщение към възрастни и духовно умъдрени монаси, „отец”); ἀλληλούϊα (евр. „хвалете Яхве (Господа)”); ἀμήν (евр. „да бъде“); γέεννα (евр.) – място за наказания в бъдещия живот; κιννύρα (евр.) – кинор, струнен музикален инструмент; Πάσχα; σάββατον; σατανᾶς. Хебраизми са също древният християнски поздрав εἰρήνη σοι – „мир на теб” и клетвената формула ζῇ Κύριος – „жив е Господ”, т.е. „заклевам се в Господа”. Единствената дума с персийски произход е παράδεισος – „градина, рай“.

С латински произход са сравнително малко съществителни имена от всекидневния живот, образувани повечето със суфикса –ιον, напр. βάκλιον < baculum, γούλα < gula, κάστρον < castrum, κέλλα и κελλίον < cella, κολλήγιον < collegium, κολόβιον < colobium (вероятно е обратна заемка, срв. гр. κολοβός), κονδῖτον < (vinum) conditum, κουκούλιον < cucullus, μακελλάριον < macellarius, μίλιον < milia, παλάτιον < palatium, πόρτα < porta, σίτλα < situla, στάβλος < stabulum, στράτα < strata (sc. via).

С коптски произход са следните думи: ἀθήρα (=ἀθάρη) – каша от хлебни зърна, βαϊνός и βαΐον (< βάϊς < копт. bai) – палмово клонче, μάτιν (v.l. в различни ръкописи μαΐτιον, μαίτην, μαΐτιν) – мерна единица, Φαρανίτης – жител на областта Фаран в Египет.

Б2. Специфична употреба

  1. Думи от църковната (християнска) терминология;
  2. Монашеска терминология;
  3. Хапакси.

Първата група – думи от църковната (християнска) терминология включва както думи, наследени от класическия език, но с променено значение (неологизми): ἄγγελος, αἵρεσις, ἀπόστολος, δαιμόνιον, διάκονος, ἐκκλησία, ἐπίσκοπος, λειτουργία, μάρτυς, μυστήριον, πρεσβύτερος, σύνοδος и т.н., така и думи от койне, някои от които специално въведени за нуждите на християнската Църква: ἁγιοσύνη, ἀμετανόητος, ἀνάθεμα, ἀρχάγγελος, ἀρχιεπίσκοπος, βάπτισμα, εἰδωλολατρῶ, ἐπισκοπή, καρδιογνώστης, λαϊκός, ὀρθόδοξος, πνευματοφόρος. Част от тази лексика е наследена от предхристиянската епоха (от Стария Завет), но е включена тук поради факта, че се свързва най-вече с християнската традиция и представлява част от нейната терминология дори до днес.

По същия начин групата с думи от монашеската терминология включва както лексеми, наследени от класическия език, но с променено значение: ἀγρυπνία („безсъние“ – „монашеско бдение“), ἀδελφός („брат“ – „монах“), γέρων („стар човек“ – „старец“, духовно умъдрен монах, не непременно стар), ἡγούμενος („вожд“ – „игумен“), κοσμικός („световен“ – „мирянин“), λαύρα („улица“ – „лавра“, голям монастир), λογισμός („сметка“ – „помисъл“), πατήρ („баща“ – „(духовен) отец“), σχῆμα („външност, форма“ – „монашеска схима“), така и лексеми от койне, също използвани с променено значение: ἀγάπη („любов“ – „милостиня“), κάθισμα („седалка“ – „монашеска келия“), κοινόβιον („съвместен живот“ – „общежителен монастир“), μονή („престой“ – „монастир“), σύναξις („прибиране на реколтата“ – обществена или частна религиозна служба), а някои като ἀνάλαβος („аналав“, монашеска дреха), ἀναχωρητής („отшелник“), ἀρχιμανδρίτης („архимандрит“, игумен на монастир), ἀργολογία („празнословие“), ἀσκητήριον („постница“), διακονητής (мирянин, който прислужва на монаси), ἔγκλειστος („затворник“, монах, който се подвизава в доброволен затвор), ἐργόχειρον („ръкоделие“, занаят, с който монахът изкарва прехраната си), ἐρημίτης („пустинник“), Εὐχῆται („евхити“, еретици, отдаващи прекомерно значение на молитвата), κανονική („монахиня“), κακόγηρος („зъл старец/монах“), κοινοβιακός (монах от общежителен монастир), κοινοβιάρχης („киновиарх“, игумен/основател на общежителен монастир), възникнали изцяло в монашеска среда.

