Skip to content Skip to navigation

Как да си конструираме електронен курс (в помощ на университетските преподаватели по хуманитарни науки)

Как да си конструираме електронен курс (в помощ на университетските преподаватели по хуманитарни науки)

Татяна Ангелова

(Софийски университет "Св. Климент Охридски", Факултет по славянски филологии, angelova@slav.uni-sofia.bg)

 

Увод

Представете си, че сте... студент, потребител, който иска да се обучава. Искате да посещавате курс при известен със своето авангардно мислене преподавател, или това е преподавател, при когото искате да получите кредити за посещаван лекционен курс, или това е преподавател, който ви е заинтригувал и искате да се запознаете с теорията му, но без да “потъвате” в четенето на големи книги; или вие просто искате да знаете какви идеи предлага лекционният курс и неговият преподавател, за да се ориентирате дали да го посещавате или не. Очаквате курсът да бъде привлекателен, интересен, да ви мотивира за активно участие и да бъде наистина полезен за вашето образование.

Но преподавателят чете курса в друг университет, в друг град, а даже и в друга страна.

Най- доброто решение в подобна ситуация ви предлага... електронният курс.

Предимствата на електронния курс могат да се набележат, като се изхожда от две гледни точки: на потребителя – обучавания и на преподавателя.

Като потребител на курса вие ще получите бърз и лесен достъп до учебното съдържание, до учебните дейности, до начините за проверка и оценка на подготовката, както и възможност за контакт с преподавателя – синхронен ( чрез общуване тук и сега, в момента на интернет връзката) и асинхронен (отложен във времето, чрез и-мейла, чрез форума) и за навременна обратна връзка. Благодарение на интерактивността ще може активно да участвате в обучението като партньори на преподавателя: може да избирате степента на трудност на учебните дейности, да обсъждате със своя преподавател подлежащото на усвояване учебно съдържание, да избирате начина на проверка и оценка и да го договаряте с преподавателя, да организирате в удобно за вас време занятията и самостоятелната си подготовка; да установявате вашия напредък, постиженията и затрудненията в процеса на учене.

Сред предимствата може да обобщим: прилагане на принципа за сътрудничество между обучаван и обучаващ, достъпността до електронния курс (благодарение на интернет връзката - бързината, независимостта от времето и пространството), учебното съдържание, което е структурирано на “порции”, удобно за овладяване, лесната навигация, активното участие на потребителя на курса. С една дума, електронният курс е изцяло ориентиран към потребителя. Неслучайно един от активните методи за учене е именно използването на информационни и комуникационни технологии.

Електронният курс предлага редица предимства и на преподавателя. В интернет може да бъде публикуван неограничен обем обучаваща информация, с изключително разнообразие на жанровете и форматите: като се започне от текстова информация, междутекстови връзки, нетекстова информация (графики, схеми, снимки, дори клипове, звукови файлове и т.н.).

Като медия интернет съчетава текст, визия, звук, движение, интерактивност, достъпност по всяко време, 24 – часа в денонощието, независимо от пространството. Публикуваната информация в е-курс е достъпна до обучаваните потребители денонощно, ежеседмично, ежемесечно, целогодишно. Благодарение на интернет курсът става на разположение на повече от 900 милиона потребители по целия свят. От тях ще го посетят онези, които са наистина мотивирани. Интерактивността дава възможност на обучавания да избира какво да чете, как да чете, колко да чете, да слуша, да гледа и дори да създава.

И не на последно място е възможността информацията в е-курса да се актуализира лесно и бързо, да се отговаря на промящи се изисквания, на нови научни търсения така, че да се удовлетворяват очакванията на потребителя. Всички тези предимства правят електронния курс повече от привлекателен.

Но електронното обучение има и своите рискове или слаби страни. Сред ключовите недостатъци е липсата на пряк контакт с преподавателя, което налага необходимостта от консултации “на живо” в уговорено за двете страни време.

Не по-малко важно е, че изготвянето на е-курс е много трудоемко за преподавателя. Почти цяла година е необходима предварително да се изготви дизайнът и материалите, които да се “качат” на сайта; да се осъществи резултатно структурирането на обучаващата информация; да се изградят връзките между текстовете, графиките, снимките, вербалния и невербалния материал.

