Български
EnglishЧешките етнолози за България – ново начало на старата традиция?*
(Масариков университет в Бърно, Чехия)
Резюме
В статье представлены исследования чешских этнологов в области проблематики болгарской этнологии и фольклористики во второй половине ХХ века и в настоящее время. Авторка останавливается на деятельности профессора Масарикова университета в Брно Вацлава Фролеца и на современные исследования самых молодых чешских этнологов, которые занимаются проблематикой болгарского села Войводово, где жили чешские поселенцы, а также этнологией собственно болгарских и помацких общностей.
България още от XIX век e интересен терен за чешките учени и изследователи. Няма да се връщам толкова назад в историята, въпреки че на всички ни e познато името на изтъкния балканист Константин Иречек. Той продължава да бъде вдъхновение за младите чешки изследователи и до ден днешен.
В настоящия доклад искам да обърна внимание на етноложките изследвания, които чехите са правили на територията на България, и на научните студии и монографии, посветени на българска етноложка проблематика. Ще се спра на периода от началото на 60-те години насам, но най-голямо внимание искам да обърна на най-новите проучвания и издадени студии, които се появиха през последните няколко години. Особено след 2008 година по страниците на чешките етноложки списания започнаха да се появяват научни статии по българска етнология, бяха написани и две монографии.
Първият чешки етнолог, който извършва своите проучвания в България, е Вацлав Фролец. Самият той продължава да развива добрите връзки с българските етнолози, започнати още от неговия преподавател проф. Антонин Вацлавик. И двамата са професори в Катедрата по етнография на Масариковия университет в Бърно. Те са поддържали най-интензивни връзки с Христо Вакарелски, най-известния български етнолог в Чехия. Познато е било и делото на изтъкнатия бохемист и фолклорист – проф. Цветана Романска. Именно при нея е стажувал В. Фролец през 1961 и 1962 г. по време на престоя си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тогава той извършва редица теренни проучвания. Занимава се предимно с материалната култура, най-вече с народната архитектура. Въз основа на теренните проучвания в Западна България, най-много в Софийска област, той написва докторската си дисертация, издадена през 1966 г. в Бърно на немски език под заглавие „Народната архитектура в Западна България през XIX и началото на XX век“ (Frolec 1966). От началото на 60-те години чак до преждевременната си смърт през 1992 г. той не престава да следи българската етнография и фолклористика и редовно да информира чешката научна общественост за нея на страниците на едно от трите най-значими етноложки списания в тогавашна Чехословакия: „Народописне актуалити”. Обнародва многобройни рецензии на нови книги, съобщения за научни конференции и т.н. Например през 1978 г. по повод стогодишнината от Освобождението на България на страниците на списание „Народописне актуалити” е издаден тематичен български брой. На първа страница пише:
„Тази година честваме стогодишнината от Осводождението на България от османското владичество. Във връзка с този значим юбилей, продължавайки тясното научно сътрудничество на чешките и словашките етнографи и фолклористи с българските, публикуваме настоящите статии върху българска етноложка проблематика.”
Също така той превежда няколко студии от български автори на чешки език и ги издава отново в „Народописне актуалити” (например на Николай Колев). Освен всички тези дейности Фролец публикува и редица статии, свързани с българската народна култура не само в „Народописне актуалити”, но и в другите две етноложки списания в Чехословакия: „Чески лид” и „Словенски народопис”. Може смело да се каже, че за него почти няма тематични ограничения. Интересува се от материалната и социалната култура (Frolec 1980),характеризира българската народна култура в рамките на исторически събития (Frolec 1978),следи общите черти на балканската народна култура и се опитва да изтъкне някои методоложко-изследователски проблеми (Frolec 1970; Frolec 1992).Съставител е на книга с български народни приказки, издадена през 1970 г. на чешки, а през 1971 г. – на немски език.
След промените през 1989 г. интересът на чешката етнология към България почти изчезва и естествено се обръща повече на запад. Не само етнологията (тогава наричана още етнография и фолклористика, или на чешки най-често с една дума народопис), но и всички останали хуманитарни науки са жадни за новите насоки, методи и теми, дотогава почти недостъпни у нас заради Желязната завеса. Много учени се заемат например с превеждане на съчинения на класическата западна антропология, и бившите „братски социалистически народи” за кратко са забравени. Това положение обаче не трае дълго и десетина години по-късно България отново стана интересен терен и за най-младото поколение чешки етнолози и антрополози.
