Skip to content Skip to navigation

Как с думи се правят светове

Как с думи се правят светове. Ред. колегия Валери Стефанов, Йовка Тишева, Ренета Божанкова. София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2005. 616 с. ISBN 954-07-2036-2

Съдържание / Content

  • Ковачев, Огнян. Светове отвъд думите. 9-17.
  • Кирова, Милена. Как се появява „родът“ или Gender като библейски ф/акт. 18-29.
  • Стефанов, Валери. Отвъдното (Копнежи и страсти на модернизма). 30-38.
  • Камбуров, Димитър. Спорът между факултетите в „История“ на Вапцаров (дискусия върху дискурсите). 39-53.
  • Видински, Васил. Небето в българската книжнина през XIX век (Различните светове на атмосферата, въздушните явления и светилата в речниците, научната книжнина и ранното стихотворство). 54-62.
  • Борисова, Биляна. Пророчеството. 63-70
  • Енчева, Илка. Паралелните светове, които създаваме, или за разказите „Мишка“ на Петко Ю. Тодоров и А. Г. Матош. 71-77.
  • Лукова, Калина. Г. П. Стаматов – митологии на вампирското. 78-88.
  • Монова, Илиана. Светът, съграден от думите в две стихотворения на Пенчо Славейков („Ни дъх не лъхва над полени ...“ и „Самотен гроб, самотен кът ...“). 89-99
  • Манчева, Дина. Историяеският свят на българската модернистична драма в контекста на европейския символизъм. 100-109.
  • Александрова, Ирен. Да откажеш на символа (Отношенията на света в поезията на Атанас Далчев). 110-114.
  • Йорданова, Кристина. Конструиране на субекта при Багряна. 115-123.
  • Димчева, Росица. Как да се прсътвори един затлачен в думите свят? Сценарият на Радой Ралин „Аз съм Левски“ (1971-1974). 124-132.
  • Ангелова-Дамянова, София. Пространството на жените („Аз, Анна Комнина“ от Вера Мутафчиева). 133-139.
  • Вачева, Албена. Ословесяване на изчезналата година – за множествеността на историята. (140-154).
  • Личева, Амелия. Картографиране с думи. 155-161.
  • Неделчев, Михаил. Говорещи и представяюи се у/в поезията на Биньо Иванов. 162-169.
  • Младенова, Маргарита. Маркери на съвременен български литературоведкски дискурс. 170-179.
  • Зиновиева, Красимира. Разширяване на дискурса (в текстовете на Катя Станева и Милена Кирова) чрез промени в границите на думата. 180-187.
  • Хубенова, Цвета. Литературните Пигмалиони. 188-212.
  • Станкова, Златка. Как с думи се градят и рушат светове, или: Защо Едип и Хамлет не могат да разказват? 213-220.
  • Чавдарова, Дечка. Как руската литература твори реалност – история и перспективи. 221-234.
  • Маврова, Аглая. Името на персонажа и персонажът на името в „От ума си тегли“ на А. С. Грибоедов. 235-242.
  • Бальова, Петя. Измеренията на прекрасното в цикъла „Стихове за Прекрасната дама“ на Александър Блок. 243-249.
  • Дамянова, Илиянка. Имажинизмът на Сергей Есенин. 250-262.
  • Радулова, Надежда. Ослепени от слънцето: изричане на меланхолията в един текст на Марина Цветаева. 263-271.
  • Паскалева, Златка. Промяната в света и краят на съществуването. Поглед към романа на Михаил Булгаков „Бялата гвардия“. 272-290.
  • Георгиев, Тодор. Светът в една дума, или есе за цървула. 291-302.
