Skip to content Skip to navigation

Акомодация, стратегии и социална психология на езика

x

Съобщение за грешка

  • Notice: unserialize(): Error at offset 1254 of 2905 bytes in variable_initialize() (line 1202 of /var/www/vhosts/naum.slav.uni-sofia.bg/www/includes/bootstrap.inc).
  • Notice: unserialize(): Error at offset 334 of 1850 bytes in variable_initialize() (line 1202 of /var/www/vhosts/naum.slav.uni-sofia.bg/www/includes/bootstrap.inc).
  • Notice: unserialize(): Error at offset 84 of 108 bytes in variable_initialize() (line 1202 of /var/www/vhosts/naum.slav.uni-sofia.bg/www/includes/bootstrap.inc).

Стратегиите за речева акомодация са основен компонент от теорията за акомодацията, чиито корени и настоящо усъвършенстване се извършват в полето на социалната психология на езика . Този текст представлява опит да се разгледат някои особености на социалната психология на езика, да се разкрият възгледите за речевия стил и речевите маркери от социалнопсихологическа гледна точка и да се представят връзките на социалната психология с други науки.

Speech accommodation strategies are a key component of the theory of accommodation, rooted and present improvements are made in the field of social psychology of language. This text is an attempt to examine some features of the social psychology of language to reveal views of the speech style, speech markers of socio-psychological perspective, and to provide links of social psychology and other sciences.


Въведение

Стратегиите за речева акомодация са ядрото на теорията за речевата/комуникативната акомодация, а препратките към тази теория са винаги към една и съща научна област: социална психология на езика. Тъй като тази област има свои особености, които се отразяват на теориите и моделите, създадени в нейните граници и приети с различни свои компоненти в други научни дисциплини, целите на настоящия текст са свързани с представянето на някои от особеностите на социалната психология.

 

1. Социална психология на езика в контекст: език и социално взаимодействие

Днес дефиниции за социалната психология на езика често се срещат в друга област, която се среща под названието „Език и социално взаимодействие” (LSI). С това име се означават:

  • както предметът, така и една мултидисциплинарна конфедерация от изследователски общности, обединени в областта на изследванията на комуникацията (Sanders 2005а: 1);

  • един особен интердисциплинарен подход към изучаване на ежедневните практики и детайли, които правят сложността и многофункционалността на човешката комуникация (Sanders 2005а: 1);

  • „поле в комуникационните изследвания, което изучава начина, по който езикът, жестовете, гласа и други характеристики на устните и писмените текстове споделят формирането на значения” (Tracy 2008: 2645);

  • една особена научна дейност в областта на анализа на връзките между езика, обществото и културата, извършен в рамките на и през границите на редица академични дисциплини (LeBaron et al. 2003: 2);

  • „мултидисциплинарна форма на сближаване на интереси” (Bavelas 2005: 179).

Обединяващото звено за работещите в това научно поле е анализът на начините, по които социалното взаимодействие се конструира, представя и възприема чрез средствата на езика, изграждането на идентичностите и институциите в процеса на комуникация, дискурсивното представяне на културата и др. (Tracy 2008: 2648). По-голямата част от изследователите в областта на LSI представляват институционално департаменти по комуникация, а останалата част – департаменти по социология, психология, антропология и лингвистика (Tracy 2008: 2645).

В по-общ план някои изследователи включват в областта на езика и социалното взаимодействие: анализа на речта, езика и жестовете в човешкото общуване, дискурсивните процеси, междуличностното взаимодействие, комуникативната компетентност и когнитивната преработка, конверзационен анализ, изследвания в областта на етнографията, микроетнографията, етнометодологията и социолингвистиката, изучаване на диалектите и езиковите атитюди, теорията за речевите актове и прагматиката (вж. LeBaron et al. 2003: 2)

По-конкретни са други изследователи, според които към областта на езика и социалното взаимодействие се отнасят:

  • Конверзационен анализ, прагматика, дискурсивен анализ, етнография, и поддисциплина от социалната психология, наречена език и социална психология” (Bavelas 2005: 179);

  • Философия на езика и лингвистична прагматика; конверзационен анализ; етнография на комуникацията; дискурсивен анализ; език и социална психология (вж. Tracy, Haspel 2004: 792-796);

  • Лингвистична прагматика, анализ на разговора, анализ на дискурса, етнография на комуникацията и поле, наричано език и социална психология (LSP), представени като субдисциплини на езика и социалното взаимодействие (вж. Fitch, Sanders 2005).

В анализ на направленията в областта eзик и социално взаимодействие (LSI), направен от Карен Трейси (вж. Tracy 2008), диференциален критерий е връзката на всяка поддисциплина от споменатите дотук с друга научна дисциплина, което води до определяне на четири типа подход в изследванията:

  • Социологически формиран подход – конверзационен анализ;

  • Антропологично-лингвистичен подход – етнография на комуникацията;

  • Подход, свързан с философията на езика и прагматиката.

  • Психологически повлиян подход, представен от три подтипа:

  • Психологически повлиян подход, за които е присъща преобладаващия за цялото направление език и социално взаимодействие „антикогнитивен характер” на изследванията – напр. дискурсивната психология, чийто обект на анализ са начините, по които ежедневните психологически термини се използват в дискурса и психологическите явления се управляват с реторични похвати;

  • Психологически повлиян подход, свързан с когнитивните подходи към изследването на дискурса;

  • Психологически повлиян подход, който има дълга традиция в областта на езика и социалното взаимодействие, но към настоящото време представлява „методологично малцинство поради употребата на количествени методи за анализ” (Tracy 2008: 2648) – това е социалната психология на езика, чиито основни цели са, от една страна, превръщането на езика във важна тема за изследване в областта на социалната психология, и от друга, поставянето на дневен ред на темите за стратегията и мотивацията в изследванията на езика .