Не на последно място е необходимостта да се поддържа и обновява сайтът, на който се намира електронният курс. Това изисква време и усилия, които да бъдат буквално посвещавани на курса.

Според специалистите една голяма част от посещаващите даден електронен курс не го завършват. Няма проучвания за качеството на електронното обучение.

Ако трябва да се “претеглят” плюсовете и минусите на електронния курс, то равносметката на специалистите сочи, че най-добрата форма на обучение е смесената – от класическо и електронно обучение. При такова съчетаване се избягват недостатъците на електронното обучение.

За преподавателите от особено значение е авторството на представяните идеи, новостта и оригиналността на обучаващата информация, отразяваща възгледите на обучаващия. Достъпността поражда риска от плагиатство. С техниката “copy/paste” лесно може да се препише нечий текст– включително курсова работа, магистърска теза и т.н. Адекватната преценка ще помогне на преподавателят да установи какво ще включи в е-курса си и какво – в “хартиени” ресурси – книги, научна периодика, учебници, помагала и др., за да избегне тази опасност. Неслучайно в интернет вече има машини за търсене, чрез които се установява плагиатството.

Интересът към електронния курс, към електронното обучение вече не е екзотика.

Нерядко много от преподавателите разчитат не само на лекциите и на прекия контакт, прибягват не само до класическите консултации, но и до електронната поща, за да дадат разяснения, да изпратят редактиран текст, например на курсова работа, да поддържат контакт със студентите си по Мрежата. Все по-силна става тенденцията да се “качват” в интернет лекционни курсове, за да бъдат на разположение на студентите.

Както е известно, по време на класическа лекция преподавателят има пряк контакт със студентите и веднага получава обратна информация за това, как се възприема изложението. Но по време на електронно обучение – дистанционен курс тази връзка е опосредствана. Студентът възприема информацията от компютърния екран и от това произтича определена специфика на нейното структуриране и представяне. (За тази специфика виж по-нататък). Предимство на прекия контакт е незабавната обратна връзка и възможността за корекции, за да бъде успешно общуването. За да се компенсира липсата на пряк контакт по време на електронното обучение, често се интегрират чат, блогове, скайп, форум и др.

Най-ценното на интернет комуникацията е нейната независимост от времето и пространството, запазването на информацията, възможността тя да се възприема многократно, да се обработва, да се прилага. Добре конструираният електронен курс учи студента на умение сам да структурира усвоеното, да го прилага и да оценява напредъка си по тази дисциплина. Лекционният курс, който е на разположение на студента, може да включва не само тезисите от курса, ключови понятия, казуси за прилагане на информацията, но и форми за оценяване и самооценяване. Целта на такъв курс е да се стимулира активното учене на възприемащия.

Конструирането на електронния курс минава през етапите на подготовка, реализация, поддръжка и обновяване, оценяване на полезността му. По възможност се издават помагала и учебници към него.

 

1.Подготовка:

а. идентифициране на профила на потребителя – студент – бакалавър, магистър, докторант.

При определянето на профила се отчита: мотивацията и стилът на учене, равнището на познавателен опит.

Потребителят на курса е студентът, който е мотивиран да се подготви по представяната дисциплина – да усвои ключови понятия, да се ориентира за системния характер на теорията, обект на усвояване; да се научи да прилага ключови постановки, като ги свърже със собствен познавателен опит; да се подготви в съответствие с изискванията за изпита и за оценяването на придобитата компетентност. Обикновено студентът вече има изработен стил на учене: най-често това е концептивен (усвояване чрез абстрахиране, чрез формиране на понятия), по-рядко е емпиричен (по пътя на пробата и грешката), рефлексивен (чрез отражението върху познанието и преживяното) и най-рядко евристичен (по пътя на научното откривателство). Отчитането на когнитивния стил (стила на учене) има значение за поднасянето на информацията, за структурирането на учебните дейности, за обратната връзка между обучаващ и обучаван. Равнището на познавателен опит на потребителя е по-високо от равнището на ученика в средното училище, но по-ниско от равнището на университетския преподавател; метакогнитивните умения (умения да учи самостоятелно и да прави пренос на знания и умения в нова непозната ситуация) са развити, но не в желаната от преподавателя степен. За мотивацията на студента да участва в курса преподавателят съди непряко. Затова е добре да се използват въпросници за очакванията, за нагласите и готовността да се участва в електронния курс.