В текста бяха установени следните хапакси:

ἀναβολίδιον (v.l. ἀναβολίδιν) – „торба“ (която се носи на гърба);

ἀναιρέτρια = ἀναιρέτις в класическия гръцки;

ἀρτοθέσιον = ἀρτοθήκη;

αὐλίδριον (v.l. αὐλίδιον) и αὐλύδριον (v.l. αὐλύδιον) – „малък двор“;

καλλιγραφίον (sic) – „краснопис“; възможно е да е falsa lectio от καλλιγραφίαν (< καλλιγραφία);

κεντονάριον (v.l. κεντρωνάριον) – „стара, парцалива дреха“ (< κεντών/κέντρων < лат. cento – „стар плащ“;

μαννάδιν – „(голяма) кошница“;

μονοκελλίον (v.l. μονοκέλλιον) – Стефанов 1994: 46 „уединена келия“; Guy 1993: 283 „une cellule“; Montanari 2013: 1387 „ατομικό κελλί“; Sophocles 1914: 767 „separate cell, not in the immediate vicinity of other cells“;

παμμαχάριος (sic) – Guy 1993: 255 „lutteurs au pancrate“ (лат. pancratiarii). Възможно е да е f. l. от παμμακάριος (= παμμάκαρ, Montanari 2013: 1551; Sophocles 1914: 834), при все че думата е засвидетелствана в 8 ръкописа, без разночетения;

παρόλκιν <παρόλκιον < πάρολκος – „въже за теглене“ (на малки плавателни съдове);

προσχρον – вер. = προσμένω;

πυγμάζω – „боксирам се“;

σαλότης – „безумие, юродство“;

σαμβυκίζω – „свиря на самбука“ (вид арфа);

σισόγριν­ Стефанов 1994: 74 „врата“; Guy 1993: 423 „loquet“;

σποδόδερμος – „тъмнокож“;

συγγεμῶ (v.l. συγγεμίζω) – „помагам при товарене“ (на добиче);

συγκερασμός – „вино, примесено с вода“;

συναββᾶ(ς) = σύν + αββᾶ(ς);

συναλισμός < συναλίζομαι – „съжителство“;

συνεκκρεμάννυμι = σύν + ἐκκρεμάννυμι;

τρωγλωτός – „надупчен“;

χαλκόσπλαγχνος – „каменосърдечен, коравосърдечен“.

Накрая, заслужават да се отбележат някои двойки думи (едната от класическия език, другата – от койне), обозначаващи едно и също понятие: *ψωμί(ο)ν и ἄρτος (понякога използвани последователно дори в една и съща апофтгема – АР 13.15), θυρίς и θυρίδιν, θύρα и πόρτα, ὁδός и στράτα и т.н., както и две форми на една и съща дума: ἐμβρίμιν и ἐμβρίμιον, θυρίδιν и θυρίδιον, ὀλοκοτίνιν и ὀλοκότινον и др.

В заключение може да се каже, че лингвистичните особености на гръцкия „Древен патерик” са интересни преди всичко поради факта, че текстът е създаден на т.нар. късно койне, и, следователно, в него би трябвало да са отразени основните процеси на езиковите промени, характерни за периода. Тези изменения, засегнали практически всички нива на езика, довели до трансфомирането на старогръцкия език в това, което познаваме като гръцки език днес. Поради своя произход и връзка с говоримия език патерикът може да бъде ценен ориентир за настъпилите промени по пътя към създаването на новогръцкия език.