През 2007 г. защитих дипломната си работа, посветена на историята на българската етнология от 70-те години насам, акцентирайки тъкмо върху периода след 1989 г. Освен изследването на развитието на етноложката наука в България, реализирано по време на стажа ми по програма на Междуфакултетните договори за сътрудничество с Пловдивския университет, насочих своето внимание и върху рецепцията на българската етнология у нас. През 2007 г. осъществих проучване в най-големите чешки библиотеки и в библиотеките на Института по етнология на Чешката академия на науките и на катедрите по етнология и славистика на Карловия университет в Прага и на Масариковия университет в Бърно, с цел да определя достъпността на българската етноложка литература за чешкия изследовател. Най-много литература може да бъде намерена в Славянската библиотека при Народната библиотека в Прага, където винаги е имало и продължава да има и до днес най-интензивни контакти с българските среди. Опитах се да съставя библиография на етноложките статии в списанията „Чески лид”, „Народописна реви” (предходно название „Народописне актуалити”), „Етнология еуропе централис” за периода 1990 – 2007 г. Почти пълното отсъствие на научни студии за българската етноложка проблематика в най-важните етноложки чешки списания през този период (във всяко от тях само по една плюс няколко единични рецензии) доказва относително слабия интерес към нея.
Все пак се появиха отделни публикации, които се съсредоточават най-вече върху чешко-българските и българо-чешките взаимноотношения в полето на етнологията или се посвещават на българите, живеещи в Чехия. Авторите на тези студии са българските етнолози и бохемисти Владимир Пенчев, Величко Тодоров и чешкият етнолог Мириам Моравцова (Моравцова, Щистек 2006).
Защо нарекох настоящия доклад „ново начало на стара традиция”? Всъщност не става дума за съвсем ново начало, а за продължение на дългогодишните връзки и сътрудничество.
От 2008 г. започват да се появяват повече студии, които се занимават с българската етноложка проблематика, или по-общо се съсредоточават върху проблемите, локализирани на българска територия.
През 2008 г. излиза монотематичен брой на списанието Чески лид (което се издава от Етноложкия институт на Чешката академия на науките), посветен изцяло на българската етнология. В него излизат статии на българските етнолози: Владимир Пенчев и Петко Христов, и на чешките етнолози, които по-отдавна, или пък съвсем отскоро, още като студенти, се занимават с българската проблематика – Хелена Бочкова, Михал Свобода, Ленка Будилова. Тук е включена и моята статия, посветена на курбаните в България, основана на теренно проучване в Бачковския манастир и в село Долни Воден, Пловдивско през 2007 г. (Machová 2008).
През този период най-многобройни са статиите за едно-единствено чешко село в България – Войводово. Войводово е било основано в северозападна България от чехи, които до тогава са живеели в Света Хелена в днешна Румъния. От там през 1900 г. идват в Българя и основават ново село. Първите проучвания в това село прави българският етнолог и бохемист Владимир Пенчев през 1984 г. Той открива темата, с която по-късно започва да се занимава младият чешки антрополог Марек Якоубек, който изследва проблематика на войводовските чехи още от 2000 г. до ден днешен, по-късно и заедно с жена си Ленка Будилова. И двамата са свързани с Катедрата по антропология на Западночешкия университет в Пилзен и усилено се занимават с теренни проучвания и посещения на българските архиви. През 2011 г. е издадена неговата монографията на М. Якоубек „Войводово. Етнология на едно чешко село в България.” (Jakoubek 2011; Necov 2008). През 2010 г. Ленка Будилова защитава докторска дисертация на тема „Войводово, чешкото село в България: родство, брак и дом.” (Budilová 2010).
