Libri Slavici

Бали, Ш., 1961. Французская стилистика, Москва: Прогресс.

Балджиев, В., 1896. Критика върху „Под игото“, София: Централна печатница на П. Калъчев и С-iе.

Балабанов, Б., 1930. Ботев е наш, на хумористите!. Девойче, 1(37), p.1.

Бакрачева, А., 2000. В часа на вечерното свиване: Георги Рупчев. LiterNet. Available at: http://liternet.bg/publish/alba/zalozhbi/grupchev.htm [Accessed 2014-04-03].

Бакич-Хейдън, М., 2004. Кое е византийското на Балканите?. In Д. Биелич & Савич, О., eds. Балканите като метафора : Между глобализацията и фрагментацията. София: Труд.

Бакалова, Е., 1991. Цамблаковото „Мъчение на свети Йоан Нови“ в румънската монументална живопис от ХVІ–ХVІІ век. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 15(4), pp.56–77.

Бакалова, Е., 1994. Живописна интерпретация на сакрализирания образ в средновековното изкуство. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 18(1), pp.96–107.

Бакалова, Е. & Смядовски, С., 1995. Ивановските стенописни надписи – текст и функция. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 19(1), pp.22–65.

Бакалова, Е., 1976. Стенописите на църквата при село Беренде, София: Български художник.

Библиогр. с. 110-119 ;Рез. на рус., нем., фр. и англ. ез., прев. Елка Бакалова, Герда Минкова, Стоян Цонев, Маргарита Алексиева

Бакалова, Е., 1982. Вера Дмитриевна Лихачева (1937–1981). Palaeobulgarica / Старобългаристика, 6(1), pp.130–131.

Бакалов, Г., 1919. Христо Ботев социалист, София: Напредък.

Бакалов, Г., 1983. Из Христо Ботев. In Л. Павлов, ed. Студии, статии, рецензии. София: Български писател, p. 130.

Първа публикация: Ботев лист. Издание на Съюза на артистите, музикантите и театралните служещи в България, 02 юни 1921, бр. 2.

Бакалов, Г., 1987. Академик Димитър Ангелов на 70 години. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 11(1), pp.3–8.

Бакалов, Г., 1992. Нов труд по византийска история. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 16(1), pp.125–126.

Байчева, В., 2012. Онтогенеза на сложните изречения в българския език. София: Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Научен ръководител: проф. Юлияна Стоянова

Байрямова, М., 1998. Един труд – постижение на българската и корейската прагматика. Българска реч, 4(3–4), pp.43–45.

Со Йънг Ким. Означаване на говорещия и слушащия в български и корейски. Библиотека Кореана. С.: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, С., 1998 г., 202 стр.

Байрямова, М., 1996. Българската азбука и нашата културна традиция. Българска реч, 2(2), pp.5–12.

Байрямова, М., 1980. Честотата на въпросителните изречения в старобългарските текстове в сравнение с честотата на въпросителните изречения в съвременния български език и в другите славянски езици (по материали от художествената литература). Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 5(6), pp.3–13.

Байрямова, М., 1996. Българската азбука и нашата културна традиция. Българска реч, 2(2), pp.5–12.

Байрямова, М., 2001. Потърсете тази книга. Българска реч, 7(1), pp.55–59.

Байрамова, М., 1996. Етюди за съюзите в Троянския дамаскин, София: Агато.

Байрамова, М., 1987. Библиография на трудовете на Петър Илчев. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 12(5), pp.130–131.

Баженова, Е.А. & Котюрова, М.П., 2006. Международная научная конференция (5–7 октября 2005, Пермь). Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 31(1), pp.159–160.

Бабов, К., 1992. Фотиновият триезичен речник. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 17(1), pp.5–16.

Бабов, К., 1977. Развитие болгарской русистики. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 2(6), pp.5–8.

Search form

Libri Slavici

Pages