Libri Slavici

Попов, Г. авт, 1978. Новооткрито сведение за преводаческа дейност на български книжовници в Света гора през първата половина на XIV век. Български език, 28, с-ци402–410.

Попов, Д. авт, 2002. Типология на схващанията за стила. Българска реч, 8(3), с-ци32–39.

Попов, Г. авт, 1995. Произведения на Константин Преславски и Климент Охридски. Преславска книжовна школа, 1, с-ци96–114.

Попов, Г. авт, 1981. Климент Охридски и Константин Преславски. Новооткрити химнографски произведения. Антени, с13.

Публикация в съкратен вариант на първата част на доклада, изнесен на Международната научна конференция на тема "Преславска книжовна школа", Шумен, септември 1981

Попов, Г. авт, 1997. Новооткрит канон на Константин Преславски с тайнописно поетическо послание. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 21(4), с-ци3–17.

Попов, Г. авт, 2002. Византийската химнографска традиция и песнотворческите прояви на Кирило-Методиевите ученици. В В. Гюзелев & Милтенова, А., ред-ри Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване / Medieval Christian Europe: East and West. Traditions, Values, Communications. София: Гутенберг, с-ци 397–406.

Попов, Г. авт, 2003. Триоден фрагмент. В Кирило-Методиевска енциклопедия. София: БАН, с-ци 178–180.

Попов, Г. авт, 1986. Да се запазят прогонените от триезичници. Антени, 22(802), с-ци12–13.

Попов, Г. авт, 2006. Свети Наум като химнописец. В Свети Наум Охридски - живот и дело. Скопjе, с-ци 31–41.

Попов, Г. авт, 1989. Химнографското творчество на Климент Охридски. В Втори международен конгрес по българистика. Доклади. София: БАН.

Попов, Г. авт, 1980. Из текстологическата проблематика на славянския триод. В Славянска палеография и дипломатика. Доклади и съобщения от семинара по славянската палеография и дипломатика, София, септември 1979. София: {CIBAL}, с-ци 72–86.

Попов, Г. авт, 1998. Виждам неграмотност и безобразие. Дума, 118, с6.

Попов, К. авт, 2002. Достойното място на българския език в индоевропейското семейство. Българска реч, 8(1), с-ци5–8.

Попов, Г. авт, 1982. Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски и Константин Преславски. Български език, 32, с-ци3–26.

Попов, Д. авт, 2004. Фоностилистика на дискурса, Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“.

Попов, Г. авт, 2004. Среднобългарският светогорски превод на Триода от първата половина на XIV в. В Преводите през {XIV} столетие на Балканите. Международната конференция София, 26–28 юни 2003. София: Горекс-Прес, с-ци 173–184.

Попов, К. авт, 2009. Семантико-стилистична характеристика на думата тишина в рома на Фани Попова-Мутафова „Дъщерята на Калоян”. Българска реч, 15(1-2), с-ци111 – 113.

Попов, Г. авт, 1986. Съседни имена. Новооткрити творби на Климент Охридски и Константин Преславски от 886 г. Антени, 23(803), с13.

Попов, К. авт, 2012. Книгата – вечен извор на знание. Българска реч, 18(2), с-ци5–7.

Попов, Г. авт, 2009. За принадлежността на старобългарския канон за Пренасяне на мощите на св. Йоан Златоуст към химнографското творчество на св. Климент Охрид. Старобългарска литература, 41-42, с-ци31–43.

Попов, Г. авт, 1978. Новооткрита оригинална старобългарска част в текста на триода. Български език, 28, с-ци497–507.

Попов, Г. авт, 1994. Следи от разпространението на Наумовия канон за св. апостол Андрей. Старобългарска литература, 28-29, с-ци10–32.

Попов, Г. авт, 1981. Добри стихове Константинови. Новооткрити творби на Константин Преславски. Антени, 22(512), с13.

Попов, Г. авт, 1998. Канон за Рождество Христово от Константин Преславски. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 22(4), с-ци3–26.

Попов, Г. авт, 2001. Химнографското творчество на Кирило-Методиевите ученици. Богословска мисъл, 6, с-ци5–20.

Форма за търсене

Libri Slavici

Страници