Skip to content Skip to navigation

Институционални и персонални приближавания – критически дистанции към Константин Константинов

Този текст е един опит в началната публичност по темата за ролите на критиката, за казионната ù рамкираност, но и за нейното вътрешно движение и специфики, в периода на „народната“ република след близо двегодишното ми потъване в литературната периодиката от 1948 до 1989 година. Писан специално за форума, посветен на Константин Константинов, той е фрагмент от собствените ми типологии, без особен теоретичен контекст.

Константин Константинов и неговите Софии

Споменът е друга действителност, в която ние присъствуваме с двойно съществование – днешното и някогашното. Нашият живот всъщност е само трупане на спомени.

И клетото човешко сърце никога не ще се почувствува самотно, докато човек може и има какво да си спомня. (Константинов 1981: 11)

 

Kott, J., 1997. Szekspir współczesny, Kraków: Wydawnictwo Literackie.
Hutcheon, L., 1980. Narcissistic Narative – the Metafictional Paradox, Ontario: Wilfrid Laurier University Press.
Evans, R., 2009. Aspects of the Grotesque in Franz Kafka’s The Metamorphosis. In H. Bloom & Hobby, B., eds. The Grotesque. New York: Infobase Publishing, pp. 135–145.

Pages

Subscribe to St. Naum RSS