Изследванията в областта на езика и социалната психология (LSP) са с най-дълга традиция в полето на езика и социалното взаимодействие, тъй като са свързани с изследванията върху езиковите атитюди започват още през 60-те години на 20. век. Въпреки тази дългогодишната традиция, „социалната психология на езика (LSP) в наше време е най-оспорваната част от територията на областта, наречена език и социално взаимодействие (LSI)” (Tracy, Haspel 2004: 794), а двете традиции – тези на езика на социалното взаимодействие и на същинската социална психология – имплицитно базират своите идентичности посредством общо отхърляне и идентифициране с характеристиките на другото поле. Причина за това е фактът, че областта на езика и социалното взаимодействие (LSI) опитва да дефинира себе си в термини на естествено протичащото взаимодействие, анализирано с качествени методи, а социалната психология на езика (LSP) като цяло e свързана с контролирана експериментална работа, която се анализира с количествени методи.

На специфичен тип различия между изследванията в областта на езика и социалното взаимодействие (LSI) и същинската социална психология се спира и Джанет Бавелас. Повечето изследователи в областта eзик и социално взаимодействие, твърди тя, (вж. Bavelas 2005: 188), придават по-голяма стойност на данни, получени извън лаборатория, без никакви експериментални манипулации или контрол, анализирани на равнището на значението, като използват качествени методи и никаква статистика. Тъй като за социалната психология са характерни експерименталният контрол и манипулирането на променливите, изследването на социалното взаимодействие остава пренебрегнато. Изправени пред избора дали да изследват актуалното социално взаимодействие или да използват експериментални методи, към средата на 20-ти век социалните психолози решават да изберат методите и да оставят настрана взаимодействието (Bavelas 2005: 190).

Между изследванията в областта eзик и социално взаимодействие (LSI) и една от нейните подобласти, тази на социалната психология на езика (LSP), съществуват няколко съществени различия, смята Сандърс (вж. Sanders 2005b: 177). Макар и наглед парадоксална, тази диференциация е важна както за социалната психология на езика, така и за изследванията в областта на акомодационната теория и стратегиите за речева акомодация. Четирите съществени разлики между изследванията в езика и социалното взаимодействие (LSI) и социалната психология на езика (LSP) са както концептуални, така и методологични.

1. Концептуална разлика по отношение на фокуса на изследване:

  • Изследванията в областта на социалната психология на езика (LSP) се фокусират върху психологическите процеси, които определят ефекта, който начините на употреба на езика и нелингвистичните форми на експресия имат върху околните.

  • По-голямата част от останалите изследвания в областта на езика и социалното взаимодействие (LSI) се обстрахират от психологическите параметри и вместо това извеждат на преден план външните влияния върху разбирането за това, което е казано и направено по силата на неговите съставни детайли.

2. Концептуална разлика по отношение дименсиите на изказванията:

  • По-голямата част от теориите и изследванията в областта на социалната психология на езика (LSP) е ориентирана към езиковото поведение, т.е. към етическата дименсия на изказванията на говорещите и на соматичната експресия.

  • Повечето изследвания в областта на езика и социалното взаимодействие като цяло (LSI) са ориентирани към езиковите и дискурсивните практики, т.е. към емическата дименсия.

3. Разлика в използването на количествените и качествани методи:

  • За изследванията в областта на социалната психология на езика (LSP) като цяло са характерни експерименталните изследвания в лабораторни условия и прилагането на количествен анализ на получените данни.

  • Повечето от останалите изследвания в областта на езика и социалното взаимодействие (LSI) се провеждат в естествена среда с прилагане на качествен анализ на данните.

4. Методологическа разлика по отношение на релацията между теория и данни:

  • Повечето от изследванията в социалната психология на езика (LSP) се основават на експериментално получен езиков материал, добит въз основа на това, което експериментаторите са определили, че е значимо в този материал за изследване и теория.

  • Повечето от останалите изследвания в областта на езика и социалното взаимодействие (LSI) се основават на разбирането на хората за функционирането на езика в естествена среда – това поставя фокуса върху това, което е натоварено със значимост за онези, които възприемат или продуцират езика.

Социалната психология на езика (LSP) заема наистина особено място в рамките на областта на езика и социалното взаимодействие (LSI), смятат Трейси и Хейспъл (вж. Tracy and Haspel 2004: 795), най-малкото защото това е област, която едновременно е относително малка в рамките на LSI (eзик и социално взаимодействие), и в същото време е значително по-голяма от нея (вж. Tracy and Haspel 2004: 794-795), има различна традиция с нейна асоциация (The International Association of Language and Social Psychology) и списание (The Journal of Language and Social Psychology) и е застъпена най-широко в изследвания в областта на междуличностната комуникация в САЩ и в социално-психологически изследвания най-вече в Канада, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и др.

 

2. Социална психология на езика: някои особености

Социалната психология на езика – област, която възниква в резултат на два типа изследвания: в Канада през 60-те години на 20-ти век върху езика във връзка с изследване на атитюдите, предразсъдъците и социалните стереотипи и във Великобритания във връзка с изследванията върху социалната идентичност и междугруповите отношения. Нейното зараждане като академична област е свързано със стремежа да се представят стратегията и мотивацията в изследването на езика, (проблем, застъпен в множество социолингвистични разработки през 60-те и 70-те години), и да се наложи езика като важна тема за социалнопсихологическо изследване (вж. Tracy and Haspel 2004: 794). Днес това е много плодотворно поле за изследване, оформено от влиянието и развитието на различни социални науки, в резултат на което съществуват различни мнения за начините, по които взаимовръзките между индивида, обществото и езика следва да бъдат рамкирани и изследвани, твърди Ноелс (Noels 2008: 2658).

