Libri Slavici

Попов, Г., 2007. Каноны на Рождество Христово в древней славянской минейной традиции. In Liturgische Hymnen nach byzantinischem Ritus bei den Slaven in ältester Zeit. Beiträge einer internationalen Tagung Bonn, 7.-10. Juni 2005. Paderborn: Schöningh, pp. 298–315.

Попов, Г., 1986. Константин Преславски. Родолюбие, 10(46), pp.34–37.

Попов, К., 2013. За поетиката на вечното в нашата поезия. Българска реч, 19(3), pp.86 – 89.

Попов, К., 2009. Семантико-стилистична характеристика на думата тишина в рома на Фани Попова-Мутафова „Дъщерята на Калоян”. Българска реч, 15(1-2), pp.111 – 113.

Попов, Г., 1992. Към въпроса за ветхозаветните текстове в Триода. Die Slawischen Sprachen, 2, pp.103–120.

Попов, Г., 1999. Хвална пѣниѣ Константинова (Богоявленски предпразнични стихири на Константин Преславски в руски миней от XII-XIII в.). Старобългарска литература, 31, pp.3–23.

Попов, Г., 1980. Предтечи. Български книжовници в Света гора през първата половина XIV век. За буквите. Кирило-Методиевски вестник, 3, pp.4–5.

Попов, А., 1983. Палеографска характеристика на археологически находки в Търновската „Велика лавра“. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 7(1), pp.64–74.

Попов, Г., 2005. Богоѣвление ти поѭще Христе славим (Старобългарски Канон за Богоявление). Старобългарска литература, 33-34, pp.13–63.

Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина

Попов, Г., 1982. О наличии древнеболгарской гимнографической части в триоди. In Язык и письменность древнеболгарского периода. Москва: Наука, pp. 122–131.

Попов, К., 2000. Неувяхващият Паисий на Иван Вазов. Българска реч, 6(1–2), pp.67–68.

Попов, К., 2003. Втелява се и втелясва се. Българска реч, 9(1), pp.32–33.

Попов, Г., 2010. Химнографията на св. Йоан Златоуст в древното славянско ръкописно наследство. In Βυζαντινο-σλαβικά σπαράγματα. Χαριστήριος τόμος στον Ομότιμο Καθηγητή Ι. Ταρνανίδη. Θεσσαλονίκη, pp. 31–43.

Попов, Г., 1986. Това добро пеене колко е прекрасно. Отечество, 16, p.22.

Попов, Д., 2004. Стилистика на произносителните практики в българската реч. Available at: http://liternet.bg/publish10/dpopov/stilistika.htm [Accessed 20.10.2014AD].

Попов, Г., 1978. Новооткрито сведение за преводаческа дейност на български книжовници в Света гора през първата половина на XIV век. Български език, 28, pp.402–410.

Попов, К., 2011. Под топлия покрив на родния език (Румен Стоянов. Нейде между. София 2011). Българска реч, 17(3), pp.74-76.

Попов, Г., 1995. Произведения на Константин Преславски и Климент Охридски. Преславска книжовна школа, 1, pp.96–114.

Попов, Г., 1997. Новооткрит канон на Константин Преславски с тайнописно поетическо послание. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 21(4), pp.3–17.

Попов, Г., 2002. Византийската химнографска традиция и песнотворческите прояви на Кирило-Методиевите ученици. In В. Гюзелев & Милтенова, А., eds. Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване / Medieval Christian Europe: East and West. Traditions, Values, Communications. София: Гутенберг, pp. 397–406.

Попов, Г., 2003. Триоден фрагмент. In Кирило-Методиевска енциклопедия. София: БАН, pp. 178–180.

Попов, К., 2012. Износване на думата. Българска реч, 18(1), p.46.

Попов, Г., 1981. Климент Охридски и Константин Преславски. Новооткрити химнографски произведения. Антени, p.13.

Публикация в съкратен вариант на първата част на доклада, изнесен на Международната научна конференция на тема "Преславска книжовна школа", Шумен, септември 1981

Попов, К., 2010. За поетиката на стихотворението „Блян“ от Елена Алекова. Българска реч, 16(1-2), pp.68 – 71.

Попов, Г., 2006. Свети Наум като химнописец. In Свети Наум Охридски - живот и дело. Скопjе, pp. 31–41.

Search form

Libri Slavici

Pages