Libri Slavici

Митринов, Г., 2005. За компетентността в научните публикации. Българска реч, 11(3), pp.85–89.

По повод статията на Нено Неделчев „Лексикални особености в говора на българите католици от гр. Белене“. В: Сборник Лингвистични студии. Велико Търново, 1994.

Кръстев, Б., 2005. За културата на словесното общуване и педагогическото взаимодействие. Българска реч, 11(2), pp.12–18.

Стойкова, А., 1997. За Лиляна Грашева. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 21, pp.113–119.

Кенанов, Д., 1986. За литературния живот на една Евтимиева творба („Житие на Иларион Мъгленски“). Palaeobulgarica / Старобългаристика, 10(2), pp.68–87.

Джонов, Б., 1986. За личността на еретика от надписа при Еску. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 10(2), pp.104–109.

Холиолчев, Х., 2012. За личното име Сидония. Българска реч, 18(1), pp.44–45.

Чешмеджиев, Д., 1988. За локализацията на средновековната родопска крепост Κόσνικος. Векове, 5, pp.12–14.

Велкова, Й., 2012. За морала и отговорността пред езика. Българска реч, 18(2), pp.63–65.

Отзив за книгата:Език, морал, отговорност. В. Миланов, Н. Михайлова-Сталянова (съст). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011, 234 с.

Холиолчев, Х., 2011. За „мъките” с българското ударение. Българска реч, 17(3), pp.62-64.

Асенова, П., 1981. За мястото на българския език между балканските езици. 2. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Conrastive linguistics, 6(3–5), pp.145–149.

Маргос, А., 1982. За надписите, свързани с цар Георги Тертер І, при село Иваново, Русенско. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 6(4), pp.44–50.

Рачева, М., 1995. За названието на една обуква, което някога е било названието на кораб. Българска реч, 1(2), pp.24–26.

Николова, С., 2004. За най-стария български препис на „Варлаам и Йоасаф“. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 28(1), pp.3–41.

Николова, С., 1995. За най-стария български средновековен ръкопис на Стария завет. Старобългарска литература, 28–29, pp.110–118.

Керемидчиева, С., 1992. За народното значение на думата храбър. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 16(3), pp.87–90.

Тончева, Х., 2000. За наследниците на глаголическите молитви при природни бедствия. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 24(2), pp.85–91.

Куюмджиева, С., 2010. За началото на ранната руска музика. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 34(2), pp.90–96.

Андрейчин, Л., 1967. За начините на изразяване на учтивост при обръщение. Български език, (3), pp.266 – 268.

Андрейчин, Л., 1995. За нашия език и езиковата ни култура. Българска реч, 1(3), pp.17–19.

Митринов, Г., 1998. За недоразуменията при тълкуване на някои диалектни особености. Българска реч, 4(1), pp.23–24.

Лютикова, Р., 1996. За необходимостта от англицизмите в нашия език. Българска реч, 2(3), pp.17–21.

Фийлдър, Г., 1988. За неутрализацията на категорията време в българския, английския и руския език. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 13(4–5), pp.28–36.

Сарлов, С., 1993. За някои аспекти на семантичната структура на глаголи с представки в немския и българския език. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 18(5), pp.5–9.

Трендафилова, А., 2013. За някои аспекти на фактора статус в речевата акомодация. Алманах „Българска украинистика“, 3, pp.87 – 103. Available at: http://www.bgukrainistika.com/widgets/Filemanager/uploads/anon/Almanah_3.pdf [Accessed 20.10.2014AD].

Стамболиева, М., 1985. За някои безлични конструкции в българския и английския език. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 10(1), pp.12–17.

Search form

Libri Slavici

Pages