„Ако социалната психология може да бъде определена като научно изследване на начините, по които актуалното или въображаемото присъствие на другите хора влияе върху индивидуалните мисли, чувства и поведение, то тогава социалната психология на езика се концентрира върху ролята на езика в динамиката между индивидите и техния социален свят” (Noels 2008: 2655). Тази роля на езика би следвало да се разбира като „онези аспекти на изказванията, които разграничават говорещите като членове на една стереотипна категория или на друга” (Sanders 2005а: 3).

При представяне на областта на езика и социалното взаимодействие (LSI) Робърт Сандърс (вж. Sanders 2005b: 175) определя социалната психология на езика (LSP) по следния начин: в процеса на социално взаимодействие могат да добавят и разпознават значения към речта и соматичната експресия както на самите себе си, така и на другите, а впечатленията на хората един от друг и атрибуциите, които те извършват по отношение на перцепцията, намеренията и мотивите на околните, оказват влияние не само върху съдържанието на комуникативното взаимодействие, но и върху осмислянето на предишни включвания в ситуации на такова взаимодействие и потенциалните бъдещи такива. В този смисъл изследванията в областта на социалната психология на езика (LSP) имат две основни задачи:

  • Да се даде отговор посредством експериментални методи на въпроса, кои са вербалните и невербалните характеристики на човешкото поведение, на които другите, т.е. реципиентите в процеса на комуникативно взаимодействие, добавят допълни значения.

  • Да се изяснят статистическите закономерности между определени явления и реакции на участниците в комуникативното взаимодействие, които могат да обяснят социалната значимост на такива явления.

За Сандърс (вж. Sanders 2005b: 175).социалната психология на езика (LSP) разглежда в детайли това, което хората казват и правят в социалното взаимодействие, като се акцентира върху онези параметри на поведението, които са от значение за участниците във взаимодействието, както и върху последствията от взаимодействието - подробности, които иначе биха били пропуснати или неразбрани в изследванията в областта на езика и социалното взаимодействие (LSI)

Езикът има както социални и психологически минало и последствия - социалната психология на езика изследва тези причини и следствия с научни методи. С оглед това „социалната психология може да бъде определена като научно изучаване на езика в неговия социален и психологически контекст” (Bradac, Reid 2006: 450) Детерминираността на употребата на езика „едновременно от две променливи - психологически и социални” (Noels 2008: 2655), обобщава двете основни особености на изследователските подходи в социалната психология на езика:

  • връзка с когнитивната ориентация на съвременната „същинска” социална психология;

  • социалната мотивация за междуличностно взаимодействие, свързана с разбирането, че хората влизат във форми на социално взаимодействие с намерение да повлияят на друг човек, за да постигнат определена цел.

Основният въпрос, на който социалната психология на езика търси отговор, е: ”по какъв начин рецепцията и продукцията на разновидностите на езиковото поведение са свързани с когнитивните процеси, които включват атитюди, атрибуции, концепт за себе си/идентичности и т.н.” (Noels 2008: 2655).

От перспективата на социалната психология на езика езиковото поведение се определя в по-голямата си част от начините, по които говорещите и слушателите конструират себе си в ситуациите на общуване. Тъй като в социалната психология на езика е подчертана значимостта на социалното познание, за някои изследователи социалната психология на езика следва да се фокусира върху менталните процеси и да се отделя по-малко внимание на изследване на езиковото поведение като цяло; за други в изследванията в областта на социалната психология на езика е неприемливо индивидът да бъде обект на анализ и е по-добре това да бъде диадна или групова интеракция.

От гледна точка на социалната психология на езика говорещият влиза в процеса на взаимодействие с ясно осъзнаване на различията си със своя слушател като различни разбирания и чувства по отношение на темата, различна перцепция на контекста, различен инвидидуален опит и др. За да постигне целта си, говорещият трябва да приеме перспективата на своя слушател, като формулира съобщение по такъв начин, че то да бъде възприето в достатъчно пълна степен. Но слушателят също е активен участник в комуникативния процес, който се стреми да определи целите и намеренията на говорещия. Във връзка с това слушателите обръщат внимание на изказвания, които в някаква степен противоречат или са противоположни на техните очаквания. Изследването на начините, по които слушателите възприемат различните аспекти на речта на говорещите, заема важно място в изследванията в областта на социалната психология на езика, тъй като впечатленията, които говорещите оставят у своите слушатели, от своя страна начина, по който те ще се отнесат към тези говорещи.

„Социалната психология на езика изучава формите на взаимодействие между индивида, обществото и езика” е една от най-често срещаните дефиниции в тази област. С оглед разбирането на теорията за акомодацията и стратегиите за акомодация следва да се посочат основните последствия от това, че за социалната психология на езика езикът може да се разглежда като „обект на влияние от страна както на социални, така и психологически сили” (Bradac, Giles 2005: 202). Тъй като това е свързано с обема и спецификите на три основни понятия: общество, съзнание и език, обекти на анализ и в множество други дисциплини, тук следва да бъдат представени накратко разбиранията в социалната психология на езика за обществото, съзнанието и езикът в три различни равнища на изследване и тълкуване: език1,език2 иезик3.

Общество. За социалната психология на езика разбирането на първия компонент, обществото, се свежда до особеностите, свързани с факта, че хората формират взаимоотношения с други хора, че живеят в групи и се идентифицират с групи. Взаимоотношенията съществуват между отделните индивиди в рамките на дадена група и между социално групи. Междуличностните отношения, както и тези между по-малки и по-големи социални групи, са представени по-познавателно. както по отношение на своя възглед за съзнанието, така и на възгледа за обществото. В този смисъл социалната психология на езика се включва в едно обща концепция за социално или за социум, който се споделя със социалните психолози, експерименталните социолози и изследователите в областта на комуникацията.