б. отчитане на спецификата на четенето от екран и писането за екран

При възприемане на информация от строго научни текстове читател е специалистът. Той разполага с време да възприема информацията многократно, да си води бележки, да полемизира задочно с автора, да генерира собствени идеи, да «потъне» в научния текст. На-често такива текстове са хартиени, линейни. Те се възприемат последователно, за да се схване смисловият фокус, ключовите постановки, идеи, да се извлече защитавана позиция. Езикът е строго специализиран, предназначен е за осведомени, не е необходимо да се опростява смисловата структура, да се отстраняват или да се разясняват термини с ограничена употреба. Писането на такива текстове е изследвано, добре представени са в адекватни трудове признаците на линейния текст (не-уебтекста). Още в началното и в средното училище се изучават изискванията за смислово единство (кохерентност), езикова свързаност (кохезивност), членимост (дискретност), уместност на текста по отношение на речевата ситуация, в която се възприема, жанрова оформеност и т.н.

Предимствата на линейния текст са добре известни. Той се възприема изречение по изречение, микротекст по микротекст, за да се извлече цялостният смисъл въз основа на рецептивната култура, на фоновите знания, които има възприемащият. Възприемащият може многократно да се върне към речевата реализация на даден фрейм, да го осмисли, да го подложи на критично оценяване. Но при всички случаи възприемането е последователно, условно казано, верижно.

Потребителят на уебтекста няма време за такава рецепция, той се стреми да прегледа информацията, да открие ключовите думи, да отиде напред или назад в хипертекста, в зависимост от интереса си към конкретната проблематика в текста, да избира какво да възприема и в каква смислова дълбочина, докъде да стигне. Потребителят избира и към кои връзки (линкове) да се обърне, дали само да ги посети или да възприеме информацията от тях.

Затова потребителят иска лесно да се ориентира, текстът да е сбит, подреден, да се възприема удобно от дисплея, който показва само една страница.

Всъщност уебтекстът се отличава със специфика, която не бива да се пренебрегне. Игнорирането й от автора на такъв текст може да накара потребителят да се откаже да чете хипертекста, дори да се прехвърли към друга интернет страница.

Четенето от дисплей и писането за дисплей изисква:

  • текстът да бъде удобен за преглед или за сканиране с поглед; да са откроени ключовите думи, да има подзаглавия, да има подточки; да се развива една идея в абзац, да се използва така наречената обърната пирамида ( да се започва със заключението, а след това да се посочи как се стига до него) по подобие на новинарския текст.
  • информацията, която се представя, да извиква доверие; да бъде правдоподобна. Надеждността на информацията нараства от използването на графики, добро писане използване на уместни хипервръзки. Линковете, препращащи към чужди сайтове, свидетелстват, че авторът не се страхува те да бъдат посетени от потребителя и той да ги сравни със сайта, където е поместен курсът.
  • отстраняването на рекламни трикове и така наречените търговски елементи. Добър пример е изразът “Ние ви предлагаме най-добрия курс на най-ниска цена”. Клиентът е този, който преценява и в сравнение с какво, дали цената е висока, средна, ниска. Не по-малко подвеждаща техника е използването на модални глаголи: “Вие може да станете магистър бързо и лесно, без стрес, ако ...”. Потребителят на курса е твърде зает, за да се разсейва с оценки и коментари. Той предпочита да се осведоми за фактите и сам да вземе решение дали да го посещава. Надеждността нараства и когато потребителят е заинтригуван от курса, интересно му е да го посещава, мотивиран е вътрешно, а не само външно за участие.

в. определяне на предназначението и целите на курса

Добрият преподавател умее да идентифицира предназначението и целите на курса си, така че да отчита равнището на подготовка на своите студенти. Разликите между магистри и бакалаври, между задължителен и избираем курс се проявяват още на равнище анотация, програма на курса и по-нататък в планираните учебни дейности.

