Libri Slavici

Попов, Г., 1981. Климент Охридски и Константин Преславски. Новооткрити химнографски произведения. Антени, p.13.

Публикация в съкратен вариант на първата част на доклада, изнесен на Международната научна конференция на тема "Преславска книжовна школа", Шумен, септември 1981

Чешмеджиев, Д., 2004. Кнженё¬ ¬м№ дасть дрьжатё словэнско от Пространното житие на Методий и българо-византийските отношения от първата половина на IХ в. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 28(2), p.3–.

Димитрова, М., 2011. Книга за историята на българската книжовна норма и стиловите сполуки на българските радетели на словото от миналото. Българска реч, 17(1), pp.59-62.

Паренти, С., 2009. Книга за книгите. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 33(1), pp.78–84.

Банков, Т., 1981. Книга за основни проблеми на българската литературна история. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 5(1), pp.125–128.

Попов, К., 2012. Книгата – вечен извор на знание. Българска реч, 18(2), pp.5–7.

Тасева, Л., 1997. Книгата на пророк Иезекиил в средновековната българска и хърватска книжнина. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 21(3), pp.12–30.

Мострова, Т., 2008. Книгата на пророк Йеремия в български, сръбски и руски преписи от ХIV–ХVI в. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 32(2), pp.59–82.

Миланов, В., 2014. Книги и пособия, издадени от катедрата по български език като чужд. Българска реч, 20(1), pp.94-97.

Андрейчин, Л., 2010. Книжовен език, езикови норми и правилност на речта. Българска реч, 16(1-2), pp.5 – 10.

Минчев, Г., 1985. Книжовен паметник и ритуален език. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 9(4), pp.91–102.

Младенов, М.Сл., 1982. Книжовна дейност на акад. Стоян Романски (24.II.1882–26.II.1959). Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 7(6), pp.50–66.

Богданович, Д., 1983. Книжовна школа и книжовно средище. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 7(4), pp.106–109.

Дограмаджиева, Е., 1984. Книжовната форма при морфологичните дублети в старобългарския език. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 8(2), pp.59–64.

Попов, Г., 1988. Книжовното наследство на Кирило-Методиевите ученици. Литературна история, 32, pp.3–8.

Чешмеджиев, Д., 2004. Кнѧжение емоу дасть дрьжати словѣнско от Пространното житие на Методий и българо-византийските отношения от първата половина на IХ в. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 28(2), pp.3–19.

Първев, Х., 1995. Когато бяхме студенти на професор Любомир Андрейчин. Българска реч, 1(3), pp.9–12.

Мусакова, Е., 1998. Кодикологически бележки върху Врачанското евангелие (НБКМ ). Palaeobulgarica / Старобългаристика, 22(2), pp.64–82.

Мусакова, Е., 2002. Кодикологически особености на Песнивеца на цар Иван Алескандър. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 26(2), pp.3–33.

Кабакчиев, К., 2002. Кои книги според Константин Костенечки са били табу за невежите писачи от Търново, Византия и Атон. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 26(3), pp.77–94.

Марти, Р., 2012. Кой може да пише думи на водата?. Българска реч, 18, pp.5–13.

Българска реч, Година XVIII / 2012, книга 1

Иванова, К., 1995. Кой се подвизава „у дома“?. Българска реч, 1(3), pp.26–27.

Стойкова, А., 1997. Кой седи на коня зад свети Георги?. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 21(2), pp.23–34.

Величкова, С., 1980. Колебания в лексиката на печата на CP Македония. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 5(1), pp.18–28.

Search form

Libri Slavici

Pages