  • Найденова, Вера. Средства на езиковата стилистика в комедиографията на Бранислав Нушич. Опозицията „свое-чуждо“ в комедията „Госпожа министершата“. Рака – бунтарят. 303-314.
  • Иванова, Галина. Романът „Кутия за писане“ и писането на Павич. 315-321.
  • Михайлова-Сталянова, Надежда, Генев-Пухалева, Илияна. Езиковата картина на любовта в българския и полския език. 322-328.
  • Костова, Гергана. За дрехите на една идеология. 329-337.
  • Пенчева, Анжелина. Чистачката-демиург, или Всеки автор ли е бог(оравен). 338-348.
  • Гергова, Таня. Възможности на проповядващото слово в текстовете на Артур Кьослер. 349-261.
  • Кожухарова, Стефка. Светът на испанската поезия в българските антологии през социалистическия период. 362-373.
  • Люцканов, Йордан. Как с думите се правят светове. 374-383.
  • Исса, Катя. Остиновата теория на речевите актове към българската езикова среда. 384-392.
  • Янков, Лъчезар. Теорията на игрите и семантиката на естествения език. 393-399.
  • Ликоманова, Искра. Различни думи – различни светове. 400-406.
  • Метева, Елена. Препредадената реч – среща на два свята. 407-416.
  • Пацева, Мирена. Език и емоции: експериментално изследване. 417-427.
  • Мавродиева, Иванка. Метаморфозите на реториката (дума – реторична фигура – текст – мултимедия). 428-434.
  • Ласкова, Ласка. Едно интервю. Комуникативни стратегии и джендър. 434-446.
  • Измирлиева, Илиана-Сияна. Графична експресивизация на текста (Наблюдения върху справочните издания „програмата“ и „КОМПАС“). 447-453.
  • Кирова, Людмила. Чатът – реланост, сътворяваща се от текст. 454-465.
  • Ангелова, Татяна. Може ли ученикът да създава с думи светове? 466-472.
  • Александрова, Розалия. Нови аспекти в тълкуването на връзката между есе и интуиция. 473-484.
  • Ефтимова, Андреана. Обучаваща стратегия за „усвояване“ на чужди езици и чужди светове. 485-494.
  • Петрова, Красимира. Граматичната картина на света като част от езиковото съзнание на личността. 495-503.
  • Баракова, Пенка. Човек – семантични и граматични аспекти. 504-510.
  • Слуцка, Анна. Променливо я и ятов преглас – реализации в изговорната практика в българските електронни медии. 511-517.
  • Кукова, Христина. Съставните топоними в българския език. 518-526.
  • Гаравалова, Илияна. Степен на натуралност на местоименната система в съвременния български език. 527-542.
  • Лъскова, Веселина. Влиза показателното местоимение в състава на именната фраза в българския език? 543-550.
  • Петрова, Галина. Синтактични ограничения на рефлексива си. 551-556.
  • Алексова, Красимира. Специфика на адмиративните употреби в трите глаголни лица. 557-567.
  • Ганева, Гергана. За граматическия статус и модалната принадлежност на презумптивните глаголни форми в съвременния български език. 568-576.
  • Атанасова, Атанаска. Функциониране на глаголните видове в аорист. 577-584.
  • Атанасов, Атанас. Залогова характеристика на безличните предикати в СБЕ. 585-594.
  • Тишева, Йовка, Шопов, Радко. Езикови модели за означаване на всекидневното пространство на града. 594-615.

