Skip to content Skip to navigation

Libri Slavici

Search

Show only items where

Author

Type

Term

Year

Keyword

Export 6021 results:

Filters: %D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D1%8E%D0%BB%D0%BB%D0%B5%D1%802003 is [Clear All Filters]

Journal Article

Кандарашева, И., 1995. Стенописите от първия живописен слой в църквата „Св. Георги“ в София. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 19(4), pp.94–113.

Райчева, В., 1984. Статии и научни съобщения, поместени в „Български фолклор” за десет години (1975–1984). Български фолклор, 10(4), pp.120–128.

Самсонов, Н., 1991. Старославянские по происхождению элементы в народной речи. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 15(2), pp.83–86.

Ангелов, Б., 1955. Старославянски текстове. I. Нов препис на старобългарския разказ „Чудото с българина“. Известия на Института за българска литература, 3, pp. 167–173.

Петков, М., 2005. Старонемски и старобългарски лични имена на -mar/-мер. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 30(2), pp.26–40.

Добрев, И., 1987. Старобългарското химнографско наследство в светлината на едно ново откритие. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 11, pp.122–128.

Рецензия за [ibib]Попов1985[/ibib]

Велчева, Б., 1995. Старобългарското платець ’половинка’. Българска реч, 1(4), p.18.

Херей-Шиманска, К., 1980. Старобългарското вощага. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 4(2), pp.75–78.

Холиолчев, Х., 2007. Старобългарско МАТИ, бълг. диалектно мати, матер и общобългарско майка. Българска реч, 13(2), pp.146–151.

Попов, Г., 1986. Старобългарският триод в светлината на най-новите открития. Rocznik slawisticzny, 46, pp.29–43.

Снегаров, И., 1955. Старобългарският разказ „Чудо на свети Георги с българина“ като исторически извор. Годишник на Духовната академия, 4(2), pp.217–240.

Годишник на Духовната академия, 1954–1955

Мострова, Т., 1995. Старобългарският превод на книгата на пророк Иеремия по преписи от ХІV–ХVІ век. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 19(2), pp.9–26.

Николов, А., 2000. Старобългарският превод на „Изложение на поучителни глави към император Юстиниан“ от дякон Агапит и развитието на идеята за достойнството на българския владетел в края на IХ – началото на Х в. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 24(3), pp.76–105.

Иванова, К. & Пилева, С., 2006. Старобългарският превод на анонимното житие на Дионисий Ареопагит. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 30(1), pp.3–26.

Дуриданов, И., 1979. Старобългарският език като книжовен и народен в ареален аспект. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 3(2), pp.12–22.

Буюклиев, И., 1981. Старобългарският език и старите западнославянски книжовни езици. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 6(3–5), pp.35–41.

Младенова, М., 1983. Старобългарският глагол рачити. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 7(1), pp.91–94.

Стаменова, А., 1999. Старобългарските съществителни с абстрактно значение с наставка -ость (-¬сть) в съвременния украински език. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 23(4), pp.104–111.

Славова, Т., 2005. Старобългарските релативи в исторически аспект. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 29(4), pp.64–74.

Ангелов, Б., 1976. Старобългарски книжовни средища. Аджар (Свежен), Карловско. Книжовната дейност на Аврам йерей Димитриевич. Известия на НБКМ, 14(20), pp.37–51.

Йовчева, М., 2002. Старобългарската служба за св. Аполинарий Равенски от Климент Охридски. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 26(1), pp.17–32.

Вълчанов, В., 1998. Старобългарска литературна традиция в сага за Олав Тригвасон от Од Мунк Сноресон. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 22(3), pp.20–29.

Супрун, А., 1977. Староболгарское съторице. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 1(1), pp.49–54.

Иванова-Мирчева, Д., 1982. Староболгарские литературные центры как „языковые школы“. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 6(3), pp.1–28.

Грашева, Л., 1980. Староболгарская литература в научных трудах академика Петра Динекова. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 4(3), pp.3–7.

Pages