Рецензия за: Реч, етикет, културни традиции

Работата със студентите в Софийския университет е особен вид призвание. Още по-сложно е, когато работиш с чужденци и трябва не просто да им предадеш граматичната структура на езика, а да ги приобщиш към българското, да ги накараш да мислят за него и да го припознават като свое пространство. Да го обичат, разбират и мислят като родно.

Катедрата по български език като чужд в СУ „Свети Климент Охридски” през последните години се наложи като водеща катедра в чуждоезиковото обучение. Изключително похвална е инициативата да бъдат създадени комплекти учебници и учебни помагала за специализираните нужди на отделните специалности. Динамичният и гъвкав модел на тези пособия позволява на чужденците с лекота да усвояват граматиката на езика, като я осмислят през специфични за специалността им текстови характеристики. Така се преодолява еднотипността и сковаността в представянето на материала, откриват се творчески възможности и се достига до различни професионални направления чрез интересни упражнения и адекватно избрани раздвижени текстове.

Още един важен за Университета проблем трябва да бъде отбелязан. Днес повече от всякога е необходимо редица катедри да осъвременят своите учебници, да напишат нови, тъй като има специалности и дисциплини, в които студентите използват монографии и студии от 50-60-те години на миналия век. Тези изследвания, разбира се, са приносни, но съвременното поколение има нужда от актуални проучвания, от прочита на своите преподаватели върху езиковата материя, от опита на лектора не само в аудиторната зала. Парадоксално е, че голяма част от преподавателите в Университета с лекота създават учебници, учебни тетрадки и помагала за нуждите на началното и средното образование, а нямат концепция и не създават помагала за собствените си студенти. Въпрос на грижа и на уважение към младите хора, които подготвяме за училището, медиите и прочее, е да създадем учебни помагала, за да улесняваме работата им, да ги правим съпричастни към опита и познанието си, да ги увличаме, а не да ги отблъскваме от аудиториите на университета. Тук бих искал специално да отбележа и да приветствам поканата на ръководителката на Катедрата по български език, доц. Гергана Дачева, към членовете на Катедрата да бъдат оформени екипи, които да разработят учебници и учебни помагала за студентите българисти от Софийския университет. Едва ли има по-добра възможност от тази да се прецени кой какво прави в Университета ни. Не отричам ролята на университетските преподаватели в учебникарската традиция на средното училище, но е срамно и неадекватно да не присъстваш с позицията си там, където се оформят специалистите. Това е истинската грижа за средното образование, да подготвим качествени специалисти, които с желание и отговорност да влязат в обществото ни с лингвистичните си компетентности.

Катедрата по български език като чужд е изпълнила тази своя мисия и в това отношение е прекрасен пример за онези катедри, чиито студенти работят с монографиите от миналия век или от безпомощност сляпо се доверяват на най-различни материали и източници от интернет. Нещо повече. Вниманието и грижите към студентите се изразяват не само чрез професионалното отношение на преподавателите от катедрата в часовете, но и чрез специфичната тематична насоченост на помагалата, които позволяват българското да бъде мислено и разбирано като богатство и неизчерпаеми светове, като оригинална и неповторима култура, като пъстър и богат свят в разнообразието на световете.

Умението на ръководителката на катедрата доц. Е. Хаджиева да привлича млади хора в екипа си се е отразило върху съдържанието и структурата на книгата Реч, етикет, културни традиции. Книгата е не само съвременно лингвистично помагало, тя е интердисциплинарен текст, който задава широки параметри на възприятието на българското в съпоставка с различни среди и култури. В този смисъл тя е енциклопедия за поведението на човека в обществото и в обществата.

Много важно е, че книгата започва с елементите на устната комуникация. Тази област е слабо представена в учебниците по български език за чужденци, в които се срещат текстове, отблъскващи със съдържанието си /много често си задаваме въпроса кой говори така в България/, остарели като лексика и като конструкции, неадекватни като диалог. На високо равнище, но в същото време достъпно и убедително, са представени езиковите параметри на разговорната реч в отделните равнища: фонетично, лексикално, морфологично, синтактично и свръхфразово равнище. Добавени са специфичните характеристики на мимиките и жестовете, за да допълнят вербалните компоненти на изказването. Текстовете представят различни комуникативни ситуации /в аптеката, в кафето, преди изпити, в почивните дни и много други/, а задачите към тях формират умения за изграждане на разговорни конструкции в различни комуникативни ситуации,,, едно умение, което е ключово както за чужденците, изучаващи българския език, така и за носителите на този език. Много коректно са подчертани ключови фрази, както и спецификите при употребата на вокативите, учтивите форми и др.

Общуването в интернет е като въздуха за всеки млад човек и включването му в книгата е белег не само за съвременно отношение, но и професионален ангажимент на колектива към моделите и средствата, които интеренет общуването залага в набора от компетентности при усвояването на езика ни от чужденци. Включването на оригинални текстове дава възможност на студентите да разпознаят различни модели, да се сблъскат с живи речеви конструкции, употребявани реално в този формат, и неописани в традиционните учебници по български език. Диалозите са интересни, съвременни и са реална извадка от живата реч, от езика ни такъв, какъвто ще го чуеш на улицата, в градския транспорт, в коридорите на университета.

Отделен раздел авторите на книгата са посветили на невербалността и етикета. Този проблем е много важен, защото въвежда аудиторията в един много специфичен свят, част от културата и богатството на всяка личност. Похвална е идеята да се разработят проблемите на речевия етикет, тъй като ми се струва, че университетското ни лингвистично образование не поставя задълбочено акцент върху неговите проблеми. Както много точно са отбелязали авторките „етикетът е абсолютно задължителен по време на ритуали и празници, на официални посещения и бизнес срещи” /стр. 57/.

Усвояването на пространството от различни култури много точно и ясно въвежда читателите в различни елементи, свързани с погледа, със сигнали за да и не, с поздравите, с приветствията и сбогуванията. Представени са най-важните елементи от тази „обредност” за различни страни, което придава на книгата и характер на справочник и наръчник за успешна комуникация не само в страната ни, но и извън нейните предели.

Последната част въвежда в културните традиции на страната ни. Представена е етнографията на България, спецификите на отделните региони, българското традиционно облекло, българската кухня, спецификите в архитектурата и традиционното българско жилище. Уникалността на българското авторките са разкрили чрез краткото, но пълно описание на отделни архитектурни и етнографски резервати. Информацията е толкова пълноценна и наситена със смисъл, че може да бъде използвана и като туристически справочник.

Книгата представя и българските народни обреди и обичаи. Усетът на авторките, придобит от дългогодишната работа с чужденци, вярно им е подсказал какво задължително трябва да присъства в книгата. Пресъздаден е светът на богатата българска традиция от празници, обреди и обичаи, спазването на които прави често чужденците по българи от българите. Всеки студент, който чете информацията, не просто усвоява текст, а се потапя в корените на българската фолклорна мащабност (нестинарството, кръщенето, погача за новороденото, Йордановден, Лазаровден, Никулден и др.), усвоява богатството на ритуалите и разбира защо малка България носи космическо излъчване, разбира защо езикът ни е толкова богат, разбира защо, макар че си чужденец, ставаш част от българското, ставаш неусетно българин.

Това е и голямата идея на книгата на Елена Хаджиева и екипа й. Тази книга не е само учебник, тя е въведение в българското. Лингвистичното, съчетано с фолклорното, създава един неповторим свят, който е предизвикателство и покана за всеки да погледне към България и да я заобича като собствена страна.