г. конструиране на съдържанието на курса

Не се нуждае от разяснение постановката, че конструирането на учебното съдържание изцяло зависи от спецификата на дисциплината. Преподавателят решава каква методология да следва, кои ключови понятия от теорията да анимира, кои учебни дейности, кои задания да включи. При уточняването на съдържанието се има предвид и връзката му с целите на курса. Целесъобразно е да се диференцират двете равнища: ниско – на запаметяване и възпроизвеждане и високо – на приложение и на пренос от позната в непозната познавателна ситуация.

д. мотивиран избор на форми и процедури за оценяване на напредъка на студентите; за установяване на трудностите и пречките в познавателното им развитие.

Преподавателят обсъжда със студента какви форми за проверка и оценка да използва, в какво съотношение (например: 15% от тестови задачи, 25% от решаване на казуси, 35% от курсова работа възможна е и компютърна презентация, 25% от есе). Но крайното решение се взема от преподавателя.

Световно известни специалисти в областта на висшето образование като Дж. Бигс разработват система за класификация на начините, по които учат студентите и я обвързва с оценяването на напредъка им. Тя е популярна като таксономия SOLO. Чрез нея се систематизират резултатите от ученето на студента в пет големи групи:

  • предструктурно учене – знанията на студента не са очевидни;
  • частично структурирано учене – студентът показва разбиране върху някои аспекти на темата;
  • мултиструктурно учене – студентът е осмислил редица аспекти по темата, но не ги свързва помежду им логически, както и с основния зададен проблем;
  • релационно учене- при него студентът свързва логически осмислените ключови аспекти на темата, така че си формира обоснована гледна точка, работата му се отличава с цялостност, целенасоченост и завършеност;
  • евристично учене – при него студентът вече е склонен да експлицира приложението на усвоеното в непозната ситуация, да осъществява рефлексия върху собствената си подготовка, знания и умения.1

Лесно може да се установи, че оценката на съответното равнище отговаря на цифрите от слаб към отличен (последното равнище). (За жалост, трябва да отбележим, че оценяването на напредъка на студентите в българските вузове не само не е на съвременно равнище, но и представлява terra incognita, за която може само да се гадае).

Несъмнено, от експертното познание на преподавателя и от неговата ценностна ориентация зависи до голяма степен и приобщаването на студента към определени научни и академични стойности.

е. идентифициране на компонентите, навигацията и регистрацията интегриране на средства за обратна връзка – форум, чат, блог, имейл.

Специалистите съветват да се използват техники за определяне на компонентите чрез метода на картите. Същността му се състои в това: да бъдат подредени по купчини картите, на които са назовани рубриките и онези, които са смятани за първостепенни, да бъдат изтеглени от реални потребители (планиращи да посещават курса или да използват сайта). Онези карти, към които най-напред посягат изследваните лица, се оказват най- важните за потребителя.

Особено е важно навигацията да бъде проста, ясна и лесна за потребителя на курса. В крайна сметка курсът е ориентиран към студента, а не към преподавателя. Преподавателят има експертното познание, а обучавания се стреми да придобие онова познание, което му е нужно.

 

2. Реализация

Този етап задължително изисква помощта на системния администратор. В рамките на образователната електронна среда MOODLE има определени дейности, чрез които учебните дейности се “превеждат” на езика html. (снимка на страницата от факултетския проект). С други думи онова, което е планирал преподавателят, се интегрира в учебната електронна среда.

Преди да се пристъпи към реализацията, е важно да се установи каква е подготовката на преподавателя да използва средата. Единият начин е преподавателят да бъде обучен в използване на тази електронна среда, в рамките на кратът курс. Другият начин е самоподготовката – чрез самоучител. Самата среда предлага такива решения. И третият начин е да се съчетаята първият и вторият. На Факултетския сайт вече има интегрирани курсове, които илюстрират постановката за електронно обучение. Това са първи стъпки, които са резултат от работа над проекти, но без тези стъпки не може.2

 

3. Поддръжка и обновяване

За целта е необходимо е да се установи кои компоненти на е-курса работят и кои–не; кои компоненти се нуждаят от обновяване и кои – не. Нужно е самият преподавател да вземе решение и едва след това да търси помощта на системния администратор.

