Skip to content Skip to navigation

Libri Slavici

Search

Show only items where

Author

Type

Term

Year

Keyword

Export 6021 results:

Filters: %D0%BC%D0%B8%D0%BB%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B01988 is [Clear All Filters]

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

П

Куев, К., 1985. Проложните жития за Кирил и Методий в ленинградските хранилища. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 9(1), pp.8–36.

Павлова, Р., 1998. Пролог Рс 705 от Народната библиотека на Сърбия в Белград. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 22(2), pp.110–128.

Павлов, И., 1987. Пролог Евангелия от Иоанна (І.1–18) в славянском переводе. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 11(4), pp.3–17.

Шевчук, О.П., 2002. Пролог XIII в. (РГАДА. Тип. 156) — древнейшая псковская рукопись. Древняя Русь: Вопросы медиевистики, 3(9), pp.79–87.

Врачу, А., 1978. Происхождение и развитие синтаксических функций винительного падежа в славянских языках (часть І). Palaeobulgarica / Старобългаристика, 2(1), pp.24–38.

Симеонов, Б., 1979. Происхождение и значение исторического родового имени Дуло. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 3(1), pp.85–87.

Симеонов, Б., 1979. Происхождение и значение исторического родового имени Дуло. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 3(1), pp.85–87.

Хоргоши, Э., 1984. Происхождение венгерского слова malaszt\textlessmilostь ‘gratia, clementia, Gottesgnade, Gnade’. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 8(3), pp.45–49.

Хоргоши, Э., 1984. Происхождение венгерского слова malaszt\textlessmilostь ‘gratia, clementia, Gottesgnade, Gnade’. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 8(3), pp.45–49.

Хоргоши, Э., 1984. Происхождение венгерского слова malaszt\textlessmilostь ‘gratia, clementia, Gottesgnade, Gnade’. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 8(3), pp.45–49.

Велчева, Б., 2004. Произходът на формите туй и тъй в североизточните български говори. Българска реч, 10(3), pp.49–50.

Симеонов, Б., 1979. Произход, структура и значение на името българи. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 3(2), pp.69–76.

Симеонов, Б., 1979. Произход, структура и значение на името българи. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 3(2), pp.69–76.

Тодоров, Т.Ат., 2006. Произход на една диалектна дума: изп̀авам. Българска реч, 12(2–3), pp.70–71.

Димитрова-Тодорова, Л., 1999. Произход на диалектната дума песмèт и на нейния фонетичен вариант писмèт. Българска реч, 5(4), p.37.

Бояджиев, Т., 2004. Произход и дистрибуция на звучните африкати в българските диалекти. Българска реч, 10(3), pp.42–48.

Попов, Г., 1995. Произведения на Константин Преславски и Климент Охридски. Преславска книжовна школа, 1, pp.96–114.

Кондорсе, Ж.-А., 1942. Прогресът на човешкия разум, София: Нов свят.

Пики, Е. et al., 1997. Програмата DBT – перспективи при компютърната обработка на средновековни текстове. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 21(1), pp.3–21.

Дюлгерова, Г., 1994. Проглас – ново филологическо списание. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics, 19(2), p.91.

Берков, П.Н., 1963. Проблемы современной текстологии. — «Вопр. лит.», 1963, № 12, с. . Вопросы литартуры, 12, pp.78-95.

Дограмаджиева, Е., 1988. Проблемы понятия „древнеболгарские памятники“. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 12(4), pp.3–12.

Станков, Р., 1989. Проблемы исследования древнеболгарских переводных текстов, сохранившихся в инославянской рукописной традиции. Palaeobulgarica / Старобългаристика, 13(4), pp.91–99.

Лотман, Ю.М., 1992. Проблемът „за обучението“ като типологична характеристика на културата. In Култура и информация. София: Наука и изкуство.

Стоицова, Т., 1982. Проблемът за невербалната комуникация в междуличностните взаимодействия, I. Възникване и развитие на проблема за невербалната комуникация. Социологически преглед, 2, pp.1 – 26.

Pages