Съзнание. Разбирането на втория компонент - съзнанието – свързва социалната психология на езика с голяма група специалисти от областа на психологията, които работят в полето на емпиричните психологически изследвания, и със социалните психолози. „Съзнанието е съвкупност от понякога взаимосвързани процеси и структури, процеси и структури, свързани по някакъв начин помежду си, за чието съществуване може да се съди от емпирични индикатори”, твърдят Брейдък и Джайлс (Bradac, Giles 2005: 204). и възможността свойствата на съзнанието да бъдат измерени, се извършват изследвания в различни направления, едно от които пряко засяга акомодацията във всички нейни форми – това на езиковите атитюди1.

Език. Съвременната социална психология на езика приема диференциранеjf на три различни аспекта на езика, които, от една страна, са свързани, но от друга са обекти на различни научни изследвания и теоретизиране.

Език1е обект на изследване в конверзационния и дискурсивния анализ. Това е гъвкава система, която говорещите управляват, за да осъществяват своите комуникативни практики, от една, и от друга, за да постигнат уникални социални цели, които възникват спонтанно в конкретния акт на взаимодействие (вж. Bradac, Giles 2005: 203). Граматичността на изказването се засяга при анализа само тогава, когато тя засяга идиосинкратични значения в контекст, а изследователите, проучващи език1, рядко се позовават на понятието за съзнание, когато обясняват функционирането на даден сегмент от разговора (вж. Bradac, Reid 2006: 450).

Език2 е обект на лингвистичен анализ, представлява йерархично организирана система, основаваща се на биологичните особености, с които само човешките индивиди разполагат, и функционира на множество взаимосвързани равнища – фонология, морфология и синтаксис. Правилата и структурите в език2 са компонент от имплицитното знание на говорещите, използвано във взаимно свързаните процеси на комуникацията, мисленето и самоизразяването (вж. Bradac, Giles 2005: 203).

Език3 представлява разнородна съвкупност от езикови променливи, които често са повлияни и определени от околната среда и физическите или психологическите променливи, които не са под съзнателния контрол на говорещите. Тази съвкупност не е организирана в някаква вътрешна структура, а всяко от съставляващите я отразява теория и понятие, интересно за различни групи социални психолози и изследователи в областта на комуникацията. Език3 има специално значение за изследователите в областта на социалната психология на езика (LSP), които се различават по степента, до която те са запознати със или дори работят със значенията на език, който е познат на изследователите в областта на дискурсивния анализ и лингвистиката (вж. Bradac, Giles 2005: 203; Bradac, Reid 2006: 451). Следователно, в известен смисъл именно Език3 е онзи аспект на езика, който е обект на лингвистично изследване от страна на психолози в социалната психология на езика (вж. Robinson, Locke 2011).

 

3. Същност на речевия стил и речевите маркери за соцалната психология на езика

С оглед на спецификите на социалнопсихологическата перспектива към човешката реч, акомодацията и стратегиите за акомодация, следва да се уточни какво се разбира в социалната психология на езика под речев маркер и речев стил.

В един от ранните сборници със статии в областта на социалната психология на езика, която по това време е оформена, Х. Джайлс уточнява: „…под речев стил се разбира езиковите характеристики, които определят това, как едно съобщение е предадено в по-голяма степен, отколкото какво е казано в термини на вербално съдържание» (Giles 1979a: 3). В този смисъл езиковите променливи като акцент, темпо на речта, затихване на гласа, прекъсвания и други могат да имат съществено влияние не само върху общото впечатление на хората от другите, но и върху потенциалните решения, които могат да вземат по отношение на тях (Giles 1979a: 3)

За социалната психология на езика речевите маркери2 имат две значения, които се определят в дълбочина като маркери на равнище 1 и 2 Техните особености са следните (цит. по Giles 1979b: 344-345):

  • Маркери на равнище 1. Речевите маркери на първото равнище притежават общата функция за поддържане на социалната система чрез идентифициране и разпознаване на членове, които изпълняват различни роли и заемат различни йерархични позиции – тук се включват различни биологични, социални и психологически категории.

  • Маркери на равнище 2. Речевите маркери на второто равнище, което е от по-голяма значимост за социално-психологическия подход, позволяват на говорещите индиректно да споделят важни нагласи, вярвания, ценности и намерения както за собствената им социалното положение, така и за емоционалното означаване на социалното положение на другите.

От социално-психологическа перспектива равнище 2 на речевите маркери е важно за социалното взаимодействие, защото те поемат както изявеността на нашите вярвания по отношение на и нашите атитюди към социалните категории, към които се причисляваме, така и формите на изява на социалните и психологическите състояния.

Социалнопсихологическите функции на речевите маркери са два типа, свързани с факта, че хората принадлежат към различни социални категории, с принадлежността към които изпитват определени чувства и атитюди – именно това емоционално значение на социалните категории речевите маркери на равнище 2 от тези на равнище 1 (вж. Giles 1979b: 351). Докато равнище 1 на речевите маркери е свързано със социалните категории и психологически състояния, налице е потребност за разбиране на по-важния и сложен процес, свързан с начина, по които емоционалното значение на тези категории се възприема и споделя чрез значенията на речевите маркери от равнище 2.

Различните функции на речевите маркери на равнище 2 се обособяват в две основни функции: когнитивно организиране и поддържане на идентичността (термини, които са характерни за изследванията в областта на акомодационната теория и стратегиите за речева акомодация).

Функцията, свързана с когнитивното организиране, се свежда до няколко основни аспекта (категоризация, декодиране и кодиране на категориите), както следва.

