Libri Slavici

Попов, Г. авт, 1980. Стари български ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. В Вековни български езикови традиции. София, с-ци 113–116.

Попов, Г. & Грашева, Л. авт-ри, 1994. Стефан Кожухаров на 60 години. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 18, с-ци119–124.

Попов, Г. авт, 2005. Езикови аспекти на старобългарския акростих. В Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. По случай неговата 65-годишнина. Велико Търново: Университетско издателство “Св. Св. Кирил и Методий”, с-ци 575–585.

Попов, Г. авт, 1985. Авторските подписи на Климент Охридски. Антени, 49(777), с16.

Публикация в съкратен вариант на доклада, изнесен на Четвъртия международен колоквиум по старобългаристика, София, август 1985

Попов, Г. авт, 1986. Проучвания върху личността и творчеството на Константин Преславски. За буквите. Кирило-Методиевски вестник, 12, с-ци6–7.

Попов, Г. авт, 2003. Химнография старобългарска през IX-X в. В Кирило-Методиевска енциклопедия. София: БАН, с-ци 400–414.

Попов, Г. авт, 1995. Климент, Константин и Наум зашифроват в стихове имената си. Труд, с15.

Попов, Г. авт, 1978. Някои текстологични наблюдения върху Битолския триод и други триодни ръкописи. Старобългарска литература, 4, с-ци3–20.

Попов, К. авт, 2009. Семантико-стилистична характеристика на думата тишина в рома на Фани Попова-Мутафова „Дъщерята на Калоян”. Българска реч, 15(1-2), с-ци111 – 113.

Попов, Д. авт, 2004. Стилистика на произносителните практики в българската реч. Available at: http://liternet.bg/publish10/dpopov/stilistika.htm [Отворен на 20.10.2014AD].

Попов, Г. авт, 2002. Канонът за св. апостол Андрей от Наум Охридски в Хлудовия празничен миней № 166. В Пѣти достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. София: Боян Пенев, с-ци 15–24.

2 илюстрации

Попов, Г. авт, 1981. Плиска-Преслав-Охрид. Новооткрити доказателства за единството на старобългарските школи. За буквите. Кирило-Методиевски вестник, 5, с-ци4–5.

Попов, Г. авт, 2006. Новооткритият старобългарски Канон за Неделя Петдесетница и неговият византийски образец. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 30(3), с-ци3–48.

Попов, Г. авт, 1986. Константин Преславски. Родолюбие, 10(46), с-ци34–37.

Попов, Г. авт, 2007. Каноны на Рождество Христово в древней славянской минейной традиции. В Liturgische Hymnen nach byzantinischem Ritus bei den Slaven in ältester Zeit. Beiträge einer internationalen Tagung Bonn, 7.-10. Juni 2005. Paderborn: Schöningh, с-ци 298–315.

Попов, К. авт, 1998. Идейно-художествената сила на стихотворението „Кочо“ от Иван Вазов. Българска реч, 4(1), с-ци40–42.

Попов, К. авт, 2012. Износване на думата. Българска реч, 18(1), с46.

Попов, Г. авт, 1992. Към въпроса за ветхозаветните текстове в Триода. Die Slawischen Sprachen, 2, с-ци103–120.

Попов, К. авт, 2000. Неувяхващият Паисий на Иван Вазов. Българска реч, 6(1–2), с-ци67–68.

Попов, Г. авт, 1999. Хвална пѣниѣ Константинова (Богоявленски предпразнични стихири на Константин Преславски в руски миней от XII-XIII в.). Старобългарска литература, 31, с-ци3–23.

Попов, Г. авт, 1980. Предтечи. Български книжовници в Света гора през първата половина XIV век. За буквите. Кирило-Методиевски вестник, 3, с-ци4–5.

Попов, К. авт, 2011. Под топлия покрив на родния език (Румен Стоянов. Нейде между. София 2011). Българска реч, 17(3), с-ци74-76.

Попов, Г. авт, 2005. Богоѣвление ти поѭще Христе славим (Старобългарски Канон за Богоявление). Старобългарска литература, 33-34, с-ци13–63.

Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина

Попов, Г. авт, 1982. О наличии древнеболгарской гимнографической части в триоди. В Язык и письменность древнеболгарского периода. Москва: Наука, с-ци 122–131.

Попов, Г. авт, 1995. Из химнографското наследство на Константин Преславски (Новооткрит трипеснец за предпразненство на Успение Богородично). Palaeobulgarica / Старобългаристика, 19(3), с-ци3–31.

Форма за търсене

Libri Slavici

Страници