От 2008 г. пак възпитаничка на пилзненската антропология, студентката Габриела Фаткова, прави изследвания сред каракачаните в България и пише дипломна работа по тази тема. По същото време докторантът от Пилзен Михал Свобода изследва село Белинци в североизточна България, където през първата половина на XX век са живеели чехи, заселени там от Войводово. Самата аз започнах да насочвам своето внимание от 2008 г. към регион Ивайловградско и особено към селата Пелевун, Орешино, Мандрица, Горни и Долни Юруци. Тук през 2008 г. и 2009 г. проведох теренно изследване на поминъка на локалните общности, традиционните занаяти в днешно време, реконструкция на всекидневието на една християнка и една помакиня, и изслеване на етнокултурната и историческа памет на малоазийските българи, което посредством концепцията за колективната памет влиза в контакт и с проблематиката на груповата идентичност. Въз основа на това са защитени магистърските ми работи по специалност етнология и по специалност Български език и литература в Масариковия университет в Бърно и са издадени няколко статии в етноложки и балканистични списания, както и са представени на студентската конференция на Катедрата по антропология в Пилзен през 2010 година (Machová 2011, 2010a, 2010b).
Трябва също така да се изтъкне, че българската тематика се среща и в редица други дипломни работи в Масариковия универзитет в Бърно (най-вече в специалността Балканистика при Катедрата по славистика), Западночешкия университет в Пилзен (Катедрата по социална и културна антропология), а единични работи – и в други университети. Сред всички тях ще спомена бакалавърската работа на Надя Зайцова, студентка по Балканистика в Бърно за нестинарските обреди в село Българи, защитена през 2008 г. Доста популярна и проучвана е и темата за българското малцинство в Чехия, това обаче е отделен въпрос, който заслужава по-детайлно разглеждане на друго място.
В самия край бих искала да спомена факта, че изследванията на чуждестранни етнолози в България са много важен фактор за обогатяването на националната етнология с един по-различен подход – по думите на Клаус Рот – поглед „отвън”.
Бележки
Цитирана литература
- Budilová, Lenka. 2010. Vojvodovo, česká vesnice v Bulharsku: příbuzenství, manželství a dům. Rkp. disertační práce na Katedře antropologických a historických věd FF ZČU v Plzni. 2010.
- Frolec, Václav. 1966. Die Volksarchitektur in Westbulgarien im 19. und zu Beginn des 20. Jahrhunderts. Brno: Univerzita J. E. Purkyně, 1966.
- Frolec, Václav. 1970. Česká národopisná balkanistika a její úkoly. Národopisné aktuality 7, 1970, 85–96.
- Frolec, Václav. 1978.Bulharské národní hnutí a lidová kultura. Národopisné aktuality 15, 1978, 87-96.
- Frolec, Václav. 1980. Kolibarská sídla ve východní části Balkánského poloostrova. Slovenský národopis 28, 1980, 64–68.
- Frolec, Václav. 1992. Kulturní prostor střední a jihovýchodní Evropy: dimenze lidové kultury. Ethnologia Europae Centralis 1, 1992, 11-23.
- Jakoubek, Marek. 2011. Vojvodovo. Etnologie krajanské obce v Bulharsku. Brno: CDK, 2011.
- Machová, Barbora. 2008. Kurban. Obětní slavnosti v Bulharsku. Český lid 95, 2008. 173–190.
- Machová, Barbora. 2010a. Migrace a etnokulturní procesy jako součást každodennosti bulharského venkova. AntropoWEBZIN 2010, № 3, 219-223 (http://antropologie.zcu.cz/migrace-a-etnokulturna-procesy-jako-souaast-kaa).
- Machová, Barbora. 2010b. Maloasijští Bulhaři. Slovanský jih 10, 2010, № 1, 3–11.
- Machová, Barbora. 2011. Vzpomínky na maloasijské Bulhary. Porta Balkanica 2011, № 1.
- Mоravcová– Svoboda, Miriam, František David-Štistek 2006. Pravda, Láska a ti na „východě". Obrazy středoevropského a východoevropského prostoru z pohledu české společnosti. Praha: FHS UK 2006.
- Necov, Neco Petkov. 2008. Dějiny Vojvodova, vesnice Čechů a Slováků v Bulharsku. Plzeň: Studijní a vědecká knihovna Plzeňského kraje. 2008.
За автора
Барбора Махова (Barbora Máchová) преподава в Масариковия университет в Бърно от учебната 2012/2013 г. В публикациите си изследва съвременната българска етнология, проблемите на миграцията в съвременното българско общество, както и феномени като малойзийските българи, последната албанска общност в България и др.
Електронен адрес / E-Mail: barbora.machova[at]gmail[dot]com