  • Категоризация. „Когато социалните стимули са категоризирани въз основа на речевите маркери, напр. всички членове на дадена раса, възрастова група или пол са поместени в една категория, всички членове на тази категория се възприемат по сходен начин” (Giles 1979b: 352); категоризацията има три аспекта:

  • хоризонтална дименсия, (т. нар. категориална дискриминация), която позволява различни модели на отговор към различни категории и варирането в поведението по отношение на разнородни стимули от обекти, възприети в една категория;

  • вертикална дименсия, (т. нар. категориална абстракция), чрез която могат да се правят обобщения, напр. за всички говорещи или за носителите на съответния език;

  • централност на категорията, свързана с наличието на по-голяма резистентост към промени на онези категории, които са възприети като по-централни – така, ако дадена промяна се е случила в централна категория, напр. в религиозните вярвания, то това се отразява и върху хоризонтално и вертикално свързаните с нея категории.

  • Декодиране. От гледна точка на декодиращия, т.е. на реципиента, функцията на когнитивно организиране позволява по-ефективно взаимодействие в социалната среда и интерпретиране на детайлна информация относно всички стимули, които някой друг кодира в процеса на социално взаимодействие. Използването на речевите маркери за въвеждане в коректната категория в организационната когнитивна структура на декодиращия предсталява нещо повече от предоставяне на автоматична мрежа от правила за поведение. (вж. Giles 1979b: 353).

  • Кодиране. Във връзка с кодирането на категориите се приема, че говорещият, най-вече в кооперативни ситуации, разбира комуникативните и емоционалните потребности на своите слушатели и структурата на техните съобщения в опит да осигури когнитивно подобие чрез адаптиране на речевите маркери, които асоциира с тези слушатели, независимо от това, дали тази асоциация е правилна или погрешна; това е свързано с разбирането за комуникативната ефективност в социално-психологически смисъл (вж. Giles 1979b: 354).

Втората социално-психологическа функция на речевите маркери, - тази, свързана с поддържането на идентичността, - има два важни аспекта:

  • Представяне на себе си. За кодиращия съобщението речевите маркери представят възможност за представяне на себе си пред другите по един относително стабилен и организиран начин;

  • Фокусиране върху емоционалните потребности. Важен аспект на функцията за поддържането на идентичността е фокусирането върху емоционалните потребности повече, отколкото върху ефективността на взаимодействието (което в тази класификация следва да се разглежда във връзка с функцията за когнитивно организиране). Това води до стремеж към употреба на маркери, които подкрепят позитивно самоопределянето на човека. Тази функция е толкова важна, че се отразява в редица процеси, свързани с комуникативното взаимодействие, напр. саморазкриването, възприемането на позитивна или негативна информация за себе си и др. (вж. Giles 1979b: 357).

При представянето на социално-психологическите функции на речевите маркери е направено следното уточнение, което е важно както за тези двете функции, така и за представящите ги конвергентна и дивергентна стратегия в акомодационната теория: в условия на заплаха функцията на речевите маркери за поддържането на идентичността става по-видна със съответно отделяне на по-малко внимание към потребностите, свързани с когнитивното организиране (вж. Giles 1979b: 358).

И така, функциите, свързани с когнитивно организиране и с поддържането на идентичността, засягат както кодирането, така и декодирането на съобщението и се реализират симултанно. По такъв начин употребата на всеки речев маркер и за кодиращия, и за декодиращия изпълнява и двете функции, които трудно биха могли да се разграничат емпирично (вж. Giles 1979b: 359). Речевите маркери на равнище 2 в социалнопсихологически смисъл заслужават особено внимание. Техните функции – когнитивно организиране и поддържане на идентичността, - представляват двете функции на акомодацията през цялата история на изследванията в областта на теорията за акомодацията и на стратегиите за акомодация и са един от малкото константни компоненти на тази теория (вж. напр. Gallois et al., 2005а).

Дефиницията на социалнопсихологическите аспекти на речевите маркери, ни връща към вече уточнетото разбиране за значението на език3, което обаче е формулирано чак в края на 20-век. Преди това да бъде направено, възможностите за прилагането на социалнопсихологическия подход към изследването на езика се дефинират по следния начин :

  • «Прилагането на социално-психологическия подход към анализа на езика се концентрира не толкова „върху това, какво се случва, а защо”, поради което социалната психология може да повиши обяснителната сила на социолингвистиката”, пише Джайлс в едно от ранните изследвания в социалната психология на езика (Giles 1979a: 2).

  • По отношение на социално-психологическия подход към изучаването на езика с оглед на социолингвистиката се подчертава, че: «... речевите модели на индивидите не са просто или само отражение на техния набор от демографски характеристики, но и на тяхното когнитивно организиране на ситуацията» (Smith et al, 1980: 287).

  • От гледна точка на социалната психология езиковото поведение и обществото са взаимно зависими. «Освен това ние не разглеждаме социалната структура като холистично отразена в когнитивната репрезентация на социалния свят в съзнанието на говорещия” (Smith et al, 1980: 297).

  • Социалната психология не само притежава инструментариум за измерване на сложни психологически диспозиции на слушателя и говорещия като идеологии, личности, основни очаквания, атитюди, речеви стереотипи, атрибуции и т.н., но и техники за изследване в известна дълбочина на това по какъв начин индивидите конструират социалната ситуация – скалите от Ликъртов тип, техниките за изследване на семантичния диференциал, скалите на Търнстоун и Гутман са доказали ефективността си при измерване на стабилните атитюти на хората към тяхната социална среда (Smith et al., 1980: 294).