Често пъти някои преподаватели очакват от системния администратор да се досети какъв е замисълът им, какво точно искат. Системният администратор само изпълнява това, което е решил преподавателят, може да каже технически дали е възможно реализирането на дадена идея или не. За предпочитане е да се търсят простите и ефективни решения, а след това да се установи дали може да бъдат усложнени.

4. Оценяване на полезността – техниките на Якоб Нилсен.

При възприемане и създаване на хипертекст се оказва важен, прагматически по своята същност признак или показател за приемливост, наричан полезност или още usability, термин, въведен от Якоб Нилсен3. Полезността пряко произтича от правилата за успешно онлайн общуване. Колкото е по-висока полезността на сайта, на страницата, толкова по-приемливи са текстовете, поместени там. Колкото са по-приемливи текстовете, представящи информацията на сайта, на страницата, толкова е по-голяма полезността съответна на сайта, на страницата4.

Полезността зависи от степента, в която интернет страницата е удобна за възприемане. Това означава:

  • степента, в която страницата е удобна за сканиране (тоест удобна е за бърз преглед);
  • степента, в която страницата е структурирана по теми и подтеми, по задачи, така че това да е удобно за потребителя ;
  • степента, в която страницата е оптимизирана за използване (да има резюмиране и микросъдържание5, същински текст и връзки);
  • разположението на рубриките помощ и документация да бъде функционално;
  • да има възможност за използването на машина за търсене;
  • да се предлага възможност за писането и за други медии – блогове и уикипедия;
  • да е включена възможност за отпечатване на текстове

Якоб Нилсен и неговите сътрудници провеждат изследвания върху това, как може да се подобрява полезността, като се опитват да измерват ефекта от подобряването на уебписането. Те провеждат следния експеримент с 51 потребители на интернет (на възраст от 22 до 69 години, с различни професии – уеб дизайнери, програмисти, компютърни специалисти, автори, редактори). На тях им се предлагат 5 варианта на сайт, които да сравнят с контролен вариант. Контролният вариант е конструиран, като се използва рекламиращо писане. (вж. по-горе примерите за рекламиращо писане).

Нилсен и сътрудниците му целенасочено опростяват сайта, обект на експеримент, като отстраняват в него връзките, анимацията, за да може да се постави акцент върху възприемането на текстовата част. Експерименталните варианти са съставени чрез използване на няколко техники: сканиране, резюмиране, обективиране, структуриране, комбиниране.

а. при сканирането информацията е представена така, че да бъде лесна за преглеждане набързо;

б. при резюмирането информацията се съкращава в съотношение 3 към 1 за изходен и новосъздаден текст

в. при обективирането се отстранява изразеното лично отношение, акцентът е поставен върху фактите

г. при структурирането се йерархизира информацията по определен признак ( родово – видово понятие, тема – подтеми, тезис – пример и т.н).

д. при смесената техника се съчетават сбито, удобно за преглеждане и обективирано (фактологично), без изразено лично отношение писане. След обработването на данните се оказва, че вариантите са оценени по следния начин.
рекламиращо писане – 100 точки
резюмиращо писане – 158 точки
сканиращо писане – 147 точки
обективиращо писане – 127 точки
комбиниращо писане – 224 точки

Нилсен и неговите колеги доказват, че полезното (функционалното) уеб писане се учи, и което е по-важно, че неговата степен на полезност може така да се управлява, че да нараства.

В интернет всеки може да бъде автор, не само творците в строгия смисъл на думата. От една страна, това е окуражаващо за участника в онлайн общуването. Но от друга страна, е рисково, останалите в Мрежата може да отхвърлят продукта, да не посещават страницата, да не харесат и просто да прескачат онзи хипертекст, който не е функционален. Като се има предвид това, че непрекъснато нараства значението на общуването чрез текстове в интернет и на обучението чрез общуване в интернет, не се нуждае от много доказателства тезата, че уменията за полезно уебписане се оказват ключови за днешния преподавател, за днешния обучаващ се (било то студент, ученик, курсист и т.н.); известна е тезата за непрекъснатото обучение или така нареченото life-long learning.

