Libri Slavici

Кабакчиев, К., 2002. Кои книги според Константин Костенечки са били табу за невежите писачи от Търново, Византия и Атон. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 26(3), pp.77–94.

Мусакова, Е., 2002. Кодикологически особености на Песнивеца на цар Иван Алескандър. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 26(2), pp.3–33.

Мусакова, Е., 1998. Кодикологически бележки върху Врачанското евангелие (НБКМ ). Palaeobulgarica / Старобългаристика, 22(2), pp.64–82.

Първев, Х., 1995. Когато бяхме студенти на професор Любомир Андрейчин. Българска реч, 1(3), pp.9–12.

Чешмеджиев, Д., 2004. Кнѧжение емоу дасть дрьжати словѣнско от Пространното житие на Методий и българо-византийските отношения от първата половина на IХ в. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 28(2), pp.3–19.

Попов, Г., 1988. Книжовното наследство на Кирило-Методиевите ученици. Литературна история, 32, pp.3–8.

Дограмаджиева, Е., 1984. Книжовната форма при морфологичните дублети в старобългарския език. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 8(2), pp.59–64.

Богданович, Д., 1983. Книжовна школа и книжовно средище. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 7(4), pp.106–109.

Младенов, М.Сл., 1982. Книжовна дейност на акад. Стоян Романски (24.II.1882–26.II.1959). Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 7(6), pp.50–66.

Минчев, Г., 1985. Книжовен паметник и ритуален език. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 9(4), pp.91–102.

Андрейчин, Л., 2010. Книжовен език, езикови норми и правилност на речта. Българска реч, 16(1-2), pp.5 – 10.

Миланов, В., 2014. Книги и пособия, издадени от катедрата по български език като чужд. Българска реч, 20(1), pp.94-97.

Мострова, Т., 2008. Книгата на пророк Йеремия в български, сръбски и руски преписи от ХIV–ХVI в. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 32(2), pp.59–82.

Тасева, Л., 1997. Книгата на пророк Иезекиил в средновековната българска и хърватска книжнина. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 21(3), pp.12–30.

Попов, К., 2012. Книгата – вечен извор на знание. Българска реч, 18(2), pp.5–7.

Банков, Т., 1981. Книга за основни проблеми на българската литературна история. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 5(1), pp.125–128.

Паренти, С., 2009. Книга за книгите. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 33(1), pp.78–84.

Димитрова, М., 2011. Книга за историята на българската книжовна норма и стиловите сполуки на българските радетели на словото от миналото. Българска реч, 17(1), pp.59-62.

Чешмеджиев, Д., 2004. Кнженё¬ ¬м№ дасть дрьжатё словэнско от Пространното житие на Методий и българо-византийските отношения от първата половина на IХ в. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 28(2), p.3–.

Попов, Г., 1981. Климент Охридски и Константин Преславски. Новооткрити химнографски произведения. Антени, p.13.

Публикация в съкратен вариант на първата част на доклада, изнесен на Международната научна конференция на тема "Преславска книжовна школа", Шумен, септември 1981

Попов, Г., 1981. Климент Охридски и Константин Преславски. Новооткрити химнографски произведения. Антени, p.13.

Публикация в съкратен вариант на първата част на доклада, изнесен на Международната научна конференция на тема "Преславска книжовна школа", Шумен, септември 1981

Мичева, В., 2000. Климент Охридски. Българска реч, 6(3–4), pp.33–34.

Попов, Г., 1995. Климент, Константин и Наум зашифроват в стихове имената си. Труд, p.15.

Иванчев, С., 1981. Класически и екзотичен, българският език – постар от българската държава. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 6(3–5), pp.5–9.

Search form

Libri Slavici

Pages