Skip to content Skip to navigation

Libri Slavici

Search

Show only items where

Author

Type

Term

Year

Keyword

Export 6021 results:

Filters: %D0%BC%D0%B8%D0%BB%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B01988 is [Clear All Filters]

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

О

Костов, К., 1993. Още веднъж за личните и фамилни имена от цигански произход в българската ономастика. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 18(3–4), pp.133–136.

Тотоманова, А.-М., 1990. Още веднъж за меките к и г на мястото на праславянските tj и dj в югозападните български говори. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 14(3), pp.57–59.

Павлова, Н., 2014. Още веднъж за перфекта с имам и страдателно причастие в българските диалекти. Българска реч, 20(2), pp.29-36.

Тотоманова, А.-М., 1992. Още веднъж за произхода на наречието вече. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 16(1), pp.109–113.

Бояджиев, Ж., 1982. Още веднъж по въпроса за силно обособените части. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 7(6), pp.13–21.

Мирчева, Е., 1994. Още веднъж по въпроса за старобългарските преводи на Протоевангелието на Яков. In Р. Русинов, ed. Лингвистични студии. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, pp. 71–80.

Мирчева, Е., 1992. Още веднъж по въпроса за старобългарските преводи на Словото за четиридесетте мъченици от Севастия. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 16(4), pp.17–26.

Цойнска, Р., 1995. Още два преписа на допълнението към „Болгарска граматика“ на Неофит Рилски. Българска реч, 1(3), pp.36–38.

Илиева, Т., 2011. Още едно изследване върху преводаческата техника през Средновековието. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 35(4), pp.87–89.

Пернишка, Е., 2003. Още за глаголите втелясвам се, втелесвам се и др. Българска реч, 9(1), pp.34–35.

Младенов, М.Сл., 1985. Още за конструкции от типа (върви) подире ми. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 10(4), pp.36–43.

Мавродинова, Л., 2007. Още за средновековната църква в Колуша – Кюстендил (Ктитори, светец-покровител и дата на сградата и на първите два стенописни слоя). Известия на Исторически музей, Кюстендил, 14, pp.11–18.

Михайлов, С., 1999. Още по разчитането на надписа от църквата край Равна. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 23(1), pp.90–92.

П

Холевич, Й., 2000. П. Динеков. Български фолклор. Ч. I. С., 1959. Българска реч, 6(3–4), pp.39–41.

Тишева, Й., 1999. П. Пашов. Българска граматика. Пловдив: Хермес, 1999. Българска реч, 5(2–3), pp.71–72.

Радева, В., 2002. П. Пашов, Хр. Първев. Правописен и правоговорен речник на българския език. С.: УИ „Св. Кл. Охридски“, 2002. Българска реч, 8(2), pp.61–62.

Ватова, П. & Константинова, Е., 1994. П. Ю. Тодоров. In М. Шишкова, ed. Речник по нова българска литература. София: Хемус, pp. 376–337.

Флоровский, Гпрот., 1937. Пyти рyсского богослови, Париж: б.и.

Василева, Р., 1993. Павел Патев удостоен с академичните Палми. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 18(6), p.117.

Попела, Я., 1987. Павел Трост (1907–1987). Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 12(6), pp.97–98.

Лашкова, Л., 2000. Павле Ивич (1924–1999). Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 25(3), pp.169–172.

Милетич, Л., 1910. Павликянското наречие. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 26, pp.1 – 28.

Линца, Е., 1983. Паисий Величковски – един измежду последните големи църковнославянски книжовници. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 7(3), pp.14–42.

Трендафилов, В., 1996. Паисий – не конструктор, а конструкт на Възраждането. Култура, 51-52.

Ангелов, Б., 1982. Паисий Хилендарски и идеята за славянско единство. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 6(3), pp.184–187.

Pages