За конкретните нужди на статията ще се опитаме сбито, ясно и полезно да представим някои по-важни:

„Правила“ за уебписане

Те лесно могат да бъдат формулирани, като се отговори на следните въпроси:

Как да се отчитат особеностите на аудиторията? От значение е да се пише сбито (кратко), ясно, подредено, с експлицитни логически връзки, да се използва с мяра хуморът, образната словоупотреба. Да се избягва манипулативният тип писане, наричан още рекламиращ. Той често пъти подвежда потребителя, който чете сканиращо текста от екрана. Особено е ефективно, ако на сайта има възможност потребителят да отбелязва рейтингът на предлаганите материали. Отчита се не само броят на посетителите, но и оценката, която те дават на материала.6

Как да се отчитат особеностите на хипертекста? Това ще рече как текстът да е структуриран - каква да бъде неговата междутекстовост, какви връзки да има с други текстове; как да се подобри навигацията – потребителят да може да се движи лесно напред, назад в сайта.

Добра практика за структурирането на текста предлага съставянето на слайдове за компютърна презентация. От собствен опит, всеки автор на компютърна презентация знае добре, че в хода на конструиране на слайдовете се изясняват ключовите понятия, връзките между тях, структурира се в съзнанието му представяната информация. Всеки един слайд представя смислов компонент, микротема, даден фрейм. Добре структурираният текст включва подредена информация по признака родов признак– видови признаци, твърдение – пример. За потребителя е лесно да открие логиката на представяне на информацията и да избере дали да я възприема цялостно или да се задоволи само със сканирането.

Как да се отчитат особеностите на конкретния жанр на хипертекста; -статия, електронно писмо, чат, блог? Така както и при офлайн комуникацията и в този случай от съществено значение за възприемане на информацията от сайта е отчитането на жанровите особености, които имат поместените текстове на него.

Как да се отчитат особеностите на езика? Очаква се езикът да бъде ясен, “прозрачен”, точен, адекватен. Изказът е правилен и уместен, без да е строго специализиран.

 

Практически съвети за съставянето и за подобряването на текстовете, продукт от уебписането, предназначени за електронни курсове

След като сме се ориентирали за нашия потребител на хипертекста, планирали сме какво да включим – разделили сме информацията на микросъдържание, тоест на фрагменти и сме направили лесно разпознаваеми връзките между тях, пристъпваме към реализацията.

Уебстраницата на електронния курс може да влючва няколко аспекта.

Една част от аспектите са свързани с представяне на преподавателя, на неговия опит в преподаването и в изследването на науката, с която се занимава, интереси, публикации, програми на курсове, които води и др. Условно можем да наречем такива компоненти биографични или автобиографични компоненти.

Друг аспект представят, условно наречените, академични компоненти, свързани със самия курс - цел и съдържание на курса, методи на преподаване и на оценяване; задачи за упражнения, тестови задачи, казуси, библиография, програма на занятията; речник на понятията, работилница)7.

Не по-малко важни са и организационните компоненти, към които може да бъдат отнесени начините за контакт между преподавателя и потребителите – студенти: имейл за контакти, начин за регистриране на потребителя, помощ и т.н.

След като сме изготвили проекта си за хипертекст, за електронен курс, за интернет страница, е повече от нужно:

а. да установим полезността на проекта си;

б. да подобряваме непрекъснато полезността.

За целта хипертекстът се пренаписва, като се използват техники за подобряване на полезността.8

Якоб Нилсен говори за няколко такива техники (въз основа на апробираните варианти по време на изследването, което провежда той и сътрудниците му): сканиране, резюмиране, обективизиране, структуриране, смесена или съчетание от изброените. За да ги представим, ще използваме примери от наши материали9.

 

Първата техника - сканиращо писане

Пример:

Семинарът представя изследователски процедури, свързани с педагогическите дисциплини.

Въз основа на дискусии върху концепциите си докторантите идентифицират, адекватни на целите и задачите пред конкретния докторант/докторантка, процедури като:

  • контент-анализ,
  • текстолингвистичен анализ,
  • дискурсен анализ,
  • корпусна лингвистика,
  • статистически методи,
  • експертна оценка,
  • установяващ и формиращ педагогически експеримент,
  • тестови задачи

и др.

