Старата румънска литература се различава от другите латински литератури с редица собствени признаци. Най-важният от тях се състои в използването на старобългарския език като книжовен. Първоначално старобългарският има важна функция в православното богослужение*.
Целта на настоящия текст е да се представят базисни наблюдения относно образуването на членната форма в историята на българския език. Ще се направи опит да се разгледа появата на категорията определителеност/неопределителеност чрез теория на граматическите опозиции. По този начин ще бъдe изложено мнение за наличието и/или отсъствието на маркираност в историческия развой на дадената категория.
Български
English