Цитирана литература

Войтенко, А.А. и съавт. авт-ри, 2008. Apophthegmata Patrum. В Православная Энциклопедия. Москва: Русская православная церковь. Available at: http://www.pravenc.ru/text/75770.html [Отворен на 28.03.2015AD].

Анон, 1994. Древен патерик или духовната мъдрост на отците на пустинята, Велико Търново: Издателство Монархическо-Консервативен Съюз.

Guy, J.-C. авт, 1961. Les Apophthegmata Patrum. В G. Lemaître, ред Théologie de la vie monastique: études sur la tradition patristique. Paris: Aubier, с-ци 73-83.

Regnault, L. авт, 1991. Apophthegmata Patrum. В A. S. Atiya, ред The Coptic Encyclopedia. New York: Macmillan, с 177a- 178a. Available at: http://ccdl.libraries.claremont.edu/cdm/singleitem/collection/cce/id/174/rec/1 [Отворен на 28.03.2015AD].

Sophocles, E.A. авт, 1914. Greek lexicon of the Roman and Byzantine periods (from B.C. 146 to A.D. 1100), Cambridge ; London: Harvard University Press ; Humphrey Milford ; Oxford University Press.

Wortley, john авт, 2006. How the Desert Fathers “Meditated”. Greek, Roman, and Byzantine Studies, 46, с-ци315–328. Available at: http://grbs.library.duke.edu/article/download/531/611 [Отворен на 28.03.2015AD].

Wortley, john авт, 2008. What the Desert Fathers meant by “being saved”. Zeitschrift für Antikes Christentum, 12(2), с-ци286-307.

Анон, 2012. The Book of the Elders. Sayings of the Desert Fathers. The Systematic Collection, Collegeville, MN: Cistercian Publications.

Πάσχος, Π.Β. ред, 1970. Τὸ Γεροντικόν, ἤτοι Ἀποφθέγματα Ἁγίων Γερόντων 2nd изд, Ἀθῆναι: Ἀστήρ Ἀλ. & Ἐ. Παπαδημητρίου.

  • 1. Тематичният сборник е известен в науката с латинското си наименование Apophthegmata Patrum, Collectio Systematica. Буквалното му наименование е Систематична колекция, но този термин е доста условен, доколкото АР не представя цялостна система по дадена тема, не предлага един универсален богословски поглед върху ранното монашество, а множество частни мнения, които понякога се съгласуват, понякога се различават, а понякога дори си противоречат (Guy 1961: 73-83). Затова тук е предпочетено наименованието Тематична колекция. Заглавието „Древен патерик“ пък е възприето като добило гражданственост с новобългарския превод на същия сборник (Стефанов 1994). В старобългаристиката и славистиката сборникът е известен като „Скитски патерик“ (Николова 1980: 11; Войтенко и др. 2008: 172).
  • 2. Такива са напр. апофтегми с номера 45, 46 и 49 от глава XVIII, които са и едни от най-дългите (над 100 реда всеки).
  • 3. TLG – Homepage: http://stephanus.tlg.uci.edu [цитиран 28.03.2015].
  • 4. Под ново значение на една дума се има предвид, когато към съществуващите от класическия език значения в текста е прибавено и ново такова, а под променено значение се разбира, когато навсякъде в текста думата е употребена с друго значение.
  • 5. В настоящото изследване за горна граница на периода се приема втората половина на VI в., която съвпада с края на Юстиниановото царуване (Κοπιδάκης 2010: κα’). Целта е да се ситуира един хипотетичен писмен вариант на текста, който трябва да е последвал устния, създаден през IV-VI в. (Wortley 2012: xvi-xxi). За наличието на такъв ранен писмен вариант свидетелства предговорът на самото съчинение, както и произведенията на Макарий Египетски († 390 г.), Паладий Еленополски (360-420), авва Доротей († края VI в.) и др., в които се цитират почти дословно изречения и истории от АР (Николова 1980: 15; Harmless 2000: 486).
Година: 
2014
Том: 
11
Книжка: 
4
Дата на публикация: 
03.11.2015