Чрез активни методи на учене и работа в екип се прилага формиращо оценяване по отношение на изработените в екипите проекти за приложение на изследователски процедури.

Втората техника - резюмиращо писане

Пример

Семинарът представя изследователски процедури (контент-анализ, текстолингвистичен анализ, дискурсен анализ, корпусна лингвистика, статистически методи, експертна оценка, анкета, интервю, казус, установяващ и формиращ педагогически експеримент, тестови задачи и др), адекватно прилагани в педагогическите дисциплини чрез активни методи на учене и работа в екип. Осъществява се формиращо оценяване на изработените в екипите проекти.

Третата техника - обективиращо писане

Пример

Семинарът представя изследователски процедури, свързани с хуманитарни науки - педагогическите дисциплини.

Въз основа на разискванията върху концепциите докторантите идентифицират изследователски процедури, адекватни на целите и задачите пред конкретния докторант/докторантка. В хода на дискусията се проследяват по-важните процедури като: контент-анализ, текстолингвистичен анализ, дискурсен анализ, корпусна лингвистика, статистически методи, експертна оценка, анкета, интервю, казус, установяващ и формиращ педагогически експеримент, тестови задачи и др.

Под формата на тренинг се използват активни методи на учене в и чрез опита и работа в екип. Прилага се формиращо оценяване по отношение на изработените в екипите проекти за приложение на изследователски процедури.

 

Четвъртата техника структуриращо (организиращо) писане

Пример:

Тема: Изследователски процедури в педагогическите науки

Съдържание: Видове изследователски процедури в педагогическите науки

Дейности: осведомяване и приложение, активни методи на учене

Изработване на продукт: приложение в дисертацията

Оценяване: формиращо и установяващо

Тези техники могат да бъдат съчетавани, като по този начин се повишава полезността на уебписането и на продукта от него.

 

5. Публикуване на учебници и помагала, обслужващи електронния курс на хартиен носител.

Това е последният етап, който при възможност за издаване, се реализира в сътрудничество с университетските институции.

 

Бележки / Notes

1 За повече информация вж. Biggs, J. and Collis, Evaluating the Quality of Learning& the SOLO Taxonomy. New York Academic Press, 1982 и книгата на Румяна Пейчева “Дизайн на университетския курс” С. 2002

2 Вж. в Приложението снимка от страницата за е – обучение на Факултета по славянски филологии. http://zaednoschools.org/sf/moodle/

3 Вж. по-подробна информация за Якоб Нилсен в машината за търсене Google и на неговия сайт www.use it.com.

4 Разликата между страница и сайт, е същата като разликата между страница от списание и цялото списание. Страницата е просто част от сайта. А сайтът е система от взаимно свързани страници, с общ дизайн и навигация.

5 С други думи, в началото на сайта да са изведени микротемите, които се развиват в текста. По този начин възприемащият се ориентира за последователността им и за тематичния обхват.

6 Полезни съвети за създаването на уебстраница може да бъдат намерени на сайта на Атанас Георгиев www.bgpro.com. Сайтът е образцово организиран, функционален и с висок образователен потенциал.

7 По-подробно за функциите на тези рубрики може да се научи от сайта www.zaednoschools.org/sf , където вече се поместват новосъздадените електронни курсове на преподаватели от Факултета по славянски филологии.

8 Внимание: специалистите съветват да не се оставя уебстраницата в процес на изграждане, а своевременно да се направи.

9 Предложената анотация е към лекционен курс Изследователски процедури в хуманитарните науки (с оглед на педагогическите дисциплини) за Докторантското училище през 2007-2008 г. и може да бъде намерена на www.PHDgate.net

 

Литература / References

  • www.use it.com: Официален сайт на Якоб Нилсен
  • www.bgpro.com: Официален сайт на Атанас Георгиев
  • www.zaednoschools.org/sf URL, където са поместени електронни курсове на Факултета по славянски филологии.
  • www.PHDgate.net: Официален сайт на Докторантското училище към Философския факултет на СУ
  • Пейчева, Румяна. Дизайн на университетския курс. София, УИ “Св. Кл. Охридски”, 2002