В един от първите обобщаващи текстове в социалната психология на езика (Giles 1985: 783) са формулирани две основни разлики между нея и социолингвистиката – теоретична и методологична разлика:

- От теоретична гледна точка: изследователите в областта на социалната психология на езика се интересуват от начините, по които продукцията и рецепцията на езиковото поведение се опосредстват от процесите на когнитивното организиране. Аспектите на когнитивното организиране включват структурите на възприетите цели, ситуационните интерпретации на значенията на нещата, когнитивния мониторинг, каузалните атрибуции и интерактивните роли, които те играят в определянето напр. на стратегиите, свързани с говоренето и слушането. При положение, че социално-психологическите теории се отнасят до голяма степен до сложността и динамиката на когнитивното организиране и до репрезентацията на социалния свят, тази песпректива разширява обяснителния обхват на езиковите изследвания, напр. теорията за социалната идентичност предполага, че изпитваме желание да принадлежим към социални категории, които ни дават позитивна социална идентичност, това обяснява условията, поради които членове на групи ще търсят и дори ще създават съвместни аспекти, които позитивно ги диференцират от съответните външни групи; това би ни помогнало да обясним защо някои групи поддържат своите езици, диалекти и невербални стилове, докато други ги губят или асимилират по посока на комуникативните модели на по-силната (мощна, влиятелна) група.

- От гледна точка на методологията: социалната психология на езика използва в по-голямата си част експериментални методи, характерни за общата психология, въпреки че, особено в по-късните години от развитието на социалната психология на езика, съществуват критики по отношение на това.

Обобщението на Х. Джайлс е: „От изследванията на взаимната зависимост между езика и обществото се очаква голям напредък в познанията ни по отношение на това „кога и защо езиковото поведение, съзнателно или несъзнателно, определя и предефинира ситуациите, в които участниците във интерактантите се намират” (Giles 1985: 783).

 

4. Социална психология на езика, лингвистика и комуникация днес

В справочната литература в областта на лингвистиката, комуникацията и областта, наречена език и социално взаимодействие, се срещат много повече речникови статии, посветени на социалната психология на езика и на теорията за акоодацията, отколкото в в областта на общата и социалната психология.

От гледна точка на лингвистиката може да се говори за различни типове подход по отношение на включването на социалната психология на езика в полето на езика, изследването на езика и социолингвистиката.

В изследването на езика в различни негови аспекти има най-малко пет области, в които практикуващите не се смятат за социолингвисти или за социолози на езика и чиито изследвания рядко се включват директно в социолингвистиката/социологията на езика, твърди А. Гримшоу (вж. Grimshow 2000: 2894). Сред тях той определя мястото и на „социалната психология на езика (от психологическата социална психология)” като „широка специалност, която включва изследвания на характеристиките и влиянието на съобщението, самопредставянето, взаимовръзките между личността и речта, и взаимовръзките между движенията на тялото, речта и „означаването” (Grimshow 2000: 2894). Представено в ресурс, свързан със социолингвистиката като социология на езика, твърдението на Гримшоу напълно ясно очертава приложните аспекти на социалната психология на езика.

В научни ресурси по обща лингвистика през 90-те години не е рядкост представянето в лингвистични ресурси да свежда социалната психология на езика до социална психология на речта, и речниковите статии от този тип включват и представяне на теорията за акомодация и на стратегиите за акомодация в полето на социалната психология на речта в областта на общата лингвистика (вж. Bainbridge 1994) и на социолингвистиката (вж. Bainbridge 2001), по-късно социалната психология на езика се определя като „научно изучаване на езика в неговите социален и психологически контекст” (вж. Bradac, Reid 2006: 450). В началото на 21-ви век често речникови статии за социалната психология на езика се включват в справочни ресурси в областта на лингвистиката и в специализирани ресурси в различни аспекти на социолингвистиката. П. Тръдгил я разглежда като e eдна от поддисциплините на социолингвистиката и я представлява като област, която акцентира върху взаимовръзките между езика и обществото и изследва езиковите атитюди и социалнопсихологическите аспекти на езиковата употреба в междуличностното взаимодействие, като напр. степента, в която говорещите могат да манипулират ситуацията чрез превключване на кодове (Trudgil 2004: 5). Представянето на социалната психология на езика като област в полето на социолингвистиката (вж. Giles, Fortman 2004) или като една от основите на социолингвистиката (вж. Robinson, Locke 2011) подкрепят тезата, че все повече социалната психология на езика се припознава като област, с която лингвистиката, най-вече социолингвистиката, имат тясна връзка.

От друга страна, в контекста на изследване, посветено на пресечните точки между социалната психология и комуникацията (Hornsey et al. 2008: 760), в което се разглеждат различията между социалната психология и комуникацията в много аспекти от теоретичен и методологични характер, областта на социалната психология на езика е обособена като зона на „припокриване между социалната психология и комуникацията”. Макар и с различен произход и подход към изследванията явления в социалния свят на човека, социалната психология и комуникацията имат много допирни точки именно в това поле.

От гледна точка на самите изследователи, чиито научни търсения попадат в полето на социалната психология на езика, интердисциплинарните изследвания в областта на социалната психология на езика надхвърлят не само „дисциплинарните, но и културните и контекстуалните граници” (Pits, Nusbaum 2006: 197). Твърдението, че социалната психология на езика e доказала себе си и е време да окаже теоретично влияние върху двуги социални науки (вж. Taylor, Ushborne 2007: 211), има отношение към все по-увеличаващия се брой допирни точки с различни дисциплини, които засягат различни аспекти от изследване на взаимовръзките между езика на човека, съзнанието и възприемането на социалния свят.

 

5. Обобщение

Социалната психология на езика е специфична област на научно познание, която има корени в психологическата социална психология и днес от много изследователи се разглежда като част от област, обособена като „език и социално взаимодействие”, а в областта на комуникацията и лингвистиката тя заема особено място, което следва да бъде признато.

Последством изследванията в областта на теорията за акомодацията и на стратегиите за акомодация, разбирани по различен начин, полето на взаимодействие между социалната психология на езика и социолингвистиката съществува обширна територия, повлияна от изследванията върху акомодацията във връзка с развитието на теорията за речевата и за езиковата акомодация. Това би могло да се каже и за мястото на теорията за етноезиковата жизненост и за социалната идентичност в различни лингвистични ресурси с огледн на връзките между езика и идентичноста на говорещия.