  • Александрова, Ирен. Да откажеш на символа (Отношенията на света в поезията на Атанас Далчев). 110-114.
  • Александрова, Розалия. Нови аспекти в тълкуването на връзката между есе и интуиция. 473-484.
  • Алексова, Красимира. Специфика на адмиративните употреби в трите глаголни лица. 557-567.
  • Ангелова-Дамянова, София. Пространството на жените („Аз, Анна Комнина“ от Вера Мутафчиева). 133-139.
  • Ангелова, Татяна. Може ли ученикът да създава с думи светове? 466-472.
  • Атанасов, Атанас. Залогова характеристика на безличните предикати в СБЕ. 585-594.
  • Атанасова, Атанаска. Функциониране на глаголните видове в аорист. 577-584.
  • Бальова, Петя. Измеренията на прекрасното в цикъла „Стихове за Прекрасната дама“ на Александър Блок. 243-249.
  • Баракова, Пенка. Човек – семантични и граматични аспекти. 504-510.
  • Борисова, Биляна. Пророчеството. 63-70
  • Вачева, Албена. Ословесяване на изчезналата година – за множествеността на историята. (140-154).
  • Видински, Васил. Небето в българската книжнина през XIX век (Различните светове на атмосферата, въздушните явления и светилата в речниците, научната книжнина и ранното стихотворство). 54-62.
  • Ганева, Гергана. За граматическия статус и модалната принадлежност на презумптивните глаголни форми в съвременния български език. 568-576.
  • Гаравалова, Илияна. Степен на натуралност на местоименната система в съвременния български език. 527-542.
  • Георгиев, Тодор. Светът в една дума, или есе за цървула. 291-302.
  • Гергова, Таня. Възможности на проповядващото слово в текстовете на Артур Кьослер. 349-261.
  • Дамянова, Илиянка. Имажинизмът на Сергей Есенин. 250-262.
  • Димчева, Росица. Как да се прсътвори един затлачен в думите свят? Сценарият на Радой Ралин „Аз съм Левски“ (1971-1974). 124-132.
  • Енчева, Илка. Паралелните светове, които създаваме, или за разказите „Мишка“ на Петко Ю. Тодоров и А. Г. Матош. 71-77.
  • Ефтимова, Андреана. Обучаваща стратегия за „усвояване“ на чужди езици и чужди светове. 485-494.
  • Зиновиева, Красимира. Разширяване на дискурса (в текстовете на Катя Станева и Милена Кирова) чрез промени в границите на думата. 180-187.
  • Иванова, Галина. Романът „Кутия за писане“ и писането на Павич. 315-321.
  • Измирлиева, Илиана-Сияна. Графична експресивизация на текста (Наблюдения върху справочните издания „програмата“ и „КОМПАС“). 447-453.
  • Йорданова, Кристина. Конструиране на субекта при Багряна. 115-123.
  • Исса, Катя. Остиновата теория на речевите актове към българската езикова среда. 384-392.
  • Камбуров, Димитър. Спорът между факултетите в „История“ на Вапцаров (дискусия върху дискурсите). 39-53.
  • Кирова, Людмила. Чатът – реланост, сътворяваща се от текст. 454-465.
  • Кирова, Милена. Как се появява „родът“ или Gender като библейски ф/акт. 18-29.
  • Ковачев, Огнян. Светове отвъд думите. 9-17.
  • Кожухарова, Стефка. Светът на испанската поезия в българските антологии през социалистическия период. 362-373.
  • Костова, Гергана. За дрехите на една идеология. 329-337.
  • Кукова, Христина. Съставните топоними в българския език. 518-526.
  • Ласкова, Ласка. Едно интервю. Комуникативни стратегии и джендър. 434-446.
  • Ликоманова, Искра. Различни думи – различни светове. 400-406.
  • Личева, Амелия. Картографиране с думи. 155-161.
  • Лукова, Калина. Г. П. Стаматов – митологии на вампирското. 78-88.
  • Лъскова, Веселина. Влиза показателното местоимение в състава на именната фраза в българския език? 543-550.
  • Люцканов, Йордан. Как с думите се правят светове. 374-383.
  • Маврова, Аглая. Името на персонажа и персонажът на името в „От ума си тегли“ на А. С. Грибоедов. 235-242.
  • Мавродиева, Иванка. Метаморфозите на реториката (дума – реторична фигура – текст – мултимедия). 428-434.
  • Манчева, Дина. Историческият свят на българската модернистична драма в контекста на европейския символизъм. 100-109.
  • Метева, Елена. Препредадената реч – среща на два свята. 407-416
  • Михайлова-Сталянова, Надежда, Генева-Пухалева, Илияна. Езиковата картина на любовта в българския и полския език. 322-328.
  • Младенова, Маргарита. Маркери на съвременен български литературоведски дискурс. 170-179.
  • Монова, Илиана. Светът, съграден от думите в две стихотворения на Пенчо Славейков („Ни дъх не лъхва над полени ...“ и „Самотен гроб, самотен кът ...“). 89-99
  • Найденова, Вера. Средства на езиковата стилистика в комедиографията на Бранислав Нушич. Опозицията „свое-чуждо“ в комедията „Госпожа министершата“. Рака – бунтарят. 303-314.
  • Неделчев, Михаил. Говорещи и представяюи се у/в поезията на Биньо Иванов. 162-169.
  • Паскалева, Златка. Промяната в света и краят на съществуването. Поглед към романа на Михаил Булгаков „Бялата гвардия“. 272-290.
  • Пацева, Мирена. Език и емоции: експериментално изследване. 417-427.
  • Пенчева, Анжелина. Чистачката-демиург, или Всеки автор ли е бог(оравен). 338-348.
  • Петрова, Галина. Синтактични ограничения на рефлексива си. 551-556.
  • Петрова, Красимира. Граматичната картина на света като част от езиковото съзнание на личността. 495-503.
  • Радулова, Надежда. Ослепени от слънцето: изричане на меланхолията в един текст на Марина Цветаева. 263-271.
  • Слуцка, Анна. Променливо я и ятов преглас – реализации в изговорната практика в българските електронни медии. 511-517.
  • Станкова, Златка. Как с думи се градят и рушат светове, или: Защо Едип и Хамлет не могат да разказват? 213-220.
  • Стефанов, Валери. Отвъдното (Копнежи и страсти на модернизма). 30-38.
  • Тишева, Йовка, Шопов, Радко. Езикови модели за означаване на всекидневното пространство на града. 594-615.
  • Хубенова, Цвета. Литературните Пигмалиони. 188-212.
  • Чавдарова, Дечка. Как руската литература твори реалност – история и перспективи. 221-234.
  • Янков, Лъчезар. Теорията на игрите и семантиката на естествения език. 393-399.