Libri Slavici

Попов, Г., 2007. Каноны на Рождество Христово в древней славянской минейной традиции. In Liturgische Hymnen nach byzantinischem Ritus bei den Slaven in ältester Zeit. Beiträge einer internationalen Tagung Bonn, 7.-10. Juni 2005. Paderborn: Schöningh, pp. 298–315.

Попов, К., 2010. За поетиката на стихотворението „Блян“ от Елена Алекова. Българска реч, 16(1-2), pp.68 – 71.

Попов, Г., 1986. Константин Преславски. Родолюбие, 10(46), pp.34–37.

Попов, Г., 2003. Химнография старобългарска през IX-X в. In Кирило-Методиевска енциклопедия. София: БАН, pp. 400–414.

Попов, Г., 1992. Към въпроса за ветхозаветните текстове в Триода. Die Slawischen Sprachen, 2, pp.103–120.

Попов, Г., 2006. Новооткритият старобългарски Канон за Неделя Петдесетница и неговият византийски образец. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 30(3), pp.3–48.

Попов, Д., 2004. Фоностилистика на дискурса, Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“.

Попов, Г., 1980. Предтечи. Български книжовници в Света гора през първата половина XIV век. За буквите. Кирило-Методиевски вестник, 3, pp.4–5.

Попов, Г., 1999. Хвална пѣниѣ Константинова (Богоявленски предпразнични стихири на Константин Преславски в руски миней от XII-XIII в.). Старобългарска литература, 31, pp.3–23.

Попов, К., 2000. Неувяхващият Паисий на Иван Вазов. Българска реч, 6(1–2), pp.67–68.

Попов, Г., 1982. О наличии древнеболгарской гимнографической части в триоди. In Язык и письменность древнеболгарского периода. Москва: Наука, pp. 122–131.

Попов, Г., 2005. Богоѣвление ти поѭще Христе славим (Старобългарски Канон за Богоявление). Старобългарска литература, 33-34, pp.13–63.

Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина

Попов, Г., 2010. Химнографията на св. Йоан Златоуст в древното славянско ръкописно наследство. In Βυζαντινο-σλαβικά σπαράγματα. Χαριστήριος τόμος στον Ομότιμο Καθηγητή Ι. Ταρνανίδη. Θεσσαλονίκη, pp. 31–43.

Попов, К., 2012. Износване на думата. Българска реч, 18(1), p.46.

Попов, Г., 1986. Това добро пеене колко е прекрасно. Отечество, 16, p.22.

Попов, А., 1970. Монограми на българските царе (XIII–XIV в.). In В. Гюзелев, ed. Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Ив. Дуйчев. София: Наука и изкуство.

Попов, К., 2014. Човекът е винаги в сегашното. Българска реч, 20(3), pp.5 – 6.

Попов, Г., 1978. Новооткрито сведение за преводаческа дейност на български книжовници в Света гора през първата половина на XIV век. Български език, 28, pp.402–410.

Попов, Г., 1995. Произведения на Константин Преславски и Климент Охридски. Преславска книжовна школа, 1, pp.96–114.

Попов, Г., 1995. Из химнографското наследство на Константин Преславски (Новооткрит трипеснец за предпразненство на Успение Богородично). Palaeobulgarica / Старобългаристика, 19(3), pp.3–31.

Попов, Г., 1981. Климент Охридски и Константин Преславски. Новооткрити химнографски произведения. Антени, p.13.

Публикация в съкратен вариант на първата част на доклада, изнесен на Международната научна конференция на тема "Преславска книжовна школа", Шумен, септември 1981

Попов, Г., 2002. Византийската химнографска традиция и песнотворческите прояви на Кирило-Методиевите ученици. In В. Гюзелев & Милтенова, А., eds. Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване / Medieval Christian Europe: East and West. Traditions, Values, Communications. София: Гутенберг, pp. 397–406.

Попов, К., 2000. Стихотворението „Доброта“ – поетично и нравствено послание на Петя Дубарова към всички нас. Българска реч, 6(3–4), pp.52–54.

Попов, Г., 2006. Свети Наум като химнописец. In Свети Наум Охридски - живот и дело. Скопjе, pp. 31–41.

Попов, Б., 2004. Типология на назоваването при древните индоевропейски термини за някои опасни и хищни животни. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 29(1), pp.5–23.

Search form

Libri Slavici

Pages