Днес често споменаването на теорията за акомодацията е с препратки към социалната психология на езика и обратно, в какъвто и контекст да се извършва това. В социалната психология на езика теорията за акомодацията не е единствената, която поставя въпроса за социалната дистанция и нейното намаляване, за употребата на стратегии, за очакванията от всяка форма на комуникативно взаимодействие, за атрибуциите, които всеки участник в такова взаимодействие извършва по отношение на поведението на останалите участници или за връзката на езиковите атитюди с протичането на комуникативния процес. Независимо от това би следвало да се обърне внимание на факта, че а днес някои изследователи приемат теорията за комуникативната акомодация като „най-влиятелната теория в социалната психология на езика» (Tracy, Haspel 2004: 795) и да се осмислят причините за това.

 

Бележки

1. Повече за изследванията на езиковите атитюди в българската социолингвистика: вж. Алексова 2001; 2002; 2009; 2011).

2. За социолингвистите маркери вж. Виденов 1990; 1997; 1998; 2000.

 

Цитирана литература

Алексова, Красимира. 2001. Съвременният българин за своя език. Във: Василка Радева (ред.), Българският език през ХХ век. София:  Академично издателство “Проф. М. Дринов” / Пенсофт. 367-376.

Алексова, Красимира. 2002. Езикови атитюди, нормативни статуси и социолингвистични маркери. В: Проблеми на социолингвистиката. Билингвизъм и диглосия - съвременни проблеми. Том 7. София, Международно социолингвистическо дружество. 127-135.

Алексова, Красимира. 2009. Съвременни тенденции в езика на българското семейство. В: Първа научно-приложна конференция „Защита на детето при раздяла на родителите”, София, 10-11март, 2008 г., (под печат). // Български език и литература, 2009, № 2 - Български език и литература (електронна версия), 2009, № 2 – Електронно списание LiterNet, 02.07.2009, № 7 (116).

Алексова, Красимира. 2011. Езиковият опит като част от социалния опит. Подходи и методи на неговото проучване и измерване. Български език и литература 1 ( = Български език и литература (електронна версия) В: Електронно списание LiterNet, 21.06.2011, № 6 139).

Алексова, Красимира, Стефка Фетваджиева. 2006. Съпоставително изследване на езиковите атитюди на Балканите (пилотно проучване). Балканистичен форум 1-3; Интимни и публични светове на Балканите. Благоевград: Международен университетски семинар за балканистични проучвания и специализации при ЮЗУ "Неофит Рилски", 2006.

Виденов, Михаил. 1990. Съвременната българска градска езикова ситуация. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.

Виденов, Михаил. 1997. Езикът и общественото мнение. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”.

Виденов, Михаил. 1998. Социолингвистическият маркер. София, Делфи.

Виденов, Михаил. 2000. Увод в социолингвистиката. София, Делфи.

 

 

Bainbridge, William. 1994. Social Psychology. In: Ron Asher (ed.), The Encyclopedia of Language and Linguistics. Volume 7. Oxford/New York: Pergamon Press. 3998 - 4004.

Bainbridge, William. 2001. Social Psychology. In Rajend Mesthrie (ed.). Concise Encyclopedia of Sociolinguistics. Amsterdam/New York: Elsevier. 80-86.

Bavelas, Janet. The Two Solitudes: Reconciling Social Psychology and Language and Social Interaction. In Kristine Fitch, Robert Sanders (eds.). Handbook of Language and Social Interaction. Mahwah, New Jersey: Lawrence Erlbaum. 179–200.

Bradac, James, Howard Giles. 2005. Language and Social Psychology: Conceptual Niceties, Complexities, Curiosities, Monstrosities, and How it All Works. In Kristine Fitch, Robert Sanders (eds.). Handbook of Language and Social Interaction. Mahwah, New Jersey: Lawrence Erlbaum. 201-230.

Bradac, James, Scott Reid. 2006. Social Psychology and Language. In Keith Brown, Anne Anderson, Laurie Bauer, Margie Berns, Graeme Hirst, Jim Miller (eds.), Encyclopedia of Language and Linguistics. Second edition. Volume 11. Oxford: Elsevier. 450-457.

Fitch, Kristine, Sanders, Robert (eds.). 2005. Handbook of Language and Social Interaction. Mahwah; New Jersey; London: Lawrence Erlbaum.

Fraser, Colin, Klaus Scherer. 1982a. Introduction: Social Psychological Contributions to the Study of Language. In Colin Fraser, Klaus Scherer (eds.), Advances in the Social Psychology of Language. Cambridge: Cambridge University Press. 1–9.

Fraser, Colin, Klaus Scherer. (eds.) 1982. Advances in the Social Psychology of Language. Cambridge: Cambridge University Press.

Hornsey, Matthew, Cindy Gallois, Julie Duck. The Intersection of Communication and Social Psychology: Points of Contact and Points of Difference. Journal of Communication, 58 (4). 749–766.

Gallois, Cindy, Tania Ogay, Howard Giles 2005. Communication Accommodation Theory: A Look Back and a Look Ahead. In William Gudykunst (ed.), Theorizing about Intercultural Communication. Thousand Oaks, California: Sage. 121-148.

Gallois, Cindy, Susan McKay Jeffery Pittam 2005. Intergroup Communication and Identity: Intercultural, Organizational, and Health Communication. In Kristine Fitch, Robert Sanders (eds.). Handbook of Language and Social Interaction. Mahwah, New Jersey: Lawrence Erlbaum. 231-251.

