Skip to content Skip to navigation

Libri Slavici

Search

Show only items where

Author

Type

Term

Year

Keyword

Export 6021 results:

Filters: %D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B01987 is [Clear All Filters]

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

П

Зарев, П., 1976. Панорама болгарской литературы в двух томах. Критико-оценочное исследование, Москва: Прогресс.

Богданова, С., 1989. Пандекты Никона Черногорца в списке ХVІ в. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 13(1), pp.81–95.

Лотман, Ю.М., 1985. Память в культурологическом освещении. Wiener SlawistischerAlmanach, 16, pp.5 – 9.

Радославова, Д., 2013. Памети извън състава на Съкровище в българските дамаскини. Старобългарска литература, 47, pp.336–361.

Димитров, Е., 2012. Памет, юбилеи, канон. Увод в социологията на българската литература, София: Изток-Запад.

Лахман, Р., 2016. Памет и литература. Littera et Lingua, 13(1). Available at: https://naum.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/2016/13/1/rlachmann.

Мострова, Т. & Иванова, М., 2008. Палеославистичната проблематика на XIV международен конгрес на славистите в Охрид. Palaeobulgarica / Старобългаристика, {ХХХII}, pp.105–124.

Мострова, Т. & Иванова, М., 2008. Палеославистичната проблематика на XIV международен конгрес на славистите в Охрид. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 32(4), pp.105–124.

Попов, А., 1983. Палеографска характеристика на археологически находки в Търновската „Велика лавра“. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 7(1), pp.64–74.

Зализняк, А.А., 2000. Палеография берестяных грамот. In В. Л. Янин & Зализняк, А. А., eds. Новгородские грамоты на бересте (из раскопок 1990–1996 гг.). Палеография берестяных грамот и их внестратиграфическое датирование. Москва: Русские словари.

Гальченко, М., 1989. Палеографическое описание Архивской Лествицы ХІІІ в., одной из древнейших славянских рукописей, написанных на бумаге и пергамене „в прокл. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 13(1), pp.46–52.

Янакиева, Ц. & Пaндур, Ю., 1987. Палеографическое и графико-лингвистическое описание рукописи Ms 106/16 из Библиотеки Дебреценского университета им. Лайоша Кошута. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 11(1), pp.86–94.

Янакиева, Ц. & Пaндур, Ю., 1987. Палеографическое и графико-лингвистическое описание рукописи Ms 106/16 из Библиотеки Дебреценского университета им. Лайоша Кошута. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 11(1), pp.86–94.

Соболевский, А.И., 1901. Палеографические снимки с русских рукописей XII-XVII веков, Санкт-Петербург: А. П. Лопухин.

Уханова, Е., 2012. Палеографические и кодикологические особенности древнейшего Учительного Евангелия Константина Преславского (ГИМ, Син. 262) и история его создания. In Monumenta linguae Slavica. Freiburg im Bresgau: Weiher.

Нерознак, В.П., 1978. Палеобалканские языки, Москва: Наука.

Калужская, И.А., 2001. Палеобалканские реликты в современных балканских языках : К проблеме румынско.-албанских лексических параллелей, Москва: Индрик.

Ким, У.Хой, 2003. Палатални и непалатални съгласни в българския и руския (в синхронен и диахронен аспект). Българска реч, 9(3), pp.15–19.

Тишева, Й., 1998. Пак за езика на вестниците. Българска реч, 4(3–4), pp.27–29.

Петканова, Д., 1983. Паисий Хилендарски и средновековната традиция. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 7, pp.11–27.

Петканова, Д., 1983. Паисий Хилендарски и средновековната традиция. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 7(1), pp.11–27.

Ангелов, Б., 1982. Паисий Хилендарски и идеята за славянско единство. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 6(3), pp.184–187.

Трендафилов, В., 1996. Паисий – не конструктор, а конструкт на Възраждането. Култура, 51-52.

Линца, Е., 1983. Паисий Величковски – един измежду последните големи църковнославянски книжовници. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 7(3), pp.14–42.

Милетич, Л., 1910. Павликянското наречие. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 26, pp.1 – 28.

Pages