Giles, Howard. 1979a. Sociolinguistics and Social Psychology: an Introductory Essay. In Howard Giles, Robert St. Clair (eds.), Language and Social Psychology. Oxford: Blackwell. 1–20.

Giles, Howard. 1979b. Ethnicity Markers in Speech. In Klaus Scherer, Howard Giles (eds.). Social Markers in Speech. Cambridge, Cambridge University Press. 251–289.

Giles, Howard. 1985. The Social Psychology of Language. In Adam Kuper, Jessica Kuper (eds.). The Social Science Encylopaedia. London: Routledge: Kegan Paul. 783.

Giles, Howard, Fortman, Jennifer. 2004. The Social Psychology of Language. In Ulrich Ammon, Norbert Dittmar, Klaus Mattheier, Peter Trudgill (eds.). Sociolinguistics. An International Handbook of the Science of Language and Society. Second edition. Volume 1. Berlin/New York: Walter de Gruyter. 99-108.

Giles, Howard, Scherer, Klaus, Taylor, Donals. 1979. Speech Markers in Social Interaction. In Klaus Scherer, Howard Giles (eds.). Social Markers in Speech. Cambridge: Cambridge University Press. 343-381.

Grimshaw, Allen D. 2000. Sociolinguistics. In Edgar F. Borgatta, Rhonda J. V. Montgomery (eds.). Encyclopedia of Sociology. Second Edition. Volume 4. New York: Macmillan. 2894-2912.

Hornsey, Matthew, Cindy Gallois, Julie Duck. 2008. The Intersection of Communication and Social Psychology: Points of Contact and Points of Difference. Journal of Communication 58 (4). 749-766.

LeBaron, Curtis D., Jenny Mandelbaum, Phillip J. Glenn. 2003. An Overview of Language and Social Interaction Research. In Phillip J. Glenn, Curtis D. LeBaron, Jenny Mandelbaum (eds.), Studies in Language and Social Interaction: In Honor of Robert Hopper. Mahwah, New Jersey/London: Lawrence Erlbaum. 139.

Noels, Kimberly. 2008. Language and Social Psychology. In: Wolfgang Donsbach (ed.), The International Encyclopedia of Communication. Oxford: Blackwell. 2655-2659.

Pitts, Margaret J., Jos Nussbaum. 2006. Integrating the Past and paving the Future: Examining Current Trends and extending Boundaries of Language and Social Psychology Research. Journal of Language and Social Psychology 25. 197–202.

Robinson, William P., Abiigail Locke. 2011. The Social Psychology of Language: a Short History. In Rajend Mesthrie (ed.), The Cambridge Handbook of Sociolinguistics. University of Cape Town; Cambridge University Press. 47–69.

Sanders, Robert. 2005а. Introduction: LSI as Subject Matter and as Multidisciplinary Confederation. In Kristine Fitch, Robert Sanders (eds.), Handbook of Language and Social Interaction. Mahwah, New Jersey/London: Lawrence Erlbaum. 1-14.

Sanders, Robert. 2005b. Preface to Part III: Language and Social Psychology. In Kristine Fitch, Robert Sanders (eds.), Handbook of Language and Social Interaction. Mahwah, New Jersey/London: Lawrence Erlbaum. 175-178.

Scherer, Klaus R. 1979. Personality Markers in Speech. In Klaus Scherer, Howard Giles (eds.), Social Markers in Speech. Cambridge: Cambridge University Press. 147-201.

Scherer, Klaus, Howard Giles (eds.). Social Markers in Speech. Cambridge: Cambridge University Press.

Shepard, Carolin, Howard Giles, Beth Le Poire. 2001. Communication Accommodation Theory. In William P. Robinson, Howard Giles (eds.), The New Handbook of Language and Social Psychology. Chichester: Wiley. 33-56.

Smith, Philip M.,  Howard Giles, Miles Hewstone. 1980. Sociolinguistics: A Social Psychological Perspective. In Robert St. Clair, Howard Giles (eds.), The Social and Psychological Contexts of Language. Hillsdale, New Jersey: Lawrence Erlbaum. 283-298.

Taylor, Donald M., Esther Usborne. 2007. Is the Social Psychology of Language a Genuine Field of Study? Journal of Language and Social Psychology 26. 204-211.

Tracy, Karen, Kathleen Haspel. 2004. Language and Social Interaction: Its Institutional Identity, Intellectual Landscape, and Discipline-Shifting Agenda. Journal of Communication 54. 788–816.

Tracy, Karen. 2008. Language and Social Interaction. In: Wolfgang Donsbach (ed.), The International Encyclopedia of Communication. Oxford: Wiley-Blackwell. 2645-2655.

Trudgill, Peter. 2004. The Subject Matter of Sociolinguisics. In Ulrich Ammon, Norbert Dittmar, Klaus Mattheier, Peter Trudgill (eds.). Sociolinguistics. An International Handbook of the Science of Language and Society. Second edition. Volume 1. Berlin/New York: Walter de Gruyter. 1-5.

Tajfel, Henry. 1974. Social Identity and Intergroup Behaviour. Social Science Information 13. 65–93.

Tajfel, Henry, Turner, John C. 1979. An Integrative Theory of Intergroup Conflict. In William G. Austin, Stephen Worchel (eds.). The Social Psychology of Intergroup Relations. Monterey, Brooks/Cole. 35–53.

Taylor, Donald M., Esther Usborne. 2007. Is the Social Psychology of Language a Genuine Field of Study? Journal of Language and Social Psychology 26. 204-211.

Thakerar, Jitendra, Howard Giles, Jenny Cheshire. 1982. Psychological and Linguistic Parameters of Speech Accommodation Theory. In Collin Fraser, Klaus R. Scherer (eds.), Advances in the Social Psychology of Language. Cambridge: Cambridge University Press. 205-255.

Година: 
2012
Книжка: 
3